Синеочка, "едно време" просто бяха други нещата, давам си сметка разбира се (аз съм 80-и набор). Бабите се пенсионираха навреме, парите не бяха дерт и пр. Повече е изключение обаче случай като вашия за онова време де, яко подпираха бабите с децата, хората се женеха и раждаха около 20-те най-често, гледаха си ученето, работата и жУвота доста. Та поколението на моите родители и около тях - са доста разглезонтени по тези въпроси
Майка ми ме е родила в 4-и курс (медицина и учила в Пловдив), как да ме гледа наистина лично и да учи това - добре, че е била баба ми да се заеме с мен. Обаче факт, че майка ми, която обожавам и е прекрасен родител наистина - преди Дани нямаше хабер реално как се гледа толкова малко дете и то съвсем сам (както аз). Помага ми много, когато с каквото може жената, обаче въпросният гърч като не й е познат лично отпреди и да видиш ти мрънкоч понякога колко трудно било, как се скапвала и пр. Ми трудно е де - нали и за това разправям
И наистина не се усещат някой път като вземат да ги дрънкат, знам, че не е с лошо, но все пак... Бяхме се заговорили веднъж с мама, че просто не знам как да го измисля да стане - хем детето да гледам сама и то като не ходи на ДГ...хем учене, хем работа на натоварен график (щото за хубави пари нали - няма лежерна). И нашата ми вика, ама съвсем сериозно: "Еми и аз учех ти като се роди, после работех, не е чак толкова сложно си мисля".
Ми не е сложно бе, ако ти учиш пък детето го гледа някой друг изцяло, после с работата - същото, аз и на ДГ ходех, ама като се разболея - тръс в къщи, баба ме гледа - мама си бачка, няма дерт. Парите ни стигаха за всичко, на ония цени и да нямаш баби - не си заплашен от уволнение, че детето се разболявало често и теб те няма и пр. съществени разлики отсега. Нашите с мен ходеха на море веднъж на лято и поне още два пъти соло да се веселят с компании. То почивни станции на предприятията тогава, карти за без пари, к'во ШЕ му е? Що да не ходиш. И дЯтето има кой да ти гледа, неограничено и при това - не мрънка
Баба ми много страдаше, ако ходя някъде и с нашите, щото вдовица, на години, преди баща ми е изгубила бебе - момиче, ако имаше чалъм хич да не ме гледат те - тя щеше да е най-щастлива. Ама сега ми е 7 дни да ида с Дани някъде на море - едно поне 1500лв., че и нагоре. Мога да си го позволя веднъж на сезон, а не веднъж с него, веднъж без него. Демек - почивка само за мен, не си позволяам, рядко някакви уикенди в графа "личен живот". Не само аз де не мога да си позволя нещата дето нашите са можели безгрижно едно време, просто сега са други времената.
Пожелавам ти, ако ти се наложи бабите да помагат - да не ти се правят на луди наистина, че и моите вадиха душа за внуче, та не едно ми поне две, най-добре три.
Още като се прибрах с първото у нас обаче - все едно бомба хвърлих. Първо бабите, после и баща му духна от пейзажа, че било "много трудно с тия деца бе". Скатаха се и т'ва е. Ясно ми е, че сега тръпнеш в очакване на бебето и си мислиш как само да се роди - друго не ти трябва. Ни почивка, ни време за теб лично...така е ама първите месеци. После почваш да окапваш и, ако има вариант за помощ - възползвай се.
Да сте живи и здрави до раждане, след раждане - всичко друго се нарежда някак.