Добро утро,момичета. Няма да ви предлагам кафе,защото още е рано,а и съм сигурен,че Зайо няма да ви пропусне.
До колкото си спомням,последният ми пост тук беше миналия понеделник.Тогава си пожелавахме успешна седмица,а за нас тя беше особено необходима. За жалост,не се получи
.Това беше една много тежка,драматична,изпълнена със сълзи и многократни изморителни пътувания до София,свързани и с развалени коли и пътни помощи в късни нощи, седмица
. Всичко това нашия малчо издържа стоически,но тази му сила ще му е необходима много най-вече днес.След няколко часа ще извършат операция за поставяне на " лумбална регулируема клапа"/каквото и да значи това/ в следствие на диагноза за ранна хидро цефалия в клиника "Св.Иван Рилски". За щастие,много,много ранна. В изминалата седмица ни се наложи да вземем най-трудното решение в живота ни . И най-отговорното.След ранни съмнения,незабележими външни признаци, скенер на глава във ВМА и множество консултации с възможно най-добрите педиатри,детски невролози,неврохирурзи и анестезиолози ние взехме това трудно решение,за да има бъдеще за малкият ни юнак.Нека Господ и Св.Иван Рислки да дадат спокойствие и прецизност на доц.Георгиев днес. Много,много ще ни трябват.А вие ,като се сетите за форума или просто надникнете тук,изпратете ни по една добра мисъл за успешен край. Много ще ни трябва!
Скоро гледах "Изкуплението Шоушенк" и ми направи впечатление едно послание ,което героят на Тим Робинс изпрати на приятелят си Морган Фрииман - " Надеждата е хубаво нещо.Може би най-хубавото,а хубавите неща не умират". И се сещам,че ми е време да "пусна " и нашата дълга история в темата за историите. За да има надежда за всички нови ,непознати и познати,никове във този форум.
Хубав да е денят ви.