Добро дъждовно утро и успешен ден на всички!
На мен денят ми започна зле обаче и съм решила да питам наред където се сетя, какви са възможните за взимане мерки по следния казус. Човек, който очевидно има някакво психично заболяване и циркулира в района около блока ми по цял ден (по тъмно не съм го виждала лично аз), крещи някакви неща, ръкомаха и това започва понякога в 5:30ч. сутринта. но не ми е проблема, че вдига шум де.
Слизам с детето преди 15 минути да чакаме автобуса за градината на спирката, която е точно пред блока ми. Там разбирате има постоянно и други хора и други деца, отделно има основно училище от другата страна на булеварда. Та чакаме си автобуса, говоря си със съседката си (учителка в училището, където е и градината на Дани), изведнъж се изтупква пред нас въпросния мъж с психичното заболяване, изскочи иззад една будка за вестници. Почва да крещи и ръкомаха, ние лееко се отдръпваме назад, той ни подмина уж. И в следващия момент се върна рязко и със замах удари детето по тила (добре, че беше с качулка). Ама така го изши, че едвам не го простря по очи.
Аз дори не успях да асимилирам на момента, какво се случва. Рефлексът ми беше да дръпна Дани и да го гушна така, че да е максимално прикрит от тялото ми, ако този удари пак. Тоя седи и ме гледа, креснах му нещо като: "Махай се бе изрод!", въпросния пак взе нещо да бълва и ръкомаха, ама се махна де. Съседката ми и тя не успя никак да реагира на момента, само се облещи и взе и тя да заеква... Ама какво няма де?!! Добре, че малкия не разбра много, много какво става, нито видя, че този го удря, само усети, не се разрева, или да коментира... Нещо му казах, че чичкото е болен и се е спънал и го е бутнал без да иска. Друго не ми хрумна...
Въпросният мъж е по-висок от мен, значи към 180 см. поне, на около 60 и няколко години (на око така), с нормално телосложение. Т.е. при някакъв физически конфликт - някой с моите габарити - няма шанс, да не говорим пък, ако е дете. След като удари Дани, естествено, че ми идваше да го догоня и да го смажа аз от бой, ама първо, че не бих могла, второ, че колкото и да бях бясна - давам си сметка, че това е болен човек все пак и изобщо подобни "решения" - не са никакви решения.
Живея в сегашното си жилище три години вече, откакто съм тук - въпросният човек е част от пейзажа, ВСЕКИ ден! Миналото лято една сутрин, пак докато чакахме автобуса - държах кафе в картонена чашка. Мина и ми го дръпна от ръцете, освен че ме оплиска с кафе - друг проблем нямаше, но го споменавам и това, защото е склонен към физическо съприкосновение с хора на улицата и това си е. Друга майка от нашата градина, преди 2 години ми се оплака, че минал и й забил юмрук в гърба, докато тя пък си чакала детето след градина на спирката... Ако хукна да разпитвам хората от квартала - убедена съм, че ще има и други, които е удрял.
Въпросният мъж е не просто болен, но е и агресивен, опасен е за околните. Опасен е и за себе си очевидно, защото ако не бях аз с Дани, ами баща му и...гледката щеше да е доста грозна и кървава, след тази му проявя спрямо малкия. Ще налети така на нечие друго дете, или нечия жена, ама няма да има късмета все те да са без тати наоколо и наистина някой ще го пребие от бой, като се афектира. В подобен момент, повярвайте ми - не си рационален, не мислиш първо че е болен човека, че затова - избива те на агресия, че после евентуално ще помислиш какво правиш.
Приемам всякакви мнения и съвети към коя/кои институции да се обърна, по какъв ред, с искане да се реши този проблем трайно. Очевидно, че и да има някакви попечители този човек - те го оставят да си хоцка по цял ден и да тормози хората. Ако е на лекарства - не знам дали изобщо ги пие...Може и да няма роднини и никой да не се грижи за него, всичко може да е. Не знам. Давам си сметка, че едва ли някой ще седне да се занимава със случая от съседите ми, понеже си представям що за бюрокрация е някаква такава процедура... Но на мен лично ми преля вече от това безумие и тотално безхаберие! И не желая да треперя при всяко излизане от нас - откъде ще изскочи този и какво ще сътвори този път.
Та благодаря предварително на всички, които могат да ме насочат какво да предприема в случая.