Знам че никога няма да стане Спряла съм да се надявам на "естественото инвитро"
Giaany, никога не губи надежда. При мен се случи два пъти, точно преди да започнем процедури. Нашето първо чудо е на 6 г. и половина. За съжаление, втория път, когато забременях, направих спонтанен аборт в 8 седмица, но забременях спонтанно. Но никога не съм губила нежда, че може да се случи. При мен всичко е наред, може би това е повлияло. Като часовник съм. Но през всичките тези години не съм спряла да правя тестове за овулация, да меря БТ и да се любим в най-фертилните ми дни. С много изразен мъжки фактор сме. На милото му се завиваше свят от витамини и добавки, андински мак и т.н.... Всичките тези години!!!
Дори, когато започнахме да уреждаме документите за ИКСИ-то за второ дете, имаше лекари, които се съмняваха, че дъщеря ми е от същия мъж, след като видеха резултатите от семинограмата му. Но имаше и такива, които казваха: Да, само един е необходим когато попадне на точното място и точното време.
Само искам да ви вдъхна мако надежда и да не се отчайвате. Моето семейство е пример, че чудесата се случват. Понякога трябва да им помогнем.