Здравейте!
Митко, единият от близнаците, започна вече с бисерите от преди 2-3 месеца, едва навършил 2 години.
Ето някои:
Карам му се, че бута пластмасовата масичка, на която вечерят лятото вън на двора с брат му и разлива храната и на двамата. Няколко пъти го моля да спре и накрая казвам:
"Стига вече. Не прави така.Къде се намираш ти?"
Отговор:
"Ву Бугария!"
Ха сега, де?! В България си е детето, ще си прави каквото ще.
Пак се карам
Да спрат да скачат по спалнята, че ще я оправям за сън.
Последната ми реплика е:
"Трябва да спрете, разбрахте ли, разбрахте ли, раз-брах-те ли?"
Митко:/сяда си на дупето и ме гледа право в очите/ "Мити забра /разбра/, стига повтаря, мама!"
Пак онемях, какво да правя.
Пак преди сън, но този път баба им оправя спалнята, а аз се пресягам за нещо наоколо:
Митко: "Мамо, пази си, печиш, баба паи спалнята за сън!"
Кирето за сега е по-скромен като количество произведени бисери, но пък някои са доста оригинални:
Опитвам се да хапна набързо скоро след прибирането ни в къщи, а те - около мене и двамата. Катерят се по мене, по съседните столове, искат да опитат от всичко на масата.
Аз възмутена: Е, човек не може да седне да хапне спокойно, веднага ще накацате по него...
Кирето /с хитра усмивка/: Муи, муи....му-ХИ, кацаме!
И за да не ощетя батко им от към представяне в темата:
Разказва ми нещо от училище, ама някаква дреболия я раздува дълго, дълго и аз кимам, кимам и за да го спра вече, казвам:
-Разбрах, разбрах те добре!
А той си отнася доволен, че съм го изслушала, дупето към дивана и добавя:
-Разбра ми болката....
Ей така забавно си живеем ние у дома!
