Ах, nimika, и тука е така. Малката сутринта, като я карах да обуе чорапи и да сложи дълъг ръкав, пусна сълзи чак, понеже - „пак ли тая зимааааа“. То като че ли от мен зависи.
Ти да пишеш как е минала екскурзията, че и нас ни чака това другата седмица. И после ... ДРЗ. И аз като детето нямам търпение вече.