Рачо, ето отговор на някои от въпросите ти, макар че цитираният от мен материал е от 2010 година. Обаче оттогава насам - положението в областта само се е влошило т.е. актуалните към днешна дата цифри (нямам време в момента да се разровя подробно) ще са още по-неприятни.
"..през 1993 г. у нас е имало 65 000 професионалисти по здравни грижи. В момента те са 36 000, от които 26 000 са медицински сестри. Средната им възраст е 47 г. и ако тенденцията се запази, след 10 години у нас няма да има професионалисти по здравни грижи, заявиха от БАПЗГ. От там коментираха, че проблемът – липса на медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и т.н. е световен проблем. Според данни на СЗО по света има 1 млн. незаети работни места за тези професии." "Почетният председател на БАПЗГ проф. Станка Маркова отбеляза, че положението е такова, че ако на година се обучават по 1000 сестри, след 30 г. България ще достигне необходимия минимум. За момента обаче не може да се обучават такива бройки, защото медицинските университети нямат необходимия капацитет за това."
"Зам.-председателят на националния съвет по качество на БАПЗГ доц. Иванка Стамболова отбеляза, че високата годишна такса от 700 лв. и средната заплата от 400-500 лв. намалява драстично броя на желаещите да учат за медицински сестри. Освен това в момента те могат да се обучават само в 5 учебни заведения – петте медицински университета."Какво излиза, като "дръпнем чертата"... Като начало, у нас нямаме базите (капацитета) да поемем и обучаваме професионалисти по здравни грижи, дори да има наплив от желаещи за целта. Наплив обаче няма, защото това са тежки, отговорни дейности, влагаш няколко години труд, набиваш финансов ресурс, за да бъдеш обучен, а накрая за всичко това - получаваш (в общия случай) месечно възнаграждение по-ниско от това на продавачка в МОЛ-а, или касиерка в "Била". Ами и аз да съм и аз няма да се хукна това да уча и да работя, освен ако от самото начало не планирам да го работя извън България. Както са посочили от СЗО - в световен мащаб има 1млн. (поне) свободни позиции за такива работници и във всяка "по-бяла" държава от нашата, работейки това - ще изкарвам в пъти повече оттук. Плюс, че ще имам в пъти по-добри условия на труд. И младите кадри естествено - изтичат натам. На талази и това е съвсем логично.
Та аз лично, не виждам как тенденцията ще се промени, при описаните дотук обстоятелства. То е същото, като да искаме да увеличим раждаемостта у нас с "патриотични призиви", обаче без да има условия, хората масово да могат да отглеждат поне по три деца, без да е неизбежно да изнемогват и физически и финансово за целта. А и в общия случай, дори изнемогвайки - за доста е непосилно и едно дете да отгледат добре и затова не смеят да имат второ, трето, пето...не от "липса на желание" и не, защото имат репродуктивни проблеми.
Тук навлязох в друга тема, ама ми е актуална, заради един скорошен разговор по нея. Каза ми се (от мъж, който няма деца де
), че аз не съм планирала поне още едно дете да имам...от мързел да го отгледам и "щото не ми се напъвало" за целта. Вкара се "железният аргумент" как преди 100-ина години, българите масово имали по 5,6,7 деца, отглеждали си ги всичките безпроблемно и моите приказки, че за целта трябват и доста пари - са неадекватни. Опитах да обЕсня на въпросния господин някои елементарни и очевидни (поне за мен) неща по темата. Начинът на живот от началото на 20-и век досега доста се е променил и то в много аспекти. Сега населението - не живее масово по селата и не се препитава обработвайки собствено парче земя, отглеждайки животинки и не е "стандарт" да живеем по 5 поколения в една къща с 4 стаи и зимно време и козите да спят с нас в чергите. "Стандарт" е било също така за тези 5, 7, 10 деца на семейството - предвиденото бъдеще да е "работна ръка на къра". Момиченцата често са оставали неграмотни (понеже от тях се очаква да жънат, доят стоката, шетат и раждат само), момченцата са похождали на училище в първите отделения, ама и те не масово, ако са от бедно семейство... В по-заможните фамилии - са изучавали някое за чиновник, в най-заможните - У чужбина и да стане вишист, ама това вече е било най-редкия случай.
В днешно време, ако си отглеждаме децата по гореописания начин (и не сме цигани) - ще ни погнат не Социалните, ами и ГДБОП. За само едно дете - ние следва да осигурим нормална жилищна среда (даже има някакви стандарти за мин. квадратура, която се приема за нормална среда на обитание). Следва да си издържаме децата, докато учат, за да могат да учат. Трябва да учат, щото мама и тати си нямат кър и козички, ами за да могат тези деца да се издържат някой ден - трябва да получават някъде заплати. За да ги получават - трябва да могат и знаят куп неща, които не се усвояват от днес за утре. За да бъде моето дете по-конкурентно на трудовия пазар - аз трябва да осигуря и средства за езикови курсове, други курсове за умения... Трябва за да е здраво, да осигуря средства за курсове по спорт, да купувам качествени храни... Трябва, за да е щастливо, да му осигуря хубави ваканции, разни забавления, които също не са безплатни. Пък аз милиони не изкарвам, както и вие не ги изкарвате. Не съм и безотговорен човек. И в качеството си на такъв - не мога да си позволя (и да можех физически) да си родя още 1,2,3 дечица ей така "щото искам" и "щото е много хубаво" да има деца. Хубаво е, да. Ама те искат и отглеждане, при това качествено (и скъпо), а не само да ги родиш нали...
Та при този стандарт на живот, който имаме в момента масово - раждаемостта ще се повиши, когато "произведем" по 1500 акушерки годишно и те останат да работят по родните болници.