Привет и от мен!
Ади, не си внушавай глупости! И аз съм имала подобни ситуации и точно като теб съм изпадала в тежки депресии. Не съм се замисляла дали ме обича, но чувството, че това, което е толкова важно за теб,за другия явно не е, е смазващо. А то и това не е така
Усмихни се, момиче!
Ние имахме такива периоди на отказване и сърдене и в един момент просто решихме, че никой няма да отказва на другия (колкото и да е изморен и да няма желание за нищо).
Хора, аз съм в много тежка депресия! Нищичко не ми се прави! Винаги е така след отпуската. Има хиляди причини да не ми се връща на работа. Искрено се надявах да успея да забременея и да гледам първия учебен ден просто като майка, завела детето си на училище, но уви! И най-лошото е, че цялата ми отпуска мина в очакване я на О, я на преглед...вглеждах се в тялото си, в разни измислени симптоми, четох, четох, четох.....и лятото просто мина покрай мен
Не успях да си почина, не успях да разтоваря емоционално....и сега изпитвам ужас от работното си място и работата, която уж обичам... Имам чувството, че няма да мога да се справя с всички задачи, че няма да успея да организирам деня си, че....хиляди ,,че"-та. Уж съм позитивен човек и винаги успявам със самовнушение да изляза и от най-дълбоката дупка, а сега не ми се получава. Толкова ми е апатично, че даже не ми се и реве. Искам да заспя и да се събудя ден преди следващата отпуска
Съжалявам, ако съм ви натоварила с моите черни мисли, дори на знам защо пиша това...та нали аз съм единствения човек, който може да ми помогне....
Все пак, колкото и да ми е гадно, на вас пожелавам слънчев и усмихнат ден, аз ще се самосъжалявам тук