Аз  по горе се шегувах в контекста на повтаряната мисъл "малки деца-малки ядове , големи деца-големи ядове".

У дома и аз съм събирала и гледала сама едновременно   по три приятелски деца на възраст през 6-9 месеца всяко . Приятелки ме питаха - ама ще се оправиш ли с тях?  .
 знаете ли -като са у дома с майките си -е ад- лиготенето , което Jbrul описва .
Когато са сами без майките, а само с мен  -нямам никакъв проблем  -много послушни и казвах , че още няколко може да ми оставят да  гледам  .

Ами да, чуждите родители са по-страшни  но и като са група и някак е различно. Чудя се сега като родя още 2-3 дали ще слушат толкова 

м-и,   какво казваш- 2-3  ли ? ! А дано ! Дай малко късмет и насам  .

Най-мразя култовата реплика "остави го/я, той/тя е дете, не разбира"! Ей, изприщвам се, казвам ви!  Че аз да не му обяснявам ядрена физика, че да не разбира, зер! Я ние едно време как разбирахме, не ами пушек се вдигаше. Както казва и Jbrul, като ти кажат лягай си, отивай си в стаята и прочее, ще спориш лииии, ще се тръшкаш и лензиш, хаха, да да, ама не! Те сега, не разбирали, брех. Твърде много се залита в крайности днес и децата се объркват. Аз се опитвам всячески да поставя граници и правила, но факт, че не мисе получаваше много до скоро. От известно време насам започна да бива малко положението, ама беше кошмар преди. А не е било да ми минават номерата й, дори често съм си мислела, че съм твърде строга и взискателна, признавам и аз съм залитала и съм се люшкала кое е по-правилно, че и още го правя. Но категорично не смятам да си отглеждам лигаво лайненце, дето си мисли, че всичко може.

Забелязвам, обаче, че днешните деца са много различни, много експресивни, изискващи и дори невротични, още от най-ранна бебешка възраст. Не знам на какво се дължи, но е доста често срещано явление. Масово майки се оплакват, че децата им са неконтролируеми и не е като да са всички майки-идиотки. И моето е такова, писала съм много за това, ужасно е трудна, но виждам голям напредък. Не знам, може и ние да сме си виновни и да бъркаме някъде в подхода, но определено това им поведение в основата си сякаш е вродено, много трудно се управлява. Понякога се чувствам като марионетка, въпреки, че не й позволявам да си разиграва коня, но цялата тая борба и вечни стратегии как да подходиш всеки път, без да се стига до ексцесии, изцежда неимоверно. И накрая се усещаш, че всъщност не ти, а детето води парада, защото ти си нагаждаш поведението спрямо характера и поведението на детето, но не в онзи педагогически коректния смисъл, ако ме разбирате.

Не е толкоз просто според мен. Аз бях в положението на Сикса и наиситна не знам на какво се дължи тази лиготия, като въобще не съм родител, който позовлява нещо,ако се тръшнат. Въпреки всичко се тръшкат. По-голямата беше кошмарна, като на Сика щерката, но и при нас в последно време има напредък ( Сикс, казах ли ти, че няма начин да не стане, само трябва да издържим ) но сега е ред на малката. Тя пък винаги е била много лесно дете, а сега от няколко месеца и тя е  станала ужасна. 
Не съм сигурна, че това поведение на децата е от либерално възпитание. Аз не съм либерална, а и като гледам повечето ми приятели също не са. Обаче е факт, че днешните деца са някакси различни. И се чудя дали не е от излишък на енергия и изолация. Със сигурност много по-малко се движат и тичат тези деца от нас едно време, аи по-малко играят с други деца. Понеже забелязвам, че нямам особени проблеми, като са изкарали дълго време навън и особено каот са били с други деца. Ето вчера излезнахме с приятели на едно заведение в парка. Децата бяха около нас, играха непрекъснато с други деца, не сме имали грам проблем ( направо не можах да повярвам) над 5 часа. От време на време идваха, хапваха по хапка нещо и пак изчезваха. Накрая така се скапаха, че Андреа заспа още в парка ( дойде и се гушна в мен), а Ивана в колата - няма мрънкане, няма дявол - така ги изморихме. Нямаше и преди това ревове както става обикновено вечер като им се доспи и са кисели. Та не знам, може би им е в повече енергията наистина. Другото, за другите деца, също го забелязвам, защото колкото и да ги разхождам по парковете, като са с други деца са много по-послушни и нямам проблеми с тях, докато ако са само двете не е така. Определено има нещо в общуването с деца които не са от семейството, помага им, може би защото вече не са единствените деца наоколо, знам ли, не мога да си го обясня.  Не винаги е било така, например като се събирахме от Зачатие пак правиха циркове, но в последно време забелязвам промяна. Може би защото се научиха повече да се социализират, а преди все двете само си играеха, дори и в присъствието на други деца. Не знам, но ще гледам да ги мъкна по паркове и градинки възможно най-много.


 

Съгласна съм, Боби. Наистина им е в повече енергията, а нашата сякаш все намалява
За издържането, не знам дали ще издържим, не и по начина, по който ни се иска, поне на мен. А в пубертета сигурно ще е още по-зле, лошо ми става направо и гледам да не мисля Като прибавим и средата, направо ми идва да се обеся
Определено смятам, че залитането в крайности не е добро. Нито твърде либералния подход, нито твърде строгия, както винаги, златната среда е най-доброто, но за съжаление, е и най-трудното за постигане. Много често срещам мнението, че децата са едни празни книги, чиито страници ние написваме, че изцяло и само от нас като родители зависи какво ще е детето ни. Абсолютно не съм съгласна с това, особено с първото. Абсолютна заблуда е, че децата са бял лист. Те са отделни индивиди, които си носят гените и характерите, като всеки от нас. Преди да имам дете и аз ги развивах тия теории и ако бях имала късмета да ми се падне кротко и сговорчиво дете, със сигурност още щях да ги развивам. Но за добро или зло, се убедих лично, че истината е друга. Да много неща зависят от нас, но само ако конкретно дете ни ги позволи. Знам, че за хора, които нямат такива деца като моето, на Боби, М-и и други потребителки, не могат да го разберат и по-скоро ще си помислят, че така просто оправдаваме неспособността си да се справим или грешния си подход, или че сме мързеливи и не ни се занимава, на децата ни им липсва внимание и т.н. чувала съм всякакви вариации.... Както се казва, сития на гладния не вярва. Но много често, хората с "лесни" деца, на които сравнително лесно /да си родител е трудно за всеки, независимо какво е детето, това е огромна отговорност/ им се е получило да си възпитават хлапетата, си мислят, че това е така, само защото те са намерили верния подход и това е единствено тяхна лична родителска заслуга. В много случаи е почти така, все пак един отговорен и интелигентен човек е и добър родител, обикновено. Но далеч възпитаното му дете не е само негова заслуга, просто е имал късмет да му се падне разбрано чадо.

sixsens , прекрасен пост - направо си изразила  едно към едно моите мисли. Благодаря.

Защото  нямате представя  / т.е. последно пишещите тук имат представа   за какво иде реч  , но много от останалите нямат /  , когато започнат странно да ме гледат с  моето тръшкащо дете  .
Защото Калоян е голям характер  и на моменти се чувствам безсилна .И тези с "разбраните чеда " като вземат да дават акъли  ми идва да им го дам  за 24 часа .
Преди време близък ми каза-"Ама аз не съм очаквал , че твоето дете ще се тръшка така , като ви познавам двамата с баща му какви сте. "  Да -   сякаш аз го карам да се тръшка и  да не  чува .

но цялата тая борба и вечни стратегии как да подходиш всеки път, без да се стига до ексцесии, изцежда неимоверно. И накрая се усещаш, че всъщност не ти, а детето води парада,

Точно , като смазани и изтощени.

О, аз също не съм на мнение, че децата са "бял лист, който чака да му попълним текста". По-скоро са като "чернова на текст, който можем да опитаме да усъвършенстваме, да коригираме тук-таме, но не и да променим генерално съдържанието". Всеки човек (дете) си идва с набора от гени, определящи негови конкретни потребности в дадени ситуации, биоритъм, интереси, таланти, разни негативи на характера (или по-скоро черти, които ние определяме като негативни), ако ще предпочитания към храни и напитки са вродени и това се изявява, във времето когато сами могат да избират въпросните...

Ние като родители - не можем да променяме тези неща. Можем да създаваме механични навици за нещо (добро), да убеждаваме защо това е по-добро и да се надяваме, че децата ни в по-зряла възраст - ще имат съзнателен и добре мотивиран контрол върху собствените си "слабости". Например, ако ги влече да се тъпчат с боклучава храна и захар (понеже им е вкусно просто) - да я избягват съзнателно, или поне да не прекаляват с нея. Ако имаме дете склонно лесно да се дразни, избухва, "истерясва" - можем да се надяваме (със съответна помощ от наша страна), че като възрастен човек - съзнателно ще опитва да си подтиска и контролира тези си склонности и в този ред. Но идеята, че можем един вид да "отучим" децата си от всичко , което не ни допада и за нас не е ОК и съответно да ги "научим" на другото "по-добро" и да се получи някакво "змаестване" на вроденото им "лошо" с "присаденото добро" е илюзия. За мен поне.

Имам познати с поотраснали деца, които са вярвали дълги години, че са постигнали гореспоменатото. И не, че сега са им лоши децата, просто са достатъчно големи за да си бъдат ТЕ наистина и за хубавото и за лошото. Което не е обичало да чете - не пипва книга, защото вече няма как някой да го накара. Което обича сладко - яде сладко на корем, защото няма кой да му го забрани сега, което го влече спорт - спортува и зарязва годините изкарани по музикални и балетни школи... И тези родители ми казват: "Абе то не беше такова дете, какво му стана сега?!!!"  Ми не, то си е било такова винаги детето, ама някой е вярвал, че може да му "преформатира харда" с повечко старание и "за негово добро". Да, ама не.

Въпреки написаното дотук, а то се отнася до личностни характеристики, които най-общо казано считам за вродени... Статията, която цитирах и собствените ми мнения по нея - се отнасят за "придобиване на комуникационни умения и навици как се живее в общество". Тези неща просто се учат, налагат от родителите при нужда и толкова. Няма мегдан за тях на хлапетата "да не им газим вода", че видите ли вие - ми то си било такова детето и не му допадало това и онова. Обаче аз пък виждам, че последното се случва доста масово. Всъщност, парадоксът е, че родителите хвърлят усилия (понякога и от болна родителска амбиция), да превърнат децата си в нещо, за което те нямат потенциал например и в тези случаи - игнорират без да им мигне окото, че "то детето е/не е такова". В същия този момент обаче - антисоциално поведение и буквално терор в битов план на цялото семейство за какво ли не...се "обяснява" с : "ми такова е детето" и вдигаме ръце и айде то...въртиии.
ПАК казвам, че от всичко написано - не изключвам себе си, напротив - отчитам собствени грешки по тези въпроси до момента.
Разбира се, че си зависи и какво е детето (както споделят Сикс и Боби)  има си "по-лесни" и "по-трудни" за повлияване от страна на родителите деца за разни неща, има и такива като Дани, които са "по средата"... За себе си и своето дете поне се убедих, че с безапелационно налагане на правила от моя страна - можело и да се живее нормално. Ама късно ми просветна, че то беше голямото лашкане между съвременни теории, гледане "какво правят другите", колебания права ли съм като считам, че това и онова не е правилно, или е глупаво, ама сакън ако направя каквото аз считам за редно да не му навредя на детето и пр.

Съгласна съм и с Боби, че при съвременния начин на живот - децата ни а) имат твърде много физическа енергия, която няма как да изразходват като нас навремето (поне в общия случай) б) в същия момент са психически претоварени, което ги изнервя в) (лично мнение) - стават самостоятелни на много по-късна възраст, защото реално контактите им с други деца не са техен личен избор, като време, като избор на другарчета, а и са все под опеката на родителското тяло.Това последното ги кара да ни възприемат като свой "придатък", а не като отделни личности и то до много по-късна възраст, отколкото ние навремето сме имали такива възприятия спрямо своите родители. И не само това де, по обективни причини...те до гимназия почти не могат (не им позволяваме) от точка А до точка Б да се придвижат сами (опасно е), пишем с тях домашни, че то с тази образователна система и учебници - не го ли правим, рискуваме да си останат неграмотни и още и още...Реално - четем какво ли не и отглеждаме деца, уж по някакви методи, които ги правели самостоятелни и независими хора, пък всъщност - баш обратното се получава мен ако питате... 

Не вярвам аз, че генофонда за 30-40 години така се е променил, че нашите деца днес да се раждат чааак пък толкова различни от нас, че по генетични причини - да са по-особени, пък с по-специални нужди, пък по-енергични, по-досадни и каквото там още имаме като различия (сравнявайки тях и нас в детска възраст). Начинът на живот е главната разлика и тъпите моди относно "възпитание и отглеждане на деца", с които сами забатачваме допълнително и без това усложнената ситуация.

Jbrul, съгласна съм с всичко, което си написала. Такива са и моите наблюдения, изводи и личен опит.

Jbrul, съгласна съм с всичко, което си написала. Такива са и моите наблюдения, изводи и личен опит.

Така де свате. Корабът потъва по график и вода има за всички....

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2015/05/15/2533548_zashto_se_stopiava_estestvenoto_rajdane/?sp=0#storystart
Щом и от "Капитал" се разраждаха...., ако бях отсъствала от страната дълго време и сега седна да чета, само за последния месец материалите по темата в пресата - бих решила, че генералният проблем у нас е процентът раждания, чрез цезарово сечение.
В текста от линка - разбира се има споменати и БХК и симпатягите от "Родилница" (без тях накъде де) и те накъде дърпат - ясно.

Аз по темата съм пристрастна разбира се, не го крия и никога не съм. Но честно ви казвам - все повече не разбирам как моето тяло, което ми е неприкосновена собственост уж се оказва "обществен въпрос", а кое как се случва с него по повод раждането на дете - следва да се превърне в "национален дебат" едва ли не. И то в такава посока, че явно всички други имат право на мнения и решения по същия, само аз - не следва да имам. ОСВЕН, ако не реша да си раждам на дивана у нас де - тогава вече си е моя работа видите ли вие...  И там правата ми върху тялото и бебето ми - не подлежат на коментар и оспорване. Баси "логиката". Пък логиката е такава, защото едното било "от Господа", пък другото - не. И като не  - значи по презумпция е по-кофти, при всички случаи и това е то.

Друг "бисер" от материала е как не се обяснявало достатъчно, често и напоително на жените за рисковете от оперативното раждане...  Ама те сериозно ли? Или само аз съм се наслушала и начела колко е тежко, страшно, опасно, пък какво влачене и гърч е възстановяването после... Иначе пък за всички възможни рискове за майка и бебе при естествено раждане - се наложи да се информирам едва ли не по апокрифни материали и за тях се говори с половин уста, дори от лекарите и с "ми дано да не става...".  Хич не ми е думата за "кое е за предпочитане", а за липсата на наистина обективно инфо при сравняване на потенциални рискове при двата метода (пък дали ще настъпят - никой не знае), обаче пък - единият се демонизира все по-ударно напоследък и спирка - няма. Няма и да има като гледам де... Няма да има, не защото на някой му дреме за здравето на родилки и бебета обаче, ами защото се гони оптимизиране на разходи за здраве. То не е тооолкова голяма мистерията по въпроса. По-странно ми е как лековерното население сериозно вярва, че някой се задертил за здравето му внезапно. Да бе да...и един мармот...

Каквото и мнение да се изрази, всеки си гледа от неговата камбанария и си намира аргументи.
Аз се страхувам от хирургически интервенции и ги избягвам. Но пък естественото раждане само по себе си не е гаранция, че не може да се обърка нещо кардинално.

Вчера говорих с позната, която най-спокойно си обяви, че е родила и двете деца секцио, защото се страхува от болката на естественото раждане. Лекарят й се е съгласил, без да му мигне окото.
Аз избягвам да коментирам избора на други хора, особено пред самите тях, за да не се приеме като упрек.

Вероятно някъде има статистики при кое раждане рискът е по-голям. Лекарите трябва да се водят преди всичко от това - все пак сме си поверили здравето и живота в ръцете им. Не е моя работа да преценявам.

Лично аз - нямам аргументи в полза на... Не и в този текст. Пак казвам - кампанийно се демонизира секциото, изкара се национален проблем, лекарите - почти до един явно "режат наред за по-удобно за тях" и в този ред са все материалите. А тези материали - формират обществени нагласи по въпроса.

Болезнено, или безболезнено раждане - отдавна е несъстоятелен аргумент в този разговор, защото от доста време у нас дори - епидуралната упойка не е екзотика, а е почти общодостъпна опция. Та, ако било до обезболяване цялата раУта - то не следва количество Х родилки да настояват да раждат секцио, просто защото така по-малко боляло (или никак). Всъщност, процентът на хората изобщо, в т.ч. и жените пред раждане ,страхуващи се и нежелаещи какви да е хирургични интервенции върху себе си, ей така "пожелание" и щото е "много по-приятно" е огромният. Дори в нашия сайт е такъв. И изведнъж опс - едно 40 % мераклийки да ги срежат  и лекари (доста народ е това) готови да им угаждат на каприза? Ама нямало нужда реално от това, просто "за спорта" един вид се правело.
Или просто големият процент раждания - естествени и опертаивни в страната - все пак се плащат от НЗОК и кое е по-скъпият вариант - ясно. Че затова се превърна в национален проблем и "грижа за жената" внезапно да се ражда естествено... И по същата причина главно, се "загрижиха" и по други европейски държави де. В тези казуси - винаги иде реч за пари. Ама толкова иде реч за пари, че едно 80% от опериращите АГ-специалисти у нас - се оказаха търгаши и "транжори на родилки". Вероятно същите - не са запознати с рисковете от оперативно раждане, има си хас да са чували нещо по тоС въпрос, или да ги е грижа за пациентките и бебетата им...Абсурд! 

Значи, стана ясно, че децата нема ги възпитаме, жените нема им променим мирогледа, дайте акъли да превъзпитаваме мъжете, че то те останаха Кучетата също. Котките се изключват.

Аз съм адски ограничаваща майка, хич не ми минават лиготиите и сега ще тръшна всички в шок и ужас, но Ники редовно отнася задвратник като започне да се лигави повече от допустимия 1 час (толкова ми е границата) и направи някоя глупост (да реши да излиза самичък). Ама буквално зад врата го отнася.

А за някои неща се обясняваме и с лоши примери и си припомняме. Иска да яде навън от непознати деца, дето дават с мръсни ръце? Неее - ти помниш ли как повръща, м? Да. Ще ядеш ли с мръсни ръце и да има пак Бобо в корема?" Ми не. Ок, приключваме.

ЩЕ се преименувам на ЗЛА, ако не е заето името?

Аха,щото "те останаха" и се предполага,че тяхното превъзпитание няма да е " кауза пердута",както предни два таргета и ай ся....превъзпитание на мъжете . Добре ,де,не може ли да си стоите,да си гледате живота,без непременно да превъзпитавате някой ? нямате ли си друга работа за вършене!? то и без това,след вашето забременяване /най-късно / живота ни се преобръща и вече никога  не се връща в "старото" си лоно .Милост!!!!!

рачо ,  , развесели ми деня .

Лично аз - нямам аргументи в полза на... Не и в този текст. Пак казвам - кампанийно се демонизира секциото, изкара се национален проблем, лекарите - почти до един явно "режат наред за по-удобно за тях" и в този ред са все материалите. А тези материали - формират обществени нагласи по въпроса.

Някой наистина режат за по-удобно, а и по-добре платено или защото майките ги е страх от естествено раждане, но не смятам, че всички го правят само по тези причини. Пък и кой как решил да ражда, не виждам защо трябва да се коментира, за мен е важен крайният резултат-да си се прибираме живи и здрави с децата си.

nimika, моят син иска две бебенца, третото ще ти го отстъпим 

Рачо, аз никого не искам да възпитавам и превъзпитавам, честно ти казвам.  Искам баш както казваш да си стояяяя и да си гледам живота, но уви след нашите бременности и раждания - и за нас живота се преобръща и то кааак 

Вени, мога да те конкурирам за "ЗЛА" та почакай с преименуването. От вчера случката. На село сме, детето болно, на АБ (болестите не пречат на ядрения му двигател де), цяла нощ не бях спала от температури, хъркане и мъркане, та легнах с него следобед. Дремнах каквото дремнах и станах да си взема душ, той си спи. Излизам по хавлия и го виждам в коридора, събудил се. Влизам в спалнята и гледам леглото от неговата страна - мокрооо, ама стабилно така. Случва се да разлее вода (от лиготия естествено), рядко но се случва да се напишка насън...и питам аз все пак от какво е мокрото (за да знам дали да го суша само, ако е вода, или и да го пера матрака). Бельото му е очевидно сухо, бутилка с вода не виждам и започвам разпит по темата. Дани: "Ще ти кажа, ама обещай да не ми се караш". Още при тази реплика започвам лекичко да кипя. Казвай викам какво си направил и ще видим. Отговорът е "Амиии изпишках се".  Започвам още по-детайлно да разпитвам, ама без да иска ли, ама защо са му сухи гащите тогава, все още допускам, че е инцидент. Мнееее, човекът ми обяснява как е събул гащите, извадил патлака и се изпикал напълно умишлено и съзнателно ВЪРХУ леглото и докато ми обяснява, забелязвам, че и по пода има... Опитвайки се да смеля ситуацията, питам ЗАЩО? Ами аз съм била заела банята (където е тоалетната на втория етаж). Попитах защо тогава не е отишъл до другата долу, или да свърши това някъде по двора (както прави по цял ден). С особено нагъл тон ми се отговаря, че "Ми навън е студено (към 30 градуса нали), а и не му се слизало." Ей тука вече ми причерня и все още не ми се вярваше и за пореден път питам, за да съм напълно сигурна, че съм разбрала: "И ти просто си смъкна гащите и се изпика върху леглото така ли?!". Ми да, така направил... Опердаших го, ама наистина и не беше един задвратника само и изясних на доста висок тон защо яде шамарите в момента. Измъкнах една тоалетна хартия и го накарах сам да избърше и това по пода в допълнение. След което се изнесох с бясна скорост към кухнята долу, защото така треперех от бяс, че си нямах доверие, ако остана край него какво ще му се случи.  След няма и 5 мин. пристига пикльото, тропва ми с краче и: "Докато не ми се извиниш, че ме удари...(пауза да измисли заплаха)". Абсолютно невъзпитателно му казах, че броя до три и ако още го виждам наоколо, ще го опердаша така както не е и сънувал и щях наистина. Сработиха му инстинктите явно и се изнесе бързичко като хлебарка  Убедена съм все пак, че няма и да си помисли някога да повтори този номер, ама не защото съм се обяснявала, а точно защото изяде шамарите. Просто наистина рядко му се случва и това го впечатлява силно и го обижда разбира се.

Иначе - всичко разбира и то отдавна, не от вчера - онзи ден. Поради което, аз пък винаги и по 100 пъти поне за нещо си там - обяснявам, обяснявам, обяснявам, до посиняване и пяна, той ме разбира, казва: "Да, добре" и после - пак си върши същото. Има един Мечо (от бебе, играчка-мачкалка такова, с него ще го женим явно) и го разнася буквално навсякъде, вкл. на ДГ. Вкл. и като ходи до тоалетната. Заради последния му почин, при обуване и събуване на гащи с Мечо в ръцете - въпросният през ден попада в кенефа. Следва бъркане и вадене на играчката от тоалетната, от нея тече вода (и не само) и пристига разреван където съм, влачейки Мечо и познайте откъдето е минал с него к'во е по пода. Ставам, мия ръце, пера мечката, чистя пода, въртя цяла сушилня за едната играчка понеже е адската драма, че "Мечо е пострадал" и няма мирлик и лягане без него... Не говорим 1-2 пъти да се е случвало това, а поне 30-40 до момента. Ха познайте КОЛКО пъти благо обясних, помолих и пр. - просто да не ходи с Мечо, когато ще пишка, или да го остави настрани някъде, докато събува и обува гащи, защото иначе - нали вижда какво става? Да, мамо, добре мамо, ама само на думи... Снощи, след изпълненията с леглото, "сложи тапата" като за пореден път удави мечката в кенефа и пристигна с нея ревящ и оставил локви по цялото трасе. Честно казано така ми беше дошло байгън, че нито се карах, нито се обяснявах. Почистих, измих Дани, изпрах играчката прострях я и си отворих бутилка вино с цел да се "анестезирам"  След няма и 10 мин. - принцът пристигна с "Искам си Мечоооо, без него ми е тъжноооо" и за демо колко му е тъжно - търкаля едни огромни крокодилски сълзи... Обясних, че знае, че на село - нямаме сушилня и ще се наложи да почака до утре, за да изсъхне Мечо, на което получих "Мразя те!" и тряскане на врата.

Че така другари и другарки - не искам наистина никого да възпитавам и превъзпитавам, явно хич ме няма по тази част.  Но напоследък съм в дълбок размисъл доколко шамарите не са ефективно възпитателно средство. Понеже - не е като да не умея да обяснявам добре си мисля, ама пусто - не става и не става само с обяснения. Поне у нас.

хахааа, това с нарочното пишкане и Ники го е правил. не знам защо, обяснението беше, че мозъкът му му казал, че го мързи, не бил той виновен и мозъкът каза на ръцете после да сменят сами чаршафите и да нагъне извънредната пералня дрехи, мхм..

Хи хи хи,значи се връщаме към"старите,изпитани" Макаренковски методи  !! А книгата на този шведски баща с шестте деца има ли я преведена вече?