Jbrul наистина ме разсмя. Според мен за мрачното настроение е виновно времето навън - сиво, скучно, депресиращо, студено... Отделно ако хормоните се разбутат, пък ако имаме и други поводи за рев (а ние обикновено имаме) - ето ти причините. Аз наблягам на вит. Д пък каквото ще да става.
За закритите тоалетни - аз имам такава, но не автоматична. Според мен е добър вариант ако котката много рови. Естествено ако няма какво да пръска е все тая открита ли е или закрита. Това с миризмата вече започвам да мисля, че е въпрос на котка. Jbrul котките ти мъжки ли са или женски? Защото мъжките и особено некастрираните уж повече миришат. Искам да ви кажа, че има значение къде ходи в тоалетна. Моя котан си е набелязал една голяма саксия и няколко пъти като го изпуснем от поглед ходи там да препикава. После няма да ви казвам каква миризма беше и колко време проветрявахме, какви обезмирисители и химии слагахме. Предполагам, че ако ходи в обикновена тоалетна - открита и особено без нищо, което да попива течностите, миризмата ще е убийствена. Затова си мисля,че закритата тоалетна, която ползвам, както и силикона - до голяма степен помагат да премахване на миризмата. При нас също външни хора изобщо не усещат, че има котка.
evelin аз вече изобщо не вярвам на тестове, БТ и всякакви други методи. За мен най-показателен е УЗ - проследяваш фоликула до пукването и така си сигурен кога и дали има О. Иначе само си гадаем. Виждала съм много бременни графики, които противоречат на всякакви закони - почти без температурна разлика в двете фази или пък с постоянно повишаване и понижаване на БТ. Ама жените са бременни - факт. Така че не разчитай много много на тестове и БТ

Може и така да е, Лили, но съм дърта вече за да правя сърчица всеки ден. Пък ММ още по - дърт
Тъй че, все по нещо трябва да се ориентирам...

А, да, и още нещо. Вчера гърдите ми бяха на път да се пръснат и боляха адски. Днес и помен няма от цялата работа.

И у нас не мирише, а и двамата са мъжки. И аз имам наблюдения, че урината на некастриран котарак мирише потресаващо. Моите са кастрирани, проблеми няма. Отпреди кастрацията на стария не помня, честно казано.

Евелина, аз пък като прочетох, че ти се реве, ми хрумна за бременност. Аз като бях бременна се съдрах да рева първите 3 месеца. При това без абсолютно никаква причина. Ей така, ревеше ми се и си ревях. Но ако О е била толкова скоро е рано да ти е ревливо поради тази причина...

Мда...
Затова се чудя какво, по дяволите, се е вселило в мен.

За О - що тест лентички, пък от ония микроскопи със слюнката... Отделно, че винаги я усещам аз по споменатите по-напред признаци, ама нали като решихме да сме прецизни в един момент. Върти ленти и секс по график - отврат. И така към 4 годинки де... Накрая отидохме на репродуктивен специалист и почнахме изследвания, хормони, всичко...както си му е реда. Аз бях убедена, че ще е голям проблемът, ще се наложи ин витро, 2, 3, 5... Докато се точеха изследвания - ударихме го на живот, ама яко. Викам си аз, лято се задава, тогава ин витро - няма да е, ами "наесен с песен". Аз не се ограничавам за нищо да ви кажа, никога не съм - ям каквото ми щукне, пуша, пия и пр. безобразия. Бившият ми съпруг - същия модел. И една седмица в София май месец, туниг-шоута, купони до зори с приятели - сексът яко пиянски само за удоволствие. На следващия месец се присетих, че баш О сме изпуснали, ама то...голяма работа нали, така и така няма да стане спонтанно.
Е, ами единствената ми бременност в този живот, съвсем успешна (след малко ще си я посрещам от ДГ)    е резултат от една подранила яйцеклетка и секс по време на някаква купонджийска седмица гарнирана с литри алкохол, безсъние и пр. безобразия. Навръх годишнината от сватбата, при над 5 дни закъснение и тотално неверие, че може да е станало...накъм 5-я положителен тест за бременност вече взе да ми се вижда реално де.
Давам си сметка разбира се, че при нас се оказа лек проблем с "плувците" и все пак беше възможна спонтанна бременност, но факт е, че тя не се случи когато целенасочено и старателно опитвахме да я постигнем, а както и когато казах. Цикълът ми е като атомен часовник, овулацията - тоже, ама синът ми го има, заради някаква леека аномалия по тези въпроси.
След годините изкарани тук и фактът, че наскоро аз подкарах 36-тата си година, ако реша още едно дете да имам - директно отивам с партньора в репродуктивна клиника за пълни изследвания на двама ни, които да покажат каква е картинката, шансовете да стане спонтанно, ако са добри - 6 месеца опити. Не стане ли - вече "тежката артилерия". Не ин витро, а по-специфични тестове, хапове и каквото решат специалистите. Ако кажат ин витро в даден момент и съответно аргументирани - и това.Не, че съм престаряла на 35, ама не е като 25 все пак и по-добри шансовете не стават, напротив. Но това си ми е лично мнение, от моята си камбанария относно по-консервативни методи, гонене на О с базална температура, лентички и пр. Може, ама за малко, ако си достатъчно млад. За мен оттук насетне - това е лукс, който не бих могла да си позволя. Пък и личният ми опит - не е в полза на такива методи де.
"Здравословният начин на живот", кълнове, екзотики...със сигурност не вредят, но май е ясно колко ги базаря аз точно такива неща, та с това изобщо не бих се занимала. Не и с цел да забременея де, ако ме прасне тока по принцип нали...може. Но съм и човек който си е хранил бебето с АМ все пак, при това водата я топлех в микровълновата винаги. 

Защо ви го разправям? Ами защото за жалост "да правим всичко правилно - не е гаранция за успех". Та, ако го правите правилно, ама пак не става - просто търсете други решения, не си губете времето твърде дълго с нещо, което не ви дава желания от вас резултат. Съвсем приятелски съвет. Под "други решения" - имам предвид медицински обосновани разбира се, не врчаки, бачки, "една статия в нет-а" и пр. Подразбира се предполагам, ама пак да си кажа.

DreamOn, както казах - мързел съм и тарикат явно, освен мързел.    У нас - котката е винаги женска, тя кастрирана, некастрирана като пишка - не смърди. Кучето съответно - винаги е мъжко, защото не се разгонва. Кучката като се разгони, че й идва цикъл, че драми...не, мерси. Следва урината на кастриран котарак да на мирише, да. Но на най-близката ми приятелка котарака (светла му памет), хем кастриран - си беше гад и опикаваше цялата къща. Има - няма топки, маркираше си човека, смраад, смрааад. Умря през далечната 98-а това жУвотно.  Въпросното жилище й го подариха родителите й скоро, поради което преди две години тя го ремонтира от-до - разбирай - изхвърли всичко, къртене до тухла и наново. Е, чак тогава спря да смърди от пикните на МушУ. Та късмет, че твоите не ги избива да пишкат извън тоалетната си. Иначе си смърди не амиии. И женска котка да е - опикава ли къщата - същата работа.  Случили сме на животинки просто.

Освен реването и гърдите може да са симптом. И аз като бях бременна един ден ме болят гърдите, после минават, после пак болят и пак минават... И ПМС на Лили също може да е симптом на нременност...

Порша много рови в легена и разхвърля пълнежа(камъчетата) навсякъде. Та закритата тоалетна на Лили е вариант, но и празното легенче на JBrul също ми харесва. С прашоляка от тоалетнта и пълзящо бебе ИЗ къщата не е работа. А и да вземе да бръкне вътре ако рече да си играе с пясъка пак не е работа.

Порша забелязах, че откакто и смених храната не пие вода и пишка малко. Акитата ги вадя всеки ден. Давам и сурова замразена храна за котки, приготвена от смляно месо, вътрешности и кости (купувам я от магазина). Отделно в нас имам стерилизирани няколко буркана с варено пилешко с бульон, ако евентуално ми свърши замразената храна или за разнообразие. Давам й и по една лъжица на ден бульон, защото вътре разтварям обезпаразитяващия прах.

И като спря да яде сухата храна, спря да пие вода и да пикае...

Jbrul, да ти е жив и здрав малкият принц и дай боже всекиму.

Аз също мисля, че както и да я гласи човек една бременност, тя идва, когато и е времето.

Аз на 25 години и без наднормено тегло, с всички резултати безпроблемни сума ти инвитро, ИКСИ и инсеменации направих, без успех. Забременях на 35 с наднормено тегло, без никаква подготовка и от само себе си.

За нещастие не продължи до край. И така 2 пъти. Дано 3тия път да гушна бебе.

Иначе не знам дали е мързел или липса на мотивация, но рядко успявам да съм "перфектна". Но мечтая за перфектност непрекъснато и се възхищавам на хората, които намират време и сили да залитат към здравословното...

Jbrul, да ти е жив и здрав малкият принц и дай боже всекиму.

Иначе не знам дали е мързел или липса на мотивация, но рядко успявам да съм "перфектна". Но мечтая за перфектност непрекъснато и се възхищавам на хората, които намират време и сили да залитат към здравословното...

Мерси за пожеланието, да ви се връща на всички мераклийки и по няколко пъти, ако може 

Аз не страдам от липса на мотивация, просто съм мотивирана да живея щастливо и максимално приятно. "Перфектни" хора познавам доста, от тях ни един щастлив. Иначе са си перфектни де... От работа на фитнеса, после Рупат някакви неща, които ненавиждат и не са им вкусни, развалят всеки купон с лекции за кое е вредно и кое им пречи (тотални бастуни тоест), което води до ефекта - никой вече никъде да не ги кани и да са досадни за всички. Поради което в добавка на перфектността си стават и доста самотни. Иначе са перфектни сигурно, ама не ми изглежда като да си заслужава такъв живот. Да насилваш себе си постоянно и за какво ли не, в гонене на перфектност е доста нездраво поведение. Та не си изгубила много да ти кажа и не съжалявай, че не си такава

Аз пък нямаше да забременея, защото съм твърде слабичка нали... И сега съм такава. Ако обичах да ям варени картофи - това щеше да се изтъкне като причина да не става, ако не ги спра.  Подобни фактори - може да имат и някакво отношение към проблеми като нашите, но както и сама си се убедила - не са водещите фактори. Съответно челните стойки, да ги отстраним всички такива, че "да стане най-после" - не водят до желания резултат, а до още разочарования в общия случай. Разбира се - нищо лошо няма да се живее полезно и здравословно, да не ме разбере някой криво сега. Но е илюзия, че това решава казуси като нашите тук. По тая логика - в Сомалия отдавна да се бяха свършили хората и на други такива места.

И понеже знам, че сте фенове на теориите за циркулирането на енергията (които са логични да отбележа), напомняйте си че всяко насилие над психиката, дори с идеята, че "вие за добро" - си остава насилие. Насилието над психиката е стрес за мозъка, който пък управлява целият ви организъм, респективно е и стрес за организма. Често от мерак да си балансираме системите съзнателно и волево - постигаме баш обратното. Или нарушаваме правилното циркулиране на енергията в тялото си, ако го кажа с други думи. Та всичко - с мярка е ОК и обикновено - то дава файда. Все тая за какво говорим.

Отварям си вино аз, на всички вас "набебе". 

Та всичко - с мярка е ОК и обикновено - то дава файда. Все тая за какво говорим.

Отварям си вино аз, на всички вас "набебе". 

Ех, че хубав завършекккк...

И за мярката съм абсолютно и тотално съгласна, ама много я губя, бе да и се не знае 

Мили момичета, както всяка година и тази, ние от Зачатие организираме Коледно парти.На него ще се съберем да се видим, да пием по чаша вино, да си дадем надежда, да избършем сълзите от неуспехите, да се зарадваме на успелите и да си кажем, догодина е наш ред.
С радост ви каним и ще се радваме да присъствате.Това е темата с подробностите http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=51365.msg1117977;boardseen#new

Здравейте,момичета.
Въпреки мрачното време,пожелавам Ви деня да е изпълнен с усмивки и слънце в душите 
Харесва ми теорията,че бременността си идва,когато му е отредено на човек (ако му е отредено,разбира се).
Да споделя и моя опит до момента. Имам дете на 6 години,което се появи точно в момента,когато го пожелахме и имахме огромния късмет да се радвам на страхотна бременност,на прекрасно майчинство и сега на едно спокойно и послушно дете.
През тези шест години сме имали доста разговори за второ,но при мен все не идваше това желание. Все си казвах,че не е сега момента,че не съм готова още и т.н.
Когато обаче момента настъпи,което е от близо половин година,нещата не се получават.
Вероятно не ми е писано да стана още веднъж майка или пък не ми е писано да е точно сега. На 32 години съм и смятам,че имам още време,но все пак не се успокоявам с този факт. Винаги ни се иска да се получава,така както сме го планирали,но...уви.
Така че аз също смятам да оставя нещата в ръцете на съдбата. Когато трябва ще се случи,ако не се случи- нека да сме здрави.
Доста страдах,че не се получава. Дори се чувствах виновна пред мъжа си,защото той от много години иска,а аз все измислях причини да не го направим.Сега когато и аз съм на такава вълна- то пък не става....много кофти,но какво да се прави. Животът не е лесен,трябва да има и такива изпитания.
Пожелавам Ви успех на всички и кураж в борбата.
Нека всяка от Вас поне веднъж да изпита това невероятно чувство да е майка.
Прегръщам Ви всички.
 

Добро утро на всички!

Аз пък съм от тези, които не могат да се успокояват с "Не му е било писано сега/изобщо", "То си знае кога да стане и щом не става, значи не му е сега времето" и т.н. Просто не вярвам в тези неща, независимо за какво става дума. Но всеки с разбиранията си

Прогнозите на моята докторка за закъснение на цикъла не се сбъднаха, дойде ми точно на датата. След като свърши, започваме с опитите наново.

Усмихнат ден и от мен!

Добро утро на всички!

Аз пък съм от тези, които не могат да се успокояват с "Не му е било писано сега/изобщо", "То си знае кога да стане и щом не става, значи не му е сега времето" и т.н. Просто не вярвам в тези неща, независимо за какво става дума. Но всеки с разбиранията си

Прогнозите на моята докторка за закъснение на цикъла не се сбъднаха, дойде ми точно на датата. След като свърши, започваме с опитите наново.

Усмихнат ден и от мен!

Подкрепям! И аз не мога да спра да мисля и да върша някакви неща, колкото и смешни и незначителни да са.
Но, аз съм си такъв човек. Много лесно се запалвам по нещо и докато не го постигна, не спирам.
Примирението не ми е силна страна

проблемът не е в успокоението, че "не е писано сега", проблемът е, че този тип мислене води до липса на инициативност. Не може да се успокояваме, че не му е дошло времето да станем майки и когато му дойде времето ще стане. Като има проблем, а е явно, че има след като години наред нещата не се получават, човек трябва да събере всичките си налични сили - психически, физически и финансови и да се изправи срещу проблема си. Без борба няма победа. И както е казал народа една мъдра поговорка, която аз много обичам: "Бог дава, но в кошара не вкарва" 

МНого се радвам, че мислите така.Радвам се че във вас има сили за борба и надежда че нещата ще се случат.Защото честно ми омръзна да чувам как ще се изчака, как то ще станело от само себе си, как трябвало да се успокоят.Ми те се успокояват 1-2-3-5 години и нищо.Е трябва да станат на по 40, за да видят, че няма да стане?!И тогава какво?Става леле мале няма яйцеклетки, ми а добрутро.Но аз като им кажа, ей търсете лекар специалист и съм най-лошата на света с промит мозък!И всеки ми навира в очите, че съм забременяла спонтанно, но и това нямаше да го има ако не бяхме открили и премахнали ред проблеми, на пръв поглед незабелижими, но достатъчни, че да попречат на това забременяване.

Не чакайте момичета, няма да станем по-млади и по-здрави, годините и задълбочаването на скритите ни проблеми, само влошават нашето положение.

Здравейте момичета
отдавна ви чета, но ето, че сега реших и аз да се включа.
Първо накратко да ви разкажа нашите опити за бебе с ММ. От около 2 години с ММ решихме, че вече ни е време да си имаме бебе, но опитите ни се оказаха без успех. Тогава ришихме да се обърнем към специалист и да започнем да търсим проблема, ако има такъв. Направихме спермограма, имунологични и генетични изследвания и всичко е ок. Оказа се, че имам СПКЯ, миналия месец направих и лапароскопия /аз исках, доктора искаше цветна снимка, а аз настоявах за терапевтична лапароскопия, ако се наложи/, оказа се, че тръбите ми са ок. Сега този месец доктора каза, че може ей така да си пробваме и ако не стане другия месец да пробваме с Клостилбегит, а ако и тогава не стане от януари ще говорим вече за инсеминация.
Напълно ви разбирам за успокоението, но понякога не става просто да си кажем "не е писано да стане сега", колкото и да не искам понякога да мисля за това, то е по - силно от мен и го мисля. Аз също не съм от хората, които стоят и чакат нещата да се случат от само себе си.
Желая на всички ни скоро в домовете ни да завалят положителни тестове, все пак Коледа идва.

Добре дошла, Миленче!
Дано по - бързо да се изнесеш към темата на бременните

milencheto021 радвам се, че се присъединяваш към нас и дано заедно бързо да се пренесем в бременната тема. Хубаво е, че сте се насочили към специалист и сте установили вече проблема. Като знаеш срещу какво се бориш е по-лесно.
rrrr напълно те разбирам, аз също дълго време се правих на глухата акула когато ММ ме караше да започваме да действаме за бебе. Сега ми излиза през носа ама къснооооо  Много ме подлъга мен редовния ми цикъл. Виках си - с такъв цикъл по часовник има няма за месец съм забременяла като спрем да се пазим. Пък те като започнаха да излизат проблем след проблем ... Тъпото е, че ММ вече хич не е млад - гони 50те (не че му личат) и всяка пропиляна година ми тежи - притеснявам се да не се влошат нещата и при него 

Лили, спокойно, де. И 50-годишните могат да станат бащи. А дали ще е ин витро или икси, няма голямо значение. Действайте сега и горе главата!

Благодаря ви момичета за топлото посрещане.
Пожелавам  скоро да изпразним тази тема и да се насочим към тази на бременните.
Лили няма да се предаваш и на 40 и на 50 мъжете могат да станат татковци, все пак в 21 век живеем и медицината доста е напреднала. Успех и действайте!