evelinapa, благодаря ти за съпричастността, но моля те, не спирай лекарствата си заради моята глупост.

Глупост беше изобщо да правя тест на 12-ти ден и да се вкарвам във филми. Истината е, че имах и "симптоми", които ме накараха да го направя, но явно просто трябва да спра да мисля за това. Ама наистина да спра.

О, знаете ли колко пъти съм си обещавала да спра изобщо да мисля за това. Дори си бяхме дали "почивка" от следенето на нещата за месец, два. Да ви кажа това не ми попречи в периода докато чакам лелката пак да изперквам, както в останалите месеци.

Досега единственото нещо, което ми е помагало да запазя относително спокойствие е това да си спомня, че ще се случи не под мой контрол или под напора на моето желание, а когато е най-добре. Образно казано да "се предам" в ръцете на съдбата, Господ или както искате го наречете и да си пожелая да се случи наистина в най-подходящия момент.

Цветенце, не знам при кой лекар ходиш и в коя лаборатория правиш изследвания, но имай предвид, че аз правих в две различни и рез. бяха доста разминаващи. Така например в Ноневи ФСХ ми беше 29 а в друга 6. Лекаря също е от значение, макар, че в нашия случай.....няма никакво значение-ни един не става за тая работа! Писах ти на лични!

Да, Мира, аз този месец успях да "не мисля" за това точно до О. После пак същата работа. А най-гадното е, че и сексуалният ни живот започна да се променя... да страда все още не, но да се променя определено. Не искам ММ да спре да ме обича заради това, по-добре да спре, защото не мога да му родя дете... 

Момичета, няма как да спрем да мислим за това. Та нали това ни е целта. Друг е въпроса, че все се вкарваме в някакви филми в желанието си всичко да е наред, да се е получило чудото ни .... Ами, това е положението. Аз ту приемам нещата по-леко, ту изтрещявам ( като да си правиш ТБ без да имаш тръби    ) , но да ви кажа свикнах със себе си.
Пожелавам ни повечко релакс!
Аделия, не се вкарвай в такива черни мисли! Стискам палци следващият месец да е твоя 
На мен ми помага да се отпусна и да изключа, когато правя йога упражнения, когато гледаме с ММ комедийки или когато се разлигавим тотално и се хилим като идиоти, тогава се чувствам щастлива и секса по - се случва. Опитвам се да избягвам всичко, което допълнително ще ме натовари психически.
А след лапарото имам още един плюс: не правя ТО и въобще не ме интересува кога е О.
Мира, на мен в Щерев, анестезиолога ми каза, че за хистероскопия ще ми сложат спинална упойка ( не ми се наложи да правя и такава операция). Лапароскопията ми беше с пълна упойка и интубиране.

Цветенце, пролактинът ти е на горна граница. Обсъди го с лекарката!

Да, blue_sky, и според мен е така, но тя каза, че изследванията ми били в нормата. Сега търся добър ендокринолог.
Благодаря за мнението!

Ади, споко, не е заради теб. Просто в един момент издивявам. Мисля си колко много средства, надежди и емоции влагаме в това нещо, а накрая резултат няма. Избива ми някакво озлобление към съдбата ли... и аз не знам към какво.
Предната вечер случайно си видях доктора (не му се обадих де) и се замислих защо спрях да ходя последните няколко месеца. Ами, принципно много харесвам клиниката, вършат си работата, изследвания там, лечение ако има нещо, хубава обстановка, любезни...
Но, някак не виждам инициатива от страна на доктора. "Какво ще правим днес?" Не че е длъжен да ме помни, ама ми имат цялото досие, знаят ми и кътните зъби... Махнахме полипа, излекувахме кандидите и мисля, че дойде време вече да пристъпваме към същността, но той нищо не казва.
Да го моля за фоликуметрия ли? Сама ли да си поставям диагноза? Не знам просто.
А, не мога да го сменя току тъй, защото направихме една камара изследвания, не знам на др. място дали ще ги признаят....
Да не говоря, че заради тези хапове, не мога да си позволя да отида на фоликуметрия без да я закъсам за месеца. А ефект от тях не виждам кой знае какъв.
Празници идват освен всичко друго. Искам да спра да мисля за малко и да си гледам любимите хора и най вече СЕБЕ СИ.
Тъй... оплаках се едно хубаво...но това, което исках да кажа е, че вчера с теб Ади, исках съдбата да ме опровергае, че е гадна кучка. Уви...

аз пък знам поне за едно чудо, което се е случило последните няколко дни  Така че момичета, не спирайте да вярвате защото ако в това ненормално време са останали някакви чудеса, то те са точно тук. Спрем ли да вярваме и да се борим, значи нашето чудо никога няма да дойде. Това е малко като онзи виц, дето един се молил и проклинал Бог защо не му се пада 6ца от тотото, а Господ отгоре му казал : ами че пусни един фиш 
Просто нашата 6-ца няма да дойде с един фиш, има хора, които години наред играят с едни и същи числа и чак тогава идва за тях големия късмет 

Лили, никога не съм спирала да вярвам. Дори когато проклинам, пак вярвам и тая надежда. Но, защо трябва да е толкова трудно?
Чета за момичета, чиито доктори са им помогнали едва ли не като приятели... Ние защо не попаднахме на нито един такъв? Нещо не сме им симпатични ли? Баси късмета!
Няма кой да ти подаде ръка, да ти каже една добра дума. Все едно съм банкомат, ей така се чувствам.
А, без асистенция не става. На кого да се надявам? На незаинтересованите д-ри или на неотзивчивата съдба?
Спирам. Сори...

Добро утро, момичета 
Да си пожелаем един по-лек и усмихнат ден!

Евелина,

Много добре те разбирам как се чувстваш, защото и аз имам такива моменти, в които направо ми писва и ми идва всичко да зарежа. После се успокоявам и продължавам напред.

Преди да почна да ходя в репродуктивната клиника и при мен беше така - уж се занимават с мен, но инициативата за всички по-съществени неща идваше от мен. В последствие осъзнах, че съм изгубила доста ценно време с фалшивото спокойствие, което ми вдъхваха без да предприема някои важни диагностични стъпки, за които не подозирах преди да почна да пиша тук (цветна снимка, оценка на яйчников резерв и тн). Затова започнах да работя допълнително и да събирам пари за клиника по стерилитет. Там поне вече виждам конкретни неща, които се предприемат в посока на опит за осъществяване на мечтаното бебе.

Колкото до това до колко успявам да се абстрахирам от тази тема и да си живея нормално - ами по-често не успявам. Отрази се и на сексуалния ни живот. Все пак едно е в основата на всичко да е спонтанността, емоцията и удоволствието, а съвсем друго е, когато в течение на месеци гониш някакви дати, следиш показатели и тн. Поне се радвам, че имам подкрепата на мм и за щастие за момента това не е отразило лошо на отношенията ни. Но много внимавам в тази посока, защото познавам двойки, за които това е изиграло лоша шега. Пречи ми и в работата да се съсредоточа на 100%. Пречи ми дори да се отпусна и да се виждам с приятели и да излизам да се забавлявам, защото вечно гледам да пестя за предстоящите разходи по тази тема.

В работата има доста млади момичета и много често има почерпки за бебчета, или виждам нова колежка бременна и тн. По едно време имах три колежки бременни само в моя отдел. Понякога се радвам искрено за тях, друг път не успявам да преглътна личното си разочарование. И аз честичко се питам с какво заслужих тази съдба и защо трябва да е толкова трудно за нас. Казвам си, горе главата, сигурно има смисъл в това премеждие, което Господ е сложил на пътя ми. После си казвам, че същата енергия, която губя за да търся отговор на този ритеричен въпрос и да си блъскам главата в стената, мога да впрегна в това да предприема всичко, с което мога да помогна да се осъществи мечтата ми, докато това все още е възможно.  Познавам жени, които по една или друга причина са пропуснали шанса и цял живот съжаляват за това. Така че няма да се даваме, момичета! Смело напред и това е! Светът е голям и спасение дебне от вкякъде

evelin ако нещата наистина са толкова зле, най-добре не го умувай много ами сменяй клиниката. Не знам защо си мислиш,че в други клиники няма да ти признаят резултатите и изследванията. Отиди, провери, разпитай, разгледай и тогава решавай. Но ако не се чувстваш комфортно където си, не си губи времето - по-добре там няма да стане за теб. Аз също съм била в твоето положение - лекаря ми беше доста дистанциран, но това не му пречеше да е професионалист. За съжаление не за мен, в момента в който видях непрофесионално отношение, отидох да разгледам друга клиника и взех решението за нула време. Склонна съм да обиколя всички клиники в България и извън нея, стига да стигна до положителен резултат.
А иначе за финансите - много е тежко наистина  аз като бях толкова близо до успеха, сега ми се иска всеки месец да опитвам, но не мога да събера толкова бързо парите. И все имам гадното чувство, че ще изпусна някоя хубава Я заради липсата на пари ...

Колкото до това дали признават изследвания и история от предишни клиники/лекари, много е индивидуално. Кагото си избирах клиника в началото отидох на първа консултация в 2 клиники. В едната приеха без забележки 2те спермограми на мм, правени в лаборатория на различна клиника по стерилитет, а в другата ги погледнаха бегло и ми казаха, че трябва да се направи спермограма при тях, защото друго било да се направи анализа "с компютър". Не си представям, че в конкурентната им клиника броят плувците на ръка под микроскопа, но ми стана смешно. Всичко останало под формата на резултати от изследвания ми приеха без грижи.

Лили,

Относно страха ти да не пропуснеш някоя хубава яйцеклетка, заради липса на пари.
И аз често имам разни ирационални страхове и се хващам, че съм затормозила тази тема в главата си с ред страхове, опасения и тн, макар същевременно силно да вярвам, че нещата ще се получат.
Четох една книга, която много ме впечатли, където пишеше, че никакво количество физически действия и усилия не може да се сравни по ефект дори с малка промяна на нагласата още повече с фокусирана промяна на нагласата. Пространство на варианти се казва книгата, на Вадим Зеланд и ми е помагала в доста трудни моменти. С две думи идеята е,че живеем в пространство на варианти и това кой сценарий ще се осъществи конкретно за нас зависи от вибрацията ни, нагласата, представите и вярванията ни. Тъй като енергизираме страховете си далеч по-интензивно, (фокусираме се върху тях и ни е трудно да не мислим за тях), те значително по-лесно се "материализират", отколкото другите неща, за които се надяваме. Това не е, защото добрият снецарий е по-малко вероятен да се случи, а защото ние нямаме постоянството да се настройваме отново и отново на вълната на най-добрия сценарий и да спрем да енергизираме страховете си.

Аз съм в постоянна борба да променям фокуса си от страха и опасенията и препятствията по пътя, към желания резултат и енергизирането на най-добрия сценарий.

Така де, аз също се опитвам да мисля положително, но в случая нещата не зависят от положителната нагласа. Ние всеки месец има - няма фоликул, с ММ си правим опитите и аз всеки месец се надявам, че чудото се е случило. Става въпрос за инвитро опитите, които няма как да правим без да платим. А тъй като там все пак шансовете са по-големи, аз предпочитам да правя инвитро отколкото естествени опити с ММ  За тези опити става въпрос и за тях се притеснявам, че ще изпуснем момента заради липсата на пари

Добро утро и от мен,

По въпроса с клиниките и аз да си кажа мнението. В чужбина влизаш и досието ти е пред тях, те са го прочели, сядаш и те започват разговора --> тези изследвания така, онзи резултат инак, сега правим това и това...

В БГ, един пациент излиза от вратата, друг влиза, преди вратата да се е затворили. Кога да четат досиета?! Но проблемът не е в пациентите, а в алчността на клиниките. Ако отделят по 5 минути да четат досиета преди прегледа, ще загубят ценно време за "още и още клиенти" или пациенти...

В БГ няма много морал. Колкото и да искат да ти помогнат докторите, моралът НЕ е регламентиран, няма орган, който да е изготвил ред, по който докторите да си вършат работата, няма и орган, който да следи дали този ред се изпълнява...

Жалка ситуация и потърпевши са всички пациенти и УСПЕХЪт е по-скоро на късмет, отколкото защото даден "ред" работи по-добре от друг или защото редът в една клиника е бил изпълнен по-добре, отколкото в друга...

В чужбина пък има други недостатъци...

Иначе за трудността...и аз се чудя понякога, дали ще успея да стана мама. Като почнахме опити бях на 23 и си мислех, че имам време и дори и да се забави, колко да се забави-->10г максимум... Ами вече съм на 36...

Друг път пък вярвам, че ще бъда мама и че все още имам време...

Истината е че се поуморих вече, но още не съм се предала

Чакам Коледна изненада и септемврийско бебе

Здравейте, момичета! Искам да ви помоля за мнение. Пускам си ЧХГ през няколко дни за да се успокоявам, че се развива ембрионче. През последните 2 дни обаче хормонът не се е удвоил. Във вторник в 9 сутринта беше 6159, а днес в 9 ч. беше 9877. Утре съм на лекар, но мислите ли, че се забавя? Предният път се беше увеличил 10 пъти за 6 дни.

Кагото си избирах клиника в началото отидох на първа консултация в 2 клиники. В едната приеха без забележки 2те спермограми на мм, правени в лаборатория на различна клиника по стерилитет, а в другата ги погледнаха бегло и ми казаха, че трябва да се направи спермограма при тях, защото друго било да се направи анализа "с компютър". Не си представям, че в конкурентната им клиника броят плувците на ръка под микроскопа, но ми стана смешно.

Точно така се прави достоверен спермален анализ, специалист ембриолог гледа през микроскоп, брои и класифицира.

Нали тия сперматозоиди са десетки хиляди в капка, как успява ембриолога да ги изброи? И те вероятно постоянно се движат, направо не си го представям как става физическото броене. Аз също винаги съм си представяла, че компютърно се прави преброяването и оценката

Aria,бих искала да те успокоя,но не съм от най-компетентните,а пък никога не съм била бременна,за съжаление.
Очевидно,че не се е удвоил последните 48 часа,малко се е забавил,да,но това едва ли е повод да се притесняваш.Утре си на лекар,успокой се,а Марси ако се включи ще е най-добре.