Благодаря Северно сияние 
Лили може и първоначално качеството му да не е било добро и това да е причината. Аз си мисля, че при мен са се случвали и двете, защото в началото ми даваха 5000 ед. Прегнил. А виждам че масово се дава 10000 дори и за 1 фоликул. В друга статия пишеше че при ИЯР е по-добре по-голяма доза Прегнил на по-ранен етап. Просто всичко е строго индивидуално.
Другото, което забелязвам при мен е хубаво да пробвам само като Е2 на 3 ден е ниско, което естественно е за сметка на по-високо Фсх. Май е по-добре фсх да е високо, отколкото Е2. Така каза и док като го питах.

на мен пък обратно ми казват - че за качеството на Я е важно фсх да е ниско.Но когато е ниско само по себе си,а не за сметка на Е2. Затова  чакаме цикъл с по-ниско фсх защото се очаква качеството да е по-добро.Просто този месец беше малшанс с този десен яйчник.Имах 3 антрални в левия,но десния е дръпнал и в левия нищо не порасна.
Затова въпреки ниското фсх нямах успех.
Друго си мисля - някой знае ли как се отделят хормоните,дали постоянно или на вълни? Питам защото ме тормози една идея - не е ли възможно когато съм мерила ЛХ да е било ниско,но по време на цикъла периодично в тялото ми да са се освобождавали големи количества ЛХ,които да са прецакали нещата? Доколко е достоверно инцидентно и еднократно измерените хормони?Възможно ли е в следващите 10 минути стойностите им тотално да се променят?Ако някой е чел нещо моля да сподели мнение

Ендокринната система е "цяла една вселена" така да се каже, при това много сложно устроена и фино балансирана... Но на чуденката ти - всъщност - не, не е възможно. Ако ставаше така - то не би имало грам смисъл да изследваме стойностите на кой да е хормон по принцип. Когато някой от тях, при тест се оказва извън норма (нагоре, надолу) - има си регулярно проследяване на въпросния, обикновено се установява причината той да не е в нужните граници, тя се третира, има си проследяване  в бъдеще...всичко това го знаеш, предполагам си наясно и защо се прави.
За влошеното качество на яйцеклетките - да бъдем реалисти, все още науката не е напреднала дотам, че да кажем на какво се дължи то при някои жени. Възрастта е един от факторите, логичен, но само един все пак. Такъв проблем имат и много млади жени и нямаме представа (а са само догадки всъщност) защо. И опитите този проблем да се третира са "изстрели в тъмното" на този етап на развитие на репродуктивната медицина поне.

В този ред на мисли, подкрепям Jam, въпреки разбирането си, че никой не е склонен да се примири с "отговор просто засега няма", особено при такъв проблем. Разбирам и необходимостта нещо да се прави в такава ситуация с надеждата, че ако се прави постоянно нещо ново, та дори екзотично - нещата ще станат. Обаче откровено казано - това е повече успокоение за психиката, отколкото реална стъпка към решаване на проблема. Да, имам дете. Но и да - била съм в такава ситуация, нищо че бях относително млада по онова време - отговор нямам и до днес ни защо не ставаше бебе почти 5 години, ни защо пък взе, че стана накрая и го износих и родих безгрижно. Понякога, твърде често дори, по тези въпроси, ами...просто не знаем, засега имаме малко отговори, пък за "всички" сме много, много далеч.

Статистически погледнато - успех постигат тези, които действат според научно доказалите се като ефективност методи по въпроса към момента. Често - опитите са повече от 2-3, да. Може би след време, когато тази област на медицината се развие - ще имаме гаранция за успех при първи опит още - да. Дотогава - е "шменди-капели" това с новоизлюпените теории, предположения и пр. Да, те и утвърдените оттам са тръгнали, но са преживели дълъг процес на "чистене на грешки и неточности" преди да са това, което са днес. Главоблъсканиците на пациентите за неща, които лекарите им също не знаят - до успех не водят момичета.

Успехът идва с точния лекар и с търпение. Второто е доста по-трудно постижимо от намирането на точният лекар. И го казвам като човек, който се е учил да бъде търпелив, не ми е вродено това - баш напротив. Просто животът ме научи, че по-бавният и несъпроводен от "чудеса" път към коя да е моя цел - поне е сигурен и стигам до нея накрая.

П.П. Усещам се, че не съм съвсем по темата тук. Може би е добре някои от постовете напред, вкл. и моя да бъдат преместени в съответния подфорум и да продължим разговора там. Ще помоля утре някой модератор да го направи.

Желая ви скорошен успех момичета! 

Jbrul съвсем си си по темата по мое мнение и благодаря за инфото. Знам, че с тази цел се изследват хормоните и резултатите им се считат за достоверни. Но имам някакъв спомен (от часовете по биология в училище  ) където май се казваше, че хормоните се отделят циклично. Иначе аз веднага мога да ти дам едно предположение защо лекарите изследват хормони и ги приемат за достоверни - защото просто няма как да кажеш на пациента, че трябва да си изследва хормона през половин час  никой не би се съгласил - заради психическата, чисто физическа и финансова страна на едно такова упражнение. За качеството на Я - съгласна съм, че е "тъмна Индия", не само качеството ами в цялото забременяване медицината има още много какво да учи и да се развива. Все пак на човек му е вродено да търси отговори и решения на проблемите си и няма как да остана безучастна особено като става въпрос за моите Я. На док имам доверие, но като чета как в много случаи опитите се правят на сляпо, понякога имам чувството, че и аз с моите знания може да допринеса с нещо за успеха

lilibell, това което сме учили в училище относно жлезите с вътрешна секреция е било съвсем общо. Аз да ти кажа и в гимназията съм ги учила тези неща по-подробно от други хора, защото такава ми беше гимназията просто, ама...пак е общичко. Главното по темата е, че винаги говорим за ендокринна система, която пък има и няколко подсистеми, ако се разглежда по-детайлно въпроса, а хормон Х е само една мъничка зъбчатка от цялата огромна машина. Ако той не е в норма - може това да е сигнал, че нещо нагоре по системата не е наред, може и секретирането на хормон Х не в количествата, в които би следвало - да дава дефект нататък по веригата... Пък кое и защо е - може да се разбера само със специфични тестове, обикновено не един, или два. Материята е наистина толкова сложна, че аз поне - не считам, че с моите си знания (поназнайване всъщност) по нея - мога да допринеса към разрешаването на такъв свой проблем, ако го имам. За илюстрация на това си мнение - качвам линк на много общичко, сбито и кратичко описание що е то ендокринна система изобщо и кое какво е в нея и какви са функциите на едно, или друго... https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0  Умишлено давам линк от Уикипедия, пък ако разровим в специализираните издания - то няма изчитане, плюс  че половината терминология и процеси няма да ги разберем. По тази причина считам за безсмислено пациентите да се самоизмъчват с главоблъсканици баш на тази тема. Ако твоето образование и работа са в тази област - извини ме, в такъв случай може и да има мегдан да допринесеш към разрешаването на собствения си казус. Но, ако си като мен и повечето пациенти откъм знания по него - просто не би могла. Не е до желание.

Относно цикличността при секретирането. Има такава при някои хормони, да - например хормон Х сутрин се отделя в по-голямо количество, хормон Y  в еди кои си дни от един месечен цикъл е с по-високи стойности, хормон Z при физическо натоварване ще се отдели в стойности над обичайните за организма... И тези неща са известни на ендокринолозите, затова хормони се изследват (както знаеш) в определени дни, или при определено изпълнени предварителни условия, за да е коректен резултата. Спецификите на всеки се взимат предвид при самите тестове, така че резултатите да са коректни. Напротив, има как да кажеш на пациента, че трябва да се проследят нивата на нещо през половин - един час, за да е достоверен резултата и това се прави най-редовно при тестовете, които трябва да потвърдят, или отхвърлят диабетно състояние например. Прави се и за други хормони, чиято специфика налага такъв вид тестване. Но не всички хормони отделяни в тялото ни изискват подобен подход, за да бъде коректен резултата. И за повечето от тях, заради спецификата на секрецията и функциите, които изпълняват в организма - и цял ден да ги тестваш и през половин час да е, и през 15 мин. да е - все един и същи резултати ще има. Че затова - никой не те кара да го правиш за тях.

За мен лично "объркването" по темата хормони, при повечето пациенти идва оттам, че продуктът на всяка жлеза с вътрешна секреция в тялото ни се нарича хормон. Да, ама те хормоните оттам насетне се делят на още групи, видове, подвидове, според различни признаци, механизъм на секреция, функции в организма и пр. И тестването на един, или друг вид хормон - се извършва според тези специфики, нищо че все са хормони. Един пролактин да кажем, ако го пускаш след като си пила кафе, ударила си едно кросче в парка, а в лабораторията седнеш и те боднат набързо да ти вземат кръв - ще ти излезе в такива стойности, че да получиш нервна криза.  Други видове хормони обаче, въпреки, че също са с пряко отношение към репродуктивните способности - ще ти излязат баш в реалните си стойности, ако се вземе кръв при същите условия. И през половин час да ги тестваш тях - пак ще е същото.

Ако си убедена пък, че ЛХ при едно 24-часово проследяване на стойността му да кажем, или 48, или 72 часа - ще има моменти на пикови стойности - никой не може да ти забрани да проведеш такъв тест по собствено желание. Неудобството е, че ще трябва да си в болнично заведение за целта, за да има кой да ти взима кръв на всеки час и да се съхраняват пробите коректно до идването на лаборантите  сутрин, че през нощта има обикновено дежурен за спешности само. И естествено този масраф - ще трябва да си го платиш в брой, в някоя частна болница, където и да са убедени специалистите, че подобно нещо е безсмислено - няма да запънат крака и да ти откажат парите. Пък и не поемат риск за теб, това че накрая ще си надупчена като игленик - ще си е за твоя сметка, но от това не се мре.

Иначе, че забременяването и износването също така, не само при хората, ами и при всички висши бозайници, че е изключително сложен процес - факт е. То само едно научно популярно филмче по темата да изгледа човек, в което ей така отгоре-отгоре и лаишки са показани и обяснени нещата - и да се зачудиш как не сме се затрили още като биологичен вид.    Без майтап - точно тази мисъл ми хрумва винаги, когато гледам нещо такова. Толкова е трудно и не с особено висок шанс да се случи бременност и при двама "клинично здрави" отвсякъде индивиди, пък когато има проблем с нещо при единия от тях, или и при двамата 100 пъти по-трудно е. Обаче пък, този сайт и потребителите в него нагледно доказват, че въпреки това - нещата се получават в един момент и при най-засуканите от медицинска гледна точка случаи. И при вас ще се случат, убедена съм. Който не се е отказал - все е гушнал бебе(или 2-3). 

Пожелавам да е възможно най-скоро! Щом си доволна от лекаря си и му имаш доверие - просто го слушай. От личен опит мога да ти кажа, че изострената ни чувствителност по темата - редовно води до усещането (обикновено неоснователно), че лекарят нещо ни претупва, че не отделя достатъчно внимание на проблема ни и поради това нали - ще настъпи апокалипсис. Или, че не е наясно съвсем какво прави и нещо "на сляпо" действа и пр. съмнения, които рядко са основателни. Това го преживях в първия триместър, след леко поотлепена плацента. И естествено - исках НЕЩО да се направи, да се пие, слага, нещо бе! Ей така в паниката си не можех да приема, че просто трябва да не се напрягам физически и всичко ще е ОК, то ме напъваше просто да "взема мерки". Обясняват ми хората, че в 12-а ГС е съвършено безсмислено да се тъпча с магнезий, от това има файда на по-късен етап на бременността, хем знам, че е така, ама познай дали не пиех И магнезий. Освен, че само в ушите си не тъпчех Утрогестан и продължих да го ползвам доста след срока, в който изобщо от него би имало някаква полза.  Аз за всеки случай нали, да правя нещо там, че иначе - край.  Лекарите ми с един спокоен тон ми обясняват, че нищо фатално не е станало, че е честа случка на този етап на бременността, че плода не е под заплаха...аз съответно се дразня и от спокойния им тон даже и на мен ми звучи, като "пренебрегване на моя проблем". Е, като ми се намести бременния мозък - рязко престанах да считам, че нещо ме пренебрегват и "претупват". Пък след секциото та и до ден днешен се чудя, моят лекар кога изобщо успява да се прибере у дома, да се изкъпе и избръсне и дали някога спи този човек. Надявам се правилно разбираш защо ти споделям тези неща. Всички минаваме оттам предполагам, дали още на фаза опити за бебе, дали вече като бременни. Нормални неща са това, но не са в наша полза, честно. Само излишен стрес и нерви докарват.

Мерси за разясненията Jbrul, не ми беше ясно това за хормоните, но се успокоих щом стоят така нещата.
А иначе за твърдението, че много лекари действат "на сляпо" имах предвид, че като отидеш в клиника се започва първо с 2-3 стандартни изследвания. Но колко хора преди инвитро правят генетични и имунологични изследвания например? В две клиники съм била - в нито едната не ми дадоха насоки преди стимулация да се изследвам за тромбофилия например. Ако съм чела и питала - ще си го пусна сама. Но един неуспех може да се дължи на хиляди неща, в този смисъл колкото повече вероятни причини отметнеш, толкова по-малко "на сляпо" правиш нещата. Разбира се вероятно лекарите гледат като за първи опит да не товарят пациента с всички хиляда изследвания, но не мисля, че някои са толкова скъпи, че да се рискува заради тях една инвитро процедура. На мен четенето в интернет ми помогна например да настоявам за изследване на АМХ. Ако не бях настоявала сигурно щяхме да се мотаме още половин година в догадки и УЗ докато стигнем пак до изследване на АМХ. Не може лекар да ми казва, че "не можело да съм с такова високо ФСХ, то било за жени в менопауза". Ами извинявай, ти за преждевременно изчерпване на яйчниците чувал ли си? Или като изглеждам младолика и в добро физическо състояние, не боледувам от нищо и водя здравословен живот - за мен това е невъзможно да съм с ИЯР на 35? Така че не си права от тази гледна точка, че като не съм медицинско лице и не мога да помогна за решаване на проблемите си. Не казвам "да ги реша" забележи, но съм достатъчно подготвена да преценя дали някой ще ми помогне и ще свърши работа или само ме пуска по пързалката.

lilibell и аз разбира се, като повечето пациенти - не мога да избегна момента с изводите, които са на база личният ми опит с моя си лекар. Всичко, което си написала като изследвания и още 10 по толкова - при нас беше назначено още "на първо явяване" - така, че за мен лично - това е стандартът. Ако други лекари не го правят - не мога да знам защо. Само АМХ не ми беше назначен тогава, но аз бях на 28 тогава и всичките ми други показатели са били явно такива, че Док да не счита, че оттам трябва да се почне. Но при нас и бързо станаха нещата - първи преглед в края на януари, докато се направят всички назначени тестове и аз май месец вече забременях. Предполагам, ако не беше станало така и избощо се планираше ин витро - би назначил и АМХ.

Съгласна съм, че добре информираният пациент, може да си помогне и сам, когато поиска такова и онакова изследване, ако лекарят по някаква причина не му го е назначил, ако ще и защото е случил на некомпетентен такъв. На мен думата ми беше, че вече за много по-детайлните неща, изискващи съответни нива на компетентност, каквито масово хората нямаме - няма как да си помогнем сами. Просто не знаем достатъчно, от което пък рискът да правим грешни заключения е висок и така. Та това в общи линии исках да кажа, че разумното пациентско поведение, включва и осъзнаване на нивото на собствените възможности и знания по някакъв въпрос. Едната крайност, в която пациентът не знае дори какво му изследват, защо, какви медикаменти взима, защо - е вредна, другата обаче, в която започва да счита, че за всяко нещо е по-наясно от даден специалист, без това реално да е така - също не води до нищо добро. Та "златната среда" както за много други неща - и за тези е доброто поведение. Според мен поне де. 

Момичета колко сте изписали 
Аз съм срещала доста графики за ЛХ на нито една няма драстични изменения в близки дни, а се покачва веднъж, рязко преди ову. То ако се променяха за няколко часа и имаше циклични ст-сти, щяхме да виждаме разни графики на ЛХ, които приличат на кардиограми, т.к. ти през ден даваш кръв и ще го уцелваш в различна фаза всеки ден.
Ако искаш купи си лентички за ЛХ и си го мери у вас. По принцип на тях пише при каква ст-ст се хваща в урината.
Аз при последния ми опит си бях измерила ЛХ на деня преди пункцията и беше СУПЕР положителен. Не зная дали трябва да е . Все пак не бяха изтекли 24 часа от Оргалутрана, но имах и Менопур . Направих го от любопитство. Даже забравих да питам док.

Северно сияние,много стиснати палчета,аз съм вече 12 ден от зет,направих глупостта на 5 ден да пусна чхг-беше 5.340,8 ден-79,10 ден-210.Не смея да се зарадвам,чакам нетърпеливо прегледа и да видя дай Боже сърчице.Днес ме боля много кръста и се шашнах,но глътнах 2 но-шпа и размина.Успех на всички и по-скорошно сбъдване на голямата мечта

Честито изи и леко бременене и аз се изкушавам да пусна по рано тест но ме е страх от отрицателен резултат 

Честито, изи!

Северно сияние, малко остана, нали на 2/3 беше тестът? Е, за теб не е лесно сигурно това чакане, но ти желая да мине бързо и най-вече да има хубав резултат. Дано това зацапване да е било имплантация, дано да е успешен този трансфер !

Аз момичета бях на преглед и съм много обнадеждена. Лекарят ми гледа много сериозно на моя случай и следващият път няма да допусне да "загубим" толкова много ембриони. Да ви припомня, че на 3-ти ден имаше 17 а на 5-ти остана само един, който съответно не успя да се имплантира...следващия път  предвиждаме трансфер на 3-ти ден и евентуално комбиниран с още един на 5-ти ден, разбира се ако останат бластоцисти. До тогава оставам в тази тема в очакване на нова стимулация през април.

Честито, Изи! Леко бременеене!   

Нина, силно стиснати палци и за теб!

Loriane, много успех при следващата процедура!

Аз също ще чакам евентуално за април или май за нова процедура.

Изи, чудесен резултат  , честито! Желая ти лека и спокойна бременност!
И аз съм правила тест на 5 ден след ЗЕТ  , не съм от най-търпеливите  (беше към 23 доколкото помня), но по-добре е да се изчака, възможно е тестът да е отрицателен само защото е още рано, и да доведе до излишни притеснения.

Северно сияние, стискам палци за положителен резултат! 

Изи честито  лека бременност 
Северно сияние аз съм почти сигурна за теб  Само пиклив не прави.
Loriane може и да сме заедно, защото аз като гледам моя странен цикъл след неуспешния трансфер, смятам да изчакам още, въпреки че нямах стимулация.
Утре ще пусна ЧХГ, защото моето зацапване си продължава и искам да ми излезе от главата извънматочна, въпреки че аз си имах цикъл.
Звучи тъпо, но някой знае ли дали може да имаш извънматочна без покачване на ЧХГ?

на 02.03 ми е теста днес ми е 5 ти ден от трансфер на 5 дневни ембриони рано е още за тест но чакането е много мъчително момичета

Само при ЗЕТ ли пускате кръвен на 5 ти ден ? Извинете ме ако въпроса ми е глупав
На мен днес ми е 4 ти ден от трансфер на две 5 дневни.
Попитах в съседната тема, но да питам и тук Летенето със самолет позволено ли е ?

5-ти ден е рано за кръвен дори след ЗЕТ на бластоцисти. ЧХГ-то на Изи е било 5, което в някои лаборатории се счита за отрицателен резултат...някога дори може да е остатък от прегнил...така че може да доведе до излишни притеснения. Аз правех чак на 12-ти ден, но при последната ми бременност уринният тест ми показа много бледа втора черта на 8-ми ден.

За самолет не виждам защо да не е позволено. Аз съм летяла след ЗЕТ, всъщност направих спонтанен аборт два дни преди да летя...Моите лекари препоръчват нормален начин на живот след трансфер.

jonni, за самолета, най-добре питай лекаря си! Успех!

Чуденката ми свърши вече, вчера се прибрах със самолета.
Лошото е, че днес 5 ден вече нямам симптоми. Не ми придърпва, не ме ровичка, сякаш нищо не се случва, а това ме плаши.
2014 когато имах положителен тест,макар че после завърши с мисед, тогава нещо ме изровичка и ми даде надежди. А сега нищо, нищо не усещам.
И от 2 дена съм станала много ревлива.
Моля се на Господ, друго не ми остава.