Ох, чакайте да ви разсея малко тогава.
Излизам днес в обедна почивка, гладна като м-е-ч-к-а, въпреки че закусвах цяла баничка (нямам навик да закусвам, което ме подсеща да добавя баницата в симптомите
) и тъъъкмо да стигна до заветната цел - яденето - и покрай мен минава една от онези жени от ма'алата, дето все нещо "гледат". И почва да ми ги ръси едни..... дай да ти гледам, како, само за левче, ако не ти позная, да не ти го взема и бла-бла-бла. И аз докато кажа НЕ ЩА! (по принцип много ги мразя тия, хич и не искам да знам какво ме чака, не че ми е за левчето) и тя почна: Господ тебе едно нещо ти е объркал - направил те е жена вместо мъж
Е викам браво, бе! И тя ама нееее, аз искам да кажа, че паметта ти е като на мъж, акъла ти е като на мъж, абее като мъж мислиш!
(тук да се отклоня от разказа - когато не бебеправя и не се занимавам с чисто женски неща, обикновено е точно така, който ме познава, го знае). Та да продължа: Викам аха, добре, ама не искам да ми говориш, бе! Тя обаче не, та не. Да ти кажа, како, до 17 дни ще получиш щастлива новина, на документ!
Викам къв ще е тоя документ, писмо ли?
Няма да е писмо, ама не знам. Щастлива ще е. Иии да не си къпеш главата в събота. Събота ти е на тебе деня... И тъкмо вече много ме изнерви и щях да я изгоня на висок тон, и слава Богу, gsm-a й звъна, та се отървах.
И се наядох!