По същата логика ще се храниш в градския транспорт само защото няма табели, че е забранено? Специално за храненето (прави трохи, т.е. цапа, а остатъците привличат насекоми, гризачи и други животни, опасни за общественото здраве; "чисто" не значи нищо в случая) и за пушенето (да не обяснявам защо) има известни ограничения и не може да се прави където ти е кеф. Затова е и възпитанието - да се сещаш какво не може, дори и когато не е изрично написано.

Зайко, за куп неща има неписани правила, които се свеждат до "домашно възпитание" и в общи линии са същите, които важат в собствените ни домове. Не акай на килима в хола, не хвърляй боклук извън кофата и пр. Та за такива "базови" неща - не е нужно да има табели, тях всички ги знаем. На кое да е обществено място, където са МОНТИРАНИ от управата на въпросното място автомати за продажба на харни и напитки, или направо си има лафки и заведения продаващи храни и напитки - то неписаното правило е, че можеш да ги консумираш на територията на въпросния обект. Дали на цялата му територия, или в специално обособени за целта  зони, или е изрично упоменато с табели, или е твърде очевидно къде може и къде не може. Ако не може изобщо - също си има табели, стикери, картинки дори (за неграмотните) и така.  И не си длъжен по който и да било действаш у нас закон - да консумираш само купени от техните обекти храни, хеле на автогара, ЖП гара, вкл. по причините посочени от Сикс. Има диабетици, които трябва под час да ядат еди какво си точно, има хора със сериозни хранителни алергии и пр., да не говорим за пътуващите с много малки деца, доколко е възможно на едно 2 годишно да му обясниш, че като е гладно баш сега "тука не може". Или зорлен да го нахраниш преди излизане от вас, докато то реве, плюе и "не ще баш сега тая попара", което вЕрвай ми е по-честия случай с тях. 
Ако ви попитам дали е редно и нормално, когато отидеш на опера, да ядеш и пиеш - ще ми кажете "абсурд!" нали така? Така, ама в салона само докато тече представлението, а има и ложи, където пък е нормално да се сервира шампанско например За нас извън ложите - има бюфет на операта и в антрактите хората ходят там за напитка, някакво леко хапване и е така откакто аз се помня, вкл. и в момента. Та в случая с операта - няма абсолютно забранено и неуместно да се яде и пие по принцип, абсолютно неуместно е да ръфаш пуканки в самия салон, докато върви представлението само. В антракта, на бюфета, да хапнеш и пийнеш нещо - не е неуместно. Та е въпрос на познаване на порядките за даден обект, а не някаква висша наука все пак това с яденето на обществени места. Чакални на гари и автогари се почистват нон стоп освен това, та и да ми паднат на пода трохи от кифлата - те няма да стоят там с месеци, сещаш се. И с кошчетата за боклук дори съм попадала на изключение в Бодрум, на крайбрежната. Мъкнах обелка от банан поне километър и няма и няма кошче за боклук, гледам край мен хората хвърлят по земята, възмутена съм разбира се... Е, добре, че един местен ми обясни, че там няма кошчета от съображения за сигурност (да не метне някой бомба в кошчето) и затова се хвърля по земята и постоянно едни хора с метли и лопати вървят там и събират. твърде е голям и шарен светът вече и по разни причини, на разни места, дори някои базови правила за едно и друго не са валидни.

За пушенето, че е логично да има куп ограничения, аз не отричам. Да видя някъде да го правя?  И прочете ли внимателно ситуацията в хотела, която споделих? Не аз съм се бухнала на закрито да одимявам непушачите, а непушачите са седнали там, където по всички закони и правила - аз имам право да пуша. Но понеже е просто технически възможно една открита градина, да се превърне за нула време в "закрито обществено място" - драгите непушачи, с пяна на уста настояваха това да се направи. Просто щото искат да седят в 22ч. на планина едва ли не по бански и щото са против пушенето изобщо и "ся ще ми докарат те на мен акъла" нали, което изобщо не е тяхна работа да ме прощаваш. Дали пуша, или не пуша е мой личен избор все пак и някакви непознати хора - изобщо нямат правото да ми се бъркат. Обаче уви - те са убедени в обратното и възползвайки се от мързела на персонала - просто се налагат на мен и другите като мен и никак не го считат за невъзпитано най-малкото. Честно, на теб това да ти изглежда възпитано, или нормално, а и все пак сме в хотел, за който всички плащаме еднакво. Не съм на гости в нечия къща, че да съм длъжна да спазвам неговите правила, базирани на личните му разбирания за нещо все пак. Обаче Зайче, у нас битува мнението, че каквито и да са правилата за нещо, ако теб лично не те кефят - просто можеш да не ги спазваш и споделеното от мен е пример точно за това, ама "с обратен знак" по отношение на пушенето. Както в някои заведения се нарушава забраната и все пак се пуши на закрито, също е нарушение на моите права, да ми се блокира разрешената по ЗАКОН зона за пушене в заведение, заради каприза и личното мнение по темата на някакви непушачи. И това, че по принцип да се пуши не е полезно - изобщо не може да бъде основателен мотив за подобни прояви. Съжалявам.
Същия вид наглеене и простотия в действие, мога да ти дам по деликатната тема с децата. Понеже с деца е разрешен, гарантиран, защитен достъпът до където се сетиш (и така трябва) - родителите масово злоупотребяват с това свое право. В същия хотел и ресторант, две поредни вечери, родителите на новородено с колики (майките тук знаят какви писъци са безконечни в този случай) - си седяха, люскаха ракии и то си пищя ли пищя 2 часа. Още 50 души клиенти - не можеха да си чуят приказката, аз пих хапче за главоболие, ама пусто нали - тя имала право госпожата да си седи където си ще с бебето си, пък било то и ревящо и смущаващо храненето на всички останали и толкова. По-големичките тичащи, пищящи и лежащи по пода на ресторанта деца - хич да не ги коментирам. "Ми те деца" (с родители-кретени) бих добавила, ама с чиста съвест аз.

И пак ще кажа, че е права Боби, че маса народ си бърка личното мнение и разбирания за какво ли не, с "по принцип е редно, възпитано, невъзпитано, трябва, не трябва". Същото би било, ако аз сега претендирам, че понеже на мен ми късат нервите ревящи бебета, пищящи и тичащи деца по заведенията за хранене, или не трябва да имат достъп до тях, или да имат само ако стоят като препарирани и в пълна тишина, или барем да се държат малко от малко "прилично" там  Само, че аз си давам сметка, че това ми лично мнение си е точно ЛИЧНО мнение, а не е правило (писано, или неписано), закон пък изобщо. Затова си го пазя за себе си и затова аз на моето дете - не позволявам да обръща ресторантите в плац за игра, да докарва децибели на излитащ самолет и да щъка и бърка по хорските чинии, щото "ми то дете, да го вържа ли?" Това са моите разбирания по тези въпроси, прилагам ги спрямо моето си дете, през ум не ми е минало някога, да "посъветвам" родители на разюздани хлапетии на съседна маса, да направят като мен. Не е моя работа, нямам право да им се бъркам за тези неща и като не ми харесва обстановката - ставам и си заминавам и толкова. Нищо сложно.

Добре, къде се пуши във въпросният хотел/ресторант, когато градината стане затворена тераса?! Аз съм непушач от дълго време ама не мога да си представя, че трябва да мина през целият комплекс и да пуша до табелата.... Много ми е странно, че в твоят случай персоналът прави обществено достояние проблема, който всъщност е техен някакъв. Не е ли нормално те да имат управител, или някой, който да отговаря за обекта докато е отворен?! Книгата с оплаквания още на другият ден са я сменили или са дописали сто похвали в нея  аз поне не мога да я приема като нещо сериозно.

Яденето в чакалнята и на пейките е странно и различно от яденето в кътовете за хранене. Аз може би и защото нямам никакъв досег с общественият транспорт с години и съвсем не бих се хранила там, но пък в случаят охраната налага ограничението, не околните, значи може и да имат някакви правила хората...

Като много пътуващ с влакове и автобуси до преди 2 години човек да ви споделя, в БГ много рядко има място обособено за хранене.Само на софийската автогара има маси със столчета, който са към определени обекти и няма как да си ядеш твоя храна.Навсякъде има лафки, закуски, нон стопи и каквото се сетиш.В чакалните, ако има такива можеш спокойно да хапнеш каквото искаш, до сега никога не са ми правили забележка.А колкото до това да кажеш на едно дете, че не може сега да яде, защото тук е забранено е леко абсурдно.Значи всички ще чуят и ще разберат, че детето е гладно, а писъците и рева, ще се чуват доста дълго и доста надалеч.
За мен лично е по-неприятно, да се храни човек в автобус или във влак, но и тогава си затварям очите поради гореописаните от Жбрулата причини.Просто не знаеш дали няма някое съпътстващо заболяване човека.
Всяка нация си има някаква особеност, имам чувството, че нашата е да създаваме разни неписани правила и да сме по-велики от Английската кралица.В тоя ред на мисли никога няма да забравя в едно плевенско заведение група немци как си пърдяха на воля и за тях това било естествено и нормално.

Добре, къде се пуши във въпросният хотел/ресторант, когато градината стане затворена тераса?! Аз съм непушач от дълго време ама не мога да си представя, че трябва да мина през целият комплекс и да пуша до табелата....

Е, как къде? Никъде, където можеш да си седнал, ядящ и пиещ.  Може прав кЪт добиче, само пред входа на хотела (на терасата на стаята ти) и пред градината на ресторанта, когато е затворена въпросната. Ама ако вали и на второто място не може, щото няма козирка, чадър, или друго и няма как да стоиш там без собствения си чадър да кажем. Хотелът разполага с лоби бар, луксозна зала на ресторанта и пиано-бар - все просторни и комфортни места, на които разбира се не се пуши. За пушачите, който така на око се оказаха едно 70% от гостите на хотела - има 10-12 маси в т.нар градина на ресторанта и т'ва е положението. Пушач, или не - за там чакаш ред, правиш резервации и пр. и когато се доредиш.

Да отбележа, когато е отворена тази градина - никога не съм се подразнила, че са седнали в нея непушачи и аз трябва да почакам за места. Колкото аз - толкова и те имат право да си вечерят на открито и на въздух. Градината не е само за пушачи разбира се. Когато обаче са затворени джамовете - реално вече не е градина, не е "на открито" и "на въздух" - затворено помещение си е точно колкото и основната зала на ресторанта. При това е много по-малко луксозно и комфортно от основната. Там са едни големи тапицирани кресла и пр., не маси и столове от имитация на ратан. Та когато стана конфликат - 2 маси непушачи, при напълно празна закрита зала на ресторанта - настояваха градината да стои също затворена, понеже...ми те там искали да си стоят, па им било студено, ако се отвори и не искали да се пуши и т'ва е то. Като им е студено и не щЪт да се пуши - могат да си седнат вътре все пак и това "вътре" е точно толкова затворено, колкото става и онова "навън" при пуснати стъкларии. Нямало пък да се преместят и не можело да се отваря. Е, освне да се сбием и да се псуваме по въпроса - то друго не остана.
Управителят си тръгвал в 17ч. и оттам насетне - хотелът се "управлява" от сервитьори, рецепционисти и охраната.  Книгата за оплаквания не знам дали я разгръща някой изобщо, ама за всеки случай пък - писах. Ест. - после пуснах мейл на управителя на хотела де.
Та пак казвам Марго - не ми е темата "пушенето", ами това ми е примерът за простотията ни и дълбокото неосъзнаване, че личните ти права приключват там - където започваш да нарушаваш правата на някой друг. И "според мен е по-добре еди какво си..." - НЕ Е легитимно основание да нарушаваш правата на другите, ама уви - подобно разбиране на нещата у нас хич не е масово.
И да, в лично качество, като пушач бях дълбоко подразнена от това, че аз спазвах правилата по темата чинно и без да мрънкам, вкл сядайки на плажа в близост до някого питах пушач ли е, дали би му пречило, ако аз пуша и вейне дим към него...И като отношение от страна непушещите - получих каквото споделих подробно. Ми не, нямам никакъв стимул и аз да им уважавам правата, след като те така "уважвават" моите.

Маги, аз обществен транспорт не ползвам и не съм ползвала, поради което не мога да взема отношение от личен опит, но лично за мен - някой да се храни в чакалня на автогара, ЖП-гара, или във влака/автобуса - не представлява проблем някакъв. Стига да се храни прилично т.е. внимавайки да не омаже всичко наоколо, като приключи да си прибере в пликче остатъци от храна, салфетки, друго и да си ги изхвърли после и толкова. Ами може и моята логика да е крива в случая, ама колкото ми "пречи" някой ядящ в заведение за хранене, на плажа, на пейка в парка - толкова ми "пречи" и на другите спрегнати места. Лично аз на няколко пъти, в хипермаркет, съм вадила на Дани бисквити от кутия (още немаркирана и неплатена), докато пазарувам другите неща и го возя в количката, защото иначе ще опищи света. Минимум. Ми сигурно е ръснал трохи по пода на БИЛА - да, по принцип - не се отваря неплатена стока - да. Никога не са ми правили забележка, ни клиенти, ни служители, на касата плащам разпечатаното, жените се усмихват, закачат го, питат дали е било вкусно и толкова. Е, това като беше на 2-3 годинки де, сега вече знае, че не може и нямаме такива случки.

Всяка нация си има някаква особеност, имам чувството, че нашата е да създаваме разни неписани правила и да сме по-велики от Английската кралица.

Точно обратното е - да не спазваме никакви правила.

В тоя ред на мисли никога няма да забравя в едно плевенско заведение група немци как си пърдяха на воля и за тях това било естествено и нормално.

Император Клавдий го е постановил и се е смятало за нормално. С времето и скрупулите това се е забравило.

Цитат на: magi_st в Септември 04, 2015, 13:12:02 pm

В тоя ред на мисли никога няма да забравя в едно плевенско заведение група немци как си пърдяха на воля и за тях това било естествено и нормално.

Император Клавдий го е постановил и се е смятало за нормално. С времето и скрупулите това се е забравило.

Е, то по онова време какви неща са се смятали за нормални, ехе...

Не вярвам на някого да му е приятно там, където се храни, да се разнасят фекални миризми.
Въобще не ми пука кой къде си пърди, въпроса е ароматите му да не  навлизат в личното ми пространство, защото границата на неговото право да си попръцква, е моето право да не се налага да търпя такива прояви.

Също така не съм длъжна да търпя някоя да ми мляска или хрупа в ухото, пък той нека да си твърди колкото иска, че не е забранено да си похапва, където му душата пожелае.

Не съм обиколила "целия свят" (за мое съжаление), имам контакти с чужденци и българи живеещи постоянно в чужбина и си говорим с тях по всякакви теми... Та доколкото си правя изводи за разни неща, на база лични впечатления и контакти - е, такива като нас, дето стръвно и главно да се занимават с това "на какво НЯМА право" съседа, непознатия им човек някъде, с какво ги дразни и им пречи - чак толкова ни съм чула, ни съм видяла досега поне. Нещо повече. За нас не е въпрос на писан закон и правила някакви дори, кой с какво ни пречи/дразни и пр. и дали на такава база - можем да мрънкЯме, че да имаме претенции към въпросния. Масово ни е напълно достатъчно като аргумент нещо от вида на: "на мен не ми харесва", "аз това не го разбирам/одобрявам" и да се почне.... Защо така - идея нямам, вие ако имате?
Да, по чужбина хората "викат полиция и за най-дребното", ама това "дребното" някъде го пише като основание да се вика полиция. Ако не го пише и да се пукат откъм гърба - траят и толкова. Освен това, ако имат проблем с нещо, някого - първо (според зависи какво е) си мислят дали все пак им е толкова проблем наистина, че да не могат да го изтърпят, после се опитват да говорят с другия човек, ако нещото им е нетърпимо, че едва ако изход не се намери човешката - тогава се стига до конфронтация от някакъв вид. При нас първата мисъл и реакция е да се конфронтираме. Напъва ни някак си. Да скъсаме нервите на другия, да скъсаме и своите, да има децибели, обиди и "аз на тебе сега ще ти покажа...", ама за най-дребното нещо да е - все така.

Правилата у нас са "за красота". Защото, ако правилото за нещо - не ти изнася на личния кеф и разбирания - това е достатъчно основание за повечето от нас, да се накобрят, да "вкарат реплики" и да се скарат с околните дори, примерно защото еди къде си било разрешено да се яде, ама на МЕН лично не ми харесвало и не ми се виждало нормално да се яде там. Или да се пуши, или да играят и да пищят деца, или да се ходи на плаж по монокини..., или каквото се сетите там. И това е така, понеже у нас има едно единствено вездесъщо "правило" за всичко и то се изразява в "според мен" И това е много видимо и извън конкретно обсъжданата тема тук, видимо е и из целия форум по медицински въпроси вкл. Повечето правила за каквото и да било у нас се нарушават, не защото са лоши, тъпи, калпаво написани и пр. , ами заради това, което споменах. Манталитет.

Също така не съм длъжна да търпя някоя да ми мляска или хрупа в ухото, пък той нека да си твърди колкото иска, че не е забранено да си похапва, където му душата пожелае.

Еми ти сега може да поискаш и въобще да не чуваш звуци издавани и други човешки същества, включително и говор, ама като живееш в общество няма как да не ги чуваш. Храненето не е по-шумно от говоренето.

Ами пак ще кажа, че си ни е такъв манталитета просто. Постоянно да се фиксираме кой, как и с какво ни пречи, като в същото време пък не спираме да си врем носа в живота на другите, да им раздаваме, че и да им натрапваме дори непоискани "съвети", като последното го правим с безумни "аргументи" от вида на: "ама аз за твое добро", "защото съм прав", "според мен е така, а не онака". Разбира се, когато ние правим последното - считаме го за редно и нормално, когато друг го направи спрямо нас - сме възмутени, обидени и "аре бе тоя/тая ще ми каже на мен".  Много интересен парадокс във възприятията.

Ако в по-големите населени места, където сме много хора, сбутани на малка жизнена площ, живеещи в блокове, пъплещи в задръствания и чудещи се къде да паркираме, или как да се придвижим между паркираните по тротоари и градинки коли и да кажем, че тези неща ни изнервят, напрягат и стават чест повод да се конфронтираме с околните... Да кажем, ама всъщност не е това основната причина да го правим, това са формалните и удобни поводи според мен. Просто си ни напъва да се държим така, харесва си ни и само бегла причина да се появи и се почваме.
Същото поведение го виждам и тука на село например, където изразът "живеем в общество" е в общи линии повече израз, отколкото реална ситуация. Всеки си има къща с двор, типът на строителство е такъв, че дори няма как някой да ти надзърне в двора, да влезе неканен и да те обезпокои пък - съвсем. Къщите са с "гръб" към улицата, следват високи по 3-4 метра порти и зидове, същия тип високи зидове са и между твоя и на съседа ти двор. Прабаба ми наричаше този тип строителство "турски дувари". Да не говорим, че има цели улици, на които от 8-10 къщи само една е обитаема нали... Та при това положение, логично е никой на никого с нищо да не пречи нали, да няма заяждания и разправии, дето се вика - жизненото пространство е не просто достатъчно, ами в излишък, но... Нашенеца си го напъва да се заяде и да измисли кой с какво му пречел и винаги успява да го измисли де.  Съседът ми например, успя да направи грандиозен скандал на друг съсед, чиято къща е през 5 къщи от неговата по следната причина. Другият съсед си разчиствал някакво помещение и намерил куп стари черги, разни парцали и подобни, които решил да изгори в огнището на сервизно помещение (там където си вари компотите). Хубаво, ама този гори парцалите, димът от това миришел гадно, в този момент посоката на вятъра била такава, че димът отивал към къщата и двора на моя съсед. Ама дъщеря му пък била простряла на двора им пране в този момент и то щяло да се вмирише на лошо от дима...И се грабва тоя моя съсед и хуква при другия и се почват викове на тема защо ги горял тия парцали, защо точно сега, защо не гледал накъде духа вятърът и къде му отива дима, защо преди да ги гори не бил минал по цялата улица да ни пита, дали сме по дворовете, дали имаме пранета и ще ни пречи този дим, че чак тогава да пали огън, ама нямал право пък да гори парцали тоя, нищо че в неговата си къща ги гори. Бе чудооо! Този с парцалите разбира се - сиктирдоса моя съсед с: "Бе ти ли ще ми кажеш бе?!!!" и останалото не е за цитиране, ама се сещате в какъв вид беше. Замалко щяха да се сбият, това двама мъже над 60-те години, че други съседи излязоха да ги разтървават. Сагата не приключи тук, ами продължи във вид на ходене по съседските къщи от страна на двамата участници във въпросния цирк и настояване съседите да заемат страна по казуса и убеждения и от единия и другия във вид: "А кажи не съм ли прав, а, а?" . Случката се разигра миналото лято, ама все още спорът кой бил по-прав и "в правото си" е актуален и се бистри през ден, не се шегувам хич. Ако поздравя на улицата единия участник, другия спира да поздравява мен и да ми говори, защото явно нали съм заела страната на "врага"... Ако не беше толкова абсурдно всичко, щеше да е наистина много смешно де.

Един друг комшия пък има железен режим и задължително спи от 14 до 16 ч. Когато времето е топло - спи на походно легло в двора си, че нали на чист въздух и така ще живее поне 330 години...  Напоследък главният му житейски проблем е моят син, това че аз го гледам неправилно и изобщо нали каква калпава майка съм аз. Защото пък Дани не спи следобед, по това време често играе в градината, или гледа телевизия и все пак вдига някакъв шум, колкото и да не е силен - не настава гробна тишина де. И тоя с походното легло видите ли - страдал от това, че моето ужасно дете му нарушава следобедния сън и само да ме види и се почва мрънкането и даването на акъли. "Ама не можело така да си оставям детето да му шуми на него, ама какво било това нещо Дани да не спи следобед, бивало ли така все пак съм жена на години, не някоя 20-годишна пикла и следвало да знам как детето ми, ако не спи следобед няма да порасне, да ми обяснял сега той на мен как се гледа дете правилно пък белким се науча...". Обикновено се подсмихвам като захване лекцията и си мълча, защото не виждам смисъл да си правим панаири за глупости. А и знаейки, че кърти на двора си въпросния, в този период се старая Дани все пак да има някакви по-тихи занимания, че да не му пречи, но уви - дядката е все недоволен и все му пречим и те така. Последния път обаче ме хвана този човек, да ми надува главата по "спорния въпрос" баш когато бях преди цикъл и женските ми хормони взеха превес Попитах го, той като знае, че сме си на къщата и е вероятно Дани да му шуми докато спи на двора, що не си ляга вътре в къщата си в тези случаи? А и все пак ние не сме тука нон стоп, отделно че не мога насила да накарам малко дете нещо си, особено пък да спи, или да го дебна всеки следобед два часа и да го преследвам като империалист и да шиткам, сакън да не издаде звук... Брейййй като се облещи тоя човек, като се запени. Той имал право да спи където си иска в неговия си двор, коя съм аз, че ще му казвам къде да ляга а?! Отговорих му със съвсем спокоен тон, че по точно същата логика кой е той, че да ми казва моето дете, в МОЯ си двор какво ще прави и дали ще го прави? И ха познайте, защо той на мен имал право да каже, а не аз на него.  Защото просто "неговото било по-правилно, да се спи следобед", а моето е грешно (да не се спи), поради което - той можел да изисква от мен и да има претенции, да ми се бърка как си гледам детето, аз какво правя в моята си къща, а не аз "така нагло" (цитирам) да съм му казвала да си легне вътре в неговата си къща. И ви уверявам, че човекът си вярва 100%, не е просто да си приказва, че да ме надприказва.

Мога още стотици примери такива да дам и от село и от града, но няма смисъл, защото всичките илюстрират едно и също. Ей такива сме масово - все някой с нещо ни пречи, само нашето е "вярно" и "право", едно и също нещо, ако го правя аз е ОК, ако го прави някой друг спрямо мен - вече не е ОК, просто щото съм аз. Дори нещо да е реален проблем, някой да те притеснява по някакъв начин и просто да не си дава сметка - не е първата мисъл да отидеш при този някой, да обясниш проблема си, да помолиш човешки някакъв компромис да измислите...няма! Отиваш като разярена оса и се запенваш с викове, обвинения и обиди най-често, понеже ти си прав и само ти си прав и само ти имаш право и т'ва е то. А има толкова по-лесен, смислен и ефективен начин да си решаваме спорните ситуации, който масово ние не прилагаме. Дори в моето семейство го наблюдавам това безумие. Съседът ни има една слива до общата ни ограда и си прави ракия от сливите. Съответно чака ги да узреят за целта до фаза окапване, че тогава ги брули и събира. ОК, ама един от клоните на тази слива, доста голям висеше в нашия двор и то точно над стълбите към спалните, не в другата част където е тревата и не се ходи нон стоп. И като вземат да капят тия ми ти сливи - да не ви разправям каква цапотия, че се събират оси и цял ден да метеш и миеш - няма спасение. Това се точеше със сливата откакто аз се помня в следния вид. Баба ми мете и мие окапалите сливи денонощно и пустосва през оградата комшията, сърди се, провиква се "ха дано изсъхне тая пуста слива", "аз някоя вечер ще я отрежа" и от сорта. За периода на капането й - спира да му говори, че и да го поздравява...абе пълна простотия. "Сливата, сливатаааа на Кольо сливата" беше главен проблем и тема на разговор (и сръдня) поне месец в годината, както казах - откакто имам съзнателни спомени аз. Първото ми лято тук, сама с малко дете и аз се видях в чудо с въпросния клон и капещи сливи. И к'во, к'во - взех, че седнах с комшията Кольо една вечер на по питие и кротко му казвам следното: "Коле, да беше в другата част на двора, да капе - не ми е дерт, ама виждаш, че баш на стълбите ни и няма управия, цял ден мета и мия и пак - хем яко цапане и се влачи горе по спалните, хем оси събира и е опасно. Като ги обереш сега тия сливи, този клон само можеш ли да го отрежеш? Ако не беше баш там - не бих те помолила, ама не мога да преместя стълбището просто". И човекът ми казва: "Нямаш проблем, утре ще ги обруля и наесен (по някаква причина не било добре в жегите) го режа тоя клон и нямаш ядове". И го отряза вЕрно, ей така на "половин дума" от моя страна, ама човешки казано нали, не като баба ми. И така завърши 50-годишната, че и нагоре "сага" със "сливата на Кольо, на Кольо сливата".  Ида ви баба ми на селУ и се блещи. Брех как го накара да отреже тоя клон?!! Ми помолих го учтиво да го отреже й казвам и обясних защо го моля, елементарно е. И седи баба ми цъка с език и си говори сама следното: "Еййй страшна е тая Светослава бе, как го превъртя Кольо и го отряза клона, а аз откакто съм снаха тука все му казвам, казвам и не го режеше". И като я слушах си мислех аз: "Какво да чакам от хората, като ей на, в моята къща и семейство има индивиди, които не моАт да схванат, че то "казването" на нещо - бива да е под определена форма, че да има резултат и да се запазят добри отношения". Тя щото и баба ми е от същия модел хора, като описаните по-горе де. "Аз съм права и затова - мога всичко и всякак да кажа" и давай с рогата напред и 80 години не схвана що все не й се получава така... И такива като баба ми са мнозинството у нас, колкото и да ми е неприятно да го кажа - просто са такива фактите.

Джей, да вземеш да напишеш книга, а? Бая се посмях със сливата.

Джей, да вземеш да напишеш книга, а? Бая се посмях със сливата.

Блу, то нищо не се е променило (явно), от времето когато Чудомир е творил Същите сме си , същитеее.

Джей,ама не си права ,дето Дани не караш да спи следобед..... Голяма жена си,зер,чуждите хора ли да те учат как се гледа дете?

Джей,ама не си права ,дето Дани не караш да спи следобед..... Голяма жена си,зер,чуждите хора ли да те учат как се гледа дете?

Рачо, то само това да ми беше кусура - тури му пепел. Ако знаеш какъв потрес предизвика изказването ми, че децата са личности и трябва да бъдат уважавани, изслушвани, да се зачитат техните желания за едно друго, а не да бъдат "послушни"  Бабите бЕха искрено потресени. Щото видиш ли съм попитала Дани дали е гладен и какво би искал да яде. Не се правело така. Яде се под час, каквото аз реша, колкото аз реша, че иначе детето ставало "лигаво и непослушно" и "ще видя аз тогава, как той скоро ще имал за всичко мнение". "Ужасно" а? К'ви са тия деца с мнение, собствен вкус за храна и възможност да усещат глад, или съответно да не усещат глад. Разхайтена раУта. Че го оставям и да се цапа на воля, примерно ровейки в купчина пясък струпана на улицата. Прашал се, цапал си ръцете и дрехите, което е мега ужасно и така ще се научи да е тотален мърльо. Явно требе да му сложа фрак и папийонка и да го накарам да стои неподвижно на скамейката, за да се научи на хигиена и спретнатост този моя син. Викам им на бабите аз: "Ми какво като се изцапа, нали затова сме на село уж - да си играе на воля детето. Ще се приберем, ще го изкъпя, ще пусна една пералня и толкова. Къде е драмата?" Няма назад обаче, лошо съм го свиквала така аз "да прави каквото си иска" - разбирай да си играе в пясъчник и да се цапа. Анатема! Пък и понеже много го гушкам и целувам - няма да станел мъж така. Явно трябва профилактично да го маризя с неокастрен дрян, за да става мъж, иначе...лошо Седларов, лошооо.
Като им слушам възпитателните възгледи на тези женици, всъщност ми се вижда все по-добре, че така се обърна живота, че те вече не са хората, които да ни отглеждат децата, както беше едно време. Дамммм.

Николета предизвика  реакция от едни баби на площадка, с изказването си „изцапах се, ама няма нищо, все пак нали за това имаме пералня“. А аз кимам, прегръщам и хваля, че ми е умница.

Тов ми нaпомни зa виц: мaйкa викa през прозорецa детето си дa се прибирa, aто питa "зaщо дa се прибирaм глaден ли съм?" Мaйкaтa "не! Спи ти се!"
Тa до тaм с личното мнение нa децaтa...

cofee lungo, отнесено към разбиранията по темата на местните баби - това изобщо не е виц, а тяхно верую 

И понеже сме на тема деца и възпитание, не мога да устискам да споделя какво ме вбеси и потриса от снощи насам. Ето: http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/detska_gradina_se_reklamira_s_proroka_mohamed-299917.html

НЕуважаемата директорка на въпросното детско заведение, щЕла да интегрира видите ли вие, част от питомците си с религия. И по-конкретно с ислям.  Ще уточня, че за мен в случая не е проблемът в това коя е точно религията и Христос да беше изпляскала на сайта им - същият е проблемът от моя гледна точка. Да не споменаваме, че е абсолютно забранено провеждането на религиозна и политическа агитация спрямо деца, все тая с какви "добри" намерения на някой му щукнало да го прави. Хеле пък да си го позволява в ДЪРЖАВНО детско заведение, на бюджетна издръжка в СВЕТСКА държава, каквато е България. И вместо да бъде незабавно уволнена тази госпожа, заради изцепката си - тя ведро се обяснява пред камерите колко била права и колко била чудесна тази й хрумка моля ви се. 

Ето заради такива изцепки смятам, че религията трябва дори да е забранена в училище и ДГ, същото се отнася и за майчините езици, че вече и от това се прищя. Който му е важно да си намери къде да си образова детето в тази сфера, до степен, която му се вижда удачна. Що само в нашата държава тия неща не са уредени?! Само ние ли имаме цигани, турци или хора с различна религия?!

Цитат на: ra40 в Септември 09, 2015, 08:05:00 am

Джей,ама не си права ,дето Дани не караш да спи следобед..... Голяма жена си,зер,чуждите хора ли да те учат как се гледа дете?

Рачо, то само това да ми беше кусура - тури му пепел. Ако знаеш какъв потрес предизвика изказването ми, че децата са личности и трябва да бъдат уважавани, изслушвани, да се зачитат техните желания за едно друго, а не да бъдат "послушни"  Бабите бЕха искрено потресени. Щото видиш ли съм попитала Дани дали е гладен и какво би искал да яде. Не се правело така. Яде се под час, каквото аз реша, колкото аз реша, че иначе детето ставало "лигаво и непослушно" и "ще видя аз тогава, как той скоро ще имал за всичко мнение". "Ужасно" а? К'ви са тия деца с мнение, собствен вкус за храна и възможност да усещат глад, или съответно да не усещат глад. Разхайтена раУта. Че го оставям и да се цапа на воля, примерно ровейки в купчина пясък струпана на улицата. Прашал се, цапал си ръцете и дрехите, което е мега ужасно и така ще се научи да е тотален мърльо. Явно требе да му сложа фрак и папийонка и да го накарам да стои неподвижно на скамейката, за да се научи на хигиена и спретнатост този моя син. Викам им на бабите аз: "Ми какво като се изцапа, нали затова сме на село уж - да си играе на воля детето. Ще се приберем, ще го изкъпя, ще пусна една пералня и толкова. Къде е драмата?" Няма назад обаче, лошо съм го свиквала така аз "да прави каквото си иска" - разбирай да си играе в пясъчник и да се цапа. Анатема! Пък и понеже много го гушкам и целувам - няма да станел мъж така. Явно трябва профилактично да го маризя с неокастрен дрян, за да става мъж, иначе...лошо Седларов, лошооо.
Като им слушам възпитателните възгледи на тези женици, всъщност ми се вижда все по-добре, че така се обърна живота, че те вече не са хората, които да ни отглеждат децата, както беше едно време. Дамммм.

Моята баба е от този тертип.  Била съм угаждала много на децата понеже съм записала Андреа в градината на футбол ( тъй като това искаше), а не съм я записала на танци, въпреки, че детето опита и не му хареса. Нямало такива работи, било момиче, щяло на танци да ходи, не тя да казвала на какво да ходи. Опитах се да обясня, че това е все пак за развлечение, да се раздвижва през зимата като не ги извеждат и след като е развлечение, не виждам причина да е нещо, което не искат и да го правим мъчение, но не схвана.
За цапането да не говорим - как така Ивана била слагала пясък на пързалката, това било много невъзпитано, щяло да дойде някое дете да се изцапа, а на другите деца родителите не искали децата им да се цапат с пясък. Посочих (очевидното), че въпросната пързалка е точно в средата на пясъчника и че ако някой не желае детето му да се изцапа с пясък, не би следвало баш на тази пързалка да го доведе, тъй като за да стигне до нея трябва да мине през пясъчника, но и това не мина. Да съм се скарала и да съм забраняла така да си играе. Въобще от всичко, което правя е недоволна и има забележки, щото все не е достатъчно добро или строго. Всичко било важно за бъдещото възпитание на децата. Ето на нея всичко и били забранявали, така и трябвало.  Значи ако аз не си тормозя детецата както нея са я тормозили и после тя баща ми( в този ред на мисли : тя пък е карала баща ми в къщи да прескача ресните на килима ) от тях хора няма да стане.  Наистина е добре, че те не ни ги възпитават.

Аз пък смятам,че в цитата от Корана няма нищо лошо,още по-малко "религиозна пропаганда"! Всички се хванаха за това,че са думи изречени от пророка Мохамед,а ако бяха на Исус......Каква реакция трябваше да очакваме от среда  изповядваща мюсюлманската религия.А,ако бяха на Авраам??? Смисъла на казаното е важното,не източника. Такова ми е мнението. А,ако начинът на представяне и преподаване на религия на малки деца е подходящ,нямам нищо против да се прави и градините и училищата. Ще запиша Теодор с удоволствие.
Знаете ли,че Исус и Мохамед са братовчеди??? Майките им май са първи братовчедки / да не греша- може и сестри да са/? И в мохамеданската вяра и Дева Мария,която наричат Мириам ,и Исус- Иса са тачени като пророци!!

Рачо, няма как да са братовчеди - все пак са родени с почти 600 г. разлика, освен ако няма някоя божествена намеса.  Шегата настрана. Аз също съм против религиозно образование в държавни учебни заведения, поне до 8 кл., поради причините, които Jbrul е описала. След това има семинарии, духовни факултети, специализирани филологии, има и еврейско училище. На всеки, който му е важно да образова себе си или децата си в някаква религия, ще намери удачен начин да го направи лично или под друга извънкласна форма. За себе си мога да кажа, че всичко, което знам и ме интересува за коя да е религия по света и у нас - го намирам в книги, интернет, филми и не се чувствам ощетена или дискриминирана, че не съм го изучавала в училище. Вкарването на независимо коя религия като предмет в държавна светска образователна система е повод за случки, като с тази директорка.