То е близо до акъла. Ако аз отида да си взема моето след работа и е кисело, защото не е спало поради това, че друго дете е плакало през цялото време, учителките ще ги питам не знаят ли как да си вършат работата.
Днес си говорих с една приятелка. Имаме много късмет с нашата градина. В нея наистина работят отлични педагози. Имат добра материална база, а за това, което им липсва, успяват да си набавят дарения (дори и с помощта на родителите, писах наскоро, че родителите от всяка група два пъти годишно правят сладкиши и ги продават на другите родители на символична цена и парите от продажбите отиват за купуване на големи неща в градината. Не ми пречи да приготвя два сладкиша годишно. Дори никак.). И много важно, че учителите не са просто звероукротители. В Германия има много градини, където децата са в смесени по възраст групи. Нашата не е такава, но наистина има много такива. Като казвам смесени, това значи от 2 до 6 години в една група от 20 деца. И ако сега се зачудите как функционира това чудо, ще ви кажа, че за малките е добре. Те учат много бързо от големите. Да, де, ама файдата на големите от тази работа е нулева. За тях няма внимание и време. И те не научават почти, да не кажа съвсем нищо.
На съседката детето ходи в нещо подобно, но вече е училище. Нещо като килийното за мен. Иначе е по Монтесори. Не се преподава на дъската, то няма и как да е, защото всяко дете трябва да учи нещо различно, подходящо за възрастта си. Има лиценз от министерството, значи функционира. Но аз не го разбирам.
Спирам, че ви оспамих темата, а автобиографията ми няма да се напише сама.