Ех, момичета, сложих масата, а вас никакви ви няма
Приготвихте ли се за новата работна седмица?
Днес ми е едно такова, поетично. РОвя се из разни сайтове и чета поезия-обичам. Попаднах на едно стихотворение на поетесата Катерина Кайтазова и бързам да ви поздравя с него (всъщност, всичките и творби са прекрасни). Благодаря ви, че сте част от живота ми и ми давате сили да продължа напред!
ПорастванеАз съм толкова, толкова мъничка
спрямо бездната от необятност,
че така ми прилича на чудо
всяка среща с незнаен приятел.
Всеки допир до нечия истина
кара светлото в мен да вибрира
и по разни закони неписани
светлината сама ме намира.
А когато целуне душата ми...,
щом докосне сърцето ми с длани
всички болки се пръсват на атоми-
не остава и помен от рани.
И е толкова, толкова хубаво
да усещам живота за двама -
едновременно толкова мъничка
и безкрайно, безкрайно голяма.
Желая ви прекрасна вечер