На въпроса ЗАЩО? отговорът е ясен Пари и интереси 

Това е ясно и то от години е ясно и в тази област...както всичко друго в държавата де. Каква "изненада"  Как пък поне за децата и тяхното образование не се намери някой от всички пребивавали на власт, ей така с мааалко съвест бе! Само слушам от години за "образователната реформа" и като гледам "резултата" - вЕрно ме наляга носталгия по соц-а, конкретно за образованието. И поради калпавата организация, учебници и сътворените куп идиотщини в тази област за последните 25 години - аре пак да прехвърлим и този дерт на гражданите ( в случая гражданите-родители).
Изобщо не съм на мнение, че когато Дани тръгне на училище, аз един вид следва да "забравя", че дете имам и гледам и да прехвърля цялата грижа за него на учителите му и училището. Да не се налага и ред да напиша заедно с него и страница да не отгърна от учебниците му, да не обясня това и онова, дето не успял да разбере в клас... Не, ама ключовото е дали това ще трябва да го правя понякога, или ще е както виждам по приятелките ми. Ми това, което виждам там е, че вечер, след като те се приберат от работа - сяда се с детето и реално се минава пак целия материал за деня, по предметите. Приоритетно - по онези, по които утре ще има часове това дете. Плюс писането на домашните де и това става само с мама на главата. И къде на главата, къде мама реално ги пише... И така к'во става? Родителите след цял ден бачкане, изкарват и един учебен ден, ей така за "релаксче" и в по-горните класове - тези занимания се точат до 11-12 часа. Съпроводени с нерви, умора, викове и сълзи. И как няма?!!! Те тези родители да не са роботи? Ще станеш ти в 6 сутринта, ще се приготвяш за работа, ще правиш закуски, ще изпращаш дете на училище, после цял ден ще се изморяваш и ще трошиш нерви (най-често) на работното място и като акостираш вечер у дома какво те чака? Слугинажа - пранета, готвене и пр., че като отметнеш и тях - "хайде на училище" и така докато се докопаш до възглавницата. За самото дете какво се получава? Ми двойна смяна ходене на училище. Веднъж в сградата на училището и още веднъж после същото у дома с мама. Ми как няма да се преумори и изнерви това дете? Пък колко му влиза нещо в главата, докато клюма над някоя тетрадка в 21-22ч., щото ТРЯБВА домашната да е написана за утре и точка.

Без да имам грам личен опит с образованието в наши дни и съдейки само по това, което виждам при познатите и приятелите си, имащи деца ученици ми е мнението по тези въпроси. Пак да го кажа, преди някой да ме овика, че не знам какво пиша и защо. Не знам, от личен опит - да. Познавам добре обаче тези родители, наясно съм с тяхната собствена образованост (налична без мама и тати да са писали с тях домашни и учили уроци), наясно съм, че не са от свръхобгрижващия тип, децата им не са "природно глупави" и някакви лигли и лигльовци нечовешки... Та щом въпросните хора, просто друг начин и подход относно "ходенето на училище" на отрочетата си не намират, че същото да бъде малко от малко успешно и смислено - то явно сега друг начин просто няма. Ако имаше - да бяха го открили си мисля, поне един от тях, но не.

И щом родителите не са станали по-безотговорни и незаинтересовани, сравнено с нашите собствени, щом децата не са станали внезапно и масово почти малоумни, че също толкова масово да не могат да си гледат училището без чужда помощ - при това редовна и в количества, то логичният извод е, че в самото училище нещо сериозно не е наред. Не мисля, че учителите са станали масово някакви некадърници, неспособни да преподават читаво материала да ви кажа. А и сигурно в момента, над половината учители, които работят са онези същите, които са били и моите учители навремето. Щом са успявали да преподават на мен и вас добре - няма логика към днешна дата да са изгубили внезапно тази си способност. Предвид безумно ниското заплащане за тази професия пък и все по-трудната и неприятна среда за практикуването й (на липсата на респект, че и елементарно уважение кум учителя в класната стая, просто не искам да се спирам подробно) - то новите кадри в системата работя това вероятно по призвание, поне в голямата си част. Понеже, ако не ти е призвание - то друг стимул да го работиш това точно у нас - реално няма. Пък когато работиш нещо по призвание - обикновено хем го можеш добре, хем го правиш старателно и с удоволствие.
Че така "по метода на изключването" - аз освен калпаво написани учебници и некадърно съставени учебни програми, че масово децата да са в това положение, в което са - не се сещам. Пък и само по това, което съм виждала като учебни помагала какво да ви кажа... Седях и се зверих в една учебна тетрадка по математика за ВТОРИ клас, поне 10 минути и не - не схващам условието на задачата бе! АЗ не го схващам т.е. какво се изисква в случая, не че не мога да сметна колко е 5+2 и после да извадя 4. Мога разбира се. Ама нарисували едни балони с едни усукани "дръжки" и върви разбери ти 5 в едното балонче с кое в друго балонче да го събереш и после кое откъде да извадиш и в кое празно балонче се вписва полученото, че от полученото пък да продължиш "сметката". Въпреки старанието си и щото помагам аз на второкласника да напише домашната уж - накрая се оказа, че и аз обърках сметката. Не самата сметка, ами кое след кое и от кое... Ай ся кажете това как да не го обърка едно дете на 7-8 години и какво джанъм пък ще научи от цялото "упражнение"? Най-много да намрази балоните вовеки и математиката за гарнитура.  Друга файда - няма. Да не се спирам на безумията, на които съм налитала написани в учебници за по-горния курс, че там ще е просто безкрайно. В един бяха описани всички етнически групи и групички, които населяват милата ни родина, ама малко бЕха пропуснали да споменат самите българи. Но не и, че България била "многонационална държава". Ама разбира се...

Та с такива учебници и учебни помагала другари и другарки - и извънземни да са учителите, че и родителите - то няма оправяне просто. Представям си след бач да седя с Дани над учебника с текст "България многонационална държава" (примерно), среди нощите и да се чудя какво и как да му обясня на това дете. Хем следва глупостта дето е в учебника да я запомни, ако го изпитат - да я каже нея, хем пък  не върви да го оставям да си ходи неграмотно, или с твърде погрешни представи по темата. И естествено - аналогична ситуация с целия останал учебен материал ще е. Още отсега ме втриса, честно. А вчера бях искрено щастлива, че не изпращам първокласник, именно поради споменатите нагоре неща.

От тази учебна година и двете госпожи на Митко в градината са сменени. Това установих вчера като го заведохме за първи ден. Никой не ни се обади, нямаше залепено съобщение, изобщо никаква индикация, че такава промяна се е случила. Съответно детето озадачено ме попита "Защо?", аз още по-озадачено не знаех какво да отговоря. Госпожата, която ни посрещна пък ми обяснява, че видите ли трябвало да е следобед, но другата учителка искала да се разменят и "Аз ще й работя смяната". На кой да работи и какво?! Съответно никакъв подход към децата - все едно бях хванала съседката да поседи малко при тях, колкото да не са без възрастен. Никаква мотивация за нищо. Допускам, че такъв ни бил късмета с въпросната госпожа, но като чета и Синеочка, а и по наблюденията върху племенничките, все по-често учителите влизат в час колкото да отметнат задължителната програма, да преподадат минимално изискуемото и толкова. А м-и, ти искаш някой да се съобрази дали имаш възможност да повториш, че и потретиш уроците в домашни условия. Ние тук ще го направим, независимо от цената, защото сме отговорни родители и не ни е все едно как ще се развиват децата ни, но на много други изобщо не им дреме.

Да искам. И те са хора и те са родители и те имат задължения и ангажименти като се приберат, някак нормално е да осъзнават това, което правят и да се замислят. След като не е необходимо и може, значи го искам и ако ми се случи такова нещо също ще съм от настояващите да се намалят домашните. Тази моя приятелка пише домашни всяка вечер и цяла събота  Това са над 30 астрономически часа и аз не се броя за по-тъпа от факта, че съм ги пропуснала и смятам, че може да минем и без толкова голямо натоварване. Както и Жбрул е писала, не сме роботи и децата ни не са. Аз мога да си общувам с детето си по много по приятен начин отколкото да решавам задачи или да преговарям някое безумие дето така е написано, че се налага първо аз да го разбера, за да го обясня на детето си. Не ми е приемливо дете в 4-ти клас да трябва да ходи на частни уроци за да разбере материала, не да кандидатства някъде, а просто да разбере и някой да му обясни и да свърши работата на този, който е в училище и взема заплата за това.

м-и, какво искаме аз, ти, другите по въпроса - както се сещаш все тая. Или какво считаме, че трябвало да бъде, а то какво е в действителност...
Не мога на този етап поне, да твърдя, че учителите си вършат масово работата "за отбиване на номера" и затова  положението "повтаряме учебния ден у дома" е също толкова масово. Със сигурност, както е при всяка друга гилдия - и в тази има и некадърни и просто мързеливи, които си гледат работата през пръсти - да. Но някак не си представям, че едно 90 и нагоре % от българските учители са такива, че това да е главната причина. Има разбира се и такива, както е споменала Додич за тяхната детска градина. Има такива кадри и по училищата разбира се, но чак пък масово да са само такива - наистина не го вярвам. По чиста случайност, от приятелски деца, от приятели на нашите в разговор на тема училище - установявам, че в моето основно училище например, както и в гимназията - все още си работят почти всички преподаватели, при които съм била и аз. Категорично кадърни и отдадени на професията си хора, някои в предпенсионна възраст разбира се. Но все пак - на работа. Е, тези конкретно, щом са могли на мен да предадат съответния материал, без да има нужда от това да го уча повторно после с мама, а сега не могат да го направят с тези след мен - единственото, което ми хрумва е проблем с учебниците, помагалата, самата учебна програма. Няма логика да е друго просто.

Частните уроци, колкото са доказателство, че в сградата на училището не се усвоява материала както следва по някаква причина, толкова са доказателство, че доста повече материал, за доста по-малко време се усвоява ефективно, но извън клас. Защо това е възможно? Нали частните уроци ги дават същите тези учители, които преподават това и в клас? Но извън клас - кое и как ще преподадат си решават изцяло те, а не го правят по поредната безумно сбъркана учебна програма. Т.е. когато учителят има свободата да си върши работата, както счита за най-ефективно - има и резултати. Явно прекалено много им се бъркат в методиката на преподаване и всъщност вместо да им използват потенциала на преподаватели - те просто го смазват с някакви безумия. Битува и родителското мнение, че доста учители - нарочно в клас не се стараели, за да ни принудят после да си пратим децата на частни уроци. При кого - пак при тях. Хайде, може наистина да има и такива учители, обаче тя така става много сложна схемата бе хора. Аз ако преподавам математика калпаво на вашето дете и решите да го пращате и на частни уроци, да няма при мен да го пратите? Ми няма, като сте убедени, че съм некадърна. В добавка, ще увеомите всичките си познати родители колко съм некадърна и те няма да си пратят децата на частни уроци при мен тогава. Демек - ако аз не се старая в клас - създавам така допълнителен доход на някоя (вероятно непозната за мен колежка), да си докарва някой лев над заплатата, ако не й се носи моята "слава" де. Щото съм алтруист?  Учителската професия, както и лекарската е от доста "имиджовите", да не забравяме и това. И частните уроци да са ти опция за допълнителен доход - нямаш ли името на кадърен учител - няма частни уроци, няма и пари отгоре. Пък името си на кадърен/некадърен си го градиш в класната стая все пак. Пък да не пропускаме, че освен учителите по математика, БЕЛ, чужди езици, в някои случаи и тези по химия и биология ( в горния курс) - няма други профили учителски, за които родителите да са склонни да платят за частни уроци. За к'во? То и сега тези уроци се плащат за някакъв период, с цел отрочето да се скърпи бал при кандидатстване в гимназия/ВУЗ и да се изтикат съответните изпити. Аз не съм чула нечие дете да ходи на частни уроци, по всички предмети, през целия си курс на обучение в училище - с цел наистина да знае. Всичко. Хайде - допускаме все пак, че някои учители, по някои предмети, нарочно в клас си гледат работата калпаво, че да има пазар за "частни уроци" после. Ми да, ама другите, дето преподават такива неща, за които пазар за частни уроци няма в общи линии - те с какъв "користен" мотив пък, не могат да преподадат материала както следва? Обаче не могат и те бе - факт. Математика ли е, биология ли е, история ли е - една и съща картинката.

Мисля го тоя 1-и клас отсега, че не е и отсега, ами откакто проговори моя Убавец. Искам да е целодневно обучение. По две причини. Първата е, че не искам да карам "учебен ден" всяка вечер/нощ след прибиране от работа. Да попитам и погледна какво са учили и писали - разбира се. Да внеса корекции, да дообясня нещо - повече от нормално е. Но дотук - функции по контрол и корекция, чат-пат помощ. Не аз да дублирам функциите и работата на учителите. Втора причина - аз НЕ СЕ чувствам подготвена и реално не съм подготвен педагог. Това, че нещо знам, че го знам добре, че знам куп неща и то добре - не означава изобщо, че същите мога да ги предам и обясня на дете. Всъщност -наясно съм, че не мога. Аз с детето си говоря както говоря с вас, откакто имаме диалог изобщо. Не е и с някаква цел и умисъл това, да не се учи "по бебешки" да говори, или друго. Просто аз по друг начин - не умея да говоря. Обяснения "по детски" - също не мога да правя, обяснявам като за доста по-голямо дете, къде ме разбере, къде не ме, ама засега - не е проблем. Имаше питане наскоро, относно детенце с генетично заболяване (Даун), защо така. Детето има заболяване казвам. Ама какво било това заболяване, той можел ли да се разболее от същото като си играят, като вируса ли било (знае, че вирусите са заразни). Хващам се да казвам на сина си, (потресена от переспективата, че би избегнал игра с дете с увреждане, грешно считайки, че това може да е заразно): "Не Дани, детето има хромозомен дефект. Това не е истинска болест като грипа, просто детето изглежда малко по-различно, играйте си спокойно и ти отстъпвай, ако има спор за нещо". Не мина и така... Какво било хромозомен дефект. Обяснявам нещо от сорта, че мама и тати като правят бебето и понякога нещата се объркват леко и затова има и такива деца, но не е нищо особено. Това вече се прие и замина да играе. А аз за пореден път се ядосах, че не ги умея тия раУти за щъркела и другите такива подходи. Споделям го това, защото ще съм толкова некадърна и относно обясненията на това и онова по учебния му материал, а там вече "ми колкото разбрал - разбрал, някой ден ще разбере и сам кое и как" - не е валидно, като описаната по-горе ситуация. И съответно - предпочитам професионалисти да преподават, професионалисти да следят и помагат в процеса на писане на домашни и учене на уроци. Аз просто - не съм подготвена в тази област. Ако бях - да съм начална учителка все пак. 

Родители мило ме уведомиха, че при децата на целодневно обучение - редовно домашните се пишели, като госпожата пише верните отговори на дъската, или каквото там има да се пише - те преписвали наготово и така. Колко е вярно - не знам. Ами, ако е така? Каква опция имат родителите изобщо? Някаква човешка и общодостъпна имам предвид... Не се сещам засега. Ама приемам идеи по темата де. 

Аз също не твърдя, че всички учители преподават лошо още повече пък за да си пратиш детето на уроци при тях. Може би и неразбирането на децата е заради сменените учебници. Те и за учителите не са добри тези смени и на тях се налага да учат непрестанно. Едно време може и да ходеха за кандидатстване на уроци, сега наистина често от малките класове ходят. Ако моето дете се справя добре не бих учила с него, не бих и настоявала да е първи в клас и т.н, но де късмет всичко да е по вода

Бе то, че е до дете - ясно. Като всичко с децата. Обаче на тема образование баш - внезапно повечето деца да се окажат в графата "ми до дете си е", ама в онзи не особено радващия родителите смисъл - сори. Сигурно супер наивно, да не кажа тъпо е да считам, че главният дерт е в учебниците и учебните помагала и новите там учебни програми, които защо за БОГА всяка година са нови...
Учителите дето викаш - и те всяка година барабар с учениците си наново учат. За капак учат и "новости" по самия предмет по който имат дипломи от ВУЗ, понеже математиката може да си е математика - ама начините на да извадиш 19 от 22 явно постоянно се ъпдейтват (блещих се на американските мами на няколко фотоса по темата). За горките им колеги преподаващи история - дума да не отварям. Терорист ли е бил Левски, или бил апостол на свободата е много интересен казус, не особено сложен, ама нямащ място в училище все пак. Робство ли било, или османско владичество...всяка година - различно. Като пощуриш учителите - имаш такива резултати при учениците. То е повече от логично всъщност. 

Само, че тези тъжни констатации - на мен не ми решават проблема. Твоя пък, с очакваните скоро три деца - изобщо. Не решават ничий проблем, особено този на децата ни и тяхното "образование". Аз както всички със сигурност знаят  - не съм от амбициозните майки дори. Не искам да е първи в клас, да има само 6-ци...искам обаче да е поне грамотен, да знае поне прилично това, което уж ще учи в училище. И това да се случи, не по схемата дето я коментирах подробно нагоре...

Аз пък категорично не вярвам, че има нужда от частни уроци едва ли не по всичко. Може би да ти помогне някой малко за кандидатстване бих се съгласила, но това дето сега е станало, през годината деца които няма да кандидатстват да ходят на уроци  ми е в повече.
Другото, което имах да кажа е, че не смятам, че трябва да си пишем домашните заедно. С мен никой никога не е писал домашни или поне аз няма подобен спомен. Дори не помня някога да са ме питали по какво имам домашно и какво е то. Ако съм имала въпроси, са отговаряли. Да седна да си заемам времето да чета с детето ми се струва малко прекаленичко. Ми нека се помъчи малко. Добра или лоша системата, няма значение. Така е каквато е и то трябва в нея да се оправя. Аз съм съгласна, че някои текстове са направо абсурдни и дори и аз не схващам за какво говорят, но ако то не се измъчи да го схване, все аз ли ще му го смилам? Освен това смятам, че ако аз не схващам какво пише, вероятно и учителят им не схваща и едва ли ще наблегне баш на това .  На въпроси смятам, че може да отговарям СЛЕД научаването на урока, а не да уча с него.  Пресен пример е племенничката ми - беше закъсала по  математика и ме помолиха да и помагам.  Отивам аз ( забележете- не идва тя, а аз отивам), а тя въобще не беше прочела урока, не беше запомнила единствената дефиниция в него и се оказва, че седим там и аз и чета урока. Два-три пъти стана така и казах, че няма да ми губи времето. Ако иска помощ, да е подготвена. Какви са тези работи, да ме чака мен да и го прочета? Мисля, че ако седна да пиша домашни с децата, без те сами да са си ги свършили първо, същото би се получило.

Апропо, аз моите смятам заедно да ги пратя - Андреа да тръгне на 6 , а Ивана на 7. Та ще си блъскат заедно главите. Само да не стане едната да пише по един предмет, другата по друг, че тогава няма да е добре.

Ей това с четенето на урока, баш по математика, ми е толкова познато от личен опит. Ама бях от другата страна. Понеже не беше много добра учителката ми по математика, аз реших, че това не го харесвам и ще го карам за оценката само. Та ясно си спомням как се явявам на мама с оплакването, че „тия задачи, дето са ми за домашна, не мога да ги реша“. Тогава майка ми показваше урока, с примерите, преди задачите за решаване, караше ми да го прочета на глас, са кажа какво съм разбрала и .... чудо - вече можех сама да си напиша домашната.
Иначе т.нар. учебни планове, наистина ги сменят твърде често и са от безумни по-безумни. Помня преди време една методика по БЕЛ (май за 4 клас беше) - единия час се учат части на речта, на следващия, без поне 1 час за затвърждаване на знанието, се учат части на изречението. Значи днес на това дете му обясняваш, че думата „вървя“ е глагол, а на другия ден същата дума вече е сказуемо. Преди още да е имало време да осмисли и затвърди що е то глагол, той става сказуемо. Аз не съм учила ПУП и НУП, но майка ми имаше доста стаж и твърдеше,че такъв начин на преподаване е труден и за нея и за децата и е меко казано безумен.
И във връзка с учебниците, които се подменят и преиздават единствено и само, за да вземат едни „творчески колективи“ едни пари и за плановете на МОН. Някоя от вас помни ли в начален курс да е учила що е то парадигма? Не знам какво се учи сега, но и този термин го имаше в учебника. А колко от вас знаят, че Ю и Я невинаги са два звука? Защото и това беше залегнало в един буквар. В предбуквен период, което значи ей по това време някъде - към края на септември и преди да започнат да учат буквите и да свикнат с училищния живот въобще, трябваше да научат, че тези букви означават 2 звука, ама ... не винаги.

Значи днес на това дете му обясняваш, че думата „вървя“ е глагол, а на другия ден същата дума вече е сказуемо.

Наложи се да си напрегна  мозъка, ама не съм  затъпяла  все още  - разбрах го   

Има учители , работещи  със сърце и  душа, има други , чакащи да мине деня и до следващия . Тази работа е  призвание     и резултата  за  децата ,  когато учителят е отдаден   , е   много хубав и продуктивен . Децата обичат училището  и предмета, учат с желание.

Аз съм родителско чедо - ама никога , никога не са сядали с мен да учат , четат , помагат или нещо си . Времената ли  така са се променили , до  дете ли е  не знам  ...

Не мисля, че е до дете nimika, до родител е

Това с частите на речта и частите на изречението и аз така съм го учила и си спомням, че бях доста объркана. Преговор на такива неща сме правили като игри, когато брат ми ги учи. В даденият момент ги беше разбрал и запомнил по-добре и от мен. Майка ми е седяла вечер с нас да "учи" само в първи клас. С мен явно и беше интересно, като за първо дете  брат ми имаше проблем с изваждането. Но от там на сетне всичко е било до "Ти приключи ли с домашните?" и то и това примерно до 4-ти клас.
Боби, не знам и до родители дали е само, но ще видим ние как ще я докараме 

момичета, не бързайте с изводите, нека пораснат децата, да тръгнат на училище и тогава вече ще имате наистина ясна представа за какво става дума. На теория е едно, на практика друго, като с всяко нещо де
Аз и брат ми сме гледани от едни родители, по един и същи начин, мен баща ми не ме знаеше в кой клас съм, а брат ми ходеше ежедневно с учебника след мама. Да кажеш, че е по-глубав, напротив, дори бих казала, че е по-умен от мен, но ей на. Ученето не е до това дали детето е глупаво и има нужда от помощ или е умно и няма, изобщо не е това, а до характер, едни са по-уверени, самостоятелни, оправни ако щете, други са по притеснителни, така че да, до дете е, не до родител.
Ето ги и моите двете, с 2 г. разлика, нищо общо една с друга нямат, ама нищо. Бих казала, че Деси е по-умната, но какво от това като в ежедневието е абсолютен "инвалид", а Елена е спокойна, уравновесена, последователна, оправна. С чиста съвест бих казала, че се справя много по-добре от сестра си. За училище още не мога да кажа, след 1-2м. ще споделя

Боби, убедена съм, че ако се изреди целия форум, вкл. по-младичките от нас да сподели "как е било в училище" - картинката ще е сходна. "Нашите не са висели с мен да уча и да си пиша домашните. Питаха ме дали ги написах/проверяваха ги понякога докъм края на 3-и, 4-и клас и толкова". И съм убедена, че никой няма да излъже по темата, за нас просто наистина беше така. Защо беше така, а сега не е така - нЕам представа. Мисля си също, че и на частни уроци, ако е ходил някой от нас - това са единици и е било само преди кандидатстване някъде, не както гледам сега, че ходят "за добър ден" и то още от 4-и клас. Защо ходят - също нямам абсЕлютно никаква идея, но допускам, че не е защото родителите им имат едни излишни пари, които просто се чудят за какво да похарчат.
В интерес на истината, веднъж за 2-3 месеца и аз ходих на частни уроци по математика. Обаче аз съм такъв профан по математика баш, че ако сега ме върнете да си изкарам целия училищен курс по този предмет от втори до 12-и клас - целият материал ще ми се види нещо "чисто новичко" предполагам, ако и да съм го учила вече веднъж.  Е, може някои неща да ми се видят смътно познати, ама дотам. Та в 7-и клас много ме мъчеха едни задачи за тръби, строителни бригади редящи плочки и от сорта. От тия за "скорост, път, време и едната величина неизвестна и се намира посредством известните...", или нещо такова беше - може и това да не помня правилно де. Та първия срок на 7-и клас бях решила да ходя в... Художествената гимназия в Казанлък, понеже незнайно защо ми беше хрумнало, че искам да ставам дизайнер.  За целта - чинно ходих на уроци по рисуване ( в една общинска школа обаче, тип кръжок), в интерес на истината се справях прекрасно и щях да мина приемните изпити, ама нейде по Коледа реших, че не ми се мести да живея в Казанлък. Новата ми идея беше да ходя в Езиковата и там приемният изпит по БЕЛ не е дерт, ама математиката... След усърдно зубрене и решаване на типови задачи соло - изкарах 6-ците за бележника, ама тръбите, тръбитееее. Сънувах по едно време тръби дето пълнят басейни, без майтап. Че заради тръбите всъщност - пожелах малко частни уроци по предмета, които честно казано помогнаха (поне за момента де), сега съм убедена, че пак не бих могла да реша такава задача. Разбира се - накрая кандидатствах с биология и се забих в Математическата (колко логично нали). Те моите "образователни избори" са просто изумителни и мега "логични" цяяял живот, ама това друга тема. 
Обаче въпреки, че взимах нелогични решения къде и какво да уча - където и каквото съм кандидатствала - са ме приемали. Без за целта да се подготвям с частни уроци, с мама, тати, баба. Ползвах само съответния учебник - сядам и чета, после чета пак и пак и така. Апропо - същото правеха и съучениците ми и не помня да имаше някой неприет в гимназия, или после във ВУЗ. Дълбоко съм убедена, че никой от нас не е някакъв гениален, начело с мен, че да сме можели споменатото по този начин, а сега учениците - масово да не могат.

Относно твоята племенница и математиката Боби... Не е прочела даже урока казваш, нямала е хабер от материала, чакала е ти да идеш, че заедно да го четете. ОК, да кажем, че е по-мързеливичко и несамостоятелно дете и има нужда от подръчкване, или нещо от сорта, обаче... Той този урок все пак следва да е бил вече преподаден в клас, от съответния учител и тя да има поне бегла представа за какво става дума, ако и да не й е съвсем ясно. На мен определено ми изниква чуденката - те в часовете по математика в училище какво точно правят и как, че даден урок по минат вече материал, да й се явява чак такава грандиозна новост?

Относно това как аз няма пък да седна да пиша с Дани домашни и да чета уроци - хич не се заричам. Поради простата причина, че като бременна бях убедена как мен някакво бебе няма да ме разиграва, пък нямало да иска да спи, пък като го оставя да пореве в кошарата и ще заспи, де ще иде...пък то какво стана в действителност - май няма незапознати. Та аз хубаво съм се наточила също като теб, че ще му кажа да сяда, да се поизпоти сам над учебници и тетрадки и да се оправя, ама като установя в края на първи клас примерно, че така се е "оправил", че ни може да чете, ни да пише - ще се получи много "весело". И ще седна с него не ами... Надявам се разбира се, че ще се окаже от децата, които и това могат сами, обаче малката подробност е, че училището не е от тези неща, които е достатъчно само да са способни да правят сами, а трябва и да благоволят така да се каже. Ако го мързи, не го влече, не му е интересно, или просто не му се напъва - освен да виснеш като Цербер отгоре му - вЕрно друго не се сещам.

От известно време се чудя , та сега като влязох тук да ви питам нещо. А и сте се разговорили за 'преди и сега'- нормално ли е в първи клас да си имаш официално гадже и да спиш/ съответно и той в твоята както е модно да се върне визитата / в неговата къща в общо легло?
По темата за ученето в къщи и висенето за домашни -никога , ама никога не са го правили с мен.Освен една вечер , когато баща ми отчаяно ме изпитваше по таблицата за умножение и то защото не исках да спя. Като кандидатствах ЕГ ме пратиха на частни уроци по математика , щото имах яка нужда, но за самото кандидатстване и подаване на документи ми дадоха пари и казаха оправяй се. Не ми е идвало наум след години да попитам дали все пак не са упражнили някакъв контрол.

Е, аз нямам предвид, че няма да помагам или че няма да обяснявам. Мисълта ми е, че искам да са си прочели урока, да са си написали цялото домашно дори и с грешките, ако трябва и чаааак тогава да дойдат при мен да гледаме какво и що са разбрали и научили. И като учим, няма да е аз да им го смеля , а ще ги карам чрез отговори на въпроси да стигнат до отговора. Проблем е обаче, че ако не са си научили материала, каквито и въпроси да задаваш, все тая. Аз няма как да го науча за тях, зубрашката работа си е тяхна, не моя . А разбира се, че няма да ги оставя да изостанат и ще ги следя, поне докато ( ако) се уверя, че нямат нужда от това. Иначе, ако няма самосъзнание, ще си има следене, няма как . Дори аз лично ще съм много взискателен родител, не бих приела дори петици без да измрънкам, че е можело и по-добре,а камо ли четворки и тройки. Не виждам никаква причина някой да има четири за срока по който и да е предмет в 5ти клас примерно.

За племеницата ми - ами и аз имах предмети, които не ми бяха интересни и идея с нямах какво са казали в часа. Историята примерно я мразех, вероятно много е била скучна, защото сега обичам да си я уча, но сама, а и тук в колежа ми беше интересна. Та мисълта ми е, че аз не съм учудена, че не е запомнила урок и то баш по математика, а от пълната липса на дори и малко усилие. Хем вижда много добре, че изостава, хем са и казали, че ще учи с мен и пак това отношение на пълен непукизъм. Не смятам обаче че учителката е ( само) проблема, защото имаше въпрос за литър и аз я попитах какво е литър. Оказа се, че не знае. Аз настоях, че щом ще изчисляват нещо такова и това се пита в задачата, значи трябва да са го учили, но тя беше категорична, че не са го учили никога и ей така от нищото идва този въпрос. Като върнахме само 2-3 страници назад ( че нали съм Тома неверни)  и ето ти го литърът, нарисуван в някакъв съд, с обяснение що е то литър.

Въобще учениците в днешно време не полагат много усилия ( не всички де, има и прекрасни деца).Като преподавах имаше такива изцепки, че ти е бедна фантазията. По някаква причина, студентите в днешно време смятат, че вместо да си поровят в учебника, за да си напишат домашното, ще го напишат като потърсят по интернета. Обаче не са сметнали, че често и образовано звучащите не разбират из детайли материала и преписваха масово грешни неща. Една дори ми каза, че си написала домашното от ask.com .  Хич не и хрумнало да си погледне какво съм им казала по въпроса  .  Също така много от тях не разбираха какво може и какво не може да се приеме за валиден източник (както впрочем забелязвам е също масово и в България) въпреки хилядите обяснения, дори и писмени, пак ми цитираха на Иван или Драган блога примерно. Щото е по-лесно да напишеш в Гугъл нещо и погледнеш първият сайт, вместо да си направиш труда поне сайта да е някакъв официален. С такива Гугъл познания, не виждам за къде ще са в реалният свят.  То всъщност се вижда, че това е масов синдорм на обществото ни , иначе нямаше да иам вълни от антиваксинатори, взимащи хомеопатия ( да не се бърка с билки) и не ядящи мая .

kategori4nost, аз като класическа смотла - гадже "завъдих" на 16 чак  Преди това ме вълнуваха други неща, като каква нова раница ще имам за училище и други такива детинщини, пък мъжката част в компанията ми възприемах като "просто приятели". То и моето не е особено "по реда си" все пак. Повечето ми приятелки към 7-и клас вече имаха "гаджета" и "ходеха" с еди кой си, платонични истории разбра се, ама поне се усещаха за тези неща де. Нямам спомени обаче преди тази възраст (класове) някой да е имал "гадже".
От друга страна си спомням пък в детската градина един Емил, когото много харесвах. В смисъл - много обичах да си играем заедно, беше мил и сговорчив, винаги ми отстъпваше, все ставаше "на моята" независимо на какво играем, береше ми листа от едно храстче в двора на градината (явяваха се заместител на букет) и само на мен даваше листа.    Демек - чувствах се специална, сравнено с останалите момичета в групата. Емил явно също ме харесваше и хукваше да ме брани, ако се сдърпам с някое друго момченце в градината (което не беше рядкост за мен) и разни ей такива неща. Та с Емил си бяхме общо взето неразделни, докато той не тръгна на училище година преди мен и си спомням, че известно време искрено страдах от този факт и Емил много ми липсваше. По днешните "стандарти" - мисля, че на подобни ситуации казват "да си имаш гадже". Та всъщност - не са нещо ново, странно, или ненормално, просто се наричат с някакви неуместни изрази от света на възрастните. Неуместни ми стоят подобни определения, понеже изрази като "имам гадже", или "гаджета сме с.." - в разговорния ни език и възприятия, предполагат и сексуални отношения между спряганите лица. Което естествено стои доста хммм...нелепо, когато говорим за малки деца. Та от моя гледна точка, за тези ситуации не е странното, че ги има, имало ги е и "по наше време", по-скоро начина по който ги назоваваме сега е неуместен.

Виж, за спането при "гаджето", че и в неговото легло, ако си на гости с приспиване - вече не ми стои особено нормално. Не съм ходила на гости с приспиване до тийнейджърските си години аз лично. А и тогава, ако съм оставала да спя в чужда къща - било е в тази на много близка приятелка, през ваканциите, когато родителите й са си били у дома, но пак не е било в едно легло де. А и подобни решения са се взимали, именно защото сме били вече големи, като не сме на училище - стоим до доста по-късно и просто, за да не бъде ангажиран някой родител по късна доба да изпраща гостуващото дете до дома му, че затова. При първокласници обаче, каква "належаща" причина има за подобни гостувания - идея нямам. Не намирам нищо лошо по принцип и в това, ако родителите на децата са преценили, че и за тях самите е удобно и нямат притеснения. Лично аз да нося отговорност за толкова малко и то чуждо дете - не бих се наела, ако няма някаква важна причина де.

Боби, това с ровенето в Гугъл, вместо да отвориш находящия се до теб учебник по предмета, или да си погледнеш лекциите - не го бях помисляла всъщност. Макар, че в нет-а наистина - информация и то читава има по всякакви въпроси и теми, но когато не знаеш как да си подбереш източника - наистина нет-а се явява минус, вместо да е плюс. Лично аз като студентка съм ползвала неведнъж материали от нет-а за някоя курсова работа, но просто нямах проблем с това как се подбира достоверен източник. В онези години често нещо просто не беше издадено на хартиен носител, или дори не беше преведено, но преподавателите обикновено ни казваха, че това, онова, трето, пето, писано от еди кого си - го има в нет-а и да го ползваме като източник. Не е било на "онче-бонче" съвсем и което излезе отгоре в търсачката, пък кой и къде го писал - все тая.
За нашите деца, като станат ученици как ще се оправяме ние...наистина само можем да гадаем в момента. Надявам се да не са от най-мързеливите и несамостоятелните при подготовката си, а то че пак ще се занимавам с "любимите " си задачи за тръби и други такива "любими" по някое време - ясно. Няма шанс да ми се размине съвсем, ми дано с по-лекото се размина си мечтая. 

Басейните, дето трябва да ги напълниш с тия тръби и ония лодки плуващи по течението и обратно на него, ме накараха да реша, че аз задачи с думи, не мога да решавам. И блокирах още преди да чуя цялото условие и да разбера, че задачата е логическа, а не иска да съставиш уравнение примерно.
Но докато сме още на темата, майките на деца в начален курс, ако се сблъскате челно със задачи - „ имам Х глави и У крака, колко са зайците и колко кокошките ми?“, пишете ми да ви кажа как се смята. След дъъълги и многобройни опити, майка ми успя да ми го обясни.

хахаха Пеше ти изби рибата с твоят математически гений
факт е че математиката не е за всеки, поне не на всеки му се отдава по дефолт, но след подходящите обянснения, мисля че всеки ученик би се справил на едно прилично ниво

Аз ходех на уроци по математика цели 5 години. Първата беше за кандидатстването в гимназията. Ок, приеха ме, първата година основно езикът се учеше, не ми трябваха уроци. Да, де, ама като не можх да се оправя без, имах четворки и само излишно се изнервях. Така, де. И решихме да продължим, за да може да ми е по-лесно.

И аз бях скаран много,ама много с математиката. :lol:Въобще не ми понасяше. В гимназията още първите години видях голям зор. Там основно наблягахме на езика и за другото много време нямаше.Стигнах до там,че щях да имам 2 по математика за годината  . Слава богу,минах с 3 ! Но уроците по математика си ги имах като ежедневие. То,даже и в ИУ ми се наложи да ходя  . Тая висша математика въобще,ама въобще не можах да я разбера. та се наложи да се спасявам с уроци,за пустата му 3ка . Абе,не искам и да си спомням. Дано малкия е по- умен в сметките  .Честно казано,възхищавам се на хората -математици.....

Абе, кака ви 2-ка имаше на класната един срок, па Стефка нека ми се смей. Голяма мъка ми беше, то и сега е де. Но подозирам, че просто не съм се запознала с нея както трябва. А майка ми беше много добра, но явно е решила да ме остави сама да се боря с нея и ....