Здравейте,момичета.
Темата за кекса е доста интересна и бързам да се включа.
При нас с ММ е ясно,че има една седмица,която е важна и той никога не отказва,а напротив - той е активната страна. Разговаряли сме по темата и той знае,че по време на О се прави през ден,ако може и всеки ден 
При нас става винаги сутрин,защото аз също заспивам много бързо, дори понякога не знам кога детето е заспало....
Стискам палци на Звездичка и на всички от този чуден форум 
Стискайте и за мен   

Какво ли не правим за малко кекс в подходящия момент 
При нас до сега варианта с казването и намекването че сега е момента не действаше особедно,даже имаше обратния ефект ,но този път след слагането на прегнила се прибрах в къщи и казах " Мило доктора каза да действаме следващите три дни " .Дали заради медикаментите който приех този месец или се успокой и той след добрата спермограма се потруди доволно  .На втория ден се прибрах от работа а той.Направо откачих    нямаше смисъл да го будя ,защото той е много кисел като се стане и чудейки се как да не изпуснем момента ми хрумна нещо - написах му съобщение на вайбъра  като се събуди ако му се кекси да ме почва ...Имаше ефект 

Хахахаха това с вайбър е гениално   

Темата, която Детенцето подхваща и на мен ми е била много болна в миналото. Първите 2-3 години на бебеправене и аз се чувствах много тъжна при подобни ситуации. То болката не е от чуждото щастие, а от твоето си "нещастие", за което другите, съвсем без дори и да знаят и да искат, ти напомнят.
Няма да забравя един път чакам и аз пред един АГ кабинет да ми дойде реда за първичен преглед. Имах записан час за 19 ч. Обаче имаше много бременни момичета и докторката наднича от вратата и вика само тях. Успях да влезна към 21 ч. Почувствах се много зле. И аз уж не плача лесно, но като ме попита защо идвам и една буца като ми заседна и се разплаках и нищо не можех да кажа.
С времето обаче това го преодолях и наистина само се радвах като видя бременно момиче. А и като се преместих в репродуктивна клиника, там е съвсем различно. Чувстваш се сред свои, както и тук 
Остана ми обаче онзи спомен и като забременях винаги се стараех да не отнемам предимство на небременните, защото си спомнях как съм се чувствала и аз тогава.

Усмихнат дъждовен и студен ден на всички! Времето предразполага към кекс 

Спомням си как се чувствах и аз, когато се опитвахме да забременея, а не ставаше. Току-що се бяхме сгодили с ММ - големи празненства, голямо щастие ала-бала И нали знаете в един момент как всички започват "ама хайде сега време ви е за бебе", "ама защо се бавите още", "кога ще ни зарадвате". Душата ми се късаше като знам, че се спукваме от пътувания по доктори, правим сума ти изследвания, а гинеколожката ми в прав текст ми каза "Ти не можеш да имаш деца!" (естествено я смених). Никой не знаеше тези неща, а и не беше нужно. Сестрата на ММ вече имаше момиченце на годинка, невероятна сладурана. Гушкахме я и се надявахме някой ден да имаме свое. Нито аз, нито ММ се отказахме, напук на лекарката, която ни заяви тези грозни думи. Напротив, мотивирахме се още повече и с много сили и вяра успяхме. Затова вярвам, че и сега нещата ще си дойдат на мястото. Пожелавам го на всяка една от вас! 

Мда, мен това, за което говори alice85 повече ме депресира отколкото гледката на бременна жена - че всички наоколо само намекват, загатват или директно в прав текст ти казват. Не мога да разбера какво ги интересува хората имам ли нямам ли деца, кога ще имам, ще имам ли изобщо и т.н. Чувствам се излишна и като "извънземно" когато наоколо всички са с деца и съответно темата се върти около тях, а аз с нищо не мога да се включа, защото "ти нямаш деца, не знаеш как е". Дори най-близките ми не знаят проблемите ми и е много изнервящо. Какъв е тоя стремеж на българина все да си навира носа в чуждите работи и да дава акъл ....

Спомням си как се чувствах и аз, когато се опитвахме да забременея, а не ставаше. Току-що се бяхме сгодили с ММ - големи празненства, голямо щастие ала-бала И нали знаете в един момент как всички започват "ама хайде сега време ви е за бебе", "ама защо се бавите още", "кога ще ни зарадвате". Душата ми се късаше като знам, че се спукваме от пътувания по доктори, правим сума ти изследвания, а гинеколожката ми в прав текст ми каза "Ти не можеш да имаш деца!" (естествено я смених). Никой не знаеше тези неща, а и не беше нужно. Сестрата на ММ вече имаше момиченце на годинка, невероятна сладурана. Гушкахме я и се надявахме някой ден да имаме свое. Нито аз, нито ММ се отказахме, напук на лекарката, която ни заяви тези грозни думи. Напротив, мотивирахме се още повече и с много сили и вяра успяхме. Затова вярвам, че и сега нещата ще си дойдат на мястото. Пожелавам го на всяка една от вас!  :bighug:II

Знам че ще успеем един ден, но  това чакане ме убива бавно.... Толкова силно го жжелая... Толкова мечтая да видя двете чертички, после да видим точицата, да чуем сърчицето му/и, в 5 месец да видим пола, мечтая за първата ни среща, да си го прегърна, изглежда толкова просто от  жените които са нямали нашия проблем, но ние си знаем през какво преминаване и щщастието после ще ни е по-сладко, добре че е този форум да се подкрепяме, защото до сега да  се бяхме отказали....

Мда, мен това, за което говори alice85 повече ме депресира отколкото гледката на бременна жена - че всички наоколо само намекват, загатват или директно в прав текст ти казват. Не мога да разбера какво ги интересува хората имам ли нямам ли деца, кога ще имам, ще имам ли изобщо и т.н. Чувствам се излишна и като "извънземно" когато наоколо всички са с деца и съответно темата се върти около тях, а аз с нищо не мога да се включа, защото "ти нямаш деца, не знаеш как е". Дори най-близките ми не знаят проблемите ми и е много изнервящо. Какъв е тоя стремеж на българина все да си навира носа в чуждите работи и да дава акъл ....

Лили, мила все едно аз съм го писала... Прегръщам те силно...

Аз също се разстроих последния път,като бях на преглед.Направо ми тръгнала сълзи пред кабинета и то не защото завиждам за радостта на бременните,а заради това напрежение,което преживяваме в този момент всички ние.Иска ни се да се получи лесно,без напрежение,всеки месец си казвам ще стане и отново съм пред кабинета на доктора без бременност.
В крайна сметка аз имам по-голямо дете и най-лошото което може да ни се случи е да си останем с едно дете.Страдам за хората,които не са успели да почустват тази радост никога и се борят със зъби и нокти да го усетят.
Най- искрено се моля с Вас и се надявам Надеждата ни никога да не изчезва и да не се отказваме ..... Търпение и пак търпение   

lilibell ... колко добре си го казала  "...когато наоколо всички са с деца и съответно темата се върти около тях, а аз с нищо не мога да се включа, защото "ти нямаш деца, не знаеш как е"".
  Така е и сред близки, така е и сред приятели... а на работа винаги си на топа защото нямаш деца и можеш да поемеш повече.
 От както сме заедно с ММ смених няколко работни места (фалираха). И на всяко все чакахме да мине изпитателния срок, да затвърдя позиции...тази година решихме, че е наша и... взеха, че затвориха отдела. Сега си търся работа и ооо ШОК пак проблем...на 35 г и без деца. И се почват въпросите "Семейно положение..., Мислите ли за деца". На едното интервю дори ме попитаха "Защо нямам деца" не издържах и се троснах "Ако имах вероятно пак щеше да проблем".Смениха веднага тона и се оправдаха, че разчупвали разговора .
 Извинявам се за сълзливия пост, но... нещо се разчуствах тази сутрин... а така ме развеселихте с този кекс.

Аз също се разстроих последния път,като бях на преглед.Направо ми тръгнала сълзи пред кабинета и то не защото завиждам за радостта на бременните,а заради това напрежение,което преживяваме в този момент всички ние.Иска ни се да се получи лесно,без напрежение,всеки месец си казвам ще стане и отново съм пред кабинета на доктора без бременност.
В крайна сметка аз имам по-голямо дете и най-лошото което може да ни се случи е да си останем с едно дете.Страдам за хората,които не са успели да почустват тази радост никога и се борят със зъби и нокти да го усетят.
Най- искрено се моля с Вас и се надявам Надеждата ни никога да не изчезва и да не се отказваме ..... Търпение и пак търпение   

Така е надеждата умира последна, но всички около мен са или с малки деца или бременни , и аз се чувствам като идиот.. Всички говорят г "ама ти си млада на 22" а не могат да се поставят на мое място, защото знам каква ми е болката  и през какво преминавам, как боли когато дойде неканената лелка и убива всичко  което съм  градила.. Не знам от къде намирам сили, но няма да се откажа да се боря, както и вие  мили мой сестри по съдба.. Силните и борбените винаги стигат финала.,а той е само един да гушнем сладки бебенца.. 

Ооооо, я се стягайте всички наред! Времето е достатъчно скофтено, че да си кофтим и настроението Аз последните два дни се чувствам много добре, сигурно защото вече не усещам смотаното главоболие от липсата на (достатъчно) кафе. Преди това яко се изнервях. Дано да се задържи безглавоболието вече 

Моята БТ продължава да си седи висока, нооооо не ми дреме вече, и без това е късно за УЗ преглед за задържани фоликули. Каквото и да е, другия месец ще стане ясно. Честно казано, да става каквото ще - сигурно и О. няма да имам този месец или най-малкото едва ли ще разбера. Обаче усещам едно такова безразличие, не знам защо, сигурно се побърквам и вероятно това е тихата лудост, за която хората говорят

Бременните не ми пречат, напротив - усмихват ме. Сигурно им изглеждам странно отстрани, където и да ги видя, все им се усмихвам

Да ви разкажа, онзи ден, една приятелка дойде до вкъщи да ни даде покана за сватбата си, която е след 2 седмици. Аз й казвам, благодарим, ще дойдем, и тя - ами идвайте - двама, трима - колкото сте  (не сме споделяли на никого, че правим опити, освен на вас де...) И ние с ММ й отвръщаме - аа, двама сме още, спокойно, ще ни изхраните  и тя: е, то има време дотогава  Като че ли знае... Та усмихна ме и тя...

В тоя ред на мисли - усмихнат ден и от мен в тоя дъжд и студ. 

ПП.
Hris_80, много хубава графика имаш, стискам палци. Само не разбирам в бележките ти, какво е това дето шупва?

Ооооо, я се стягайте всички наред! Времето е достатъчно скофтено, че да си кофтим и настроението Аз последните два дни се чувствам много добре, сигурно защото вече не усещам смотаното главоболие от липсата на (достатъчно) кафе. Преди това яко се изнервях. Дано да се задържи безглавоболието вече 

Моята БТ продължава да си седи висока, нооооо не ми дреме вече, и без това е късно за УЗ преглед за задържани фоликули. Каквото и да е, другия месец ще стане ясно. Честно казано, да става каквото ще - сигурно и О. няма да имам този месец или най-малкото едва ли ще разбера. Обаче усещам едно такова безразличие, не знам защо, сигурно се побърквам и вероятно това е тихата лудост, за която хората говорят

Бременните не ми пречат, напротив - усмихват ме. Сигурно им изглеждам странно отстрани, където и да ги видя, все им се усмихвам

Да ви разкажа, онзи ден, една приятелка дойде до вкъщи да ни даде покана за сватбата си, която е след 2 седмици. Аз й казвам, благодарим, ще дойдем, и тя - ами идвайте - двама, трима - колкото сте  (не сме споделяли на никого, че правим опити, освен на вас де...) И ние с ММ й отвръщаме - аа, двама сме още, спокойно, ще ни изхраните  и тя: е, то има време дотогава  Като че ли знае... Та усмихна ме и тя...

В тоя ред на мисли - усмихнат ден и от мен в тоя дъжд и студ. 

ПП.
Hris_80, много хубава графика имаш, стискам палци. Само не разбирам в бележките ти, какво е това дето шупва?

Ади силно сстискам палци да ззабременееш този месец 

Аз също погледнах графиката на Hris_80
Много е хубава,дано да ни се похвалиш с положителен тест тези дни 
Аз да Ви питам - да пия ли фолиева киселина?

Ааааа, влизам и се кефя, че много сте изписали, а то само някакви мрачни истории, ше ви  !!!
Днес няма поезия, но ще ви черпя с една песен, която винаги ми вдига духа, заповядвам всички да я чуят и веднага да се усмихнаааат!
https://www.youtube.com/watch?v=Z9VOeRXsRQU
Аз какво да кажа като съм дебела, а и корема ми си запази бременната форма от 8 месец???
На работа се носят какви ли не слухове, хората даже залагали в кой месец точно съм  току се намира някоя ,,приятелка" да ме пита тихичко кога ще раждам и да ме уведоми, че еди кой си говорил еди какво си...тегля им по една майна и си умирам от смях. Пък последния път като ходих при ендокриноложката, тя милата ме пита кога ми е термина. Помислила, че съм отишла за да ми коригира дозата на еутирокса заради бременността. В началото и на мен ми беше много гадно, но когато започнах да приемам всичко с усмивка нещата си дойдоха на мястото! когато ме срещне някоя позната на улицата, с която не сме се виждали дълго време и ме погледне въпросително с ееей такива  очи бързам да кажа ,,не съм бременна, дебела съм" и тогава се почва аааа, не си, добре си си и т.н ...сякаш аз не се виждам какво съм прасенце
Хайде, стискам и аз палци на всички, които не чакат и повтарям: Чуйте песента и дарете света с най-голямата усмивка!

Благодаря Ви за палците.
 Само не се смейте  ( е ако това ще оправи нечие настроение  може ).
Това дето шупва.. ами правя си бабешкия метод със содата . Него правя като тест за бременност. Виждам някаква зависимост започва да се образува пяна някъде около 14 ден от цикъла. Седмица  преди цикъла ми спира реакцията и ми идва  . Знам, че това не е  сериозно, но ми стана много любопитно и затова този месец го вписвам за да го сравня с БТ. Само че този месец по БТ май О е била по-рано.
 Та...моя си глупост
 Благодаря за песента

Аз да Ви питам - да пия ли фолиева киселина?

Не е добре сами да си назначаваме лекарства,но специално фолиевата киселина спокойно си я пий.

Момичета,утре съм на преглед.От него ще се разбере дали ще влезнем в процедура следващата седмица.
Стискам си палци да си имам доминантен и да стартираме.

Успех и на всички вас желая.

След 10 дни ще празнуваме памучна сватба(първа годишнина)...Дано си подарим това щастие!

ДАЛИНДА, стискам и на краката даже   и за всички тук!
Някой няма ли да ни ръсне прашец???

Далинда, стискам палци всичко да е както трябва
rrrr, пий си фолиева к-н, даже е задължително.
Хрис, каква е тази сода?
Момичета, на вас след ЦС случвало ли ви се е да ви закъснее? Предната ЦС ми забави МЦ с 10 дена, ако и този път така се случи губя направо 3 месеца, защото октомври няма да сме заедно с ММ, а може и ноември
Късмет на всички!

Някой няма ли да ни ръсне прашец???

Кали, надявам се след няколко дни да ви ръсна аз и ще бъда много щедра - обещавам! Още 4 дни, че чааак на петия ще стане ясно Зверски ме болят гърдите, не мога да мръдна, кръста и корема също се обаждат. Изпитвам и разни други неразположения. Имам големи надежди, пък да видим. Толкова бременни симптоми на едно място никога не съм имала, освен при предната Б. Ако не е станало, значи хормоните ми са тотална каша. Предполагам, че и сега би ми отчел теста с всички тези усещания, обаче няма да бързам. Ще си почакам още малко и дано на първия учебен ден се похваля.  Пък някоя от вас, ако ме изпревари няма да е лошо

А фолиевата киселина е хубаво да се пие и при опитите за Б. Аз си карам вече трети месец с нея.

Благодаря Ви сладурки.
Липсва Синеочка,но пожелавам на всички да заемат нейното място.А тя и малката принцеса се надявам да са добре и скоро да пише.

alice85,дано си достатъчно спокойна и дочакаш датата,разбира се,че още сега ти се иска да пикнеш едно тестче,нооо след чакането ще е още по-вълнуващо като видиш положителния резултат.

Аз от сутринта "изяждам" всякаква информация за ин витрото,и преди съм чела много,но сега опреснявам и много се развълнувах нещо.
Нямам търпение да започнем.