Мерси Бебе за пожеланието, ама на jam синът е Марти и е по-големичък от моя Убавец.  Съвсем приятелска корекция вкарвам, изтощена си и е разбираемо. То никове ли е тука, чудо ли...

Понякога мисля за второ дете и аз и предвид, че ако го имам изобщо - ще са две деца от различни бащи - предполагам можеш да си представиш какви страхове ме тресат, предвид твоите лични, в твоята ситуация. Ще толерирам Дани спрямо другото си дете, понеже той горкия нали - не расте с баща си, а братчето сестричето - да. Или ако пък случа този път на нормален татко и се насладя все пак на това майчинство малко от малко, вместо да е "сървайвър" - ще залитна към другото си дете, поради някакви по-позитивни емоции, които имам с него... Или, ако пак стане издънка като миналия път - ще ги очистя и двете хлапета и ай аман вече от тая "майчина жертвоготовност"  Последното в кръга на много черния хумор разбира се. Нямат край майчините страхове и съмнения, няма и да имат. Сега са ни за такива неща, живот и здраве - после ще са ни за други, ако сме късметлии - по някое време за внуците ще се кахърим и така докато ни турят по един дървен кръст.

Не мога рационално да ти обясня защо - но някак нямам вътрешни съмнения, че каквото дойде, само да сме ЗДРАВИ всички - ще го наредим все. Ако не идеално, то поне много, много добре. 

Що пък ТРЯБВА да има залъгалка? Щом не ще, не ще. После няма да има драма с отучването.

ей затова ме кефят тукашните педиатри, много широко го раздават за дребните неща. Трябва ли залъгалка - ако ви влече, трябва ли адапте - за предпочитане не, но по-добре от гладно бебе, кога ад захранвам - след 4 месец, когато ви дойде музата, след кашите какво да дам - месо, плод, риба. Ама тя не иска пюре - ми давайте й вашата храна, каква е драмата.

Абе много са лежер, лежер за дребните неща, които в БГ ни побъркват.

Усетих се а3, Жрбул Явно нещо Джам ми е била на ум Все пак пожелнията 3а 3драве си остават 3а всички. Сега ако кажеш и от къде идва Jrbul. И наистина, щом сме 3драви и бих добавила - с любимите си хора - всичко се нарежда.
Някое момиче тук беше ка3ало - тревогите 3апочват още с положителния тест. Особено 3а нас тука дето сме чакали, молили, имали тежки бременностти и 3агубени такива Опитвам се в последно време да приемам, че нещата понякога се случват и не 3ависят от нас, ама не винаги ми се получава. Така обичам всичко да ми е по план... Само дето някои от най-важните и най-хубавите неща в живота ми са се случили непланирано 3а внуците - ние от сега се шегуваме с мъжа ми, живот и 3драве да дойдат, ще си гледаме с кеф, ако ни дадат. Те децата ни още бебета, ама ние 3а внуци мечтаем.
Джасмин, тука определено педиатрите са доста настоятелни понякога. Но сякаш преценяват пред кой до колко могат да си наложат мнението. Важно е да ни съветват - все пак те са специалисти, но бива и малко да си подновяват 3нанията. На мои по3нати бебето само на кърма качило 1800 3а месец и педиатърът направил режим - на 3 часа по 10 мин да се храни само, а нощем - само вода. Моята Убавица добре че само 1400 е качила, че няма да я ограничавам. 3а първи път чух 3а кърмено бебе на диета и 3а мен е нелогично. Сега очаквам да ги посъветва и да дават сокче на 2-3 месеца, щото мен се пробва да ме посъветва с Божидар, ама а3 деликатно ка3ах, че до 5,5 - 6м ще пие само кърма и, ако се наложи, АМ. Покрай опитите 3а бебе и многото срещи с всякакви доктори, нямам 100% доверие на никой и проверявам всичко Гадно е да си видял и да 3наеш много неща и предполагам невежеството прави хората по-спокойни и щастливи.
А как върви при вас 3БВ? Малката по ли го хареса. В чуденка съм още и а3 дали да не пробвам, та събирам мнения. Иначе има една ФБ група "Захранване, водено от твоето бебе - ЗВБ или Методът на Рапли", ама мненията там ми идват малко фанатични - ник'во пюре!

Привет:)

Jbrul,така си е точно за помоща от приятели и затова се услушвам още, а и нали си имаме дядо дето помага колкото може и за сега спасява положението да ни е жив и здра, че инак незнам:)
На теб и на всички пожелавам да сме здрави и да си изкараме едни хубави и спокойни коледни празници:)
Че и ние като се сетя Първата коледа с децата си беше много изтощителна с тия колики и недоспиване......
И не успях ни да ги облека ни да им направя хубави снимки от първата им Коледа у дома....
Ние си ги прибрахме( един по един....) на 7 и 13 декември

А за водата и мойте още не пият много вода то и аз забравям докато свикна да им давам...
Бяха ме побъркали с тая вода като бебета.......
Но нали все си повтарям , че ще се оперирам от сравнения и излишни тревоги и да ви кажа засега добре ми се получава хихихи
Нали и недоносени и ако почна да сравнявам няма да им се зарадвам я....
Абе доволна съм от себе си хахаха

Рачко, пАлавницата Габи радвам се , че е оздравяла:)
Ох, това най ми тежи като са болни и физически и психически ме натоварва....

Маги, расте твоята красавица расте:)
Как се променят децата нали:)
Уникално е:)

Бебе, верно тревогите започнаха от положителния тест.... Ама вярно е.....

Бъдете здрави:)

Здравейте, аз слушам педиатърката с едно ухо, че като споделя мнения с другите майки, относно подхода на нашата педиатърка и на техните, направо се ужасявам - всеки лекар е със собствено мнение - относно ваксини, относно захранване. Затова си правя аз каквото знам. Е, за ваксините, разбира се, педиатърката решава. Но съм доволна, защото не слага по две наведнъж, както някои други. Притесняваме едно нещо, относно ваксините - първо ни сложи шествалентна ваксина, а следващите два пъти, когато беше ред за този вид ваксина, постави петвалентна, уж да не се натоварвало много детето. А, кога ще сложи останалите дози за хепатит Б, които присъстват в шествалентната? Много ми е странно. 
Да попитам използвате ли някакви подходи за приучване към гърне? Ние още не можем да сядаме, надявам се да започнем, но ни е малко трудно, а знам, че тези занимания с гърнето, трябва да ги стартирам, когато бебето започне да сяда.
Поздрави на всички в този мрачен ден!

При мен и двамата махнаха памперса по едно и също време, като големия го слагах на гърне след 1,5 г., а малката - изобщо. Гърнето си стоеше за украса. Бяхме й обяснили за какво служи, де. В един момент й прищрака нещо и каза, че искала там да ходи и се научи за един ден. Мъжът ми точно ме беше критикувал, че никакви усилия не полагаме за нейната хигиена. Но истината е, че и в градината (яслата) започват да ходят до тоалетна и после гледат едно от друго или от по-големи братя или сестри.
Така че, нямам рецепта, нито ще имам трето, но ако имах, щях да го оставя на мира, докато не порасне достатъчно и започне да разбира.

Кати, не съм ползвала гърне, та няма как да ти бъда полезна. Но съм запомнила едно мнение на Д-р Бърди, кога е моментът да се пробва това и, че преди него не е особено смислено. Та той казва, че когато детето може да изкачва стълби самостоятелно - тогава гърне/тоалетна с детска седалка. Не опира само до умението да сядат, а до контрол на съответната мускулатура за тези нужди. Т.е. детето да може съзнателно и волево да "задържи" докато седне на гърнето. При много малки деца, които ги слагат на гърне - и сама си чела. Ми веднъж се изпишка, веднъж не се... Ами нормално - веднъж ще го улучиш да му се пишка, друг път няма, просто още нямат контрол върху тези процеси, дори да разбират какво се очаква от тях. Не, че нещо ще му стане на детето, ако пробваш с гърне от възраст в която реално е безсмислено - тя хамалогията си е за теб, на детето в общи линии му е забавно, но това не води до сваляне на памперса преди наистина да му е дошло времето.

Кати, не съм ползвала гърне, та няма как да ти бъда полезна. Но съм запомнила едно мнение на Д-р Бърди, кога е моментът да се пробва това и, че преди него не е особено смислено. Та той казва, че когато детето може да изкачва стълби самостоятелно - тогава гърне/тоалетна с детска седалка. Не опира само до умението да сядат, а до контрол на съответната мускулатура за тези нужди. Т.е. детето да може съзнателно и волево да "задържи" докато седне на гърнето. При много малки деца, които ги слагат на гърне - и сама си чела. Ми веднъж се изпишка, веднъж не се... Ами нормално - веднъж ще го улучиш да му се пишка, друг път няма, просто още нямат контрол върху тези процеси, дори да разбират какво се очаква от тях. Не, че нещо ще му стане на детето, ако пробваш с гърне от възраст в която реално е безсмислено - тя хамалогията си е за теб, на детето в общи линии му е забавно, но това не води до сваляне на памперса преди наистина да му е дошло времето.

Аз много се чудя, дали на гърне да я уча, или на тоалетната чиния направо.  Просто събирам мнения в момента, защото както написах по-горе, тя още не може да сяда, така че не съм се засилила да я приучвам.

Оф, моичкият пък като ра3бира и може да се контролира вече, голяма файда. Напълно ясно му е къде и 3ащо трябва да се пишка, ама е "над те3и неща". В градината понякога ходел сам в тоалетната - чак не мога да си го представя. А понякога ми го връщат с ре3ервните дрехи Ама жив и 3драв да ми е 

Както за всичко друго, така и за гърнето подходът е индивидуален  . Ако мама има време и нерви, може да започне и от 6-месечна възраст. При добро стечение на обстоятелствата детето поне ще види що е това гърне и за какво служи. И пак няма да се е научило  . И аз съм запомнила това мнение на д-р Бърди, което цитира Jbrul. И го приемам. Обичам препоръките да бъдат придружени с логични обяснения  . И това пак не решава въпроса. Добре е и да си казва/показва, че има нужда.
Аз започнах да ги слагам на гърне на година и три месеца. В началото проявиха любопитство, но бързо намериха по-интересни неща за вършене и не можех да ги удържа седнали. Спрях да се нервирам и просто продължих да ги подканям, пък колкото - толкова. Сега вече са по-наясно, казват си и... понякога уцелват момента .

Както е казала и Маги, много бързо се усеща вече, че растат  . Помоля Ани да ми донесе нещо от еди-къде си, и детето помага. Пепи реди кули с конструктора и доста бързо се ориентира кое копче за какво е. Опитват се да съставят изречения. Помнят какво не им давам да пипат. Не, че винаги го спазват, де  , но и доста неща вече не ги правят. Не е само до това, че губят интерес към тях, а наистина осъзнават. Днес се водеха двамата за ръчичка в градинката, а аз отстрани бутах количката, вместо да търча във всички посоки  . Е, това е само инцидентно може би, но има наченки на напредък.

Бебе, Дани поне година и нещо - можеше да казва, стиска, схващаше идеално какво му разправям и какво очаквам... И в прав текст си ми казваше: "Няма пък, аз искам с памперса!". Даже не се е правил нещо на разсеян, неразбрал, или на въпрос "Добре де, защо като ти се ака не каза и да идем в тоалетната, ами така?" - отговаряше ми, че просто така искал. А не: "Ами не успях да кажа навреме", или нещо от вида. Характерче бе човек.  Нещата ще ги правя така както аз искам и точка. Ако говорим за умения и разбиране - още на 2,5 можех да му махна памперса и да си ходи в нормалната тоалетна без никакви инциденти. Освен може би за през нощта още някакво време. Но като се заинати по темата - гореописаното се случи година по-късно чак. Просто едва тогава му стана важна темата с "Ама аз не съм бебе" и да му е обидно нали, ако някой му каже нещо такова, преди това - не му пукаше хич по въпроса. Та тогава нали и памперса го отчете като нещо бебешко и си преосмисли позицията... Та като му запука - памперса го махнах една сутрин и повече не съм се занимавала с темата, нито се е изпускал, освен 2-3 пъти насън ама това съвсем в началото. Стана година и нещо вече - спи си сам в детската, чувам го понякога през нощта да става до тоалетна - светва си лампите, пишка, пуска водата, гаси и си ляга обратно. Мисълта ми е, че за разните им там умения за нещо - не е достатъчно условие  да си ги ползват, когато могат да го правят реално вече нещото, а и да пожелаят да ги ползват все пак. Когато и двете са налице - воала.

Отчитам естествено, че аз можех да си позволя да го чакам да се накани нещо да пожелае, освен вече да може да го прави чисто технически, че тогава да започне. Гледам си го аз, в неговата ДГ - ги обслужват с памперси, шишета и каквото и да било докогато е нужно, не според група (възраст). Съответно нали, ако трябва да се върнеш на работа и да покриеш изискванията по разни въпроси на държавните ясли и градини - няма как да го чакаш хлапето да благоволи само това и онова, налага се да го натискаш. Обаче, ако нищо не налага да го натискаш - лично аз препоръчвам моята тактика. Хем няма нерви, хем се получава пак същото без специални усилия и драми. Ще добавя, че аз специално - установя ли за каквото и да било, че вече го може сам - повече нито го правя вместо него, нито помагам и не отстъпвам от това по никакъв повод (щото съм гаднярка)  Може да яде сам супи, без да се капе и олива. Пробва се няколко пъти да ме впрегне мен да го храня с таратор "защото не мога сам". Казах: "Ами като не можеш сам, просто няма да ядеш таратор, като се научиш - тогава" и тръгнах да вдигам купата... Веднага размисли и си го изяде сам. Аз съм способна да го оставя без таратор и всякакви супи за дълго време, ако пак пробва подобен номер де. Няма да се повреди, ако известно време не яде определен вид храни. Намирам за по-вредно да не му затвърждавам вече придобити умения за нещо обаче. Нито пък капризи и опити да ме рекетира.

Точно снощи яко избухнах по подобен повод. Въпреки, че е всеяден и си поръча за снощи котлети с ориз на фурна, а аз ги изпекох точно да са готови като си дойде от ДГ...като ми се заджаска това лапе.  Нямало да го яде това, гадно било, не го искал, той не бил обичал, сладолед щял да яде сега... Казах му, че НИЩО няма да яде днес, да си отива в стаята и ще седи гладен. Също така повече аз няма да му готвя нищо, няма да купя никакъв десерт. Ще купувам само хляб и ако е много гладен - ще яде сух хляб и точка. И не просто му го казах, ако се беше пробвал да упорства - бих го направила. Очаквах поне 5 мин. да размишлява по случая, ама не познах. Бяха не повече от три.  Както излезе с тряскане на врати и истеричен писък + напън да се разреве - така се върна мил и мазен да се извинява и да ми каже, че щял да яде каквото съм му сготвила. Омете две пържоли и доста ориз и се съмнявам, че скоро ще пробва пак нещо като снощното. Аз както не натискам за маловажни (според мен) неща, така за всичко, което считам за важно - и милиметър не отстъпвам. Убедила съм се, че веднъж да отстъпя и после с месеци не мога да го "вкарам в пътя". Та по-добре...не.

[
Аз много се чудя, дали на гърне да я уча, или на тоалетната чиния направо.

Решавай го съвсем функционално - имате ли отделна тоалетна и отделна баня, колко души живеете заедно, дали можеш да си позволиш сутрин детето да се мотае на тоалетната чиния, а някой да припира, че му се ходело точно сега. Щото едно от най-неприятните и скандални неща е някой да се залости в тоалетната и другите да не могат нито да се изпишкат, нито да ползват умивалника с огледалото, ако помещението е едно. И тук ми изниква препратка към сръбския филм "Тясна кожа"...

Относно педиатрите вярно е , че всеки е със собствено мнение. Лудите мамчета ( така наричам колежките от детската площадка) са в потрес от факта, че нашата педи разрешава къпане след ваксина и фактът, че категорично ми забрани сокчето до 1 год. За ваксините ми предлага или 2 наведнъж или по 1 на 2 седмици. Избрах си първия вариант т.к. тежко преживявам боцкането, а и не мисля, че е удачно толкова често висене в ДКЦ-то и то през този сезон.
За пиенето на вода нашата доки каза, че деца на изключително кърмене може да не пият вода до 6 месец, така било според СЗО. Ние пием водичка, по-точно чайче, но вече сме изцяло на АМ (загубих битката с кърменето, ама не ми е голяма драма).
Относно залагалките, Александра доскоро не щеше и да "чуе" за тях, но откакто взе да се лигави и да бута ръката в устата , аз взех да ѝ бутам биберона (имам една съученичка с деформиран от смукане палец, затова предпочитам да е със залагалка, вместо с пръст в устата), не ѝ харесва кой знае, ама поне вече го задържа в устата.
Кати, сестра ми почна да ги приучава на гърне към 9 месец. Ползваше тактиката със заедно по нужда. Мама на голямото гърне, а детето на малкото. Къде уцелваше момента, къде не, но някъде към 1,3 месеца (за племенника) и 1,5 (за племенницата) си ходеха осъзнато на гърнето. Дори помня, че малката най-обичаше да го прави, когато сядахме да се храним.
В яслата помня( смътно) , че дружно всички ни слагаха на куку (така го наричаха лелките) и раздаваха червени точки на децата, които пишкат/акат там.
 

В нашата ясла има 4 групи, което ще рече, че има поне 100 деца. Оказа се, че от всички тези 100 деца, само Яворчо е записан за дните между Коледа и Нова година, т.е. само аз ще работя през това време...В моята работа Коледа е най-най-натовареният период в годината по принцип, а и аз вече нямам и ден отпуск. Но все пак как е възможно на  никой друг да не му се налага да работи?! Много съм учудена.

Мешко, според мен това е номер от страна на персонала.
Сигурно и други родители са казали, че ще водят децата между празниците и са им казали същото като на теб, за да ги откажат и да могат да си починат.

Аз да ви кажа много се разочаровах с това ранно взимане на децата от ясла.
Нямам си на идея как може в 17.30 ч. да е последното останало дете, а мъжът ми дори е излязал по-рано от работа, за да го вземе.... Какво работят тези родители?
Започвам да се замислям за друг вид работа и аз. Явно с работа от 9 до 18 ч. ще е трудно.....

Meshko, работят ви и още как. При нас също вървят списъци кой ще ходи и кой не. Миналата година положението беше 50/50, очаквам и тази да е подобна ситуация. Нас ни изработиха за сборните групи лятото. Още от средата на май започнаха да ни облъчват, че от 01.06 ще преминат на сборни групи и понеже аз поради ред причини не исках да пускам Митко на сборна група (имаше и други родители като мен) впрегнах родата да помага в отглеждането, иначе по предварителен план от юли трябваше да започне упражнението. Аз поне мога да разчитам на помощ, та не беше особен проблем. Оказа се, че юни са си ходили 80% от децата.

Мешко,и аз смятам,че те будалкат...
Смайл,явно впрягат някой свободен да ги взема по-рано....не всички са с работно време като моето напр.от 7.30 до 13.30ч.

И ние сме винаги последни в 17:30, най-много 1-2 деца да са "3акъснели" с нас и то мноооого рядко. Нашата градина е в село и повечето деца имат баби да ги прибират по-рано. И битува едно мнение, че едва ли не мъчим детето, ако не го в3емем по-рано! А и "3атормо3яваме" госпожите да си стоят до края на работния ден. Когато е на смяна една младичка госпожица, Божидар даже печели от това, че остава сам, 3ащото тя много се 3анимава с него - чак не иска да си тръгва Обаче другите госпожи си бият камшика и го оставят с чистачката докато го в3емем. Все пак работното време е до 18. Още не са ми предпуредили 3а коледната пау3а, но очаквам да е само той и направо да ни откажат да го гледат. То сега добре - у дома съм си и мога да го гледам, макар и да ми е малко трудничко. Ама като 3апочна и а3 работа?
Все повече се убеждавам, че въпреки големия рев 3а демографски срив, държавата не се старае особено да стимулира работещите жени да имат деца. В големите градове няма места 3а ясли и градини, в малките уж има, ама и на двете места има някакви и3нудвания и самоуправство. Не дай Боже да си търсиш правата - не се 3нае как ще рефлектира върху детето. Работодателите не толерират отсъствия и болнични, а някои още на интервю те отря3ват, ако дори предположат, че скоро може да имаш дете, камо ли като кажеш, че имаш вече

Аз да ви кажа имам дълбоки съмнения колко от родителите на децата, ходещи в яслата работят наистина. сега го взимаме Яши в 6 без 10 и в 9 от 10 случая е най-последен, не само в неговата си група, а в цялата ясла . Аз официално съм на работа до 18, сега ходя по-рано сутрин и си тръгваме по-рано вечер в 17:20 за да мога да взема Мия от училище, че пък нейната занималня е само до 17:30 и въпреки всички тези по-ранни тръгвания, Яворчо си е последен. Е, кажете ми как е възможно. За да си вземеш детето в 17:30 трябва да работиш до 16:30, за да можеш да смогнеш да стигнеш от офиса до яслата или да работиш до нея, което е малко вероятно, все пак. А и сутрин, когато го водя в 8 без 20 е ако не първи, то втори, т.е. повечето деца ги водят по-късно. Преди го взимаше майка ми доста по-рано. Според нея процентът на баби, взимащи децата е бил доста малък. Повечето са били майки и татковци, и това в 5 часа. За мен повечето от тези хора не работят. Другото, което ми прави впечатление е, че водейки детето си на ясла облечен по анцунг, също е малко вероятно да работиш. Имам една позната, за която със сигурност знам, че не работи и не е работила сигурно повече от 10 години, но с изненада установих, че и нейното дете е прието в ялсата. А още повече се изненадах като видях, че се води в нашата група, а един път не сме го видяли там. то все  веднъж щяха да се засекат с майка ми преди -тя го водеше късно, взимаше го рано, но пък редовно я е виждала по паркове и градинки.

Аз нали знаете - не ходя на работа, обаче предвид графика на градината на Дани - същите чуденки имам като вас. Не ми е известно масово на работещите хора, работното време да е до 17:30ч. Дори и на такива - пак ще им се налага поне 30 мин. по-рано да излизат от работа (че и повече за София конкретно), за да си приберат детето в 17:30 най-късно. И такова е положението навсякъде в страната де. Ясли и градини приключват работа по-рано от всички останали. Може би само общинските и държавните чиновници са с подобен график. Всички останали поне до 18ч. са на работа, още по-често и до 19ч.
То, че такива като мен хем с малко дете, хем сами - никой не ще да ги наема ясно де, ама и да се измами някой колко ли ще ме търпи... Отпуски, че той бил болен, закъснения сутрин, че да го пратя на градина, излизане по-рано от работа, че да го посрещна. Ами аз и работодателите не упреквам да ви кажа, защото те бизнес правят хората уж, не са "социално подпомагане". После - не раждаме. Ми то ни като работим изкарваме такива пари, че да си плащаме за помощ и да си гледаме спокойно работата, нито пък спомагателните звена имат график, позволяващ един родител да работи нормално. Чакайте я вие да се вдигне раждаемостта така...