Това с термометъра мЪ уби честно.
И аз в отбора на "не меря така и не бих позволила". Дори от лекар, дори в болница, да не говорим в ясла/градина. Да не сме 60-та година миналия век бре? Има какви ли не термометри дигитални, ако им трябва толкова - бих купила един такъв и да им го оставя. Все пак - не мерят базална температура, да следят овулация, че да им трябва чаааак толкова прецизно измерване, а да се ориентират дали температурата е нормална, или отива на болест. Имам 2-3 дигитални всъщност и ги ползвам за ориентир, набързичко. Като отчетат висока - вадя безценния, много кътан живачен термометър и меря под мищницата, за да е вече прецизно. Сега е голям Дани и седи, но започнах да меря така още към годинка и половина де. Гушвах и го залисвах за няколко минути и това е.
И аз не търпя лиготии и драми, не смятам и, че трябва да ги търпя и е добре за самото дете. Не ми се е тръшкал като малък, имах късмет. Вчера обаче - го смотах в МОЛ-а и дори отнесе един "задвратник", то просто нямаше накъде вече, ааааа. След две седмици отглеждане от баби и тати - в превод - угаждаме на всяко желание и купуваме АБСОЛЮТНО всичко, което пожелае - се прибрах аз и животът се върна в нормален ритъм. Реших, че за 2 работни дни - няма нужда да ходи на ДГ, а и ми беше домъчняло много, исках да си изкараме времето заедно. Правя програма и вчера в ранния следобед - отиваме на кино, на филмче, което искал да гледа. 15-ина мин. преди прожекцията пристигнахме, взех билети и панаирите започнаха веднага. Искал в киното, обяснявам, че след малко, още не е започнал филма, влизаме в една книжарница, казвам да си избере каквото иска. Няма братче! Скръстил ръцете, гледа лошо, сумти и от сорта. Реших да не се нервирам, взехме пуканки, напитки, влизаме - цяла зала само за нас, супер. По средата на филма обаче, понеже си е навил, че иска и на 8Д киното да ходи - се почва чекнеж, мрънкане, било му станало скучно на този филм, да сме си ходели... Казвам, че ако не гледа внимателно - няма да разбере филма и затова му става безинтересно, казвам, че ако се държи добре и гледа сега - ще си помисля за другото кино след това. Проработи, започна да гледа внимателно и да се радва. Е, не минахме без аварийно ходене до тоалетната де. Излизаме - айде на другото кино. То там са по 5 мин. филмите - угодих му. Последва искане да ходим на някакви електронни игри, има такава зона, това вече го отказах. Първо - предостатъчно такъв вид забавления получи за 2 часа и половина, второ - времето беше пролетно и исках да поиграе навън. Като се запени, като се заджаска, сърдит ми бил, не ме обичал, не искал да ходим където предлагам... Просто, защото не му угодих, не че чааак толкова е зажаднял за въпросните игри, само не стана на неговата в случая, а той свикнал докато ме няма баш на обратното. За да "не ги занимава" нали.
Еми то и аз мога така, че най-лесно, ама какво дете възпитавам така а? Бях категорична, че си тръгваме, отиваме към паркинга - последва забиване на краката, след като взех да съскам - демонстративно влачене с темпо на охлюв, дърпане да не го хващам за ръка по ескалаторите за надолу. На втория такъв - заради лиготиите му замалко и двамата да паднем. Е, тука вече му плеснах един зад врата и заплаших, че ще го ошамаря насред МОЛ-а стабилно, ако още една такава проява има. Много е тънкообиден и не рискува подобно унижение да му се случи, та се придвижихме до колата нормално. В колата ми мълчи, като питам нещо. Гладен ли е, какво иска за ядене, какви играчки да вземем за парко-пицарията до нас. Отвори си устата само 2-3 пъти да ми каже, че ми е сърдит и не искал да ходи в парка. Млъкнах и аз, след като му казах, че и аз съм му сърдита и много обидена, заради това, че се държи така, след като съм го завела на кино, купила съм му пособия за рисуване, пуканки. И се прибрахме в къщи насред 20-те градуса в 15:30ч.. Много ме беше яд, ама какво да направя? Да го влача насила докато се цупи в парка и там да ми прави панаири, че наистина да го набия накрая. След около 2 часа се появи мазен, с искане да излизаме там където предложих по-рано. Отказах, казах, че съм обидена все още, затова, че се е държал толкова лошо. И докато се държи така - никъде няма да ходя с него, да си отива в стаята и точка. Последва ново театро - във вид на тряснати врати, истерични писъци и крокодилски сълзи. Направих се на глуха и сляпа. След още половин час - дойде вече мек и мазен, да ми се извини, че се държал лошо, че вече нямало, бил ОСЪЗНАЛ, че се държи лошо
(тук трудно устисках да не се захиля при ползваната дума де). Казах, че не става само да го каже, а трябва и да го покаже и ще видим утре за излизането, да си помисли как ще се държи дотогава... Засега - няма нови изцепки, в 15ч. ни е срещата и да видим как ще се държи.
Подробно го разказвам по една причина само. С децата - много време и усилие иска, дори едно добро нещо да създадеш като навик, или маниер на общуване и съвсееем малко е нужно - граденото с месеци да отиде "на кино", при проявено непостоянство от страна на заобикалящите детето възрастни хора.
И за бебета и за по-големи деца важи. Та - бъдете постоянни в това, което искате да могат и правят децата ви. Кога точно и за колко време ще го усвоят - различно е за всички, но ще. И мааалко да подадете пръст и да отстъпите обаче - яко се дърпа назад по темата и всичко започва отначало. Не, че е новина, ама да го напомня.
