Ох, момичета, добре че ви има цун-гуш
Точно така, трябва да се съсредоточа върху новия човек и върху важните неща, а не да се дразня от тая тъпа селска буца
Иначе, може би има верно в това, че не съм преодоляла раздялата, тя лесно не се преодолява, независимо в кого е била причината. В крайна сметка пилците се броят на есен, аз с бившия имах 10 години брак (преди това година гаджета) и за 10 години човек, местоживеенето и приятелите се променят. Много селско ми се вижда това "виж колко сме щастливи и на колко много места ходим заедно, с общи фейсбук приятели" за няколко месечна връзка. Айде да си говорим след 11-12 години, а?
Махам си я от сърцето тая, ХИч повече няма и да влизам във фейса, а тя след някоя друга година може да се е успокоила и озаптила с безкрайните си селски публикации.
Ох, ама и Синеочка какъв прякор само и даде
Лили, много неприятно наистина, когато хора с деца почнат да се превземат, че са стари вече или пък да ми дават съвети "живей си живота, че с тия деца е мъка" или пък "смисълът на живота е децата", "най-голямото щастие на света са децата" --> ами хубу де, ама и хора с деца познавам нещастни, а пък такива лишени от смисъл хорица, колкото искаш на път и под път.
Както Синеочка каза, смисълът не е да го родиш, а как ще го отгледаш. Една приятелка, след раждането на второто, каза: - аз се отчетох, сега е ваш ред
Та това за децата и на мен ми е болна тема...