Аз лично не бих очаквала подаръци от деца, все пак нека си припомним, че като деца и ние предимно сме очаквали подаръци, аз не помня да съм подарявала на възрастните нещо. Така съм възпитана, че подаръците са за децата
Лили, всички в България така сме възпитани и точно тази част от възпитанието намирам за много ГРЕШНА. И това го осъзнах откакто живея в чужбина, защото на запад е РАЗЛИЧНО.
Подаръкът не се купува, защото хората нямат пари да си го купят. Подаръкът е символ на внимание. Той не е задължително да струва пари. Може да е ръчно изработена картичка, рисунка на дете, снимка в рамка, човече, изработено от тоалетна използвано руло тоалетна хартия, облепено в цветна хартия, играчка за елха, направена от тесто... и т.н.
Мисълта ми съвсем не беше да се караме с приятелите си или да пресмятаме кой на кого колко, а да се замислим върху този АСПЕКТ на българската традиция и възпитание, че вниманието се насочва само към детето, което се приучава да ПОЛУЧАВА, но не и да дава.
А за родителите, с които до скоро сме си разменяли подаръци и изведнъж те родили бебе, а ние не и вече подаръци само ние им подаряваме, а те по някаква причина са спрели да ни засвидетелстват внимание --> това е от възпитанието НИ още от деца, че само децата заслужават внимание.
Аз в Англия съм получавала подаръци от деца, купени разбира се с парите на родителите, но избирани заедно с децата и ТЕ, дечицата, толкова се радват и са щастливи, когато си отворя подсръка пред тях и заедно си играем с него. Когато един родител влезе в магазин и каже хайде да изберем подарък за леля ти Еди коя си, толкова по детски избират подсръците --> от момченцата съм получавала главно детски играчки като коли, влакове и др, а от момиченцата плюшени играчки и пластмасови бижута.
Както ти каза, Лили, целият процес по подаряването трябва да е положителен и да създава радост. Какво лошо има ако едно дете бъде заведено в магазин да избере "подарък" или майката да избере сувенир и да го опакова, а детето да го поднесе, или пък заедно да седнат да надпишат картичка или да оцветят или нарисуват нещо, което да подарят в знак на благодарност и уважение...
Та аз много добре си спомням ние как сме възпитани, но видях в чужбина как е и смятам нашия модел за грешен...
Мира, много се радвам, че снимката е минала безболезнено и че едната тръба работи...чакаме сега новини за стратегията от тук насетне.
Добре дошли на новите момичета, пожелавам на всички скорошно забременяване.
Сега за мен: утре ми е 14 ден от последния кекс и 2 дни преди датата на закъснението... Никакви симптоми
НО надеждите са големи...
След съвет отправен към мен в една друга тема, реших, че като се върна от Лондон ще се прежаля и ще си направя лапароскопия. Много ме е страх, но трябва да разбера какво се случва с тръбите ми... Така "на сляпо" ми е много притеснено.
След лапарото ще започнем събиране и замразяване на ембриони, както го бяхме планирали... Бебе, чакаме ме те, идвай вече...