Здравейте момичета, много сте изписали, браво! Аз и днес реших да си поспя до късно, че скоро няма да имам такава възможност.
маки, майката на моя котарак е персийка-истинска
с тъпа муцуна и много дълга козина. От нея идва този пух, койото повярвайте ми никак не е лесен за чистене!
Аз също много се потя, бях писала назад, че дори зимата съм толкова леко облечена, че всички ми се карат. Отдавах го на това, че съм дебеличка, но явно си има друга причина.
Аз да ви кажа, ,,излизам в отпуска" -говоря за симптомите, температурите, тестовете... И без това няма да имам никакво време за себе се, а доста се натоварвам като се опитвам да следя всичко. Дано все пак имаме време и желание за кекс от време на време, пък дано стане нащо бебче ей така, без много да го мислим...ако не, ноември хуквам и аз по изследвания! Забравих да напиша, че може би ще опитам метода с шийката, но само от любопитство, без да си втълпявам разни работи
Днес няма кафе, защото вече е обед, но ви черпя с едно много хубаво стихотворение. Аз понякога имам нужда от поезия и тя ме надъхва и дава нови сили да продължа напред. Сори, малко е дълго, но е златно! Хубав и усмихнат ден, прекрасни!
“Надежда,Вяра,Любов,Мъдрост” – Мира Дойчинова-irini
Надежда
Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме…
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера…
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората…
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но… Карай.
Ще се понасяме още, изглежда…
Вяра
Пак съм аз. Добър ден.
Да, за Надеждата съм наясно.
А малко Вяра? „Под щанда”? За мен?
И Вярата свърши? Прекрасно…
Кога ще получавате стока?
Сега сте в ревизия? Извинете.
Изведнъж загорча ми живота
и рекох да звънна… Простете.
Не, в Господ не умея да вярвам.
Ама пак ли сте Вие?!? Чудесно…
Добре съм. Не се оплаквам.
Но с вяра се диша по-лесно…
Е, как така какво ще я правя?
Светът е объркан до лудост!
И нищо вече не ми остава,
освен да повярвам във чудо…
Това е всичко. Затварям.
И на мен ми беше приятно.
Скоро да докарате Вяра,
че си искам живота обратно.
Любов
Да, аз съм. Звънях ви наскоро –
за Надежда и Вяра да питам…
Не, с Господ не ми се говори.
Летя. Или поне се опитвам…
А криле случайно да имате?
Само за ангели? Логично.
Даже със връзки се взимат?
Ех, и там като тука. Типично…
Извинете, нещо не ви чувам.
Любов сте докарали? Боже!
Любовта дали се купува?!?
Няма как! Няма начин! Не може!!!
Със Надеждата даже да кретаме,
а пък Вярата хич да я няма,
от Любов е направен човека,
и със обич закърмен е само!
Сега не желая промоции.
Имам си едно съществуване,
и с Любов ще си уча уроците,
колкото мога. Дочуване.
Мъдрост…..?
Поуката до болка ми е ясна:
Животът ще залязва, ще изгрява…
Но в този свят, тъй хванал ме натясно,
аз имам опции да оцелявам –
Надеждата покълва в малко зрънце,
със Вяра и сълзи ще я поливам,
Любов ще я прегърне – сякаш слънце!…
И пак вървя…към себе си…щастлива…
Но тука някой вече се досеща –
звънях четвърти път на Господ,
че трябваше да го помоля нещо –
парченце Мъдрост …Толкова е просто –
Животът ще изгрява и залязва
до края на безкрайните Вселени…
Поисках Мъдрост, а какво излезе?!?
Получих пратка с етикет: Търпение…
…………..
Поуката до болка ми е ясна –
Животът не е спешен случай!
Да, честичко улавя ме натясно,
но само, за да ме научи…