nimika, по някои въпроси съм предвидима и досадна да меля едно и също аз, ама като такива са фактите - к'во друго да кажа.
За жалост, "местната педиатрична школа" и към настоящия момент има масово отношение към ГЕР във вида, който споменах напред "ами то ще го израсте".
Подчертавам - педиатрите, не гастроентеролозите, към какъвто СЛЕДВА да бъде препратена майка, чието дете има такъв проблем, че да й обясни някой такъв, колко аджеба си е "безобидно" и е "няма дерт," ШЕ си мине някога" и да си кърми спокойно и пр. А майките масово - слушат педиатъра си, който са избрали по детска консултация за...всичко. Включително за неща, които са за специалист. Ама то проблемът не е в майките, а в системата. И понеже по разни причини системата и бъговете й ги познавам добре - затова редовно си намилам тук по тези въпроси (и се извинявам на всички, на които съм досадила с това, не е от зла умисъл момичета).
Сегашната тенденция и у нас и в световен мащаб е - "кърмене на всяка цена". Педиатрите - също са запели тази песен от доста време, в кърменето - лошо няма, та даже е много хубаво. ОСВЕН в някои ситуации и наличието на ГЕР е една от тях. Непознаването в дълбочина на този проблем и последствията от него от нашите педиатри - води до масовото му неглижиране и даването на неадекватни съвети на майките как да постъпят, ако детето им има такъв проблем. Съществува общо схващане (изключително архаично и неправилно), че за ГЕР говорим, само при установена стеноза на пилора подлежаща на хирургично лечение и повръщане "на фонтан" съпроводено със загуба на тегло при бебето. Ако не е "чак толкова тежък рефлукс" като прояви - нЕма проблем, мерки не се взимат, кърми се, повръща се и така "до победата"
Mousyt и Матей - не са изключение за жалост, ами масовият случай по този въпрос у нас. Д-р Бърди е писал много, подробно и точно по тези въпроси - седнете го прочетете. Световната практика е това, което той е писал и то е в тотален противовес на реакциите на нашенските педиатри. За мой потрес - говорила съм с трима (именити в града ни) педиатри, които от мен чуха, че можело да има възрастни хора с рефлукс
Смея се, ама не е за смях и си правете изводите колко са адекватни по въпроса и за пациентите от собствения си контингент.
Както
nimika е споменала - има си начини, дори с рефлукс (ако не е много тежък) да се запази и кърменето. Дава се малко АМ-АР, или нормално АМ , но сгъстено и се кърми после, бебето се държи изправено 30-ина минути след хранене, спи под наклон... Желание и нерви да има мама и да има кой да й ги каже тези неща. А не да й се обяснява, че си било нормално детето да повръща като изоглавено м'найсе месеца и да си чакала да го израсте...
Аз бях разказвала веднъж някъде, ама ще го разкажа пак (за новите потребителки), така и така съм захванала темата. Вуйчо ми (лека му пръст) е имал брутално тежък бебешки рефлукс и го имаше и като възрастен човек. Роден е през 54-а година и първата си година е прекарал по болници и е тежал 10-ина килограма при навършена 1 годинка. Причината - каквото хапне повръща. Кърмата лекарите са казали на баба ми, че не бива и са я заместили с...краве мляко
И така не става - давай кисело...резултатът - ясен. Накрая ги изписали да си мре детето у тях си казано направо. Дошла си баба ми на село с него, дошли разни комшийки...ми заминава си детето. От глад! Една по-оперена баба, някаква братовчедка се разфучала и казала: "Бе голямо дете зъби има, мляко ще пие!" и награбила обикновена бисквита, натопила я във вода и му я бутнала в устата. Вуйчо ми както бил взел-дал..храна братееее, придъвкал, преглътнал и зяпнал за още. И ти да видииииш - дай тия обикновени бисквити с козе мляко и попари с домашно сирене и масло, та както се готвели за погребение - здраво, право, ядящо дете. Вуйчо ми беше висок 210 см., атлетичен изключително красив мъж. Почина от агресивен кожен рак.
Когато Дани за първи път взе да се гъне и сумти след като го накърмих и баба ми беше при мен - тя не ми каза нищо. Прибрала се при майка ми и реееееев жената, ама яко. Казала на майка ми, че вуйчо баш така правел като го кърмела, моето дете горкото явно има същия проблем и сега какво ще стане... Аз към момента за рефлукс бях чувала просто и имах бееегла представа. Набързо установихме какъв е проблема де, минахме на хранене с АМ-АР (на Хумана) и дзверот си беше бомба така. Обясних на баба ми, че ВЕЧЕ няма страшно, знае се какво и как да се прави в такива случаи, детето ми е в безопасност и добре... Още помня с какъв ужас ме гледаше жената, като си спомняше какво е преживяла тя като майка и как няма? Ако има жена на 81г. в държавата, която с кеф би опердашила педиатър за репликата "бе не е страшно, ще го израсте" - сигурно е тя
За баба ми АР-млеката са нещо равно по значимост като откритие на пеницилина.
Това "лирично отклонение" го правя, за да кажа на тези "след мен", че някои проблеми ги е имало от време оно, има ги и сега и е престъпна некомпетентност от 54-а година насам, а сега сме 2015-а все пак - по въпроса за ГЕР при бебета и малки деца, реакциите на педиатрите да са толкова неадекватни и назадничеви. Е да, днес няма да ви оставят бебето да умре от глад заради рефлукс, ама освен това - други разлики в поведението им в общия случай - няма. А информация и проучвания - колкото щеш, достъпни, от легитимни източници...ама кой да чете нали. Има установена зависимост вкл. за честота на белодробни заболявания и тежест на протичането им при деца, които са страдали от рефлукс като бебета, дори в лека форма. Схеми на лечение в такива случаи...
Мисля, че след този роман - бях пределно ясна колко не е "няма проблем" рефлукса. Може да игнорирате написаното - изборът е личен. Аз съм длъжна да споделя каквото знам по темата, пък дано е от полза на някого някога.