Ех, че ми е хубаво кристалното кълбо, трябва да го пробвам и за числата от ТОТО-то 

Ще ми се някоя естествено раждала наскоро майка (или няколко), да внесе известна яснота по тЪС драма с отделянето на бебето от майка му, която се вихри медийно. Понеже каквото четох аз поне, е лишено от конкретика в общия случай.
"В българските болници бебетата биват отделяни от майките им" се казва, което звучи като "раждаш, персоналът ти взима бебето и повече не ти го дават. До изписването". Това, което аз знам, че се случва звучи другояче. Раждаш, показват ти бебето (дават ти да го пипнеш, гушнеш) и го взимат - да. За преглед,теглене, къпане, обличане. Не е наистина както "по света", да го увият в нещо, да ти го сложат на гърдата и по някое време по-нататък (предполагам) все пак да бъде прегледано. Тази разлика я има - факт. За доста майки сигурно е важно тази практика у нас да бъде променена, тяхно право си е наистина да преценят кое е по-добре за тях и детето им, следва да се обсъди въпроса и да се види как може да бъде коригиран този момент точно.
И у нас обаче, когато майката и бебето са добре, освен в първите няколко часа след раждането - аз лично не съм чувала бебето да бъде отделено от майка си и по-нататък. Знам, че става баш обратното всъщност. Добутват ти го с кошчето до леглото ти в болничната стая и....оправяй се. И денем и нощем си е при теб, взимат ги само за къпане и после пак ги връщат на майките им. Нямам разбира се информация от първа ръка по темата от всички болници в страната, но от 5-6 поне, държавни подчертавам - това са ми разказвали родилите там приятелки. В старозагорската АГ-болница поне - практиката също е такава от идването на демокрацията насам. Ако и в другите болници е същото, за какво отделяне всъщност се вдига пушилката в момента? За това непосредствено след раждането ли? Питането ми е съвсем сериозно, не иронично, да подчертая.

Мога да се съглася, че при оперативно раждане в държавните болници - има един излишно дълъг период на отделяне на майката от бебето. Това обаче го казвам в качеството си на лаик и пациент, лекар не съм. Считам за излишно дълъг периода в тези случаи, по простата причина, че също съм раждала оперативно и на база собствен опит - съм видяла, че нищо не налага подобна случка, ако майката и бебето са в добро състояние разбира се. Поне това, което съм чела от други майки е било, за 24 часов престой в реанимация, в една конкретна болница бебето го носеха само за хранене, а през другото време го гледаха в "аквариума", единствено защото било родено чрез секцио и такива били правилата... А майката си беше в кондиция - става, ляга, ходи и пр., ама не можело да стои при нея детето и толкова. Детето също нямаше никакви проблеми. Да, това наистина го намирам за тъпо и излишно и аз и не разбирам защо болничните администрации си отварят сами такъв проблем и дават повод за недоволство от страна на родилките. Не виждам причина и това да не се промени, технически - не е проблем.

Обаче, ако нещата са така, както аз ги описвам нагоре - то реално основание за недоволство имат жените, които раждат оперативно в държавните болници, а не тези които раждат естествено. Просто при втората категория - отделянето е за няколко часа реално, а както го говорят - излиза съвсем друго. Предвид, че медийното говорене по темата идва от "Родилница" баш - не е особено чудно, защо се гони такова внушение де, ама и "журналистите" са неадекватни (както винаги) и не поставят въпроса "по същество", ами хукват да въздишат и плачат заедно с представителките на въпросната организация. Сефте...

Аз имам лични наблюдения за една болница при три раждания. Първите две - секцио, последното - нормално раждане. Болницата е Токуда.
Бебето идва при майката 2 часа след раждането. При секциото практиката е да стартира кърмене след раздвижване на майката (около 8 ч. след операцията). Бебетата се оставят при майката през деня. След 22.00 ч. ги прибират в "аквариума" и можеш да кърмиш нощем само при много настояване. При първите две раждания ми носеха на всеки час за кърмене бутилка АМ и доста настоятелно ме убеждаваха, че детето ми не може без нея. Освен това ме насърчаваха да давам бебето между кърменията, за да си почина?! Наставленията за кърмене бяха меко казано неадекватни...Нощем ставах да кърмя и ме гледаха с насмешка...
При третото раждане имах удоволствието да съм в самостоятелна стая и бебето е излизало от там само за прегледи, къпане и ваксини. Всички бяха много учудени. За пръв път във ВИП стаята се случвало подобно нещо. Обикновено родилката там искала спокойствие (разбирай да не й се мота ревящо бебе наоколо).
В поне 3 от големите държавни болници в същия период нещата изглеждаха дори по-тъжно.

Такаааа, много ти благодаря за подробното споделяне White.
Никак не обичам да съм права за такива неща, но и от твоя разказ ми става ясно, че за жалост съм била права по тези въпроси и все още съм ( и преди да забременея и след като родих) - все съм права. За жалост, пак казвам. 

Масовото недоволство на българските майки - е от конкретни практики (дори в частни болници) и си е съвсем основателно за тези неща, които ти споменаваш. Логичният за мен поне въпрос е, защо болничните администрации така здраво са се хванали за същите, които хем са нелогични, хем очевидно предизвикват недоволството на пациентките им? Това е малоумно поведение просто. И няма никаква медицинска причина - точно тези практики да бъдат пазени, та чак се отстояват "със зъби и нокти" от някои специалисти. Имат си "аквариум" така, или иначе, ако майката иска там да й отглеждат бебето - там, ако иска да е при нея - при нея, ако иска "смесена успоредка" и това може. Не е като да не може зер...
Колкото и да ме е яд на "Родилница", защото за мен това са хора с нездрави фиксации и опасно поведение, то тях ги има, просперират и подлъгват родилки да им се вързват най-вече по вина на родните АГ-болници и работещите там. Не са нужни нито кой знае какви усилия, нито пък средства да се променят драстично онези неща, срещу които най-масово недоволстват българските родилки. Казвам "масово". Сега за наистина лиготиите и щуротиите на един малък процент жени по темата - естествено, че няма да превръщаме медицинските специалисти в клоуни, все пак са болници това, не циркове.

Много от по-възрастните кадри в системата, с добър стаж, чиито медицински умения никой не отрича - просто имат генерално сбъркан манталитет и понятия по въпроса "как следва да се отнасяме с пациентите" (дали родилки, дали други - все едни и същи са проблемите). И на първо място им липсва елементарното уважение към човека срещу тях, просто като човек. Факт.
Казвам го, защото при моето раждане, единственият момент, в който бях меко казано подразнена и естествената ми реакция тогава беше "анти" на всичко и всички - се случи именно заради акушерка от "по-старта школа", която явно си беше понатрупала стаж в нЕкоя държавна болница, ама стабилен така. Сигурна съм, че жената чисто технически (медицински) си разбира от професията, за да работи там където работи - да. Ама това на мен, като жена пред раждане - просто не ми стига. Аз очаквам И отношение като към жив човек, който е под напрежение (нормално) с разбълбукани хормони при това, с адреналин в небесата и по тези причини още по-логично - склонен към хиперреакция и за нещо дребно. По-младите й колежки (ама значително по-млади от мен), които ме поеха на влизане - бяха много акуратни в работата си, усмихнати и мили, което не им затрудни нещо действията зер...запис на тонове, въпроси по документацията. Дори въпросът за интимния ми тоалет - беше зададен така, че да не подразни и да прозвучи унизително. "Извинете, но все пак трябва да проверя, защото ви предстои операция и трябва полето да е идеално обекосмено...". Бях си с бременните дънки още, които посмъкнах, за да прецени акушерката как съм се справила с въпроса, което тя направи много деликатно, като жест нали...не е да ме "опипа" все едно съм крава при ветеринар. И (предполагам), за да разсее каквото и да е потенциално напрежение при мен го обърна на "женски разговор" за момент. Да!  "Аууу страхотно, това с кола маска ли?". "Не с "Жилет фюжън" - казвам аз, акушерката ми казва "Браво, страхотно сте се справили и хем с този корем...". През цялото време ми се говори на Вие. К'во толкова трудно и сложно има беееее?! Какво да го направиш това ТАКА? Време ли коства, калпаво ли работиш, нещо се натоварваш ли? Какво? Ми нищо, ама зависи как си научен, или свикнал. Та до този момент - бях в цъфтящо настроение де.
Тогава влиза въпросната по-възрастна акушерка (явно старшата) носи нощница, халат, намусена е, тръгва да ми говори на ТИ, няма "добро утро" даже. Няма справка с документите ми, въпрос коя от всичките за планово секцио съм за деня аджеба, кой е моят лекар... Обръща се към мен направо с: "Ти ли си за секцио?" е въпросът. Казвам "Да". Предполагам, че не само аз съм за секцио днес де, ама знам ли, а и моя работа ли е да уточнявам неща, за които не ме питат...И въпросната жена ми посочва дрехите на закачалката с репликата: "Хайде събличай се и отивай там (посочва съседно помещение) за клизма". Тонът е заповеднически естествено. Младата акушерка междувременно ми подрежда всичките документи, че бяха много, тази след нареждането се врътва...аз съответно запалих метлата на би турбо от раз. 
Платила съм си ВИП-стая, изрично е договорено с лекаря ми, че клизма няма да се прави и за да не се прави - съм направила каквото трябва по негови указания, спала съм 3 часа, пътувала съм до Пловдив, няма 7 сутринта...и тази ми сервира това, с този тон и поведение. Откачих! От бяс! Казах (на фалцет), че никаква клизма няма да ми правят, нито ще се преобличам едва ли не в коридора и изобщо...докато не дойде лекарят ми аз нищо няма да правя, нито те на мен и точка. След което излетях като гюле от въпросната приемна и се разфучах на мъжа ми и майка ми, чакащи във фоайето, че "Частно, не частно - ей пак простотии, неспазени уговорки, че и някаква акушерка ми се троска и ако трябва - няма да раждам нито днес, нито тук, имам 10 дни до термин". Майка ми и мъжът ми естествено (като си знаят стоката) - мълчат смръзнало, аз се наемам още повече де...Звъня на лекаря си междувременно и буквално квича обяснявайки случката. Казва ми, че е в болницата вече, идва, нищо такова няма да се прави с мен, да се успокоя. Да се успокоя, ама не моЙ...мен вече адреналинеца ми е не знам къде. На фона на този цирк, младата акушерка хуква след мен с: "Извинете, наша грешка, ние не сме погледнали в документите, че сте пациентка на еди кого си, елате в асансьора, ще ви настаним в стаята ви". Тръгвам след нея, родата след мен, ама гледам като бик на червено, пуфтя и си повтарям, че просто трябва да се успокоя, понеже преди операция баш - не е добре пулса ми да е какъвто е. От този момент нататък - всичко протече приказно - да. Болничната администрация се погрижи акушерката, която ме вбеси - да не контактува повече с мен, по време на престоя ми, въпреки, че при няколко мои излизания - установих, че е на смяна, на етажа е, но при мен идваха други нейни колежки. Демек - мерки по случая бяха взети моментално и то такива, че се съмнявам въпросната акушерка при следваща пациентка да не догледа документи, да се държи троснато и пр.

Разказвам го подробно случая, защото от него са видни две неща. Нещо толкова дребно, което повечето жени броят за "аре бе к'во толкова", като клизмата, при някой като мен - може да доведе буквално до избиване на клапаните. Въпрос на лични възприятия е всичко, за мен това е крайно унизителна процедура и точка. Няма шанс да я допусна върху себе си, ако съм в съзнание. Това е изяснено предварително, с когото трябва, решено е като потенциален проблем, ама някоя си щото зяпала и си била свикнала така от "едно време" - ака на метеното. Вдигаш нервите на пациент преди операция, влияеш на физическите му показатели също така...от мърлявщина. Не нещо друго. Второто много видно нещо от тази случка е, че НИЩО не коства тя и подобните й да бъдат избегнати. Нещо повече - спокойна, доволна, уверена в твоята добронамереност и не чувстваща се унизена от тон и действия пациентка е мнооого по-сговорчива, съдействаща, слушаща те и пр. Т.е. и своята работа правиш по-лесна така и раждането на съответната жена. Полза имат всички.

Тези неща - пари не струват. И на малка заплата, в държавната болница да си - пак можеш да ги правиш, така по-лесно ще работиш ти самата най-малкото, то е простичко и логично. УЖ.

http://novanews.novatv.bg/news/view/2015/04/29/109562/%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8/

Дано , звучи смислено .
ЗА малолетните майки , знаейки от кой етнос са, само може да ме радва подобно решение.

Досега се  знаеше, че майки студентки буквално източват държавата , само записвайки се  да следват и представяйки бележка , за да получат голямата еднократна помощ. Не ги обвинявам -държавата беше оставила вратичка и разбира се , че ще с е възползват. Но се чудя тези умни глави , които приемат  законите , аджеба не я  ли виждат тази вратичка и да я затворят още с приемането на закона  бре ....

Считам аз лично, че не бива правото на подпомагане да се определя от това, дали родителите са сключили граждански брак. Ясно, че циганите рядко имат такъв и, че това цели да "удари" тях - ОК съм. Но, ако те не сключват брак, защото просто не могат поради това, че са на по 13-14 години когато се "женят", при много от НАС - това е друг вид избор, почиващ на съвсем други неща и не ми е уместно хич да се ползва като "вододел" по темата.
Ако детето е припознато от баща си и без да има брак с майка му, ако се водят с общ адрес, ако ще да декларират някъде си, че живеят като семейство (такива идеи имаше, ама що не се реализираха не помня вече) - следва да се третират и те като "законно бракуваните".

Казвам това, като човек, който дори след развод - врява в смисъла на брака, може би склонен при някакви обстоятелства, да сключи такъв повторно по чисто емоционални причини, не по други. И въпреки това - изключително съм против, да бъдат третирани различно родителите на деца, само по това дали са женени по каналния ред, или не са, когато ситуациите им са реално еднакви. Против съм, защото този въпрос е сходен на въпроса, дали си религиозен примерно, дали одобряваш смъртното наказание и от вида. Не считам, че е уместно по този признак баш да се решава кой, дали и колко да получава, какво и в какъв вид.

Да не захващам пък темата, щото съм "играла в този филм", какво "гарантира" сключването на брак за майките и децата им, ако бракът все пак не върви и се разтрогне. Ми...нищо. Когато там оправят нещата както трябва и следва, а не както Е сега - тогава вече да агитират за сключване на брак. Понеже тази същата "институция" наречена брак - не е само емоция, тя следва да е гаранция за бъдещето на родените деца от същия, пък такова нещо у нас - няма.Та да ме прощават някои отговорни другари, ама този "критерий" да го задават по темата подпомагане на семейства, когато решат другите батаци по темата "граждански брак". Ако обичат.

Мисля, че точно това трябва да се проверява :

Ако детето е припознато от баща си и без да има брак с майка му, ако се водят с общ адрес, ако ще да декларират някъде си, че живеят като семейство (такива идеи имаше, ама що не се реализираха не помня вече) - следва да се третират и те като "законно бракуваните".

Понеже съм чувала история как мъж, не от малцинствен произход, пита „къде трябва да подам документите за намаляване на таксата на жената, че нали е самотна майка“. Както има и „бракувани“, които не живеят заедно и бащата не дава и стотинка за децата си, но майката, докато не тръгне да се развежда, не може да разчита на нищо. То не че после има много на какво да разчита.
Трябва всеки случай да се разглежда отделно и детайлно, а не да се решава генерално и под един параграф да се поставят всички. Това обаче предполага нЕкои служители на държавна хранилка, да вземат да се напнат и да работят. Да работят, бе хора, представяте ли си?! Къде, къде по-лесно е да кажем - „има сключен брак - има възможност за детски надбавки, няма брак - няма пари“. И готово - въпросът е решен, правят нещо хората и понеже това нещо ще засегне основно една определена група, останалото стадо блее „добрееее, това е добреее, браво на хоратаааа“, без капка мисъл по въпроса.

Мисля, че точно това трябва да се проверява :

Цитат

Ако детето е припознато от баща си и без да има брак с майка му, ако се водят с общ адрес, ако ще да декларират някъде си, че живеят като семейство (такива идеи имаше, ама що не се реализираха не помня вече) - следва да се третират и те като "законно бракуваните".

Понеже съм чувала история как мъж, не от малцинствен произход, пита „къде трябва да подам документите за намаляване на таксата на жената, че нали е самотна майка“. Както има и „бракувани“, които не живеят заедно и бащата не дава и стотинка за децата си, но майката, докато не тръгне да се развежда, не може да разчита на нищо. То не че после има много на какво да разчита.
Трябва всеки случай да се разглежда отделно и детайлно, а не да се решава генерално и под един параграф да се поставят всички. Това обаче предполага нЕкои служители на държавна хранилка, да вземат да се напнат и да работят. Да работят, бе хора, представяте ли си?! Къде, къде по-лесно е да кажем - „има сключен брак - има възможност за детски надбавки, няма брак - няма пари“. И готово - въпросът е решен, правят нещо хората и понеже това нещо ще засегне основно една определена група, останалото стадо блее „добрееее, това е добреее, браво на хоратаааа“, без капка мисъл по въпроса.

Бих добавила и собствения си случай - бракувани, живеещи заедно, без претенции за самотно майчинство и социални от всякакъв род, но по документи живеем на различни адреси (щото тати е много зает и няма време да си смени адресната регистрация)

И ние сме с различни адресни регистрации от вече 7 години.Така че това не е водещо.Просто на времето а и сега властимащите не поискаха да регламентират съвместното съжителство.

А за детските, от групичката която се събираме точно 4 майки нямат брак срещу 2 бракувани.Тези 4 са в по-добро финансово състояние от бракуваните, но вземат детски защото нямат брак и не се смята дохода на бащата.Тъпо, но факт.Знам, че не всички са така и че трябва да се измисли добра система.Не вярвам нашите управници обаче да направят това.

А за детските, от групичката която се събираме точно 4 майки нямат брак срещу 2 бракувани.Тези 4 са в по-добро финансово състояние от бракуваните, но вземат детски защото нямат брак и не се смята дохода на бащата.

Даааам, масово е. Предполагам нито една не е от малцинствата... . Понеже все срещу тях се вика, че взимали като самотни майки и човек ще вземе да си помисли, че българките такива работи не правят, сакън.

Впрочем в България детските никакви детски не са, а са социални помощи, независимо как се наричат.

Днес се пених по темата във фейса, да се разпеня и тук 

Пеше, мъжът, който е питал къде да подаде документи за намаляване на таксата припознал ли е детето си?
Жената без брак с припознато от бащата дете не е самотна майка и не взима и стотинка повече от омъжените жени.
Има пропуск в закона и той е, че не се взима дохода на бащата в случаите на съвместно съжителство. Това трябва да се оправи и дано женените двойки мирясат.
Имам позната с реален месечен доход на домакинството около 3000 лева. Двамата съпрузи ги осигуряват на ниски заплати. Наредиха ли се за детски, наредиха се и им дадоха. Мен пък ме осигуряват 10 години на реална заплата и дохода не ми стига да взимам детски.  И като индивид от двойка, която е избрала съвместното съжителство без брак НЕ съм взела една стотинка повече от омъжените ми приятелки/познати/съседки и т.н
На всички ни е ясно защо ще се правят тези промени в закона. Трябва да се ограничи източването на пари от малцинствата.

Aми дa се похвaля и тук-aз съм гордa богaтaшкa. Aко искaте дa знaете в Бългaрия учителскa зaплaтa +инвaлиднa пенсия нaдхвърлят доходa зa дa получaвa моето дете детски. Не се ядосвaм вече. Когaто съм искaлa дете не съм очaквaлa дa го отглеждaм с детски нaдбaвки. В интерес нa истинaтa пък не плaщaме тaксa зa детскaтa грaдинa, зaщото тaткото е с ТЕЛК 98% което в нaшaтa общинa ни освобождaвa от тaксa.
И aко ще се броим-омъженa съм 

Текстът от линка - няма висока художествена и смислова стойност. И ниска няма де, има илюстративна обаче... И именно тя ме провокира да го коментирам, понеже от два дни - просто ми се набива на очи във фейсбук колко мои "приятели" там го споделят, та накрая викам...аЙ да го прочета това "съществено сдухан" за каква драма точно се отнася. Прочетох. И се замислих за неща, които отдавна си мисля за хората от моето поколение, за тези след моето и все се надявах, че грешно си ги мисля.

"Чудили ли сте се какво правят хората, чиято лампа свети точно срещу вашата тераса? В този муден, мрачен, мокър пролетен  час след полунощ... най-вероятно мислят. За тъпото сдухващо време, за крайните срокове в офиса, за това, че аджеба не живеят точно както са си го представяли. Мартин, който завършва своята част от архитектурния проект, който трябва да предаде след 2 дни, и заедно с това поправя частта на колежката, която е начертала асансьорите по 16 кв.м и е сложила прозорци в мазето. Соня, която слуша Шаде и пие втора бутилка вино сама, защото днес се събуди на 30 и осъзна, че всъщност не е постигнала и ¼ от това, което смяташе, че ще е постигнала на 30. Петър, който от половин година неумело се самоубеждава, че вече продължаващият 6 месеца неплатен стаж, по време на който прави кафета и седи до 9 в офиса, е от съществено значение за бъдещата му кариера. Тримата са съществено сдухани."

Не съм се чудила лично аз, но съм била "сдухана" разбира се по разни поводи, причини, важни, маловажни, с вино, без вино... Кой не е бил? Всеки може да се "сдуха" някога от нещо, обаче напоследък гледам аз, "сдухването" стана хронично. Освен това стана легитимно на база "аз ще се сдухам, защото нямам ВСИЧКО което искам, СЧИТАМ че ми се полага да имам..." и разбира се за капак е, защото " в тази държава...какво да е?".

Разбира се, че поради средата ни на обитание (държавата ни) - всички ние постигаме по-трудно, или изобщо не постигаме разни неща, които при същите вложени усилия и старание - едни хора, в едни други държави постигат. Факт. И е причина за "сдухване" - да. Обаче аз у нас и то не от вчера, наблюдавам и друго и то масово - едни хора, много хора, които нямат никаква реална самооценка, но пък имат 100% убеденост, че всичко най-добро в този живот просто трябва да им се случи, ей така, щото са те... И те същите се "сдухват легитимно" понеже...просто не им се случвало.
Не съм на преклонна възраст, но все пак пропуснах момента, в който масовта лигльовщина на моите връстници и по-младите от мен - стана норма и то напълно приемлива в обществото ни. Наред с всички справедливи и основателни недоволства, критики към администрация, корумпирани политици, некоректни работодатели и пр....лигльовщината, ама буквално го казвам на няколко поколения - доби невероятни размери!

Лигльовщината и нереалната самооценка е стигнала дотам, че някой да напише и сподели в интернет и това написаното да бъде харесано и споделено от стотици хиляди потребители, а именно:
"Защото са се прибирали с трамвая. Той е дошъл и те са открили с раздразнение, че тъпите нагли други хора са се качили на предпоследната спирка преди обръщалото на Съдебна палата и сега трябва да висят прави чак до Павлово. В трамвая ги ръчка баба с найлонова торба и синьо-зелени сенки. Малко е сюрреалистично."
Прочитайки това си помислих две неща. Не съм се качвала поне 15 години на превозно средство от градския транспорт, поне в България. Обаче, ако утре се кача на някое, дори уморена и изнервена и някоя възрастна жена ме бута с торбата си и каквото и да било подобно....не бих я описала така в текст. ТАКА - с не особено прикритата досада от факта, че нея изобщо я има и видиш ли ти - ТЯ пречи на моя "жесток, възвишен лайфстайл"...в трамвая де. Би ми минало през ум, че тя е моето бъдещо АЗ, ако настоящото ми АЗ не направи нещо по въпроса да не бъда някой ден и аз такава бабичка (ако доживея). Обаче е по-лесно и удобно разбира се "да се сдухам" от факта, че изобщо бабички има, ползват трамваи, вместо да има газови камери за тях. Това разбира се е за "бабичките на другите" де, моята собствена, която ми прави мекички, докато лежа и се глезя на село, обяснявайки как се изкъртвам от раУта в София (правейки кафета У офиса) - не го броим. Въпросът що си в трамвая, "сдухан" от работата, която не те удовлетворява, пътуващ към панелката която не те удовлетворява, за да се "досдухаш" в нея с еФтиното вино, което пък съвсем не удовлетворява изтънчения вкус на лигльовския ти език и небце (ама за шампанско нЕма пари) - тези хора не си го задават. Не си го задават, защото отговорите не са никак удобни за тях, не са приятни никак - да и защото отговорите до един са свързани с някакъв вид напъване, поемане на отговорност, чувствителност към околните... Гадна раУта в общи линии. Пък, че е гадна - знам от личен опит, както знам, че решението не е в "сдухването" де.

Изумителният финал на материала обаче....вече ме срази. Решението е? Мдаааа - бръскаме алкохол (ако може на прИмоция), представяме се за друг човек (този, който искаме да бъдем примерно), късаме лентата от препиване и така, поне за нощ - ние живеем живота, който искаме да имаме, нищо, че бил илюзия  Просто се запитах в движение... Защо да живея илюзорен живот пияна, вместо трезва да опитвам да го направя реално такъв какъвто искам. Знам, че е трудно, знам че не става за една нощ (както накърканите халюцинации), ама знам и че то друг начин - няма да живееш така както искаш. Наистина. Не "на сън". Да не пропусна, че шизофренията все пак може да е симпатична...

Тези хора, с това мислене и поведение - те именно раждат и отглеждат сега "бъдещето на България", в големия процент. Те бъркат осъзнаването на ситуация и проблем с "аз не мога и не съм длъжен да решавам същия, че е трудно". Те демонстрират пред децата си отношение към възрастните хора, като цитираното по-горе. Те се научиха да хленчат за всичко и да не правят нищо, че да стане по-добре за тях, понеже бутилка уиски и "скъсана лента" свалят напрежението и това стига.

Не съм оптимист.

Материала: http://www.goguide.bg/koi-kakvo-zashto/1629-SYShtEStVENO-SDUHANI

Това за бабата е масово, но не знам дали е от нереална самооценка или чиста проба липса на елементарно възпитание. Все им пречат възрастните по градския транспорт, та и този коментар на подобен ми прилича. Вечно им подвикват къде били тръгнали точно когато хората отивали на работа, че пречели и пълнели рейсовете. Въобще да видиш ти отношение към възрастни хора. Все едно те ще са вечно млади или като остареят ще гледат да излизат извън часовете за пътуване на младите.  Много ме дразни, понеже дори и да си го мислиш, е супер невъзпитано да се държиш така.

Хич няма да го чета този материал. :lol:Жбрул,ти ме предубеди вече,а и аз съвсем не съм вече"бъдещето" на нацията. Редовно се качвам на градския транспорт и съм пределно доволен от това ! Може би въпросът е дали самият транспорт си заслужава.....? При нас това е решено!!! И нормално е,в такава мрачна среда, все повече млади хора да бъдат обзети от "мрачни,сдухани мисли". Защо ни учудва това?/ не визирам текст,защото не го прочетох/.Да се "сдухваш" мисля е привилегия на младините.Тогава мечтите са толкова високи,че обикновено са недостижими . И остават "недостигнати",без значение на възрастта  . Просто на младите това им се отразява по-"сдухващо",а ние го приемаме по-философски.

Рачо, като бях млада ( разбирай до 30 и без дете) грам не е имало кво да ме сдуха. Животът беше пъстър и динамичен, пълно щастие ако питаш мен. Като не ми хареса общественият транспорт и 10км пеша не са ми се опирали примерно. Не вярвам да е станал по-лош за последните 10 и повече години, в които не съм се качвала.
По се намира сега нещо да ме сдуха, че има върхове и падове, но тогава.... та смятам тинейджърите са виновни

Стана ми забавно и странно в същото време от коментарите ви... Казвам и защо. За мен лично е нелогично да се възприемаш като някой можещ, заслужаващ, някой на когото му се полага ПОВЕЧЕ в този живот от "бабата в трамвая"... Обаче в същия този момент - да нямаш друг избор/вариант освен този, който има въпросната баба (дето е нали мноУ по-зле от теб във всякакъв смисъл). И те дразни това, че я има нея в "твоя трамвай", а не това, че ти "великия" си в трамвая? И се "сдухваш" от ситуацията, ама решението не е да не си в трамвая, ами да няма бабички в него "дето да те изнервят"? Сериозно?

Не ми беше изобщо мисълта за "възпитанието на днешната младеж" в по-общ смисъл. Мисълта ми беше, че незнайно как и защо - няколко поколения вече живеят с идеята, че им се ПОЛАГА, ама почти автоматично - най-доброто възможно в този живот и когато не го получат все пак... те се "сдухват". И все някой и нещо им е крив за "сдухването" и неполучването на желаното от тях... И те наистина дълбоко вярват в това. Тази им вяра води до НЕнапъване и липса на прогрес. Личен и обществен. Води до някакво хронично мрънкане, киселявене и циклене само. И тези ми изводи са от лични наблюдения, не от материала цитиран по-горе само. Той просто потвърди някои мои опасения по тези въпроси.

Не мога да не споделя този материал просто!!! Много от мислите и наблюденията ми относно "съвременното родителство" (и неща, които са ми "анти" открай време) - изказани от специалист, при това баща на ШЕСТ деца. Поучително четиво, особено за "по-пресните" родители тук, които са в постоянна драма "колко са лоши", ако не се въртят на пета за всичко на дългоочакваното си, безценно дете/деца. Ами не - всъщност ако се врътнете на пета - просто им вредите. И съвсем смилаемо е обяснено ЗАЩО.

http://webstage.bg/roditelstvo/1651-kak-otglezhdame-neblagodarnitzi-provalat-na-liberalnoto-vazpitanie.html

П.П. Маги, мерси

Jbrul, вчера из фейса четох статията  .
За по-пресните родители няма драма и не бива ад има  -аз като се  замисля   до 2г направо не съм  имала проблеми  , в сравнение с настоящето 

nimika, не съм особено съгласна, че няма драма за пресните родители, защото те нямат опит (тези с първо дете) и са най-податливи на внушения от околните "как се възпитават деца". Съответно са и най-несигурни често по тези въпроси...
И под "възпитание" - нямам предвид изграждане на навици като миене на зъби и ръце, а формиране на отношения между детето и възрастните в семейството, както и извън него в здравословно йерархичен вид. Наистина в днешно време и според сегашните "моди" по тези въпроси - то излиза, че трябва да оставим децата си "да си правят каквото си искат и както им идва отвътре", че иначе сме ги травмирали, ограничавали, вредим им така и пр. И накрая наистина се оказва, че отглеждаме едни деца, които се мислят за "пъпа на света" и колкото повече растат - толкова повече за това се мислят. И накрая стават едни възрастни, без никаква реална самооценка за своите качества, реални възможности и понятие на кой свят са изобщо. (ти само излез погледай тазгодишната партида абитуриенти, чудна илюстрация ще са масата от тях на тези ефекти)

Наистина в желанието си да обгрижим добре, често просто се оливаме (не изключвам и себе си в някои моменти). В страха си да не отблъснем по някакъв начин хлапетата и да нямаме стабилна връзка и отношения с тях - често се отказваме от ролята си на авторитети, в полза на това да им бъдем "най-добрите приятели". Е да, ама то неслучайно човек си има родители, има и приятели. Четох наскоро и друга статия в тази връзка (пусто не я намирам сега, но ако я намеря ще я добавя), в която ставаше дума, че съвременното поколение - расте главно комуникирайки с връстници. Докато предишните поколения, до тийн възраст са изкарвали поне половината си време в среда от възрастни хора (семейството, семейните приятели). Т.е. предишните поколения - са имали възможност да общуват, наблюдават, възприемат, имитират поведение и отношение към света на зрели индивиди, което е важно и то много. А сегашните деца, едно че отрано, благодарение на съвременните комуникационни средства общуват главно едно с друго (от което следва ударен обмен на тяхната неопитност). Второ, че често се оказват с родители с инфантилно поведение, които не са коректив и авторитет за тях, ами баш напротив - стремят се да се нагодят към поведението на детето. И не го правят, защото са мързеливи идиоти в общия случай, а защото те самите са объркани тотално по темата "как бива и не бива да се отнесем в ситуация Х". В днешно време стана тотално табу например, родител да се скара, да се наложи за нещо на детето си, да забрани нещо (извън пряко застрашаващите живота му), режимите били кофти нещо и ограничавали волната детска душа и съзнание....

Тези неща като тенденция - започват още като се прибереш с новороденото у дома и правилото е: "угаждаш на всяко мрън и рев, че не знаеш защо реве нали...". Неусетно я подкарваме по същия начин като проходят и вземат да рутят къщата и да рисуват по стените, понеже "ми то малко дете още, не разбира милото". После пък не можеш да го накараш да си легне до сред нощ, а утре е на градина, защото, а опиташ - а се почне рев, тръш и истерия, я защото си му спрял филмчето, я защото не искаш да спи на родителската спалня...И се чудим защо така правят? Ми така правят, защото откакто се помнят - за всичко им е угодено, за всичко почти сме отстъпили и си знаят, че "с малко панаир" - става на тяхната и точка.

Давам и обратния пример с нас самите и по-големите от нас (аз ще стана на 35 скоро). Ами да не би да не сме били обичани и обгрижвани ние от родителите си? Били сме, но имахме и респект все пак, ако щеш за чисто битови неща - "лягай си", "прибирай се", "не може да гледаш този филм, не е за деца", "не може да останеш повече при нас и гостите в хола, защото е късно вече и тук е за възрастни" и...точка по тези въпроси. Приемахме го за нормално, беше така във всеки дом, беше така при приятелчетата ни, никой не страдаше и не се травмираше от това И все пак - станахме хора (да не повярваш  ) Сега е оле-мале положението. Съберем се с приятели и децата на гости някъде (не са бебета я) и са 4-5 деца. На разположение им е освен детска стая и целия апартамент, играчки, каквото ти хрумне, сервирана им е храна на отделна маса... Ние сме седнали в една стая възрастните, като възрастни уж, ама нЕма братче спирка от лазене, писъци, лиготии и все някое ни е качено на главите с някой "жизнено важен" въпрос. Ако аз направя забележка на моето, то ме контрира, че ей на - другото дете пък си стояло тук и за гарнитура пищяло за нещо и защо за него не можело....И е така, понеже масово се извъдихме ей такива родители, които не знаят къде аджеба да сложат границата за нещо, с което хич не правим услуга на децата си де.

Абе що няма тука "лайкове" 
Ети, абсолютно съгласна с теб! Аз като имам повече деца ги "строявам" групово и настоявам и другите да правят това. У дома до някъде ни се получава