Теди, права си за физиотерапията - само тя помага (за срам и позор, майка ми е физиотерапевт, не е като да няма къде и при кого
), само че така и не ми се отварят едни 10 -14 дни, в които да съм без детето и да си ходя спокойно на процедури. След последните му 5 дни в ДГ - изпихме една каруца антибиотици (аз моя още го пия де). Естествено болестта обостри всичко хронично, което имам. Аз и невралгия ни ишиадикус имам де, за разкош просто...
То това моето иска пазене, че да не се разбутва така - друг начин няма. Което също не става, защото все съм сама и с дете и всичко на мен чака в битов план
И естествено, че сега като сме на село - цъфнах съвсем, ама нямам варианти. То още като разтоварих колата и се почна и само по-зле става. Обаче - мога ли да не сготвя, изпера, простра, да се навеждам, да преместя нещо оттук дотам, след като се налага просто. Колкото и да внимавам - то с "внимаване" само не става.
Те нещата не бяха чаааак толкова зле преди да забременя, ама след като се роди Дани...оле-мале. Пък с бебе и малко дете в къщи, на повечето от вас е излишно да обяснявам, защо точно не можеш да си спестиш куп усилия и движения... Вече наистина не ми ражда главата какво да направя, че да закрепя положението, само блъскам хапове да изкарам някак си, ама не е там решението, а и не са безобидни. То добре, че бях бременна преди нещата да се влошат толкова, че представям си сега както от няма нищо ме боли зверски, да бях и с корем, че и медикаментите, които се пият - не са за бременни.
Хубаво се наоплаквах днес, ама сме в такава "черна серия" откъм здраве от началото на месеца, че вече взе да ми действа и на психиката и на нервите това.