Добро утро!

Mirracles, изглежда ЦС е минала добре -радвам се за което. Пожелавам скоро да имаш и с друго да се похвалиш

По проблема за приятелките с деца и купуването - аз пък съм много изненадана... Да разбирам ли, че се очаква на всяко виждане да се носи нещо за децата?  Много ми е странно това. И аз познавам такива, но вече не сме приятелки (не поради тази причина, де). Аз не очаквам някой да носи нещо на детето ми, нито пък аз нося всеки път. Подаръци - по поводи като рожден ден, имен ден и т.н. На някои много близки хора купувам и без повод понякога, но иначе ми е странно да има такова очакване.

Ние кекс не бъркаме сега (по-точно - пазим се временно) - чакам хистероскопията и след нея ще видим. Трябва да разпитам и лекарката, но се чудя дали ще ми се размести цикъла след тази интервенция. Ако някой знае и е правил, ще се радвам на повече информация какво да очаквам после.

Хубав ден!

Аз не разбирам защо се чувствате задължени да купувате подаръци след като целия този процес ви създава дискомфорт и неприятни емоции? Човек или подарява нещо с желание, или по-добре да не подарява нищо. Аз лично не бих очаквала подаръци от деца, все пак нека си припомним, че като деца и ние предимно сме очаквали подаръци, аз не помня да съм подарявала на възрастните нещо. Така съм възпитана, че подаръците са за децата, даже от дълги години не съм искала никакви подаръци за празници, рожденни дни и т.н. Като имам нужда от подарък, просто си купувам каквото искам и си го самоподарявам  За празниците казвам на ММ какво искам да си самоподаря и за кой празник точно си го самоподарявам, по този начин имам възможност да си подаря през септември подарък за Коледа, а до Коледа да си подаря още 2-3 подаръка  Мисълта ми е, че ако не са ви много близки приятели и ако се чувствате обидени, че не ви връщат жеста, не ви оценят и не ви уважават, аз бих се замислила дали са правилните приятели.
В тази връзка ще ви се оплача и аз - едно време като бяхме малки и някъде до към 20-25 години, баба ми винаги за празниците ни е подарявала някакви боклуци или ни даваше по някой лев за семки и бонбонки - напълно формално, което хем те дразни защото децата винаги усещат кога възрастните правят нещо про-форма, хем пък тя си успокояваше съвестта на "добра" баба. Обаче откакто братовчедка ми роди децата си, баба ми съвсем забрави, че има внуци. Не че сме умрели за жалките подаръци, просто искам да кажа какъв ми е извода: хора, достатъчно проблеми имаме, като не ви харесва нещо - не го правете, имаме всички права и възможности да си подредим живота по свой избор и вкус, без да се съобразяваме с мнението на тоя и оня. Няма смисъл да се прави нещо формално само защото това се очаква от вас, то създава дискомфорт и на вас и на хората около вас.

Аз съм нова в сайта пожелавам ви успех на всички и ние след 5 год. започнах ме да пр опити дано стане 

Rrrr,

И аз не го долюбвам това мерене на температурата и не го практикувам, така че те разбирам. Стискам палци волната програма да даде чакания резултат! Нали все разправят, че ставало като спреш да го мислиш. 

Евелина,

Да се изкажат мацките, които са спецове по температурата, но сменила ли си часа, в който си я мериш със смяната на времето? Може това също да се отрази на измерванията, защото нали трябва да е в един и същи час, за да може да се сравнява.

DreamOn,

Хистероскопията не би следвало да ти размести цикъла, освен ако не е съпроводена с хормонални препарати, които да повлияят. Има доста изписано във форума от момичета, които са минали през това (четох из темите, когато за пърив път ми заговориха, че при мен може да се наложи), но не си спомням някоя от тях да е споменала такова нещо. Ако искаш виж тази тема и попитай и там. http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=26224.360

Добре дошла, crazisisi! Успех ти желая и скорошно сбъдване на мечтата!

Някяк по-друго си е като препече слънчице. Оправя му се настроението на човек 
Приятен следобед на всички!

Здравейте! Преди малко се регистрирах и бързам да пиша, защото ми е малко притеснено.
От 6м. опитваме  да си направим бебче и не се получава. Преди 4м. ми закъсня, направих си кръвни изследвания, който показаха повишаване на ЧХГ,  след това изчаках малко и отидох на лекар, но явно още не беше станало, защото ми казаха да ида по-късно, че сега не се вижда още. 2-3 дни преди да ида пак, отивам до тоалетната и имаше кървав съсиряк, когато се обърсах. Хукнахме към лекар и лекарят пак каза,че не вижда нищо. Демек не се било хванало и било паднало, така ми обясни. Каза ми да влезна в болница за кюртаж, но аз не пожелах и буквално избягах ( защото това си е аборт, които все едно ти си поискала ). Сега не знам дали постъпих правилно и се плаша, че не става. Говорих с доста хора и казаха, че е по-добре, че не съм отишла, защото е било много рано, пък и тялото само се е почистило. НАДЯВАМ СЕ, да е така. Мислим да си направим и двамата изследвания, дали всичко е наред, но си мисля, не се ли сдухвам прекалено, все пак правим опити за бебе не от много отдавна. Ще се радвам на всякакъв отговор и съвет. Благодаря ви и се надявам всяка една от нас да види положителните чертички възможно по-скоро.

Добре дошли на Радостина и crazysisi! И ви пожелавам да не се задържате много тук

Радостина и аз мисля, че е нямало нужда от кюретаж толкова рано. А цикълът ти предполагам е редовен след това? На колко сте години ти и партньора ти?
Ако сте под 35 години, то може да изчакате да направите една година опити и тогава да пристъпите към по-сериозни изследвания.

Благодаря за бързият отговор. Да си призная успокои ме, че и ти мислиш така за кюртажа. Аз съм на 24г., а приятелят ми ще става на 31г. Може и да е рано за тези изследвания, но може би защото много го искаме и почнахме да се притесняваме. Аз в момента пия антибиотици и той също и може би е по-добре, че не се е получило, макар, че го знам това и пак бях разочарована като ми дойде вчера.

Радостина; crazysisi добре дошли и ви пожелавам бързо да се преместите в темите за бременни.
Радостина това се води биохимична бременност - бременност, която се открива само по повишаване на ЧХГ, но не се установява с УЗ. Аз съм след такава бременност в момента и съм с цикъл, доста обилен със съсиреци. Док не ми е казвала нищо за кюртаж или други процедури, тялото ти ще се изчисти само, не се притеснявай.
Аз в тази връзка исках да попитам - нали мога веднага да продължа с опитите? Док каза да изчакам този месец да се изчистя добре, но така като гледам какво изхвърлям, нищо чудно лигавицата да се изчисти изцяло и в този случай мога да продължа с опитите и този месец?

Аз лично не бих очаквала подаръци от деца, все пак нека си припомним, че като деца и ние предимно сме очаквали подаръци, аз не помня да съм подарявала на възрастните нещо. Така съм възпитана, че подаръците са за децата

Лили, всички в България така сме възпитани и точно тази част от възпитанието намирам за много ГРЕШНА. И това го осъзнах откакто живея в чужбина, защото на запад е РАЗЛИЧНО.

Подаръкът не се купува, защото хората нямат пари да си го купят. Подаръкът е символ на внимание. Той не е задължително да струва пари. Може да е ръчно изработена картичка, рисунка на дете, снимка в рамка, човече, изработено от тоалетна използвано руло тоалетна хартия, облепено в цветна хартия, играчка за елха, направена от тесто... и т.н.

Мисълта ми съвсем не беше да се караме с приятелите си или да пресмятаме кой на кого колко, а да се замислим върху този АСПЕКТ на българската традиция и възпитание, че вниманието се насочва само към детето, което се приучава да ПОЛУЧАВА, но не и да дава.

А за родителите, с които до скоро сме си разменяли подаръци и изведнъж те родили бебе, а ние не и вече подаръци само ние им подаряваме, а те по някаква причина са спрели да ни засвидетелстват внимание --> това е от възпитанието НИ още от деца, че само децата заслужават внимание.

Аз в Англия съм получавала подаръци от деца, купени разбира се с парите на родителите, но избирани заедно с децата и ТЕ, дечицата, толкова се радват и са щастливи, когато си отворя подсръка пред тях и заедно си играем с него. Когато един родител влезе в магазин и каже хайде да изберем подарък за леля ти Еди коя си, толкова по детски избират подсръците --> от момченцата съм получавала главно детски играчки като коли, влакове и др, а от момиченцата плюшени играчки и пластмасови бижута.

Както ти каза, Лили, целият процес по подаряването трябва да е положителен и да създава радост. Какво лошо има ако едно дете бъде заведено в магазин да избере "подарък" или майката да избере сувенир и да го опакова, а детето да го поднесе, или пък заедно да седнат да надпишат картичка или да оцветят или нарисуват нещо, което да подарят в знак на благодарност и уважение...

Та аз много добре си спомням ние как сме възпитани, но видях в чужбина как е и смятам нашия модел за грешен...

Мира, много се радвам, че снимката е минала безболезнено и че едната тръба работи...чакаме сега новини за стратегията от тук насетне.

Добре дошли на новите момичета, пожелавам на всички скорошно забременяване.

Сега за мен: утре ми е 14 ден от последния кекс и 2 дни преди датата на закъснението... Никакви симптоми НО надеждите са големи...

След съвет отправен към мен в една друга тема, реших, че като се върна от Лондон ще се прежаля и ще си направя лапароскопия. Много ме е страх, но трябва да разбера какво се случва с тръбите ми... Така "на сляпо" ми е много притеснено.

След лапарото ще започнем събиране и замразяване на ембриони, както го бяхме планирали... Бебе, чакаме ме те, идвай вече...

По принцип си права Маки, по тази причина смятам, че от егоистични деца израстват големи егоисти. Но за мен е по-важно и по-лесно да се приучи детето да подарява на други деца, да споделя играчки и т.н. отколкото да подарява на възрастни. Има много деца, които не са научени да споделят играчките си например, дори и за малко. Така че това с подаръците според мен е много далеч от нас все още. А че жените без деца се третират като "втора" ръка - това всеки ден го виждам. Както ти казах и аз се чувствам обидена, че собствената ми баба изцяло си е пренасочила вниманието към правнуците си, какво остава да чакам внимание от непознати хора, приятели и неприятели. Всеки ден имам една колежка, която не пропуска да наблегне като стане въпрос за деца, че хората без деца ставали егоисти рано или късно. Аз все се каня да я питам циганите като имат по 10 те сигурно са най-моралните и алтруистични същества на тази земя ...
Както и да е, не се задълбавай толкова в тези теми. Като имаме някой ден дечица ще ги възпитаваме както преценим ние, ще ги учим да споделят, да подаряват подаръци на възрастните и т.н. 
Стискам ти палци закъснението да се превърне в една хубава здравословна бременност 
А за лапарото - имаш пълната ми подкрепа и няма какво да се страхуваш, минава бързо, а е много полезно. Ще те огледат добре, ще те оправят ако имаш нужда от оправяне и после право към целта 
Аз чета, че след биохимична забременяването било по-лесно защото вече бил осъществен контакта между ембрион и матка. Чували ли сте подобно нещо?

Точно така, Лили, този месец ТРЯБВА да бебеправите! Никаква почивка, изобщо не слушай това за почивките и изчистването!

Лили, според мен е добре да се научат на внимание и респект към възрастните, също и към връсниците си, разбира се, НО това, което е дразнещо в БГ и тотално различно от отношението на деца към възрастен в чужбина, е фактът, че когато "детето" е на 30, а родителят на 60, пак детето има очаквания и изисквания (помогни с пари да купим количка, дрехи, играчки на детето; гледай детето, че да отида на Зумба, гледай детето, че да си напазарувам; заведи детето на море, и т.н.) Тъжна работа :/

А на запад е така: наемаме детегледачка/приятелка да гледа детето, за да заведем милата ни майчица на фризьор/кафе/вечеря и ПЛАЩАМЕ сметката, защото сме благодарни, че ни е отгледала и възпитала.

Организираме среща между баби/дядовци и внуче/та, в която НИЕ гледаме децата, а бабата и дядото стоят отстрани, спокойно си пият чая, ядат кейк и се радват на внуците си. А не да им ги изтупаме на тези години, след толкова работа и болежки, вместо да се радват на внуци, да тичат след тях, да викат, да възпитават и да вършат нашата работа.

Водим бабата и дядото на екскурзия до манастир/хижа/поляна, др. Отиваме до магазина и купуваме храна за бабата/дядото, намираме начин да им помогнем и да им бъдем от полза и същевременно имаме и гледаме децата си. Едното не би трябвало да изключва другото.

Не бъдем ли научени от малки на уважение и внимание към по-възрастния, никога не го добиваме. Все се чувстваме, че те с нещо са ни длъжни. Защо? Кога е наш ред да окажем любов и внимание към тези хора?

Лили, много ме е страх от лапарото, заради пълната упойка и защото се стои в болница. Колко дена се стои там и за колко дена човек се възстановява след операцията?

Аз влязох следобед на единия ден и излязох на обяд на следващия, като бях готова да си тръгна и по-рано, но престоя беше по изискване на клиниката. Какво те притеснява упойката? Честно да ви кажа не знам дали човек може да се пристрасти към упойки, но аз определено имам слабост към тях. Толкова ми е хубаво като знам, че ще се "изключа" от външния свят и ще си почина като хората... Може би защото все не мога да си почина, дори и като спя.
Трябва да мислиш положително - всяка процедура те приближава към положителния тест. Лапарото изобщо не е страшно особено ако е само дигностично. Ама и да изчистят нещо по тръбите - още по-добре, ще се събудиш чисто нова 
Сега като го прочетох това за биохимичната и се чудя дали да не отида на един преглед да видим как са яйчниците и ако всичко е наред ще си проследя фоликулчето до доминантен и секс, секс, секс...

Е, има такива хора, Лили.
Това съм аз! Винаги тайно съм се кефела на упойката, но ме беше срам да си призная, защото почти никоя упойка не се слага за хубаво.
Гадното е, че след упойка ставам като няк'ва луда - агресивна, иронична и цинична. Последния път акушерката в чудо се видя с мен.
А предния път казах на една сестра "Ей, шшш, ела ми свали абоката, ма" - в прав текст. И после избягах от майчин дом.
Но, иначе е много яко. Все едно изчезваш от света и не се налага да се притесняваш за абсолютно нищичко.

 evelin много точно го каза - все едно изчезваш и за нищо не се притесняваш. Успокоих се, аз все си мисля, че при мен нещо не е наред да харесвам упойките. Вярно че никоя не се слага за хубаво, но не знам какво толкова хората ги е страх от упойки. Аз след упойка нямам никакви проблеми, освен след лапарото, но тя беше явно по-силна. Тогава ми беше адски студено, направо зъбите ме заболяха да ги стискам иначе щяха да ме чуят чак на другия край на България как тракам  Но след упойка се чувствам толкова отпочинала и спокойна.

хахаха, ето ме и мен още една от клуба от любещите упойки. Самата идея, че ще се "изключа" ми звучи много сладко. Аз след всяка упойка се събуждам супер енергична, само повтарям колко съм щастлива и колко съм добре.

Makiyaki,
Моята лапароскопия беше оперативна. Махната лява тръба с хидросалпингс и прекъсната дясна-силно нагъната и с много слаба пропускливост. Понеже бях по здравна каса, престоят беше 2дни: 1ви ден операция,2ри до вечерта бях в интензивно, на 3ти ме изписаха. Мен ме боля гръдния кош около седмица заради интубацията и някакъв газ,който вкарват в коремната кухина. Иначе, се възтанових напълно след около 14 дни. Хубавото е,че докато си в болничен престой ти бият обезболяващи през абоката и не се усеща толкова. А най-хубавото е, че след 1-2 дни нямаш ясен спомен за болката, знаеш че те е боляло, но само до там. След операцията имах кървене 7 дни, което не ми измести цикъла. МЦ ми варира м/у 23 и 26 дни. МЦ в месеца на операцията беше 26 дни.
От мненията на момичета, които прочетох, си мисля, че диагностичното лапаро протича доста по-безболезнено и с по-кратък период на възстановяване.
Не се страхувай толкова ( кой ли не се е страхувал...)! Всичко минава и заминава и, както каза Лили, ако има нещо за оправяне, това е начина да го оправят и да си създадеш по-големи шансове за забременяване. Успех!
Преди лапарото бяхме на гости при наши приятели и им споделихме какво ни предстои. Питаха ме налагали се тази операция, защо трябва да се маха тръбата, няма ли друг начин и т.н. Това което им казах беше, че нямам проблем с това да си живея и умра с тези тръби и че ако не исках толкова много да имам деца, никога нямаше да отида на операция, и точно за това ще я направя и ако трябва и втора ще направя.

rosss ти в коя клиника си правила лапаро? И защо толкова време си била в интензивното  някакъв проблем ли си имала? Моето лапаро също беше оперативно и бях по здравна каса,но не са ме държали толкова и нямах болки след това нито от газа,нито от операцията.Така че си е до човека.Аз събота се прибрах вкъщи,неделя се раздвижвах и  понеделник бях на работа.Абоката ми го махнаха преди изписването,никакви обезболяващи не са ми слагали освен антибиотик.Индивидуално е,но мисля че ако човек се стегне може да стане на крака много бързо.При лапарото специално е важно да не се залежаваш защото има опасност от сраствания,движението е много важно

Привет момичета,

Видях се с доки. Каза проходимостта - ок, но трябва да махаме миомката с хистероскопия.
В началото на другия цикъл ще обсъдим подробностите. После каза директно инвитро, да не губим време с други процедури, защото нямат висока успеваемост, а и времето ми диша във врата. А да и генетични изследвания каза да си направя за тробмофилия. Трябва да пусна пълния панел. Някой да знае къде могат да се направят на по-разумна цена? В лабораторията, където тя ме праща е общо 320 лв.

Хубавото е, че от дясно си имам две фуликулчета, които се готвят за тази овулация и тя каза, че към ок и няма нужда да пропускаме този месец, а да действаме. Кой знае, може пък да се е разработила дясната тръба и да имаме коледен подарък

Тази вечер е много тихичко тук!? Няма ли да слагаме масата? 

Хора, на мен ми дойде 2 дни по-рано  значи ноември в Лондон, декември лапаро и януари инвитро...

И искам близнаци! Щом ще е с инвитро искам да са две...

Септември догодина да ги раждам и така...

Моите тръби не са нагънати и бяха пропускливи, но след последната некадърно направена цветна снимка образувах хидросалпингс.

Сега тръбите на УЗИ са празни, няма течност и хидросалпингс. Къде изчезна този хидросалпингс? Не трябва ли да е там постоянно?

Сега пък се уплаших от срастванията, дето Лили ги спомена :/

На кой ден се прави лапароскопията, и може ли в същия месец да бебеправим?

Също какво точно гледат и поправят по време на лапарото и предварително ли се разбираме какво ще праввт или първо само диагностично, а после втори път ще ме режат за да поправят?

Искам с една операция всичко да мине--> тръби, матка, миома, евентуални ендометриози, кисти и изобщо всичко. Това възможно ли е? При вас това ли беше?

Мира, кога ще се прави това хистеро и какво представлява. Също искам да знам какво представлява хидротубация...

Мира, не може ли да пунктирате фоликулите, да ги оплодите и да ги замразите, защо трябва да се губят?

Маки,

Не унивай мила, то май на повечето ни дойде по-рано този месец.
Ако наистина е имало хидросалпиннгс ми е чудно как така сам е изчезнал...
Не ги мисли тия сраствания от сега, съсредоточи се върху целта и не се стряскай от всеки потенциален риск по пътя. След лапарото се почива, но колко зависи от степента на интервенцията. Когато на мен ми предлагаха лапаро ми казаха после месец-два почивка.
По принцип може диагностичното лапаро да премине в оперативно, ако е направена съответната подготовка. Самото диагностично лапаро е подготвителната част за оперативното, преди това няма да знаят с какво ще трябва да се занимаят (освен, ако не е миомен възел, който е диагностициран с УЗ). Преглеждат ти всичко и решават какво има за опериране.

Хистероскопията е аналогична на лапарото, но вместо през корема, се влиза през шийката на матката с въпросната "камерка" и съответно като разгледат отстраняват каквото е нужно. Тя е подходяща за неща, които са вътре в матката, не може да се ползва за тръбите. Хидротубацията е процедура, подобна на цветната снимка, но с физиологичен разтвор и поз УЗ контрол (ето детайли).

Този месец не сме готови с изсрледвания и тн. Ще почваме, когато оправим миомката. Междувременно ще дадем още малко шанс на естествените опити.

Горе главата, всичко ще се нареди! Гуш и цун!