0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #140 -: Май 20, 2015, 07:58:45 am »
хаха :lol:, в момента съм на около 150-та страница от Макаренко, шамара работи и още как  :) плюс трудова заетост да не мисли човек в щуротии
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #141 -: Май 20, 2015, 09:38:57 am »
Ауууу, направо съм в потрес!!! Ама как може да си биете децата, бе, Анатема! Ще ги травмирате горкичките за цял живот, ей какви родители сте значи... :lol: Вместо да ги оставите да си бъдат волни индивиди с лично пространство и да ви серат на воля по главите, вие какво - задвратници, шамари. Гледай ги ти, само личното спокойствие и кеф си гледате, знам аз. Ще се откажа от вас в Държавен вестник.....Фръц.....
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    nimika

  • *
  • 3357
  • Да сме усмихнати , добри и слънчеви!
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #142 -: Май 20, 2015, 10:01:25 am »
А  нещо едно сигналче до Агенция за закрила  на детето  няма ли да подадеш?  :lol:


*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #143 -: Май 20, 2015, 12:19:23 pm »
А  нещо едно сигналче до Агенция за закрила  на детето  няма ли да подадеш?  :lol:

Може, може, ей на предната страница - има пълни самопризнания, писмени ;)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #144 -: Май 20, 2015, 16:16:15 pm »
Ха, добре че ме подсетихте, мерси! Както стана ясно от темата на Боби, въпросната институция явно все пак функционира, та ще взема да я сезирам за тия безобразия аз.
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #145 -: Май 20, 2015, 23:52:02 pm »
Аз пък съм убдена че след около 4-5 годишна възраст боят не помага,щ.

Жбрул и Ивана се изпика така в стаята нарочно и бая бой яде тогава. Добре че поне не беше на леглото.

Вени, остави детето да яде с мръсни ръце, да си зареди червата с бактерики :-) Сериозно - аз моите ги оставям и то съвсем умишлено.


  
*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #146 -: Май 21, 2015, 00:09:29 am »
Аз пък съм убдена че след около 4-5 годишна възраст боят не помага,щ.

Според мен баш си помага, но си зависи ситуацията и участниците в нея де.  :)  Аз още помня един пердах, когато бях на 7 г. Случката, която доведе до него, никога повече не се повтори.
*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #147 -: Май 21, 2015, 00:16:49 am »
Аз пък вече в нищо не съм убедена Боби. Като бременна и жена с малко бебе - бях убедена, че когато вземе да ме разбира - става с обяснения всичко. Към днешна дата - виждам, че ми разбира прекрасно обясненията, но решава, че няма да се съобрази с нещо Х, по простата причина, че като не се съобрази -  за него не следват достатъчно (или никакви) негативни последствия. Поради което си прави бърза и точна сметка, че като си продължи по същия начин - за него е по-удачно така, вместо да се съобрази с моите молби, увещания и обяснения. Като не се съобрази какво? Ми нищо (от негова гледна точка) ще обясня същото за 3456-и път и толкова. Какво го бърка.

Имахме една "чорапена драма" 2-3 месеца зимата. Кошарата му все още стои в детската, трябва да се носи на село, ама все няма свободен бус. И в нея съм наредила и други вещи за носене на село, че всичко да е наведнъж. Защо реши, че ще си събува чорапите вечер и ще ги тика между вещите в тази кошара - не знам. Питах - нямало да ми отговори. Три месеца молих да спре, обяснявах, че мама така не може да ги намери и изпере (ако не извадя цяла кошара вещи за целта), че няма да има чорапи и ще ходи бос, к'во ли не опитвах...нямаааааааа! Купих поне 20 чифта чорапи аварийно и тях натика някъде си. Една сутрин при поредната идиотска ситуация, да няма и един чифт чорапи да му обуя - и крещях и шамарих. Преди два месеца беше мисля. От тогава - чорапките се събуват и чинно се слагат на нощното шкафче.

Е, не знам какво помага след 4, или 5, или 6 години. Тъжен факт у нас е обаче, че еднократно като опердаша за нещо - втори път не се случва. И винаги за същото нещо е било месеци преди това со кротце, со благо, с обяснения, с молби и ефект - нула. Ако мислиш, че не бих предпочела да не стигаме дотам - грешиш. Ама аз съм доволно спокоен човек все пак, познай какво изтрайвам преди да викна и да посегна? И ся да ти кажа, че точно то не е дало желания ефект...ще ми се, ама не. Е, убедена съм, че ако взема да посягам често и за щяло и нещяло - ще е същото като с обясненията, да. Не говоря за подобен "модел". Но май когато рядко, на място и след всички други благи методи не се получава - шамарът върши работа. Поне засега - такива са ми наблюденията на мен с моето си дете.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #148 -: Май 21, 2015, 08:22:13 am »
И аз съм на мнение,че наред с обясненията от време навреме и бой си трябва  :lol: ще видя с малкия как е,но с каката определено помагаше....напоследък ми идва така да я опердаша,ама то срамота на 12 г. "оправи си Вера стаята" "добре" и до там..." не те ли е срам,не виждаш ли колко съм заета сега с брат ти" "да,мамо извинявай" и пак до там,промяна няма...накрая оправям аз и заявих за всяко оправяне 50 лв.от касичката ще и вземам,ще се стресне викам,ами ха познайте другари и другарки 150 лв.съм и взела и хич не и дреме :lol: та сериозно се замислям за един пердах вече.... :lol:
*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #149 -: Май 21, 2015, 10:18:18 am »
И аз да се включа в групата на лошите майки :lol: Мен от сега ми иде да го опердаша по някога, не знам на мен ли са ми слаби нервите, кво ли.... аз всички казват, че такова кротко и добро бебе като него не са виждали 8O Ама вече не само аз констатирам, че се опитва да се налага и се тръшка адски артистично, бие с крачета, вдига си дупето, то са конски сълзи...ужас ви казвам. А какво ли ще е като поотрасне :?
Хайде оплаках се, ама ви чета от няколко дни и много ми е интересно, а не смогвам да пиша :?
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #150 -: Май 21, 2015, 10:34:42 am »
А при някои ни напоителните обяснения, лични примери, молби, кандърми и прочее, ни шамарът на място помагат. Или ако помогне е за много кратко, демек до следващия път, който може и да е след 2 часа примерно..... Такова какво го правиш? Съвсем сериозно питам, защото ни психолог, ни психиатър успя да ми даде отговор, който да приложа и да сработи. Черпя се от време на време с успокоителни, поне да не ми пука, като се е "насрала" щерката, че поне да не изпадам в кризи, а да гледам тъпо, белким изтрая да й мине амока.
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #151 -: Май 21, 2015, 11:17:58 am »
Алекс 77, това което описваш с дъщеря ти е все едно аз да пиша за мъжа ми :lol: Е да де, ама той е на 30+ и нали трудно ще ми е да го ошамаря :? А аз съм мнооооого търпелива - след като вече колко години сме заедно и аз продължавам напоително да обяснявам спокойно кое как и защо. Та може би затова при най-малката проява на характер на малкия изпадам в паника, че ще стане нещо като това дето обяснява sixsens :?, щото то крушата не пада по-далече от дървото...
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #152 -: Май 21, 2015, 11:44:50 am »
Записвам се, че и мен темата ме вълнува  :D

При нас в момента всичко се хвърля на земята и то със сила и яд.
Като пие вода и не иска повече, хвърля шишето на земята. Като яде и не иска повече хвърля храната и чинията на земята. Нито мога да му обясня, защото още не разбира, нито се сещам как да подходя. Викам "не" със строг глас, пляскам през ръчичките. От цялата работа, само и той се научи да вика "не" като не иска нещо.
Като не стане нещо на неговата (например не му давам да се завре в някои боклуци навън и да ги лапа), сяда на земята и започва да се тръшка, да реве и да се стяга. Ако се опитам да го вдигна, се съпротивлява.
Засега по-скоро го отдавам на овенския му характер и все се надявам да е преходно.

Алекс, моята племенничка е същата като щерка ти, а е дори по голяма (почти на 14 г.). Сестра ми в чудо се е видяла. Съблича се и си хвърля дрехите на земята. Раницата й от училище стои в коридора и т.н., а пък камо ли да помага нещо. По същия начин само обещава и вика "добре" и нищо не се случва после. От една спокойна майка, така се е невротизирала сестра ми напоследък. Преди поне от мен имаше респект детето и каквото я помолех го правеше, а сега и на мен ми обещава разни неща и нищо не прави.
*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #153 -: Май 21, 2015, 11:51:26 am »
Свате, за Габи отделен научен труд трябва да се напише, в случай че откриеш изобщо при нея какво работи.  :lol: То хич не е за смях твоето де, ама май освен хапчета за теб  - друго и аз не се сещам.

Алекс, не бъди будала - неоправената стая на щерката - явно е чудесен източник за странични доходи за теб. За 50 кинта една стая (не е цял апартамент да кажеш) - направо си е далавера  :lol: Между другото, когато аз бях тийн, е...малко по-големичка де (15-16) и моята стая беше обикновено "трудна за рисуване". Майка ми обаче, нито ме увещаваше да въведа ред, нито пък тя се занимаваше с това. Чат-пат пускаше реплика, че не може да се начуди как успявам да намеря ню ню апликаторче за грим, в огромната купчина...неща на единия диван, или че съм била като пеперудите - излизам гримирана, наконтена, кЪт картинка пък "пашкулаааа"...  :lol: Тя е изключителна домакиня апропо и със сигурност й е бъркало в здравето, това което аз правех на фона на нейната подреденост, чистене и пр. По онова време обаче, стаята си я ползвах само за спане и преобличане честно казано, с хора се виждах извън къщи и от моя гледна точка - да изкарам половин-един ден в лъскане и подреждане на стаята си - ми се явяваше възмутителна загуба на ценно време (вместо да съм с дружки по кафетата?!!) Анатема!  :lol: Веднъж месечно да кажем - оправях, ама от чисто практична гледна точка т.е. когато вече и АЗ не бях в състояние да намирам бързичко нещо си в този Бейрут.
Тези ми изпълнения приключиха от раз, когато се преместих да живея сама обаче ;) Някак усещането за мой си дом (пък бил той и под наем) ми докара мерак да чистя, лъскам и подреждам така, че в някои аптеки не могат да докарат подобен "блясък и великолепие". Това "да си събираш къща" чашка по чашка, завивка, електродомакински уред и пр. - ти дава съвсем различно отношение към местообитанието. А и когато все пак си живял в дом, в който тези неща (домакинските) са норма и това си гледал все - останеш ли сам - правиш ги същите все едно са ти вроден инстинкт. Явно въпрос на мотивация и обстоятелства е в някои случаи да започнеш. Казвам го за твое успокоение, че няма щерка ти да стане някоя "мърла", защото на 12 не си подреждала стаята, сега са й други ветрове в главата просто. Моята баба беше убедена, че аз (заради стаята си) ще съм егати мърлявата женица в зряла възраст. Майка ми като ми идваше на гости в София и й обяснявала как сега всичко у нас е "по конец", баба ми казвала: "Ааааа това, ако не го видя - не вярвам".  :lol: Е, вече живеех с бившия си мъж в доста гоямо жилище когато и баба ми дойде на гости - та повярва накрая жената. Сега, ако я питаш коя е наййййй-добрата домакиня на света - аз съм! Без конкуренция.  :lol:

Mousyt, тя групата на "лошите майки" е пренаселена, ама хайде ще се сместим още малко да има място и за теб  :lol: И аз съм си мислила, че са ми халтави нервите, понеже нямам към детето си търпението, което други родители проявяват към своите (в т.ч. за всякакви безумни капризи, тръшканици и досаждане), пък моето в общи линии не е много "хард" в тези отношения. Обаче то това не е до нерви, а до световъзприятие според мен. Аз просто не съм от хората "детишари" и отдавна спрях да се упреквам за това и да го броя едва ли не за патология и "аххх колко ужасно". Моето дете е по-голямо де, но тя "борбата да си център на вселената" не секва с възрастта. Само методите стават по-съвършени и средствата за манипулация се променят т.е. еволюират ;) Елементарен пример. Може с часове да не ме забелязва и да не ми каже дума, НО а ми звънне телефона, или дойде някой у нас и започнем да си говорим...долита на секундата и всичко става "спешно". От правенето на челни стойки, чекненето по опасни места (за което е наясно, че ще съм принудена да реагирам някак), до: "Мамо, мамо, мамо, ама трябва да ти кажа...". Опити да го игнорирам, като просто започна да говоря по-високо със събеседника, за да "заглуша" него - приключват с надвикване и дърпане, вкл. хващане на лицето ми, в опит силово да ми обърне главата към него... Абе "борбата е безмилостно жестока" както е рекъл поетът  :lol: Е, понеже съм лоша майка, като стане така - викам, гоня от стаята и от сорта. Не, че не съм обяснила към милиард пъти благо, та благо, че не бива така да прави и не, че не ме е разбрал зер... В такива ситуации, ако съм в компанията на някой добър родител - следва потресен поглед (поне), но по-честичко има укорителни реплики от вида на: "Ама ти защо така направи, ама то детето иска/има нужда от внимание, ама сега ще се почувства пренебрегнато..." Да бе, да и един мармот ги завива със станиол....Тези изпълнения са особено любими, ако има публика де, насаме - не е чак толкова интересно "да се мерят мускули" с мама в общия случай. Има хора (родители) всякакви ми е мисълта. На някои не им тежи наистина, постоянно децата да им бъдат наврени в ръцете и качени по главите - напротив, доставя им удоволствие. Лошо няма, такъв тип хора са.  Аз пък - не съм. Дани в никакъв случай не е останал без внимание от моя страна, камо ли да е пренебрегван, но да ме лази 24/7 за всяка там щукнала му глупост - не, благодаря. Казвам ти ги тези неща, за твое лично спокойствие, че не си наистина "лоша майка", само защото не си същия вид майка, като някоя приятелка да кажем, която е по-малко "нервна" спрямо щенията на отрочето си. Не, не си зарязвам готвенето, книгата, разговора, само защото на него му щукнало сега да редим кубчета заедно (не, че не може и сам). Емиии....да се научи пък, че в този живот - ще трябва и да чака за куп неща и неговите желания не са приоритетни, само защото си били негови. И другите хора са хора все пак.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #154 -: Май 21, 2015, 13:34:30 pm »
Сис, не знам кои са ти добрите родители в компанията, но това с вниманието, поне аз не познавам дете което да не го прави - имай късмет да говориш по телефон или на живо с някой друг, пък бил той и собствения им баща, като сме заедно по 24 часа, ситуацията е като описаната от теб :wink:
Така че наистина дай ги тия добри родители, па зер и ние и децата ни прихванем нещичко :lol:

*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #155 -: Май 21, 2015, 14:27:12 pm »
Стеф, то че всяко дете, или хайде 99% от децата са склонни да правят описаното - аз не се съмнявам изобщо. Разликата между мен и добрите родители е в реакцията на тези прояви. Аз просто не ги търпя, а го "порязвам" по всички възможни начини в такива моменти, докато престане. Ако ще както споменах - да го изгоня "наказан" в друго помещение. Може и това да не спира тотално поривите му пак да прави така, ама аз пък му секвам реализацията на същите най-редовно и без грам гузна съвест. Да е кърмаче на месеци, което реве от глад - да зарежда всичко и всички и да го нахраня. Обаче отдааавна минаха теС времена и аз го отчитам.

Щи кажа какво правят добрите родители в аналогична ситуация. Или затварят телефона, или те държат половин час "на линия" и в този половин час - 25 минути се обясняват с отрочето и 5 говорят с теб (ама не накуп). Ако сте на живо някъде - изречение и половина размените, долита "златното" с "Мамо, мамо, мамо!!!!" (естествено нещо супер маловажно е спешното за казване, или явно изсмукано от пръсти, само за да бъде ангажирана мама с изслушване). Реакцията на мама е тотално и незабавно изключване на целия свят, вперване на поглед в детето и с възможно най-ласкаво - меден тон следва: "Кажи маме?". И то казва де...естествено не изнася доклад на ООН за бежанците от Сирия и гладът в Сомалия ;) Три минути по-късно - ситуацията се повтаря, реакцията на мама - също. И така моЕ си върви с часове. И поне сред моите познати с подобно поведение - аз съм с най-малкото дете, техните вече са и ученици, има и третокласничка една (всите майки са забременели от раз за протокола само). И да ти кажа - ами просто спрях да се виждам с тях, не моА да я изтрая тази шизофрения аз и срещу заплащане не мога. На всичкото отгоре Дни като гледа какво правят техните деца, съвсем се ентусиазира да прави същото и на този фон - ти обяснявай, че така не бива, а то да те пита що за другите деца бива, само за него - не.

Та относно това на какво са склонни децата, ми сигурно са склонни на едно и също всичките, да. Ама доколко ще ги оставяме "да си вихрят панаирЯ", че и ще го стимулираме същия - от нас зависи в много от случаите. Ясно, че има и ситуации, в които като се заинатят и запънат за нещо - освен да чакаш да му мине фазата (както беше у нас със спането например) - няма особен избор. Ама хич да не ми обясняват такива, като гореспоменатите, как то детето видиш ли било мега чувствително просто и не можело една секунда без мама... Че как да може, когато мама се е простряла като чергичка и то гази ли гази, тя вика "Евалата щерко!"  :lol: Чакай да спре някога и се чуди отде се пръкват вицовете за тъщи и свекърви. ;)

Една наскоро ми се жалва (тази с третокласничката), че и през уикенда не можела да се наспи, щото то детето се будело в 6 и идвало да буди и нея.  8O И викам: "Ти к'во?" Ми как какво ми отговаря, ставам, правя й закуска и сядаме да гледам детско двете, тя самичка не обича... Сигурно я досърбя наистина да сезира Социалните, когато й казах на две на три у нас как стои този въпрос  :lol: :lol: :lol: Щом мама спи - няма ли пожар и не е ли на умиране - ходи се тихо и в моята спалня не си и помисля да влиза. Не можело то... Закуската я оставям от предишната вечер, според зависи какво е - във фурната, хладилника, показвам, самообслужва се като е станал и е гладен (в 7ч. примерно) и така всички сме хепи.
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #156 -: Май 21, 2015, 14:36:28 pm »
Jbrul,дано си права,че след време ще се оправи Вера ама и аз като баба ти докато не видя не вярвам :lol: изпитвам ужас,защото толкоз много прилича на баща си и свекърва ми,която е невероятна "мърла",не,че не може да чисти и подрежда,може и още как особено кат е у нас :lol: ама го прави когато тя си реши и Вера е така  :lol: и най ми е смешно като почне баща и да и се кара колко и била разхвърляна стаята и раницата :lol: тогава го карам да си погледне кабинета и после да прави забележки  :lol: пък и на мен забележка,че скъпо съм и вземала,викам му ти мълчи,че кабинета безплатно все още ти го оправям,че и документите на фирмата вкарах в порядък наскоро  :lol:
Инак и аз като теб не съм "детешар" и откачам нон стоп да обръщам внимание,особено пък сега ама него повече съм го гушкала,пък нея не,пък тя горката останала без внимание....то,готвя,държа Алек и обяснявам уроци по история и т.н. и като дойде някой и тя ми се лепне първа на масата вече ми кипва и я гоня от стаята....пък нека съм лоша майка и аз имам нужда от въздух и лично пространство...
Миналата събота бях спала от 3 до 5 само Алек адски крив...брех към 7 сме заспали в 8.30 се събуждам от шум Вера влязла да взима от моите чорапи,щото нямала,а пък отиваше на състезание по лека атлетика....лелеее като се развилнях едвам се сдържах да не я ударя,ама и тя принципно е "дресирана" да не влиза докато спя...
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #157 -: Май 24, 2015, 19:23:42 pm »
Тъжен факт у нас е обаче, че еднократно като опердаша за нещо - втори път не се случва.
Ами да ти кажа, че си направо късметлийка. Ивана днес беше опердашена, че ме прави на маймуна. Бяга по къщите на хората и хвърля камъни в градината им ( бяхме на селото на свеки) и отказва да дойде и като отида да я взема ми бяга и аз като смешник я гоня. След опердашването беше сложена да седи на един стол наказана - ми нямаше ниакъв ефект от това, още докато се оптивах да я накажа не слушаше. При всяко слизане от стола и се удължаваше наказанието - ми то бехе поне 10 слизания, изкара вътре близо час и не мисля, че имаше ефект и вероятно пак ще го направи. Не се пляскаме и наказваме за първи път за подобно поведение.
  Като чета Сикса, все едно за Ивана става дума.  А в последно време и Андреа е станала такава, дано на нея да и мине скоро, че няма да изкарам дълго така :-).


  
*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #158 -: Май 28, 2015, 14:59:09 pm »
http://kostadin.eu/2015/05/27/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA/

"Защо няма нито една незаконна циганска нива?"

Абсолютно резонен въпрос. И ще потвърдя написаното тук, както се казва "от първа ръка". През лятото на 2012-а, когато си дойдох на селската къща с малкия, а не бях идвала тук 10 години и повече - забелязах някои промени в селото. Първата и вадеща очи беше, че се е напълнило с цигани, ама многоооо, да не кажа, че вероятно вече циганите са основното население тук. Когато бях дете - да имаше 10-ина цигански фамилии, ама в края на селото... Местните цигани обаче - не са се заселили незаконно в къщите, които обитават, купили са си ги. Сега къщите тук са на безценица - 5000лв примерно, а получаваш обитаема къща, с голям двор, обикновено има и кладенец, има си ток и всичко. Един от фамилията, като поработи сезонно в Гърция (не уточнявам какво) - купува къща и в нея се нанасят 10-15 души. Те разбира се всичките са трайно безработни, получават помощи, раждат деца и пр. класики. Искам да кажа, че въпросните здрави и прави хора - не са заети с нищо и време да си обработват дворовете, да си отгледат зеленчуци, плодове, да си гледат животни някакви - имат в изобилие. Имат и място за целта, при това лично тяхно си, не е незаконно да го направят. Второто, което силно ме впечатли обаче, беше наличието на ДВА магазина в селото, които са зеленчукови. Само за зеленчуци, хранителните са съвсем отделно (5,или 6 на брой вече). Постоянно живеещите тук българи - не са клиентела на зеленчуковите магазини, освен по изключение. Да купят понякога нещо, което те самите не отглеждат, или им е нужно извън сезон и го има в магазина само. Такива "приходящи" като мен - обикновено си пазаруват всичко нужно накуп от града, вкл. и зеленчуци и също не са основна клиентела на зеленчуковите магазини. Та дори аз, дето не съм постоянно тук и не обработвам двор със зарзават, така, че само оттам да се снабдявам - еми имам си някой корен домат, краставици, чушки, тиквички...ей така да има свежи и био за салатка лятото. Зеленчуковите магазини тук - виреят и просперират всъщност - благодарение на циганската клиентела. Същата тази клиентела - има къщи, с дворове, големи и подходящи за обработка. Ама до един имат, не да кажеш чат-пат някой от тях. Дворовете на къщите им са "трудни за рисуване" обаче - пълни с всякакви боклуци и една леха магданоз няма там, да не говорим за друго. Животинки (освен коне и кучета) - също не гледат. Яйца, месо, зеленчук...всичко се купува от магазините. Е, хубавото е, че поне местните цигани - не крадат тези неща от съселяните си, а ги купуват - факт. Обаче фактът е достатъчно показателен за манталитета им, който се споменава в статията от линка - дали ще краднат, дали ще си купят (на готово), когато имат пари за това - те не са склонни, през ум не им минава всъщност - нещо да си произведат сами, при все че няма никакъв проблем да го направят. Дори ей така, за собствена изгода не го мислят бе!!! Така и така имате двор и по цял ден 10 човека седите, чешете се и люпите семки - ми засей го този двор, завъди си домашни животинки, пък не давай пари за зеленчук, яйца, месо и пр. Давайте ги там за ракии, бири и пр. и каквото още не можете да си произведете сами - ще ви е по-изгодно на вас самите... Нямаааа! Цял ден се шлянкат, пият бири и кафета в паркчето (има 3 кафе-автомата, пак за тях), като стане "ракиено време" и в зеленчуковите магазини е навалица, пак от тях, че да си купят провизии за салатка, щото то нали...ракия без мезе не е ОК. Разбира се, парите с които пазаруват са главно от социалните им помощи, че ако не им ги даваме "ще умрЪт от глад". Ей така се развъждат паразити....
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Няколко нюанса...Jbrul :)
« Отговор #159 -: Май 28, 2015, 21:18:16 pm »
"Когато се приложи като
държавна политика, и когато законите
започнат да се спазват, циганския проблем ще
изчезне.
Само че, едно нещо ме гложди. Всичко е
много хубаво, но как да провеждаш държавна
политика, като няма държава?"

Кратко точно и ясно. ДЪРЖАВНА политика е да има цигани, които да хрантутим и не само. Причината - ясна. Отчаяна съм честно казано. При тях няма демографска криза. Не искам да мисля в обозримо бъдеще (има няма 20тина години) какво ще бъде. Стават все по-нагли и по-нагли. Близък не смее да си отиде в дядовата наследена къща. Влизайки селото научава, че има мнайсе самозаселили се цигани в имота - прави кръгом "Ако бях отишъл щеше да има смъртен случай, не се знае на кого, обаче. Освен това имам две деца и ако аз  оцелея не ми се лежи в затвора заради тази зган" .... понеже е и малко кирбитлия. Да се обърна към органите,?!  каква е файдата като ще похарча пари, които не са ми излишни, а да не говорим в какво състояние ще ми оставят имота и без това обезценен предвид куп обстоятелства.
Да, на мен също ми е правило впечатление на къщи, обитавани от цигани, двора е утъпкан, направен на кирпич, да копнат,  да засеят, мнеееее.... първокласна плодородна земя. Вместо това скачат като въшки наоколо и се множат като такива, щото има кой да плаща, пари за пенсионерите нъц, ако че години са си заработвали и плащали надлежно.
Как ще приемат предложение да се спрат детските след трето дете - абсурд, .... или майчинство, тая няма а стане нивгаш.
Политика.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.