Е, да при пуберите да кажем е "нормално", докато се наместят хормоните, което пак ще рече, че ако не са в дадени граници - може да си има кървене - слабо, силно, за дълго и пр.
В моя случай бях навършила 20 г. т.е. не съм била пубер. Но тези събития бяха след преживян силен стрес месеци по-рано (внезапна загуба на близък човек), съответно нали - нарушен сън, рязко отслабване, което за мършави хора като мен означава буквално анорексичен вид, което пък е довело 100% до споменатия хормонален дисбаланс. Истината е, че е супер лесно да се наруши правилната функция на жлезите с вътрешна секреция, вкл. и заради психическо свръхнапрежение, без на пръв поглед чисто физически нещо да не ти е наред.
Ясно, че когато искаш бебе, а то не става, не е трудно, ами невъзможно е "да не го мислиш" постоянно, това да не те напряга и пр. Но като го правиш - и това е фактор да си разбуташ хормоните и сам да си пречиш. Затова са и съветите (които дразнят всички, знам
) в такава ситуация - намери си хоби, осигури си някакви приятни емоции, развлечения, ангажирай се максимално с други неща, които поне малко да ти отвличат вниманието и пр. Трудничко се постига, но при желание наистина - може. Това от личен опит го казвам, просто съм го правила. Тук много го мразим лафа: "Успокой се и ще стане", защото го тълкуваме като: "Бе не ходи по лекари, не взимай никакви мерки за проблема" и пр. от вида. Обаче много пъти съм си мислила, че народецът не е стигнал до подобен извод случайно, а чрез дълги години наблюдения на определени ситуации. Просто не е имало едно време хормонални изследвания, нито пък идея как едно разбутано хормонче стига, че да пречи на зачеването, ако ще всичко друго да ти е наред. Просто са виждали хората, че докато "булката" е нещо напрегната и нервна - не става и не става то, като си реши кахърите "и се успокои" - вземе, че стане. Което, ако тогава са им пускали хормонални изследвания на тези жени - би се видяла разликата в хормоналната картинка, когато "булката" е била "неспокойна" и после когато се е "успокоила". И за собствения си случай съм си мислила (не твърдя, че е така), че може и такъв фактор да е имало когато най-после се случи бременноста. Тогава вече бях "вдигнала ръце", че ще стане спонтанно, спрях да го мисля и да се напрягам както в предишни периоди, което може да е повлияло добре на тялото ми. Та не го подценявайте и това, или не го изключвайте напълно от всички фактори, имащи отношение към "става ли, или не става". Тя народната мъдрост, често си е наистина мъдрост, не голи приказки, че "лаф да става"
Нали знаете и за оная работа със Спасовден? Хабер не са имали хората що е то мъжки стерилитет, според сегашните ни познания по въпроса. Ама са се усетили все пак, че не ще все "булката да е ялова", ами и кандидат-оплодителят нещо да е негоден.
Допускам, че са се усетили по темата, наблюдавайки такива ситуации с добитъка, който са отглеждали. Знаете и при животните ги има същите ситуации. Ражда, ражда кравата нали, заведеш я на нов бик - йок. Заведеш я при предишния от който има вече три теленца - хоп четвърто. Значи може да има и калпави бикове. Значи и при хората може да е същото... И така са открили донорстовто
Та нали - всичко по реда си правете, което предлага съвременната медицина, но не игнорирайте и фактори, като споменатите по-горе все пак. Човек като е нервен и напрегнат и една манджа не му се получава добре, като тръгне да готви, нищо, че 1000 пъти я е готвил преди и е била перфектна. Пък какво да говорим за бебе...