Бебе, Дани поне година и нещо - можеше да казва, стиска, схващаше идеално какво му разправям и какво очаквам... И в прав текст си ми казваше: "Няма пък, аз искам с памперса!". Даже не се е правил нещо на разсеян, неразбрал, или на въпрос "Добре де, защо като ти се ака не каза и да идем в тоалетната, ами така?" - отговаряше ми, че просто така искал. А не: "Ами не успях да кажа навреме", или нещо от вида. Характерче бе човек.
Нещата ще ги правя така както аз искам и точка. Ако говорим за умения и разбиране - още на 2,5 можех да му махна памперса и да си ходи в нормалната тоалетна без никакви инциденти. Освен може би за през нощта още някакво време. Но като се заинати по темата - гореописаното се случи година по-късно чак. Просто едва тогава му стана важна темата с "Ама аз не съм бебе" и да му е обидно нали, ако някой му каже нещо такова, преди това - не му пукаше хич по въпроса. Та тогава нали и памперса го отчете като нещо бебешко и си преосмисли позицията... Та като му запука - памперса го махнах една сутрин и повече не съм се занимавала с темата, нито се е изпускал, освен 2-3 пъти насън ама това съвсем в началото. Стана година и нещо вече - спи си сам в детската, чувам го понякога през нощта да става до тоалетна - светва си лампите, пишка, пуска водата, гаси и си ляга обратно. Мисълта ми е, че за разните им там умения за нещо - не е достатъчно условие да си ги ползват, когато могат да го правят реално вече нещото, а и да пожелаят да ги ползват все пак. Когато и двете са налице - воала.
Отчитам естествено, че аз можех да си позволя да го чакам да се накани нещо да пожелае, освен вече да може да го прави чисто технически, че тогава да започне. Гледам си го аз, в неговата ДГ - ги обслужват с памперси, шишета и каквото и да било докогато е нужно, не според група (възраст). Съответно нали, ако трябва да се върнеш на работа и да покриеш изискванията по разни въпроси на държавните ясли и градини - няма как да го чакаш хлапето да благоволи само това и онова, налага се да го натискаш. Обаче, ако нищо не налага да го натискаш - лично аз препоръчвам моята тактика. Хем няма нерви, хем се получава пак същото без специални усилия и драми. Ще добавя, че аз специално - установя ли за каквото и да било, че вече го може сам - повече нито го правя вместо него, нито помагам и не отстъпвам от това по никакъв повод (щото съм гаднярка)
Може да яде сам супи, без да се капе и олива. Пробва се няколко пъти да ме впрегне мен да го храня с таратор "защото не мога сам". Казах: "Ами като не можеш сам, просто няма да ядеш таратор, като се научиш - тогава" и тръгнах да вдигам купата... Веднага размисли и си го изяде сам. Аз съм способна да го оставя без таратор и всякакви супи за дълго време, ако пак пробва подобен номер де. Няма да се повреди, ако известно време не яде определен вид храни. Намирам за по-вредно да не му затвърждавам вече придобити умения за нещо обаче. Нито пък капризи и опити да ме рекетира.
Точно снощи яко избухнах по подобен повод. Въпреки, че е всеяден и си поръча за снощи котлети с ориз на фурна, а аз ги изпекох точно да са готови като си дойде от ДГ...като ми се заджаска това лапе.
Нямало да го яде това, гадно било, не го искал, той не бил обичал, сладолед щял да яде сега... Казах му, че НИЩО няма да яде днес, да си отива в стаята и ще седи гладен. Също така повече аз няма да му готвя нищо, няма да купя никакъв десерт. Ще купувам само хляб и ако е много гладен - ще яде сух хляб и точка. И не просто му го казах, ако се беше пробвал да упорства - бих го направила. Очаквах поне 5 мин. да размишлява по случая, ама не познах. Бяха не повече от три.
Както излезе с тряскане на врати и истеричен писък + напън да се разреве - така се върна мил и мазен да се извинява и да ми каже, че щял да яде каквото съм му сготвила. Омете две пържоли и доста ориз и се съмнявам, че скоро ще пробва пак нещо като снощното. Аз както не натискам за маловажни (според мен) неща, така за всичко, което считам за важно - и милиметър не отстъпвам. Убедила съм се, че веднъж да отстъпя и после с месеци не мога да го "вкарам в пътя". Та по-добре...не.