Обърни се към репродуктивен специалист, НЕ в Бургас!!!
Аз ще изляза малко от общия тон за Господ и тем подобни, моля за извинение, за което! Ще се опитам да бъда прагматична, дано ти помогне, на мен ми свърши работа.
Първо - самият факт, че все пак забременяваш, е добре, много добре дори. Въпреки, че за огромно съжаление, бременностите не се задържат /добре е, че това става в самото им начало, повярвай ми/, все пак бременност се случва. Оттук нататък, трябва да се търси причина защо не успява да се задържи. Трябва да си направиш някои изследвания, за да се открие каква е тя. Искрено ти пожелавам да е нещо съвсем дребно и лесно преодолимо. Дотук с медицинската част.
Второ - колкото по-бързо приемеш това, което ти се случва, толкова по-лесно ще ти е да се бориш. Аз лично се сривах при тези непрестанни мисли за Господ, Провидението и Великите мъченически изпитания. Никакви грехове не изкупваш, за нищо не си наказвана и никой за нищо не те изпитва. За мен подобни мисли са саморазрушителни. Приеми, че това просто се случва в природата и за жалост, ти си сред тези, на които им се пада по-късата клечка. Няма страшно, стерилитета е като всяка друга болест, има си диагностика, има и лечение. Както приемаме всякакви други гадости и несгоди, които ни се случват в живота, така следва да приемаме и тази. Да, тук психическото и емоционално натоварване е смазващо, но по същество, начинът на действие е като при всякакви други проблеми. Мобилизираш се, търсиш решение, прилагаш го. Колкото повече се пускаш по течението на тези мисли - Господ ме наказва и прочее, затъваш повече. Поне при мен беше така. Седиш и се самосъжаляваш и затъваш още повече. И аз бях така в началото и това ме побъркваше. Един ден просто си казах стига! Приех, че това просто ми се случва, няма ничия промисъл зад това, просто природата се е бъгнала нещо при мен, но слава богу, има лекари, има лечения, ще се справя.
Може да звуча леко грубо и крайно, моля за извинение, ако е така! Не искам да обиждам нито вярващите и религиозните, нито когото и да било. Ако някой се чувства по-добре, мислейки си, че Господ го наказва за някакви си грехове или му тества границите на психическите възможности с неясно каква цел - ок! Но не мисля, че това помага, напротив, съсипва. Ако искаш да се уповаваш в Бог, то нека не е в посока "защо на мен, защо аз" и т.н., а в посока "Господ е с мен, ще ми помогне, ако и аз си помогна, всичко ще се нареди"! Това вече, ще ти помогне да се почувстваш по-добре може би.
Казвам всичко това от позицията на човек минал през всичките фази на емоционалната вихрушка. Чувствах се най-зле, когато се самосъжалявах и си задавах въпроса защо. Най-добре се чувствах, когато имах план, мислех трезво и правех нещо по плана. Не бива да се сриваш психически само след половин година опити и никакви изследвания. 2 спонтанни аборта не са никак малко, знам. Но ти си все още в началото. Дано и скоро стигнеш края на това пътуване. Но е добре да имаш ясна представа, че тази борба може да ти отнеме и повече време, може да се наложи да се справяш с още неща и затова трябва да се опиташ да се съхраниш максимално. Успех ти пожелавам!
П.С. Пропуснах да кажа, аз също съм от Бургас и категорично ти казвам, отивай в друг град при репродуктивен специалист. Няма смисъл да си губиш времето тук.
