Nimika, и аз мисля, че са излишни притесненията ти. На тази възраст само игра, игра и пак игра. Ако може всеки ден навън и с други деца - най-добре. Другото е маловажно и въпрос на време.
Отиваме на преглед при педиатърката за 4-тата навършена година и тя пита Марко може ли да брои до десет. Той разумно й отговори, че не може. Тя настоява: хайде да опитаме заедно. Докараха числата в правилния ред до 5, после Марко ги омеша. После сестрата проведе зрителен тест и ме пита дали да показва букви или форми. Аз смаяно й казах да ползва формите. Марко неизменно и удобно наричаше квадрата триъгълник, така че тестът се проведе без проблем.
Аз обаче не приемам, че четиригодишно дете трябва да може да брои до десет и да разпознава основните геометрични форми. Дори не питам трябва ли да владее тези умения. Нещо повече, смятам това за излишна информация на тази възраст и нарочно не занимавам детето с нея. Каквото му е нужно и успява да научи отсега сам играейки, е повече от достатъчно.
Честно да ви кажа, бързаме да ги учим на какво ли не, да им напълним главиците с думи от чужди езици, с цифри и букви, с факти и куп уж полезни неща, а не се грижим за душите им. Ако с такова усърдие ги учехме да са добри, да уважават и зачитат другите, да помагат и да са щастливи със себе си просто каквито са, много по-голяма полза ще има. Всяка форма на обучение и изпитване е знак, че очакваме детето да покаже постижение, иначе рискува да ни разочарова. Цял живот това ще правят - ще оправдават очаквания с постижения. Поне докато са малки дечица, да ги оставим на мира. И без това са няколко кратки години.