макиии, вчера агитираше да НЕ пием кафе и аз днес взех, че те послушах-налях си студееена бира
Ходихме с мъжо да купуваме раница на детенце и обикаляхме да търсим подарък на една малка кукла-в неделя сме на кръщене. Голямо обикаляне беше, сварих се направо! Пък и хубава раница взехме на Лото и за кръщенето една книжка, която сама чете приказки и един папагал, който повтаря каквото му кажеш
За кекса....яде ми се много, ама искам такъв като мъфините. Да седи като напоен, ще си търся сега рецепта.
Айде да се опитам да разкажа за моя смешен престой в болницата. Дано не изтрия пак нещо!
Влизам значи в патологична 5 дни преди термин, че док реши, че бебето е мноооооого голямо и ще се ражда секцио. Не щеш ли, настаняват ме в една стая с една мацка, която пък пренася нам колко си дена. Оказва се, че живеем на една улица, пък ни веднъж не сме се виждали с тумбаците. Тя огромна, аз два пъти по-огромна от нея. Охкаме си, пъшкаме си, място не можем да си намерим. Киселини, та чудо. Два дни и две нощи само си приказвахме, не можехме да спим. На втория ден, мацката вика, аааааа, няма да стане тъй. Ей сега ще се обадя на мъжо да донесе лекарство за тея киселини, че то не се живее чак. Идва мъжо и и познайте какво носи! Едно пищовче мастика
Подава ми го и вика, напълни си устата с колкото можеш по-голяма глътка и я глътни на веднъж. Абе аз мастичка си пийвах преди по мъничко, ама сега като не ми се пие, пък и де да знам на бебето дали няма да му стане нещо.....и се почва едно увещаване, хъката, мъката, навиха ме! То и тъй и тъй ше се мре от киселини, викам си, край, ей ся ударих едно! Праснах един гълток, колкото мога по-голям, преглътнах и........сълзи ми потекоха чак! Честно ви казвам, такава гавра не бях си причинявала до сега. Обаче след 2 мин нямаше и помен от киселините, слава богу! И тя цапна един гълток, колко да са били тези глътки, почти цялото пищовче беше празно
Както и да е....на следващия ден сутринта, мацето тръгва за кафе, обаче в коридора я привиква док за тонове, оказва се, че трябва спешно да извадят бебето. На мен никой нищо не ми казва, та си чаках до обяд за кафето. Идва по едно време мъжо и, каза, че е родила, събра и багажа и вика, тая мастика ти я оставям да си имаш като те хванат киселините. Само дето не се сбихме, аз-вземи я бе човек, ще ида да раждам, ще влезе санитарката да чисти....какво ще си кажат хората. Взе я де в крайна сметка. Такаааа, датата е 22.12. всичкото доктор и персонал са на новогодишен банкет. В патология една акушерка и една санитарка дежурни. мъжо идва да ме види към 19ч., поговорихме си и си тръгва, нещо ме сви стомаха, ама викам си, то не боли, явно пробни контракции. Като минаха на визитация (една докторка за патологична и за родилно останала дежурна горката) казах, че нещо ми се втвърди корема, ама тя вика, ти си първескиня, нормално е, каквото ще става най-рано утре ще е, спокойно, лягай си. Обаче аз нали ви казах, че за срамотиите в деветия месец пропуших, та пуша си аз цигарка на терасата ( в първата стая съм до акушерската) и акушерката ме видя и ме покани при тях. Гледам, спретнали си те една маса с ядене, пиене, пушат си вътре, топло, вратата отворена да се проветрява. Донесх и аз каквото имах за хапване и се започна един купон....наливат ми бяло вино. Аз-ще раждам бе хора, вие ме карате да пия вино. Акушерката-аз 40 години стаж имам тука, тя щяла да ражда! То ако ставаше толкова лесно....пий тука едно. Тя налива вино, аз допълвам с лимонада (повечко), вдигаме наздравици и звъним на един колега, който работи в ресторанта, където е банкета на колектива от отделението. Искахме да ги поздравят с някоя хубава песен. Така и никой не ни вдигна де. По едно време яденето свърши и аз звъня на мъжо да донесе мезета. Той се пули и вика аз тебе да раждаш ли те оставих или да купонясваш? Абе казвам ви, голямо шоу си спретнахме тричките с акушерката и санитарката. Те някакви щури дивачки ( в добрия смисъл) вицове, случки, смях-бря, ще родя, викам си от смях! Тъъъй. Стана 11.30 изчистихме, прибрахме и айде по леглата. Обаче, тъкмо съм заспала и хоп, болки! О, чудеса, аз пак съм с алкохол в кръвта, само това ми трябва сега! До 5.30 търпях, подробностите ще спестя, че хич не бяха весели. И тъй де.....родих на другия ден със секцио! Познайте колко ни беше весело в предпродилна зала- всичките , които дойдоха на смяна са спали я има, я няма 2, 3 часа-нали банкетясваха и те....оказа се, че две от акушерките са ми и познати, абе да бях искала, нямаше да ми се падне този екип-уникално добри във всяко едно отношение. Раждането на 23.12. аз съм в реанимация и отново в първата стая до акушерките. На следващия ден-24.12-бъдни вечер. В отделението цари празнична атмосфера. Носи се аромат на печени погачи, месории...приятна музика, всички се стягат да празнуват-родилки няма! Аз лежа сама с температура, че имах някаква инфекция, както и да е. По едно време се чува една музика, хоро някакво и какво да видя, целия дежурен екип играят хоро в коридора. Влизат при мен дърпат леглото по средата и аз вече съм в центъра на хорото! Всички ме познават вече, че нали съм си зевзек, и там се показах. Аз с прясно разпорен корем и с температура, едва гледам, боли ме, обаче се хиля като луда. Толкова ми беше хубаво! И до ден днешен обичам да разказвам тези случки. Такова едно мило ми става...
Дано и на вас да ви е станало хубаво докато ме четете и да не съм ви разстроила! Дано на всички ни в най-скоро време да ни се случат такива случки
и после да си разказваме тук смехории. Дано мод не ме шамари много! Айде, чезвам, че много дълго стана....
