Рачо, разбирам ти тезата идеално, но подкрепям посоката на разсъждения на
Златина. "Новото време - изисква нови решения", така да го кажа. Проблемите на съвременните общества и децата в тези общества - няма как, няма логика по която да бъдат решавани с архаични "учения" отпреди хиляди години. Щото просто те не са адекватни на днешните реалности и няма да дадат търсения ефект, не че друго. Искам да кажа, че с "тези средства" просто - желаният резултат не може да се постигне.
Друго, на което искам да обърна внимание по темата. "Общочовешките ценности", които в нашето общество наричаме "християнски", в ислямските общества наричат "ислямски", в други ги наричат "будистки", "индиуски", "евангелистки"... Появата и налагането на монотеистичните световни религии, е само етап от развитието на човешките цивилизации и общества. Налагането им всъщност е осъществено с политически цели, дори съвременната Библия е специално написана от император Константин (по негова заръка де) и има сегашния си вид, защото е преценено, че в рамките на огромната разнолика империя - това с една обща религия е най-удачният начин да се постигне контрол над масите от страна на централната власт. Подбрани са точно еди кои си евангелия, с еди какви си внушения в тях, сведени и наложени силово на поданиците... По същество "уравниловката" по соц-а е същото нещо, със същите цели - контрол. Просто там заменяме Бог с "вожда на партията", Божиите заповеди с партийните повели и така. Като го разкарахме това - дай ся пак вожда да го заменим с Бог и да си циклим, циклим, циклим...
Ама що го пиша това? Само за илюстрация, че базовите, логични, типични по рождение за нормалния човешки индивид "ценности" - в общия случай са ни заложени по природа и установени като обществени норми, много, ама много преди да бъдат формулирани, чинно конструирани като точки в светите писания, или алинеи и параграфи в законите. Те тези "ценности" не са "открити" от църквите Рачо, те са открити от "живия живот" на обществата (хората), а църквите са си ги взели оттам и са си ги присвоили по съответните канони и сега имат претенции, че те са "открили топлата вода". Да, ама не са. Просто са изплагиатствали и то от тези, които сега имат претенцията да поучават и контролират, чрез собствените им открития за света. Което е доста нелепо, освен че е и доста, доста нагло.
В този смисъл - на въпросните "ценности" лесно можеш да бъдеш научен/да ти бъдат показани у дома, без особен напън от страна на родителите. Не кради, не лъжи, не убивай, уважавай мен, както аз теб, уважавай така и другите... Какви аджеба толкова "по-велики" и сериозни "морални устои" ще даде коя да е църква и на какво над това ще научи някого? Ако мама и тати не могат Рачо, да научат на тези неща - никой не може, подписвам се с две ръце под думите си. Ни църква, ни училище, ни съдията, ни няколко ефективни присъди излежани не могат. Също така не смесвай понятията "ценности" и "тип неприемливо обществено поведение". Просто не е едно и също.
Съгласна съм напълно със Златина и за друго. Не може, не трябва, не следва, това което наричаме
по-общо "възпитание на децата" да бъде еднакво и "канонизирано" едва ли не и това е правилно, другото не е и вариации - йок. Извън възпитанието за базовите
порядки в обществото и как ТРЯБВА да се държим там, което приемам за нужно и важно да е общо и еднакво за всички, всичко останало - не е нужно да бъде "общо". Има родители възпитаващи в хомофобия например, има такива възпитаващи в посока: "има трети и 55-и пол, ако искаш чедо", има и такива като мен, "възпитаващи" по въпроса "нейде по средата между горните две". И така трябва да бъде в едно нормално общество в 21-и век според мен, не с "уравниловката" по всякакви въпроси "обхващащи бита на индивида от-до".
В училище Рачо, искам и очаквам детето ми да бъде научено да пише, чете, смята, да му бъде преподадено смилаемо за него всичко залегнало в програмата, като знания за усвояване. Не очаквам, не изисквам, не считам, че е работа на преподавателите му да го "изграждат като личност", в буквалния смисъл на понятието. Това е МОЯ работа, не тяхна. Те биха могли евентуално да спомогнат за процеса, но толкова.
И в светлината на днешния празник 15-и септември, ще разкажа нещо, което преди няколко години гледах и ми стои запечатано в съзнанието досега и има пряка връзка с разговора ни. Мисля, че още не бях бремена тогава, в навечерието на един друг 15-и септември - гледам предаване от вида на "Референдум". Не беше "Референдум", не помня обаче кое е било, ама подобен формат. Има дискусия и темата е: "Кой е по-длъжен и отговорен за възпитанието на децата - семейството, или училището". Няколко участника, от двата "лагера" и се пенят до зелено. Родителската група настървено обяснява, че то училището и учителите не си изпълнявали функциите, не им възпитавали децата, а те били длъжни, щото родителите работели, нямали време с това да се занимават само, нали затова си пращали децата на училище (вЕрно ли?!
), а и то това общество и държава и пр. Ама те тия учители баси, само проформа работели, някакви уроци преподавали, а отрочето си ходело все така невъзпитано (в смисъл на битови порядки дори). Та една учителка, може би в предпенсионна възраст, "от старата школа" така да се каже, ама как да ви я опиша... Бе от тези хора, на които им личи, че работят това по призвание, а не "за стаж за пенсия", изслуша всички настървени хули, идващи от две силиконови мами с екстеншъни главно и съвсем кротко и благо каза следното: "При мен дечицата идват вече на 6-7 годинки. Аз имам опита, умението и желанието да направя най-доброто за тяхното бъдеще и го правя през целия си стаж, доколкото ми е по силите, не съм и аз безгрешна. Но ми се иска родителите да осъзнаят едно просто нещо. Когато децата им дойдат в моя клас, аз имам възможността САМО да НАДГРАЖДАМ върху основата, която те са създали, или съответно - не са. Ако не са - то аз често съм безсилна, въпреки усилията си да надграждам там - където има пясъчна основа или никаква". След което даже тия силиконки с екстеншъните млъкнаха, а едната дори придоби засрамен вид. (поне за пред камерите).
Та хайде, ако можем да спрем всички да си прехвърляме родителстването на учителите, на комшиите (дето оказват лошо вличние случшайки чалга), на църквата, на филанкишията... Откакто свят светува, независимо от политическата система на територия Х, от смутните, или несмутни времена - какви деца ще отгледаме и възпитаме - е наша грижа и наша отговорност главно. Така е било, така и ще бъде винаги. Всичко друго са оправдания и клинчене за мен. Ако се проваля с Дани - това е мой личен провал. Не е ваш, на църквата, на училището и на "международното положение". И аз го осъзнавам и нямам проблем с това. Никакъв. Затова съм майка му все пак, а не "някоя там на заплата" имаща "някакво" отношение към неговото развитие. Всички ИЗВЪН мен, баща му и семейството му в най-пряк смисъл са точно това. И не, не е тяхна работа и прерогатив да го "правят човек". В широкия смисъл на понятието.
И понеже аз съм ДЛЪЖНА да направя най-доброто за сина си, също така е мое право да съм срещу всичко, което считам, че би могло да е в негов ущърб. Коя да е религия, колкото и хубавички локуми да разтяга, поради своята "природа" и целта на създаването си изобщо - скланя към НЕмислене. Към сляпо подчинение, към прехвърляне на решенията ти за теб самия и твоето собствено поведение в ръцете на някой друг (имагинерен Бог). И аз като родител - не желая синът ми да бъде приучаван към подобен тип поведение и световъзприятия. Не и в училище. С което не посягам на правото на всеки родител на мнение различно от моето по въпроса - да заведе детето си в храма. Който и да е този храм.