Благодаря ви, момичета. Говорих с педиатърът, тя каза, че вторник ще дойде да ни види и да не бързам да се шашкам, често се случвало, но все пак ще го види и ако е сериозно ще идем да се консултураме с хирург.
Голем рев дръпнах, сигурно ми е от хормоните, но се поизплаших доста.
Жбрул, благодаря за хубавия спам усмихнаха ме твоите пожелания.

Усмихвай се - нямаш друга работа с бебе   Майка ми още не беше тръгнала, когато те четох (ние сме си на селската къща с Дани сега) и ми разправя за моя пъп, като й казах за вашия казус. Та извикали шефа на отделението да го върже като съм се родила, че нали бъдещата колежка и яко "връзкарската раУта" и просто няма кой да го направи по перфектно на теория  . И майка ми накъм 20-я ми ден вижда, че не само няма да пада, ами почнал пак да се "храни". Не мога да обясня точно и накратко ситуацията, ама...оставен участък, който си е кръвоснабден и така. И при първия дежурен хирург-стажант ме завела, човекът направил каквото направил (явно каквото и както трябва). Имам и досега пъпче, като за мъжко списание (хем след бременност). Та....дишай дълбоко, нищо особено, просто ако се налага допълнителна намеса - има я и всичко си е ОК. За бебето не е стрес, болезнено и пр., та съвсем не се панирай по темата.
Спокойна нощ ви желая!

Добър вечер и от нас! Смогнах да се включа, не е истина
И аз като Маги тези дни успявам едва да ви изчета и дотам, но много неща ми се насъбраха.... вече 10 дена сме си сами с Малкия бандит, той слуша детето (пу-пу), ама все пак си е изморително. ОТделно имах мнооооого работа, ходих и на тиймбилдинг и всяка вечер се работи до 1-2ч, оставяне на баби (досега не се беше случвало) и други подобни и бая се натоварих и изморих.
Малкия е на ръба да проходи сам и съм ужасно горда - преди година се молех само да е жив и без сериозни увреждания, никога не съм допускала че на годинка и месец ще е догонил връстниците си изцяло Е още му липсват зъби, но в семейството всички сме твърдоглави, та... Смешката от последните дни е, че него много го дразнят, дават Дентокинд, мажа с гелчета, чеше, ръфа, лигави,.... а на мен ми изникна мъдрец тихомълком и неочаквано Шантава работа!
Ние също се стягаме за яслата. Тази седмица ще пускам изследванията и края на месеца ще почва. Малко ми е свито сърцето, не се тревожа за него или за друго,  просто някак как ще се разделя с него Но така ми беше и преди да го оставя на баба му за една нощ, пък на сутринта като се събудих се усетих да звънна да питам как е чак след закуска Ама умората си казва своето Ртф, ще чакаме да кажеш как е Ивчо-дивчо, дали се адаптира и прочие
Синеочка, добре дошла! И на Матей му беше щръкнало пъпчето и слагахме лепенка два пъти с почивки и се оправи За справка залепихме го към втория месец, така че не се тревожи - нещата са под контрол все още
На нас ни предстои живата ваксина дето е на годинка и леко ми се е присвило. Той досега на ваксина не беше реагирал, а миналия месец му направиха последна доза синфлорикс или нещо подобно, дето досега хич не е реагирал на него и после беше хремав. Не съм съвсем убедена, че има връзка а и му мина от самосебе си само стеримар пръсках, ама знам ли....сега и с тази ясла много неща ми идват накуп
Много ми липсва времето да ви пиша, ама като се върна на работа се надявам оттам да си открадвам по малко, защото откакто ММ замина ми е малко самотно и ми идват в повече акълите на околните -тук поне по-спокойно си споделяме 

Мъничко завиждам на връщащите се на работа Радвам  се на очакваното бебче-изненада, но вече почти 3 години съм удома и сякаш съм откъсната от цивилизацията. След още 2г сигурно ще съм тотално оглупяла... Дано само сме  живи и здрави и после да вляза в час бързо.
Едната баба предлага да вземе пробно момчето за 2-3 дни. Обаче живее на 100км и един проход разстояние, а до сега не е спал нито веднъж без нас. Не знаем с таткото дали да пробваме, дали ще му е добре... Той и сега, покрай градината, сякаш има нужда да е повече с нас. Моля за споделен опит с бабите.  Иначе ще ми е от помощ после с бебката, ама сякаш го зарязвам заради нея. 

Здравейте,преди два дни се опитах да пиша тук/сега вече имам повече време  /,но нещо не се получи и за това се "включвам" сега  ! Нали и ние сме от най-малките ,ама май вече не съвсем.... Как бързо минава времето с малко човече у дома ! да се похвалим и ние със зъбчета- две лентички отдолу и от тази сутрин-вече и с два горни,като единия особено "подчертан",защото се появи още преди седмица  Еднозъб заек е!  Честно казано,минахме метър. Имахме проплаквания и понякога рев,повечко мънкане и дискомфорт,но за сега не сме ползвали успокоителни. Увеличаваме и периметъра и хитринките Ние пък с майка му си повишаваме вниманието . Все още ходим на рехабилитация,макар вече да сме доста подвижни и "шилести",но смятам,че това може да е само от полза за мъника.Има ли слънце и хубаво време ,всеки ден сме навън /е аз когато мога се включвам/. Замислям се ,зимно време как се занимавате с малчугани на по 10-12 месеца? Нашия апартамент не е голям и не знам дали няма да му стане досадно затворен? Хубава седмица.

Рачо, до -5-10 градуса не е проблем да се извежда малко дете, така че не е нужно да го държите вътре постоянно. Може да е за час, но нека му се зачервят бузките от снежко

Рачо,
подкрепям казаното от Стефи. Даже и при по-ниски температури, когато няма вятър, бебето трябва да се извежда. Моят син е бил навън при абсолютно всякакви атмосферни условия по стечение на обстоятелствата. Трябваше всеки ден да си взимаме каката от училище, така че няма вятър, дъжд, студ, сняг, мъгла -излизали сме. Покрит с дъждобрана, облечен подходящо и намазан с колд крем и така.

rtf, стискам палци на Иво днес. А не теб - здрави нерви и контролирани емоции. Много е вълнуващо и трогателно да си оставиш детето за пръв път на ясла. Успех!

Mousyt, прекрасно те разбирам за изморяването без таткото. Аз за 4 дни командировка на мъжа ми доста се изморих и изнервих, а представям си за по-дълго. Но за всичко се намира начин, ще се справиш чудесно

bebe, тези мисли аз приемах като подготовка за второто бебе. Все пак и за напред трябва да се съобразяваш с двама и все се чудиш дали не пренебрегваш единия заради другия. Ние решихме още по време на бременността да започнем да оставяме регулярно баткото при бабите - горе долу веднъж на месеца за по седмица. Той много си ги обикна и много му хареса. И сега няма търпение да го пратим пак. Не свързва ходенето при бабите с бебето и не ревнува.

Рачо, честити зъбчета Колко вълнуващо. Дано и занапред да излизат безпроблемно, да са здрави, острички и бели - да красят усмивката на малкото адашче Намират се варианти за зимни забавления - стоенето вкъщи не влияе добре на мама и бебе, изнервяме се взаимно. Ако имате възможност ще намерите почасови занимания за деца - детски клубчета, Киндиру, плуване дори. Ако не - ще се събирате с приятели с деца, които също се чудят какво забавление да си организират, един път у тях, един път у вас... Дано завали сняг и при вас - тогава веселбата навън е ненадмината Аз изобщо не обичах зимата преди децата. Но сега - само като видя учудените физиономии, като вали сняг, и примирам от щастие

Както личи от дългия пост - баткото и днес е на градина, вече втора седмица На мен ми остава време за писане. Засега сме добре, но не бързам да се хваля. Ходи до обяд, не мисля да бързам с адаптацията. Да ми е здравичък, пък ще стигнем и до целодневен престой.

Мъничето почна да иска своето - иска да го нося да гледа света, нощем се буди честичко, нормални бебешки неща Тъкмо на време пуснахме баткото на градина, че иначе сложно с двамата.

Ние излизахме  с количката и сложен дъждобран -да му е  топло -и при температури под  -10 градуса. Други луди майки май нямаше ,ама Калоян си е  жив и здрав   . Цяла зима бяхме    излизахме навън  .Но не знам  коварния Бургаски вятър какво усещане дава през зимата -ще видим тази година дали ще ни понесе .

Привет на всички 

Нас ни нямаше за кратко. Бяхме на гости на приятели в чужбина през уикенда и Дани за пръв път летя със самолет. Не бих казала, че разбра какво се случва, обаче 
Това беше тренировка за полета ни този уикенд към морето.
Много е започнал да се тръшка и да се захласва. Знаете ли какво се прави при захласване? Четох, че може да му духна в лицето, но тогава става още по-лошо. Страх ме е да не си глътне езика някой ден.
Платихме таксата за яслата и от 5 октомври живот и здраве стартираме.
Rtfrtf, как беше първия ден на Иво? Цял ден ли стоя или половин?

Ние днес ходихме да гледаме първия учебен ден. Едно детенце пя Детска планета на Крисия и Дани веднага се разчувства, защото му е любима.

Моус, колко добре те разбирам.Миналата година след нова година моя мъж беше 7 седмици командировка.Щях да се гръмна, повярвайте ми.Аз не съм от типа жени дето могат сами, не че няма да се оправя, но просто не издържам сама.Не ставам за съпруга на моряк или нещо подобно И за работата те разбирам, голямо прехвърляне на детето е цяло лято, накрая когато мога да я пусна на ясла се оказва, че нямаме работа и сега май ще си я гледам
Усмивки, аз и духам в лицето.Да започва да реве неистово, но реве, не се захласва.Тръшкането  е етап.Има дни в който е по-добре има такива в който е ад.Успокоявам се, че ще премине.
Ртф, как мина първия ден на Иво?
Рачо, честито зъбче.За излизането аз извеждах Моника при всякакви температури, само да няма силен вятър и мъгла.Шал слагах около врата, не пред устата, шапка задължително и като я екипирах и и сложех чувала на количката и то на нея и беше супер, майка и умираше от студ
При нас нищо ново и интересно, девойката расте, проявява характер и капризи, аз се опитвам да обяснявам и така.

Аз влизам да ви похваля моето "учениче". Втори ден е на детска ясла. Установих, че лудите му родители са по-стресирани, отколкото той. Днес, като го взех на обяд, се разплака, че си тръгва от там. А аз два дни се побърквам от притеснения. Явно детето си се чувства добре. Ще видим как ще е следващата седмица, когато мисля да бъде по цял ден. Надявам се да не е много драматично положението.

Здравейте и от мен. След ревовете ми относно пъпчето, вече съм пи-спокойна. Доки ни прегледа и каза, че не вижда никакви признаци на пъпна херния , а за прибирането каза,че след като спре да секретира ще му лепнем лепенка и всичко ще е наред.
От два дни сме с колики, но не плачен, само се криви и помрънква, заспива трудно и то като държа ръката на корема й. Доки ни изписа Бебезан и Инфакол. Някой ползвал ли ги е?
Капитане, честито зъбче на малкия юнак!
Смайли, за захласване най-успешното средство и за мен е духване в устичката. Като работех в детската градина поне веднъж на ден ми се е случвало да го правя(в първа група яко си плачкат децата) и винаги ми е помагал този метод. За сефте.чувам, че можело да се глътне език
Мойзит, пожелавам на Матейко скорошно прохождане и бързо свикване с яслата.

Синеочка, радвам се, че всичко е наред при вас. И аз такова реване изревах за пъпчето. С всякакви чудесии и страшни варианти си бях напълнила главата, а със слагане на лепенка за няколко седмици, всичко се оправи. Сега дребчо си има чудесно пъпче .
Аз съм ползвала няколко вида капки против колики (поне 4). От Инфакол бях най-доволна.

Синеочка, Инфакол съм давала на Моника, да кажем, че и помагаха.Истината е гушкане, спане върху теб/тати, затоплена кърпа на коремчето или ръка, помага да я слагаш да спи и в столчето за кола, така сгъната.Това мога да дам като съвет.Дано при вас са леки.

Лари, браво на детето.И аз много я мисля тая ясла, а може да няма защо.

Ами при нас наистина духването не помага и дори се влошава положението 
Най се ядосвам, когато искам да му угодя, за да не се стигне до там, но не успявам да разбера какво иска и той междувременно вече е започнал с давенето.

Например иска да бута количката, но не по равен път, а да я прекарва през някакви бордюри и дупки. Може 50 пъти да я бутне напред и назад през някакво препятствие. Понеже не може сам, аз му помагам като бутам с него. Понякога обаче не успявам да разбера накъде иска да я бутне точно и той веднага започва да се тръшка, че количката не ходи там, където той иска.
Или пък например не успява да пъхне триъгълника в кръглата дупка на играчката (защо ли  ), или пък някой се е осмелил да се качи на "неговата" пързалка. Ей за такива глупости прави истерии.

Лари, страхотно, че малчо толкова бързо е свикнал и дори му харесва 
Синеочка, пробвай различни капки и вижте дали нещо ще ви помогне (дано), но чети и съдържанието им, защото някои съдържат една й съща активна съставка. Ние сме ползвали Инфакол без никакъв ефект.
Ще чакаме с нетърпение снимки на бебе Александра 

Мати на Mousyt вече има ходещи крачета (гледах клипче във фейса и бързам да го издам). Уникален е сладур 

ПП. Пантофи и раничка/торбичка за детската ясла от къде сте си взели и доволни ли сте?

ППП. Да споделя също, че видях какво представлява една детска ясла в Швейцария - един апартамент в един блок, няма дворче и нищо по-специално. Водят децата да си играят на междублоковите площадки. Цената разбира се е доста висока... Няма такова нещо като държавни и частни детски ясли и градини. Всички си плащат порядъчно. Иначе добре ги гледат дечицата. Готвят им на място (нищо по-специално). Извеждат ги навън независимо дали вали или е студено. Учат ги на доста неща. Групите са смесени - от 4 месеца до 4 години. Една жена се пада на 2-3 деца. Персоналът е млад. Счита се, че по-възрастните жени не могат да са толкова ентусиазирани в отглеждането на малките 

Усмивки, аз поръчах от Спортса 2 чифта пантофи, ама бяха бая намалени.Раничка поръчах от Алито нали не обичам да ходя по магазините.Ако е добра покупка ще ти пратя линк.

Аз не уйдисвам толкова на Моника като теб и я оставям сама да се бори общо взето.За игрите - сортера например, дори да почне да се ядосва и удря, обяснявам с много спокоен тон, взимам от ръцете и, показвам как се прави.Много говоря, направо имам чувството че вече и на съм говоря.От скоро взе да зацепва по малко, ама малко.Все пак са нещо между бебета и деца още.

Не знам дали ви се оплаках, но госпожицата много удря.Удря всички, децата, мен, баща си, бабите си, всички.Обяснявам, обяснявам, но на моменти ми иде да и шибна два шамара.Не не го правя, знам че няма да разбере, просто съм изнервена и я давам на някой или я слагам в количката.Знам че е етап, знам че ще порасне и ще го израсте ама ме побърква това.

Маги, мерси  Сега ще ги разгледам тези пантофки.
И аз уж само обяснявам, но Дани имам чувство, че от нищо не отбира  . Заслушва се само като чуе някоя позната дума като навън, долу, спинка, амка и др.п.

Да ти кажа и той удря. Такива шамарчета ни би в самолета на връщане, защото не спа изобщо и се беше изнервил и удряше ту мен, ту баща си. Иначе поне гледа виновно, защото знае че прави нещо нередно.
И на децата посяга, ако му вземат нещата. Ако някой иска да го гушне и той не иска (обичайно непознат, напр. директорката на детската ясла  ) го пляска също през ръцете.
Непрекъснато му се вика "не" и му се обяснява, ама кой ти разбира 
Много хубаво, че Мони вече се заслушва, макар и още малко.

Най се ядосвам, когато искам да му угодя, за да не се стигне до там, но не успявам да разбера какво иска и той междувременно вече е започнал с давенето.

Това все едно аз съм го писала
Ей го, тази сутрин се надигна по-рано и (явно се е метнал на мен) само дето си мислеше че е буден, ама май си спеше. Всиииииичко му пречеше! По едно време се почувствах като зайо с шапка, зайо без шапка - млъква за 5 секунди, реша че е това и той в следващия момент пак тръшкане. Дори докато го хранех се тръшкаше, а яденето му е любимо занимание. И аз като Маги много се изнервям. Стана в 7, в 8 вече стисках зъби да не го ошамаря по памперса, защото очевадно се налагаше и тръшкаше на всеки опит да забраня или заобиколя някое изкушение... После отидохме на една детска площадка - е той много се забавлява, но като вземе нечия играчка и не пуска, пиши, реве, мята се....ааааа това не е за мен! Вярно че се изтощи мега здраво и заспа супер, ама нека си ходи на ясла там с децата и лелките да си играе, предпочитам да мога да имам сили и нерви да го обичам и да му се радвам, а не да се чудя как да не го оашамаря!
47 Smiles, имам си ходещи крачета, да, ама още сме само на показно Нали съм сама и няма с кого да си го подавам, а като съм сама той предпочита да се влачи по дупе, че ме настига по-бързо Но всичко е въпрос на мотивация
И аз съм на вълната с пантофките... Досега има два чифта обувки - едни на Колев първи буйки и сега му взех на Зизу. От Колев съм принципно доволна как му стоят на крачето, ама са малко по-твърди отколкото ми се иска. Тези на зизу са мекички и по мой вкус, но са сякаш по-свободни, а на него му е малко крачето и успява да си ги изхлузва. Ще видим.... Раничката е подарък от кака му по бащина линия още отдавна та нея ще ползваме
Някой от ходещите на ясла да сподели спят ли преди обяд и горе-долу ако детето не е проблемно колко време е адаптацията - ходене по половин ден и т.н.?

Mousyt, аз като "стара пушка" вече, със стаж цели два дни , мога да ти кажа на мен какво ми казаха учителките там. Че периодът на адаптация не трябва да продължава твърде дълго, т.е. ходенето по половин ден не трябва да е повече от 1-2, максимум 3 седмици, защото след това било още по-трудно. Детето свиквало, че режимът е "играя си малко, после ям, после мама идва" и когато се наложи да спи там на обяд, било много трудно.
При нас има стая за т.нар. "нерегламентиран сън", за някое детенце, което не може да издържи до обяд. Но това е с уговорката, че е частна ясла и при държавните вероятно се различават нещата. Но, от друга страна, моят син все още в повечето дни заспива към 10.30-11.30 ч, когато сме вкъщи. Но там явно успяват по-добре от мен да му задържат вниманието и 2 дни устисква да не заспи, докато се приберем към 13 ч.