Момичета, видях, че сте писали по болната тема - Всички бременеят , само аз не. Толкова ми е позната. Аз имам един болезнен спомен след аборта. Тогава бременеехме двете с една приятелка. Когато загубихме бебето случайно ги срещнах с мъжа й. Беше в един от онези дни, в които имах проблясъци и бях в добри настроение. Видях ги на спирката и по навик тръгнах да я прегръщам. Тогава тя инстинктивно се дръпна, а в очите на мъжа й прочетох ужас - все едно заразно болен киха срещу теб. Веднага долових емоцията им. Данеби моето нещастие да се случи с тях, да им го предан с прегръдка. Много ме заболя. Тя после много ми се извинява и вярван, че не е била нарочна тази реакция, а някак инстинктквна - и двамата не са лоши хора.
Когато забременях с Александра гледах да не говоря за това и да го превръщам в центът на света ми, особено в компания с момичета които нямат деца все още.
Също така не харесвам жени тип луди мамчета, които не намират други теми за беседване освен децата. Да, те са ни най-важното, но интелигентният човек винаги ще намери и други теми за общуване. Има един лаф, много го ползвам - "Прекален светец и Богу не е драг". Та..така.
Далинда, стискам ти палци за този месец.Нека всичко мине по вода.
Алис, нищо не се знае още. Докато няма М, има надежда.
Маки, милоо, няма да се отчайваш. Всеки има тежки дни(пък някои имат и тежки нощи). На палатка сред природата ще ти се избистри всичко.