Добро утро! Вземам си и аз от кафенцето. Хубавото сутришно кафе компенсира намръщеното време навън .
Фрея,Зайо успех!!!

Добро дъждовно утро и успешен ден на всички!

На мен денят ми започна зле обаче и съм решила да питам наред където се сетя, какви са възможните за взимане мерки по следния казус. Човек, който очевидно има някакво психично заболяване и циркулира в района около блока ми по цял ден (по тъмно не съм го виждала лично аз), крещи някакви неща, ръкомаха и това започва понякога в 5:30ч. сутринта. но не ми е проблема, че вдига шум де.

Слизам с детето преди 15 минути да чакаме автобуса за градината на спирката, която е точно пред блока ми. Там разбирате има постоянно и други хора и други деца, отделно има основно училище от другата страна на булеварда. Та чакаме си автобуса, говоря си със съседката си (учителка в училището, където е и градината на Дани), изведнъж се изтупква пред нас въпросния мъж с психичното заболяване, изскочи иззад една будка за вестници. Почва да крещи и ръкомаха, ние лееко се отдръпваме назад, той ни подмина уж. И в следващия момент се върна рязко и със замах удари детето по тила (добре, че беше с качулка). Ама така го изши, че едвам не го простря по очи. 
Аз дори не успях да асимилирам на момента, какво се случва. Рефлексът ми беше да дръпна Дани и да го гушна така, че да е максимално прикрит от тялото ми, ако този удари пак. Тоя седи и ме гледа, креснах му нещо като: "Махай се бе изрод!", въпросния пак взе нещо да бълва и ръкомаха, ама се махна де. Съседката ми и тя не успя никак да реагира на момента, само се облещи и взе и тя да заеква... Ама какво няма де?!! Добре, че малкия не разбра много, много какво става, нито видя, че този го удря, само усети, не се разрева, или да коментира... Нещо му казах, че чичкото е болен и се е спънал и го е бутнал без да иска. Друго не ми хрумна...

Въпросният мъж е по-висок от мен, значи към 180 см. поне, на около 60 и няколко години (на око така), с нормално телосложение. Т.е. при някакъв физически конфликт - някой с моите габарити - няма шанс, да не говорим пък, ако е дете. След като удари Дани, естествено, че ми идваше да го догоня и да го смажа аз от бой, ама първо, че не бих могла, второ, че колкото и да бях бясна - давам си сметка, че това е болен човек все пак и изобщо подобни "решения" - не са никакви решения.

Живея в сегашното си жилище три години вече, откакто съм тук - въпросният човек е част от пейзажа, ВСЕКИ ден! Миналото лято една сутрин, пак докато чакахме автобуса - държах кафе в картонена чашка. Мина и ми го дръпна от ръцете, освен че ме оплиска с кафе - друг проблем нямаше, но го споменавам и това, защото е склонен към физическо съприкосновение с хора на улицата и това си е. Друга майка от нашата градина, преди 2 години ми се оплака, че минал и й забил юмрук в гърба, докато тя пък си чакала детето след градина на спирката... Ако хукна да разпитвам хората от квартала - убедена съм, че ще има и други, които е удрял.

Въпросният мъж е не просто болен, но е и агресивен, опасен е за околните. Опасен е и за себе си очевидно, защото ако не бях аз с Дани, ами баща му и...гледката щеше да е доста грозна и кървава, след тази му проявя спрямо малкия. Ще налети така на нечие друго дете, или нечия жена, ама няма да има късмета все те да са без тати наоколо и наистина някой ще го пребие от бой, като се афектира. В подобен момент, повярвайте ми - не си рационален, не мислиш първо че е болен човека, че затова - избива те на агресия, че после евентуално ще помислиш какво правиш.

Приемам всякакви мнения и съвети към коя/кои институции да се обърна, по какъв ред, с искане да се реши този проблем трайно. Очевидно, че и да има някакви попечители този човек - те го оставят да си хоцка по цял ден и да тормози хората. Ако е на лекарства - не знам дали изобщо ги пие...Може и да няма роднини и никой да не се грижи за него, всичко може да е. Не знам. Давам си сметка, че едва ли някой ще седне да се занимава със случая от съседите ми, понеже си представям що за бюрокрация е някаква такава процедура... Но на мен лично ми преля вече от това безумие и тотално безхаберие! И не желая да треперя при всяко излизане от нас - откъде ще изскочи този и какво ще сътвори този път.

Та благодаря предварително на всички, които могат да ме насочат какво да предприема в случая.

Добро утро!
Взимам си кафе и сервирам закуска:

.

Тук е студено и мрачно, на бургазлии казаха да внимавате, че идело много вода при вас.

Зайко, Фрея, имате много стиснати палци и положителни мисли и от мен.

И за разведряване на обстановката - нещо, което видях снощи и преди малко Рали ми пусна. По повод голямата новина за вода на Марс:



Лек ден на всички ви!

Добро утро! Благодаря на всички за почерпките!
Мише
Зайче, Фрея, прегръдки и стиснати палци и от мен:crossfingers:
Жбрул, има ли моменти, в които този човек изчезва и го няма по месец и повече? Сега ще ти кажа защо питам. Тук има две сестри и двете не са наред, в повечето време се държат добре, разговаряме с тях дори. Живеят в техен си свят де, едната е идвала да ми носи цветя и да реве, че дъщеря и е починала, случвало се е и някакви други фантазии свързани с децата да има, другата предимно поздравява и е по-агресивна, беше измъкнала ножа на една продавачка и я заплашвала с него. Та ги прибират за някакъв период, предполагам според състоянието им и ги връщат. Не знам семейството ли иска да ги връщат (предполагам, че не, защото те и като ги няма техните пенсии и всички видове помощи продължават да идват тук, малоумно ми се вижда, но това е друг въпрос). Та си мисля, че може би няма вариант да са там постоянно. Иначе на първо време можеш в полицията да се обадиш, той все пак проявява агресия и се чувстваш застрашена.

Марго, 99,9 % бих могла да кажа, че не липсва този и за месец дори. Т.е. едва ли го прибират някъде за лечение, дори и временно. Но пък аз знаеш, че си стоя на селската къща по 2-3, че и нагоре месеца и е възможно да е липсвал в някой от тези периоди. Но ме съмнява.
До такава степен вече съм свикнала с постоянното му присъствие, че при отворени прозорци, първото което чувам сутрин е шумът от автомобилния трафик и неговите крясъци. Вкл. и тази сутрин. Ако не го чуя него - направо ми е несвойствено. Все пак това са три години, всеки ден, в който аз съм си в града.

Да се обадя в полицията ми мина през ума, ама дори и да го приберат - ще е за няколко часа, за "дребно хулиганство" примерно, май така се води такава проява, пък и като е болен...това нищо не решава, разбираш. Утре сутрин пак ще е на спирката и пак някой ще отнесе шамарите. Айде да кажем, аз мога да го избягвам в общия случай, щото знам, че е агресивен. Но аз живея в район, в който е фраш с хора и деца по цял ден, от рано сутринта, които не го знаят тоя и какво прави... Днес е шамар, преживява се, ама при шизофрения (вероятно е това) - знаеш ли го тоя... Утре може нож да докопа и да намушка някого, ей така щото получил "факс от космоса".

Усещам как ще съм в "параграф 22" по случая, ама все пак искам да знам какви са ми опциите, тия законните. Ако не - има и други начини.

фрея , зайче - успех момичета ! Всичко да е наред !

Jbrul, не знам общината  как функционира при вас , в Бургас    администрацията работи  много добре. Така  , че  обърни се към Общината- отдел Здравеопазване  и социални дейности    и до РПУ  -напиши една жалба , адресирана  до всички   тези органи  и я изпрати .
Иначе   в блока , в който беше офиса ни преди , имаше един съсед с отклонения  .От блока се събраха , написаха жалба с подписка  до  РПУ  , беше прехвърлена на прокурор за  дело  мисля .НО  ти не познаваш поименно човека , за да  посочиш адрес  или негови данни в жалба. При желание  винаги може да се завърти един полицаи в района  и да срещне въпросния  индивид.


Pesheck , обичам ти   и закуската, и  марсианската вода !!!
Зайче  , и кафета  са прекрасни!
Нека въпреки мрачното време навън , ние сме слънчеви  . Прогноза за октомври  слушам сега -от -1  до +25  градуса - ще е шантав

Жбрул, аз само мога да си представям как си се почувствала и се моля никога да не ми се случват такива неща. Супер агресивно и глупаво реагирам в такива ситуации, което с психически болен човек особено е .....  Подскачала съм и блъскала огромен мъж в момент, в който се почувствах застрашена без да ме беше и докоснал. Добре, че той го взе на майтап, засмя се и се врътна, щото и на първият шамар нямаше да устоя, ама това сега го знам, в момента просто ми пада пердето.
Можеш на много места да се обадиш, надявам се полицията да има връзка с други  институции и да се задейства, не виждам начин без помощта на семейството му той да бъде приет някъде(а ти не знаеш кои са) щом не си забелязала да го прибират, значи и оплаквания от съседи няма. Сигурна съм, че дори и да се задейства нещо, то ще е първо прегледи и оценка на състоянието, хапчета и т.н., но няма да го приберат и в първият ден, в който излезе може да се случи същото или по-лошо(ако уцели някоя като мен). Ако е добре облечен, изкъпан и нахранен(в смисъл чист, да изглежда прилично), силно се съмнявам, че ще бъде прибран някъде.

Добро утро!

Зайко, Фрея, стиснати палчета и успех!

Jbrul, предложение да опиташ със социалните. Към АСП има организирани домове за възрастни хора с психични разстройства. Този "съсед" очевидно е такъв и за него не се полагат адекватни грижи от роднините. Ти едва ли можеш сама да го "вкараш" в такъв дом, но поне да видиш каква е процедурата, да се опитате по съседски да намерите роднините. В допълнение и полицията, защото има физическо насилие.

Здравейте и от мен!



Зайче,страхотно кафе, както винаги! Стискав палци всичко да е успешно!


Пеше, прекрасна закуска! И водата си я бива!



Благодаря на всички за подкрепата, занапред също ще имам нужда. За първи път ще минавам ппез това и заради тежкия ни мъжки фактор опитвам да се настроя, че ще е по-скоро опознавателен.

Може ли да помоля за лайкове на тази снимка: https://www.facebook.com/Kanchevaphotography/photos/a.900694956674718.1073741841.822600347817513/904258579651689/?type=3&theater

Момичета - звънях тук-таме да ми кажат как е най-добре да се процедира. До момента, от РДВР ми казаха да ида и да подам заявление по случая (жалба демек), като имам свидетел - още по-добре. Нямало давност за такива прояви, та може и утре да подам жалбата. Просто ще изчакам съседката да се върне от работа, за да й взема данните и да ги впиша. Оттам насетне - те ще си се свържат с нея, ако има нещо за уточняване. Ще ми окаже пълно съдействие жената, щото хем е нормална, хем е учителка, а и съпругът й е бивш полицай все пак.
Полицаят ми каза, че при такава проява - може въпросният да бъде въдворен за принудително лечение за срок от 3 до 6 месеца. Т.е. счете случката за достатъчно сериозна, не спомена "предупреждение", или нещо по-лекичко като мерки, но утре ще ви кажа повече. Не е нужно аз да им давам данните за въпросния психично болен, аз мога да го опиша, да им кажа къде се мандахерца - те ще пратят хора да го приберат и да се установи кой е точно. Или като подам жалба, следващия път като го мерна - мога директно да им звънна, да им кажа къде е в момента, за да дойдат да го задържат. Та...не е дерт това със самоличността му, все пак полицията е полиция, не команда скаути.
Прокуратурата как ще подходи обаче...Господ знае.

За всеки случай казах на бившия ми съпруг, да се свърже там с негови приятели в полицията, за да кажат те какво да правим, за да е най-вероятно да има желания ефект. Ако се налага - ще му извадя и едно медицинско на детето, че има оток вследствие на удара (пу пу добре, че няма, или поне се надявам да няма), но окото ми не мигва да извадя свидетелство, че е пострадал и физически, предвид каква ми е крайната цел. Психиатрите също потвърдиха, че най-добрата (правилна) процедура, при такива случаи е тази, която ми казаха от РДВР. А също и, че когато прокурор иска от тях експертно становище за случаи като този - те определят лицето за общественоопасно т.е. шанс да го въдворят принудително за лечение - има.

Какво реално ще стане - нямам идея, ще видим. Аз каквото трябва да направя, пък ако не стане така - ще захващаме подписки до прокуратурата и де що има институции с отношение по казуса. Ей така става то в държава с разбито здравеопазване.  Щото имаше навремето дневни диспансери и който не е в такова болнично заведение 24/7, а на хапове и под попечителство на близките си - денем в диспансера, нощем у дома. При издънка - идват и го прибират от улицата и аре в Раднево. А сега тези хора щъкат безнадзорни, не по своя вина разбира се, близките им често - също са безпомощни, щото цял ден като са на работа - как да ги наглеждат въпросните болни?

Отвратително тъпо се чувствам днес, щото ми е жал за човека, че е болен, ама съм му бясна, че ми удари детето, бясна съм на държавата, че допуска да съм в такова безпомощно положение като майка и човек изобщо... И честно казано съм уплашена наистина, което рядко ми се случва. Постоянно си мисля, че утре може просто да се разходи из квартала с кухненския нож, щото така му дошло и да намушка някого... И при всяко излизане от блока - налитам на него за гарнитура. 

Жбрул, точно за такъв случай знам /за кухненския нож/, пострада фатално 12 г. момче. Болният после го прибраха, ама след дъжда качулка... Не се отказвай, това не е шега.

Жбрул, точно за такъв случай знам /за кухненския нож/, пострада фатално 12 г. момче. Болният после го прибраха, ама след дъжда качулка... Не се отказвай, това не е шега.

Пие ми се твърд алкохол от 8:00 сутринта (не съм пила нищо разбира се), ама след твоя пост направо ми идва да ударя 50 уиски на екс.  Яд ме е, че съм с толкова халтави нерви и така се разлюлях от случката и не мога да се успокоя, ама не съм робот все пак... Писала съм по много от "родителските теми", че за малко дете бъркащо в контакта - едно пляс символично през ръцете, не да боли - е 100 пъти по-ефективно от 3 часа обяснения за тока. Правила съм го това. Но реално, откакто родих сина си -  той за първи път беше жертва на реална агресия и получи истински удар...ей така на улицата, от непознат, пред очите ми и аз...нищо не можех да направя. Не превидих, не го дръпнах и покрих преди този да посегне, не ми хрумна дори, съжалявам, че не ми хрумна като възможна случка... И в бъдеще да го опазя от този точно (или подобни) - пак почти нищо не мога да направя. Даже не знам как се чувствам точно в момента, само знам, че е зле.

Джей, важното е, че детето не е пострадало сериозно нито физически, нито психически.
Разбира се, гони докрай случая, но за детето не се притеснявай!

Зайо, стискам ти палци за прегледа довечера.


Нашият асансьор още не работи. Направо ми идва да си направя една тема "абсурди в перфектната Германия" и да си пиша там. Определено не съм очаквала, че ще ми се случи. И всички се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. 

Нищо му няма на Дани Блу, за щастие. Даже не разбра какво точно става, а и аз добре замазах, въпреки, че бях  към момента.

За информация на всички ви, с пожелание да не ви се налага, НО. В такива ситуации се набира номер 119. Пак е единен номер, като 112, затова е добре да знаете адреса, ако не го знаете - да се огледате и да го кажете. На дежурния се казва, че "Известен психично болен , проявява агресия към дете, или друг". Така процедурата е по-кратка и ефективна, идвала полиция И линейка с психиатри и веднага се прави оценка на пациента и всичко се решава без толкова бюрокрация.
Това го чувам сефте, но на майка ми колегите-психиатри това казали преди малко, затова споделям тук.

Защо публично не е е оповестено това като инфо и опция - не знам. Но да съм ви го казала.

Абееее,"общината в Бургас работила добре"....... . де да знам. Психиатриите нямат средства и всички "по-леки" случаи са навън. Ама кой лек,кой тежък и кога лекия ще стане тежък...Божа работа!! То май всичко опира пак до "горе" . Жбрул,опитвай по инстанции и дано даде резултат. Ще се радвам да е така. Освен това ще ни е "ценен" пример.

Рачо - резултат няма да има. Одеве се прибрах от кабинета на един съдебен лекар и ми каза човека направо за к'во става дума. Не е крива полицията, съдът, общината за "нерешимостта" на такива случаи. Главната вина е на "великата и неспирна здравна реформа"

Повечето от вас знаят сигурно, че баш по нашия край се намират две от големите психиатрични заведения в страната. В Раднево болницата и тази в Карлуково (там бяха най-тежките случаи). Втората в момента - реално не работела ми казаха. Тази в Раднево (цитирам) - "Там с връзки едвам вкарват пациенти и то членове на семействата им ги вкарват, при рецидивиращи прояви и буквално заплаха за живота им да има. Пряка". В превод - и всички по веригата да си свършат читаво работата - проблемът е, че няма къде такива пациенти да бъдат настанявани, местата са кът в тези болници. Като "бонус", научавам, че пациентите в Раднево били на "свободен режим"  Влизали и излизали когато искат, а и никой не можел да ги принуждава да си пият лекарствата, ако не искат, та и какво лечение получават там - сещайте се. Настаняването и на "доределите се" е срочно естествено и за кратко, по месец обикновено и аре - изписване. Дневни центрове - отдавна няма. Та всички тези хора в страната са...ми на самотек. И на късмет. За тях, за нас... Толкова.

За подобно "няма нищо", като ударил ми този детето - по принцип не се взимат мерки се оказа. Евентуално при убйство, или много тежка телесна повреа - можело в "Курило", където не са на "свободен режим", но там било претъпкано, щото всички такива от страната - там.

Та в резюме - не е до ходене и не ходене по инстанции, не е до това дали те ще се свършат читаво работата, или няма. Проблемът е, че "на края на тази верига" цялата - всъщност е бездна. Вакуум, както искате го наречете. Просто няма къде да ги настанят тези хора, няма как да ги лекуват ефективно, няма как превантивно да бъдат изолирани, ако са агресивни и това е доказано... Тцъ. Нямало било ресурс за такива неща. Ми няма, нормално за у нас. Няма пари за тях, няма за окноболните, за деца и възрастни страдащи от заболявания изискващи скъпо лечение навън, за хората с редки болести, за изследвания на хора с репродуктивни проблеми, за стоматологични грижи и за куп такива - пари няма! Има за "инетграция" на здрави и прави паразити, и за "интеграция" на "беажнци" ще се намерят - безгрижно. Нямам грам съмнение. 

Приятели полицаи ме посъветваха просто да си купя електрошок и да се движа с него. Изводите - за вас. Не, че за някого са изненада тези изводи де...

Jbrul, наистина важното е, че детето е добре. Но ти гони нещата докрай!

За щастие е добре, да Аз нещата ще ги гоня разбира се, не съм от вида хора, които лесно и набързо "вдигат ръце", ако бях...да нямах дете което психично болните сега да удрят нали. Но не съм глупава, или фантазьорка все пак - давам си ясна сметка какво реално може да се направи, какво не може. 
П.П. Заради днешните си ядове - пропуснах да кажа, че стискам палци (както винаги) на теб и на Зайо. Аз рядко пиша тук, но ви чета редовно.

Добро утро 
Жбрулка, адски тъпо се е получило! В блока на родителите ми циркулира един такъв, те заключиха стълбищните площадки, напълно в разрез с противопожарната безопасност - просто няма оправия. И по тв го показваха - и какво от това ?! Надявах се поне вие да се оправите с този случай. Явно не може

Нямам киста, вероятно това нещо е срастване или хидпосалпингс, който обаче няма връзка с матката. Стаменов каза да се проследи след като ми дойде. Т.е. нищо ми няма 

Успешен ден!