Zyza не се притеснявай Господ ще ни пази дечицата всичко ще е наред

Zyza, миличка, Бог и Богородичка ще ти помогнат и закрилят! Трябва само да вярваме, че всичко ще е наред! 

Зиза, а щом са спрели да растат, защо ще ги чакат толкова дълго?
Аз съм раждала два пъти предизвикано. То пак си е нормално. И двата с упойка. Няма страшно. Аз си мисля, че понеже бебетата са малки, ще излязат лесно.

Стискам ти палци за леко раждане!

Zyza, запази спокойствие, всичко ще бъде наред! Бог ще е с теб!
След секциото мен лично си ме боля поне седмица, но все пак това си е рязано. Сега 16дни след секциото си вървя спокойно и не боли ако не се натоварвам и не стоя дълго време права, корема ми е като изтръпнал. При мен се получи голям оток над разреза и лекарката каза, че там се е събрало кръв, изписаха ми антибиотик и сега вече спада отока. Но за мен секциото не мога да кажа, че е толкова болезнено, колкото се мъчех да го родя нормално. След няколко часово болезнено мъчене без упойка, която ми беше отказана от лекарката и след щателно "пребъркване" във влагалището ми, същевременно натискане отгоре, за да накарат бебето да се раздвижи надолу, не ги издържах и им креснах да режат, защото нещата не отиваха на добре. Съжалявам, че моят доктор не беше дежурен вечерта, а се случих на тази лекарка, заради която дълго ще помня момента. Но когато видиш малкото пъшкулче наистина емоцията е толкова голяма, че мислиш само и единствено за него.

Едит, е защо не са ти дали упойка? Не е като да е било в последния момент и да е нямало време. 

Много пъти съм се шегувала, че съм идеална за сурогатна майка. Карам лека бременност. Раждам с упойка. И всеки път казват хората, че ставало все по-лесно (при мен наистина второто раждане беше доста по-лесно и бързо от първото).

blue, не зная защо не ми дадоха упойка. Молех се през сълзи, а тя ме гледаше надменно, цъкаше си на компютъра нещо и ми отхпваряше, че ако искам секцио ще има упойка, за нормално раждане-Не! Имах 5см. разктитие, но бебка не слизаше надолу, започваше да ми се гади сериозно, на всичкото отгоре една дърта акушерка сефна до главата ми и започна да се моли на турски, е като я чух вярвай ми си рекох "айдеее тея съвсемме отписаха..."  , та така...  А с моя доктор когато уговаряхме раждането, той си ми предложи сам упойка без да питам за това. Както и да е, мина 

Edit съжалявам мила за големия кошмар който си преживяла.Важното е,че сте добре сега, гледате се  и се радвате и ,че всичко е останало зад гърба ти.
Blue_sky и аз това се замислих защо ще ги чакат близо 3 седмици ако едното не расте добре.Поне ще ме викат по на често за да ги гледат а може и по рано да ги предизвикат незнам-Божа работа,но по думите им искат да достигна колкото се може по-близо до 37г.с. Щом е  и като нормално раждане(е те ми бяха помогнали и с вакумче с дъщеря ми)се успокоявам малко.Тогава и при мен нямаше време за епидурална з-то отидох с 10см.разкритие и докато ме приемат щях да родя в коридора,все чаках болката да стане още по голяма както  ми казвали и се чудих кога да тръгвам за болницата и накрая се стисках от напъни на рецепцията докато ме приемат.
Благодаря ви на всички за подкрепада,поуспокоих се вече и се чувствам по-добре.

zyza Аз да те доуспокоя - и секцио да се наложи - хич не е зле. Нито ме боля, нито ми е било кофти за каквото и да било, та даже и белег нямам в момента. Каквото се налага - такова, важно е финалът да е добър. Не се отказвай от анестезия и при естествено раждане - това е излишен тормоз за теб.

zyza Аз да те доуспокоя - и секцио да се наложи - хич не е зле. Нито ме боля, нито ми е било кофти за каквото и да било, та даже и белег нямам в момента. Каквото се налага - такова, важно е финалът да е добър. Не се отказвай от анестезия и при естествено раждане - това е излишен тормоз за теб.

Напълно подкрепям!

Определено ако имам второ дете ще избера секцио 

На 06.01.2016г. се роди нашето второ слънце!
Крисия 3кг. 50см.

Milch честито ви дъщеричка нека е жива и здрава

Milch, честито! Много здраво да е!

Момичета пуснах темичка за Милхчето в раздел Честито, можете да ѝ честите и там

Милх, още веднъж честито и бързо възстановяване.

Edit-че, съжалявам много за това, което си преживяла, само ти си знаеш какво ти е било! Но, важното е, че все пак края е бил благополучен!
Аз искам да попитам момичетата, раждали секцио, след секциото дават ли профилактично антибиотик или само, ако има усложнения/инфекции? И този антибиотик не пречи ли на кърменето?
Каква хубава новина за milch! И тя само дето се притесняваше, че бебчето е малко - 3 кг си е стигнало, а това е супер, по-голямо даже от моето е 

Zyza, стискам ти палци и ти пожелавам леко и безпроблемно раждане, и здрави бебчета! Всичко ще е наред!
м-и, на теб също пожелавам леко и безпроблемно раждане, и здрави бебчета, защото и твоят ред наближава! 

Сол, на мен ми даваха 4 дни.

Аз искам да попитам момичетата, раждали секцио, след секциото дават ли профилактично антибиотик или само, ако има усложнения/инфекции? И този антибиотик не пречи ли на кърменето?

Лелееее уж не се забравяло, а с този въпрос ме хвърли в дълбок размисъл.  След секциото абоката ми стоя още около 36 часа, имаше вливане на Парацетамол 2-3 пъти, но не помня да е вливано нещо друго (АБ). Боцнаха ми и 2-3 инжекции Клексан, което е редно и нормално след всякакви хирургични интервенции, за да не образуваш някой тромб, но други инжекции не са ми поставяни (да речем, че така са решеили да ми слагат АБ превантивно). Значи, или не са ми давали изобщо АБ, или ако са давали - е било през първите 24 часа, след това със сигурност не.
Дани го извадиха на 17.02. в 10:04, консултантката по кърмене дойде на 18.02. някъде към 11ч. и тогава го сложих на гърда за първи път. От което си правя извода, че или не са ми давали АБ, или ако са - не е бил проблем за кърменето. Да уточня, че аз не исках да кърмя веднага след раждането, но имах такъв вариант и ако бях пожелала - можеше.
Аз за щастие - нямах ни болежки, ни инфекции. Допускам, че ако все пак при някоя родилка има сериозни усложнения и се наложи продължителен прием на някакви хард АБ - за този период кърменето бива да се прекрати. Ама все пак нали сме в болница и с лекари наооколо в този момент - те знаят кога и какво може, какво не може и ще ви кажат.

П.П. Не се филмирайте, че няма да кърмите успешно, ако бебето не започне веднага хранене от гърда по някаква причина По болниците и консултантите по кърмене конкретно - целенасочено преекспонират този въпрос, как детето ще се обърка, ако му дадете шише и после няма да иска гърда и пр. Истината е, че в масовия случай, когато е първо дете и нямаме опит с кърменето - това е трудоемко занимание, обикновено съпроводено с разранени зърна, бебето виси на гърдата и по час, точно приключите и хайде пак...и много от родилките набързо се отказват да опитват да кърмят, само защото не им се получава от раз. Отделно, че е доста изморително да кърмиш новородено и да издържиш там 30-40 дни докато се установи някакъв режим на кърмене и да му видиш прословутото удобство на кърменето. Че по тази причина главно се набива на майките, че веднъж дадат шише и край, няма да има кърмене. Което е съвършено невярно, от опит го казвам. Подхождайте търпеливо и СПОКОЙНО по темата и ще ви се получи без проблем кърменето.

sol, първият път не са ми давали антибиотик, но втория ми сложиха такъв по време на самото секцио и на бебето даваха след това превантивно. До последно лекувах един бетахемолитичен стрептокок и вече нямаше време да се види дали сме го унищожили и като презастраховка продължихме с антибиотика. Всичко беше чудесно и с мен и с бебето. Кърмих без никакви проблеми. Още на втория денс лед второто секцио се движех толкова добре из коридорите, че акушерките се учудиха като разбраха, че съм родила предишния ден. Колкото по-рано ви раздвижат, толкова по-добре. В Токуда ме раздвижиха същия ден след раждането и може би затова и по-бързо мина всичко.
Едит мила, а защо след като си имала лекар, не е присъствал на раждането? Момичета, не се оставяйте в ръцете на случайни лекари!

meshko106, при естествени раждания - не мисля, че каквито и уговорки да имаш с конкретен лекар - има гаранция, че той ще сколаса да ти води раждането. Все пак и те са хора, не живеят в болницата 24/7 очаквайки коя тяхна пациентка, кога ще започне да ражда. Аз ако смятам да е естествено раждане - да, ще си избера конкретен лекар разбира се. Но главно ще избера такава болница, в която да ми е спокойно, че ако "моят" лекар не е на смяна когато тръгна да раждам, или не може да дойде по някаква причина - колегите му, които са на смяна са не по-малко компетентни. Т.е. не бих отишла в болница, на чието родилно "се носи кофти слава" като цяло, ама видиш ли там работел ЕДИН много добър специалист и аз съм се уговорила с него. И като тръгне бебето и въпросният не е там, или не може да дойде - да разчитам на късмета и да се оставям в ръцете на хора със съмнителна (и дори лоша) репутация - "не, благодаря".
За секциото - абсолютно подкрепям, че няма защо да се залежава родилката, ако всичко е минало гладко и няма някакви усложнения постоперативни. Аз бях на крака още същата вечер, като ме отпусна спиналната. Все пак на другата сутрин и рехабилитатор дойде, да ме "раздвижи" по протокол, макар че реално нямаше нужда, понеже щъках като хлебарка вече.  Нямах и лепенки и превръзки на разреза освен първата нощ. На сутринта Док дойде, махна лепенката и ми каза да ходя да си се къпя, точно както се къпя и у дома. На 7-я ден извадихме конеца и това беше всичко. Така си отвисях в напразно очакване нещо да ме боли и да на стъпи адската драма... Е, как да се изкривя да кажа, че секциото било страшно, ужасно, болезнено и пр. - за да го кажа трябва откровено да лъжа.

Помня, че и мен мацките на рецепция ме изгледаха с недоумение сутринта след секциото, като се смъкнах в цивилни дрехи до входа и помолих да ми развалят пари, за да си пусна капучино от автомата. Едната ме пита за какво лежа при тях, аз й казвам, че вчера секцио нали, имам син... И тя  Ама аз нали съм глист и остатъци от корем нямах почти, та нормално да се изненадат жените.  Като ни събраха в една зала родилките, за обучението как се къпе бебе и пр. - имаше и доста естествено родили момичета. Ами повечето ходеха като яхнали буре да ти кажа, понеже раждането с епидуралче, ОК, уж леки раждания, ама всичките бяха с кърпежи. Коя повече, коя по-малко... И като са ги пуснали упойките после - ела виж ти дали не боли. Колкото и парадоксално да звучи - всичките дето бяхме секцио - все едно на кафе сме били, сравнение с естествено родилите. Ходеха по нощници (тип рокля) и без бельо, че от шевовете им беше нетърпимо. Аз с нощница такава (служебна) бях само за операцията, после движех със спортен екип, двете пижами дето купих за раждането - така си ги прибрах с етикетите. Това го споделям, не за да агитирам някого да си избира сам оперативно раждане, а за да успокоя тези, които не искат такова и ги е страх да не се наложи, че и да се - не е страшно момичета.

С пожелание от мен за леки раждания на всички, да протичат както вие ги искате и здрави майки и бебета да има на финала!!!