Ами пак ще кажа, че си ни е такъв манталитета просто. Постоянно да се фиксираме кой, как и с какво ни пречи, като в същото време пък не спираме да си врем носа в живота на другите, да им раздаваме, че и да им натрапваме дори непоискани "съвети", като последното го правим с безумни "аргументи" от вида на: "ама аз за твое добро", "защото съм прав", "според мен е така, а не онака". Разбира се, когато ние правим последното - считаме го за редно и нормално, когато друг го направи спрямо нас - сме възмутени, обидени и "аре бе тоя/тая ще ми каже на мен".
Много интересен парадокс във възприятията.
Ако в по-големите населени места, където сме много хора, сбутани на малка жизнена площ, живеещи в блокове, пъплещи в задръствания и чудещи се къде да паркираме, или как да се придвижим между паркираните по тротоари и градинки коли и да кажем, че тези неща ни изнервят, напрягат и стават чест повод да се конфронтираме с околните... Да кажем, ама всъщност не е това основната причина да го правим, това са формалните и удобни поводи според мен. Просто си ни напъва да се държим така, харесва си ни и само бегла причина да се появи и се почваме.
Същото поведение го виждам и тука на село например, където изразът "живеем в общество" е в общи линии повече израз, отколкото реална ситуация. Всеки си има къща с двор, типът на строителство е такъв, че дори няма как някой да ти надзърне в двора, да влезе неканен и да те обезпокои пък - съвсем. Къщите са с "гръб" към улицата, следват високи по 3-4 метра порти и зидове, същия тип високи зидове са и между твоя и на съседа ти двор. Прабаба ми наричаше този тип строителство "турски дувари". Да не говорим, че има цели улици, на които от 8-10 къщи само една е обитаема нали... Та при това положение, логично е никой на никого с нищо да не пречи нали, да няма заяждания и разправии, дето се вика - жизненото пространство е не просто достатъчно, ами в излишък, но... Нашенеца си го напъва да се заяде и да измисли кой с какво му пречел и винаги успява да го измисли де.
Съседът ми например, успя да направи грандиозен скандал на друг съсед, чиято къща е през 5 къщи от неговата по следната причина. Другият съсед си разчиствал някакво помещение и намерил куп стари черги, разни парцали и подобни, които решил да изгори в огнището на сервизно помещение (там където си вари компотите). Хубаво, ама този гори парцалите, димът от това миришел гадно, в този момент посоката на вятъра била такава, че димът отивал към къщата и двора на моя съсед. Ама дъщеря му пък била простряла на двора им пране в този момент и то щяло да се вмирише на лошо от дима...И се грабва тоя моя съсед и хуква при другия и се почват викове на тема защо ги горял тия парцали, защо точно сега, защо не гледал накъде духа вятърът и къде му отива дима, защо преди да ги гори не бил минал по цялата улица да ни пита, дали сме по дворовете, дали имаме пранета и ще ни пречи този дим, че чак тогава да пали огън, ама нямал право пък да гори парцали тоя, нищо че в неговата си къща ги гори. Бе чудооо! Този с парцалите разбира се - сиктирдоса моя съсед с: "Бе ти ли ще ми кажеш бе?!!!" и останалото не е за цитиране, ама се сещате в какъв вид беше. Замалко щяха да се сбият, това двама мъже над 60-те години, че други съседи излязоха да ги разтървават. Сагата не приключи тук, ами продължи във вид на ходене по съседските къщи от страна на двамата участници във въпросния цирк и настояване съседите да заемат страна по казуса и убеждения и от единия и другия във вид: "А кажи не съм ли прав, а, а?"
. Случката се разигра миналото лято, ама все още спорът кой бил по-прав и "в правото си" е актуален и се бистри през ден, не се шегувам хич. Ако поздравя на улицата единия участник, другия спира да поздравява мен и да ми говори, защото явно нали съм заела страната на "врага"... Ако не беше толкова абсурдно всичко, щеше да е наистина много смешно де.
Един друг комшия пък има железен режим и задължително спи от 14 до 16 ч. Когато времето е топло - спи на походно легло в двора си, че нали на чист въздух и така ще живее поне 330 години...
Напоследък главният му житейски проблем е моят син, това че аз го гледам неправилно и изобщо нали каква калпава майка съм аз. Защото пък Дани не спи следобед, по това време често играе в градината, или гледа телевизия и все пак вдига някакъв шум, колкото и да не е силен - не настава гробна тишина де. И тоя с походното легло видите ли - страдал от това, че моето ужасно дете му нарушава следобедния сън и само да ме види и се почва мрънкането и даването на акъли. "Ама не можело така да си оставям детето да му шуми на него, ама какво било това нещо Дани да не спи следобед, бивало ли така все пак съм жена на години, не някоя 20-годишна пикла и следвало да знам как детето ми, ако не спи следобед няма да порасне, да ми обяснял сега той на мен как се гледа дете правилно пък белким се науча...". Обикновено се подсмихвам като захване лекцията и си мълча, защото не виждам смисъл да си правим панаири за глупости. А и знаейки, че кърти на двора си въпросния, в този период се старая Дани все пак да има някакви по-тихи занимания, че да не му пречи, но уви - дядката е все недоволен и все му пречим и те така. Последния път обаче ме хвана този човек, да ми надува главата по "спорния въпрос" баш когато бях преди цикъл и женските ми хормони взеха превес
Попитах го, той като знае, че сме си на къщата и е вероятно Дани да му шуми докато спи на двора, що не си ляга вътре в къщата си в тези случаи? А и все пак ние не сме тука нон стоп, отделно че не мога насила да накарам малко дете нещо си, особено пък да спи, или да го дебна всеки следобед два часа и да го преследвам като империалист и да шиткам, сакън да не издаде звук... Брейййй като се облещи тоя човек, като се запени. Той имал право да спи където си иска в неговия си двор, коя съм аз, че ще му казвам къде да ляга а?! Отговорих му със съвсем спокоен тон, че по точно същата логика кой е той, че да ми казва моето дете, в МОЯ си двор какво ще прави и дали ще го прави? И ха познайте, защо той на мен имал право да каже, а не аз на него.
Защото просто "неговото било по-правилно, да се спи следобед", а моето е грешно (да не се спи), поради което - той можел да изисква от мен и да има претенции, да ми се бърка как си гледам детето, аз какво правя в моята си къща, а не аз "така нагло" (цитирам) да съм му казвала да си легне вътре в неговата си къща. И ви уверявам, че човекът си вярва 100%, не е просто да си приказва, че да ме надприказва.
Мога още стотици примери такива да дам и от село и от града, но няма смисъл, защото всичките илюстрират едно и също. Ей такива сме масово - все някой с нещо ни пречи, само нашето е "вярно" и "право", едно и също нещо, ако го правя аз е ОК, ако го прави някой друг спрямо мен - вече не е ОК, просто щото съм аз. Дори нещо да е реален проблем, някой да те притеснява по някакъв начин и просто да не си дава сметка - не е първата мисъл да отидеш при този някой, да обясниш проблема си, да помолиш човешки някакъв компромис да измислите...няма! Отиваш като разярена оса и се запенваш с викове, обвинения и обиди най-често, понеже ти си прав и само ти си прав и само ти имаш право и т'ва е то. А има толкова по-лесен, смислен и ефективен начин да си решаваме спорните ситуации, който масово ние не прилагаме. Дори в моето семейство го наблюдавам това безумие. Съседът ни има една слива до общата ни ограда и си прави ракия от сливите. Съответно чака ги да узреят за целта до фаза окапване, че тогава ги брули и събира. ОК, ама един от клоните на тази слива, доста голям висеше в нашия двор и то точно над стълбите към спалните, не в другата част където е тревата и не се ходи нон стоп. И като вземат да капят тия ми ти сливи - да не ви разправям каква цапотия, че се събират оси и цял ден да метеш и миеш - няма спасение. Това се точеше със сливата откакто аз се помня в следния вид. Баба ми мете и мие окапалите сливи денонощно и пустосва през оградата комшията, сърди се, провиква се "ха дано изсъхне тая пуста слива", "аз някоя вечер ще я отрежа" и от сорта. За периода на капането й - спира да му говори, че и да го поздравява...абе пълна простотия. "Сливата, сливатаааа на Кольо сливата" беше главен проблем и тема на разговор (и сръдня) поне месец в годината, както казах - откакто имам съзнателни спомени аз. Първото ми лято тук, сама с малко дете и аз се видях в чудо с въпросния клон и капещи сливи. И к'во, к'во - взех, че седнах с комшията Кольо една вечер на по питие и кротко му казвам следното: "Коле, да беше в другата част на двора, да капе - не ми е дерт, ама виждаш, че баш на стълбите ни и няма управия, цял ден мета и мия и пак - хем яко цапане и се влачи горе по спалните, хем оси събира и е опасно. Като ги обереш сега тия сливи, този клон само можеш ли да го отрежеш? Ако не беше баш там - не бих те помолила, ама не мога да преместя стълбището просто". И човекът ми казва: "Нямаш проблем, утре ще ги обруля и наесен (по някаква причина не било добре в жегите) го режа тоя клон и нямаш ядове". И го отряза вЕрно, ей така на "половин дума" от моя страна, ама човешки казано нали, не като баба ми. И така завърши 50-годишната, че и нагоре "сага" със "сливата на Кольо, на Кольо сливата".
Ида ви баба ми на селУ и се блещи. Брех как го накара да отреже тоя клон?!! Ми помолих го учтиво да го отреже й казвам и обясних защо го моля, елементарно е. И седи баба ми цъка с език и си говори сама следното: "Еййй страшна е тая Светослава бе, как го превъртя Кольо и го отряза клона, а аз откакто съм снаха тука все му казвам, казвам и не го режеше". И като я слушах си мислех аз: "Какво да чакам от хората, като ей на, в моята къща и семейство има индивиди, които не моАт да схванат, че то "казването" на нещо - бива да е под определена форма, че да има резултат и да се запазят добри отношения". Тя щото и баба ми е от същия модел хора, като описаните по-горе де. "Аз съм права и затова - мога всичко и всякак да кажа" и давай с рогата напред и 80 години не схвана що все не й се получава така... И такива като баба ми са мнозинството у нас, колкото и да ми е неприятно да го кажа - просто са такива фактите.