душичка

да се оправя Върбан!

Вчера давам на племенника да пие от чашата "10 години Зачатие", а той тъкмо се учи да чете и започва да срича... "Десет години ... за... за.... ЗаЧашие"  .
Обаче бързо се усеща, че не е това и пак: "За.. за..." и накрая се извиква доволен "ЗаЩастие" 
Колко само е прав 

Ха-ха, право е детето 

От скоро ме преместиха в друг офис, а мъжът ми остана да работи в стария и сега пътувам повече, съответно тръгвам по рано и децата ги вози баща им до училище. Решението за преместване на съответните екипи, стана чрез жребий.
И миналата седмица, една вечер "нареждам" на Стефан, да не си забрави това и онова, при което той пита:
С: - Утре, пак ли сме само с тати?
аз: - да
С: - Оф, не трябваше да теглиш късата клечка, трябваше дебелата да изтеглиш. 

- Тео, искаш ли пилешка супа?
- Мммм... не!
- И защо?
- Защото там има месо. Тео не обича месо!
- А какво искаш да обядваш?
- КИфтенце?

Тео май не обича да дъвче

И да не е само спам, прясно от вчера:
Звъни ми Деси:
- мамо, имам проблем
- какъв проблем мами?
- голям проблем
- добре де какъв е?
- много голям проблем имам
- добре, кажи какво има, да не се удари нещо?
- не, не всички части на тялото ми са добре, но си забравих чантата с английския и несесера в трамвая.
та провеждах акция издирване на чанта в столичния електротранспорт вчера, намерих я де

И при нас имаше акция по издирване на раница с мокрите неща от плуването, забравена в рейса. Също се намери.

- Тео, искаш ли пилешка супа?
- Мммм... не!
- И защо?
- Защото там има месо. Тео не обича месо!
- А какво искаш да обядваш?
- КИфтенце?

е точно така беше и моят човек доста години. "мишО" не ядеше, само кюфтенца, луканка и супа топчета. не обичат да дъвчат влакната.

Имам час за зъболекар и обяснавам, че трябва бързо да се приготвяме, че ще ходя да ми преглеждат зъбите.
- Мамо, ако имаш дупчици на зъбите, ще ти ги напломбят ли?

Явно доста добре съм обяснявала ползата от миенето на зъби.

Все по-трудно ми става с философа вкъщи...

Не помня конкретната причина, но нещо много ме ядоса.
- Коко, такъв шамар ще ти зашия, че ще го помниш цял живот.
- Виж сега, мамо... Една част от живота ми вече е минала, а аз не помня такъв шамар. Така, че... каквото и да се случи СЕГА, няма как да го помня ЦЯЛ живот, а само ДО КРАЯ на живота си.
- А ти знаеш ли какво точно е шамар?
- Ами да - погалване със засилка.

****

Към брат си (който настоява всичко САМ да върши) :
 - Тео, чудесно е, че се чувстваш толкова уверен в себе си и собствените си сили. Но!!! ОТ МЕН да знаеш, че трябва да се научиш понякога да приемаш и помощ от другите. Така е в живота!

Лигавим се нещо с Тео, гушнала съм го с две ръце и го люлея.
- Мамо, защо ме ИЗПОЛЗВАШ като бебе?

***
- Хайде, Тео, време е да ставаш!
- Мамоооооо, имам още за спане!

Вчера изявиха желание да рисуват с водни боички. След малко ми казват, че са готови с рисунките, отивам да видя. На листа на Цвети гледам някаква заврънкулка, питам какво е това, а тя гордо: " Охлюв!". Добре, приех го, може да мине за охлюв. На листа на Ани нещо зелено продълговато, а да него някакво черно петно. Питам какво е това, тя: "Червей яде пържоЛ". Никога нямаше да ми хрумне подобно нещо 

*****

Баща им: "Котето е пораснало, ето лапите му са по-големи."
Цвети клати глава с разбиране и допълва: "Да, с един метър по-големи!"

"Мамо, ние нямаме бебе, нали?
Само имаме тате. И мнооогооо играчкиии.
Бебето ще ми ги вземе." 

Дани 3 и 1/2 г.

Аз я докладвах вчера и във фейса, но да ви разсмея и вас:

Ядосва ме, че яде букви като пише, не иска да мери дрехи, пък аз искам да пренаредя гардеробите. Та ѝ крещя и се нервя, а тя:
- Ииии, омръзна ми вече. Смени заплахите! Все едно и също повтаряш.

Играем на криеница...
"Ела да ме завиеш под одеалото на твоето легло и после да ме търсиш." 

Обяснявам на Моника, че ходя на работа да печеля пари, а тя трябва да ходи на детска градина.Тя поглежда баща си и казва "Тате върви да печелиш парички, че мама да седи в къщи да ме гледа" 

Обяснява колко приятели има в детската градина и накрая заключва "А те всички искат да ме хванат за ръка, но аз нямам толкова ръце!"

Как стават бебетата - преразказ на анимирано клипче:
"Има едно общество от клетки от тати. Ама те са много и много бързат, защото трябва да стигнат до обществото от клетката от мама. И приличат на попови лъжички. А пък клетката от мама прилича на цвете. И като стигнат до клетката от мама, трябва да станат приятели и клетката от мама да се съгласи да ги пусне и после става бебе. Обаче, ако "поповото" общество се държи лошо и невъзпитано, не стават приятели с обществото от мама и няма бебе! След една година може да опитат пак." 

"Като порасна и като стана хирург, ще стана и ветеринарен хирург. И ще оперирам Джино, за да може да ми роди котенца."
/Джино е котаракът, който живее при баба й на село. Явно за смяна на пола го е набелязала/

  сладури...

Моята девойка решава хорските проблеми. Взимам я от училище и се засичам с друга майка, която се прибира от работа и смята да си ходят веднага, без доиграване и подобни. Разбираемо, жената е била на работа, предстои ѝ да приготвя вечеря ... Николета обаче заявява:
- А тя вечерята е лесна, може да поръчате.Нали и ти работиш, трябва да има за храна.

След дълго подскачане на едно място с някакви особени стъпки, я питам какво е това.
Тя отговаря:
- ХОРОдни танци
- Кой ти показа тези танци? 
- БОСКожата.