Като един от редовните "списвачи" в темата за бисерите на децата, ми се прииска да имаме и такава, в която да разказваме за пакостите и хитростите на малките, все още не проговорили дечица.

Ето една случка от вчера, у дома:
Тримата - аз, мъжът ми и Константин, 10 минути търсим дистанционното за телевизора. Безуспешно.
По едно време Коко започва да се смее.
- Хахаха, вижте, рибките са се сдобили с кораб!
Тео се беше погрижил за интериора в аквариума

Хахаха, разсмя ме.

Нашата любима игра, ако аз се разсея е да докопа брашното и да обърне чувала на пода.В кухнята имаме остров и като правя нещо с брашно оставям чувала от страни до острова.Така докато сложа соленките да се пекат забелязвам, че е много тихо и не виждам Моника.В един момент чух шум от изсипване и като погледнах всичкото брашно на пода а тя щастлива и ухилена.Е оставих я да поиграе, да направи качествено обрашняване на кухнята след което тя баня, кухнята прахосмукачка и т.н.

Маги, представям си колко й е било забавно на Моника с брашното. Ти сети ли се да снимаш?

Ето това е да си имаш батко - подава ти бисквитки и мълчи съзаклятнически какво правиш с тях, докато мама е с гръб...

Малки сладки пакостници

Аз давах на Мони да носи киселото мляко до момента, в който се научи да го отваря

А ние сме без дистанционно вече.. Търсехме и като не го открихме няколко дена,  се сетих как я уча да хвърля боклуците които събира в кофата и явно е били хвърлено там. Спасявах играчки от изхвърляне ама дистанционно явно не успях.
Случка от днес,  купих кисело и прясно мляко на Домлян. Те са в еднакви кофички по 500 мл. Аз подреждам покупките и една такава странна тишина.  Обръщам се и Мария пробила кофичката с прясното мляко изсипала го на пода.  И надига остатъка да пие.  Всичко в прясно мляко,  дрехи,  пантофи,  килим.  Поех дълбоко въздух и я оставих да маже.  Гледа с една дяволита усмивка и казва "Мими маже, маже"   Сега спи а аз прах килим.

ЗА  тази тема най-доброто    обяснение на дадена случка , е снимката -много са весели  и сладки .

Коко и Мони човек  не може да им се нарадва!!!

И нали знаете : колкото  по -дълго трае тишината  със само дете  в другата стая , по-скъп ще е ремонта !

Поздрави от София (случка от миналата година): 

Аз понякога губя чувство за хумор в такива моменти и пропускам да снимам. Или пък се смея, но докато взема фотоапарата, ситуацията се е променила.

И нали знаете : колкото  по -дълго трае тишината  със само дете  в другата стая , по-скъп ще е ремонта !

Това е желязно правило  . Винаги ставам подозрителна, когато са тихи, и тичам да видя какво става. Така навреме ги хванах като ми "подреждаха" витрината със стъклените чаши. Бях заградила шкафчето с лекарствата, уж да нямат достъп... Сега е заключено. Чудя се къде да дяна бенджамина, че Пепи три пъти го прекопава  . Това дете е устойчиво на караници - аз му се карам, а той ми се усмихва закачливо и ми праща въздушни целувки  .

Хаха, това с въздушните целувки ми хареса. Мисля да го приложа на Мони като ми закрещи другия път "няма, не, не искам"

Често под балконите ни се събират групички от хора, оставяйки след себе си ето това :
Вчера Тео любезно им показа своята гражданска позиция - мятайки от терасата по тях метлата 

Тежестите на щорите са идеални чесалки за зъби за моя Теди. Това, че после не мога да си сглобя обратно щорите, не го вълнува

Руми, какъв е 3латокос бонбон Теди

Не още за другата тема, макар, че вече са вкарани и "думи" 

Търкаляме се по килима, играем, гъделичкаме се. Тео се катери по мен.
- Ти си една малка маймунка! И двамата сте ми едни маймунки... Коя е малката маймунка?
- Те! (в превод Тео)
- А коя е голямата маймунка? - питам, убедена, че ще чуя за 457-ми път днес "бате"
- Мама!?

Май си го изпросих