Никак не е смешно, но не можах да се въздържа...
Поредната вечер, в която Константин иска някой да отиде с него в банята (да си мие зъбите) преди лягане.
Започваме конско на тема "самостоятелност". Баща му споменава "докато не започнеш да правиш поне това сам, не виждам смисъл да коментираме отиване на зелено училище през пролетта". Изслушва ни внимателно.
- Добре... Знам, че ме обичате, усещам го още от когато бях бебе. Знам и, че ми се карате за мое добро. Но това, тази вечер, ПРЕЛЯ ЧАШАТА. Искам да си помислите хубаво и двамата, и ако продължавате да не ме разбирате - ще ми се наложи да си търся други родители. Вие знаете ли колко хора без деца има?
Не се сдържах и прекъснах пледоарията му с изблик на смях...