Рачо, аз никого не искам да възпитавам и превъзпитавам, честно ти казвам.
Искам баш както казваш да си стояяяя и да си гледам живота, но уви след нашите бременности и раждания - и за нас живота се преобръща и то кааак
Вени, мога да те конкурирам за "ЗЛА" та почакай с преименуването. От вчера случката. На село сме, детето болно, на АБ (болестите не пречат на ядрения му двигател де), цяла нощ не бях спала от температури, хъркане и мъркане, та легнах с него следобед. Дремнах каквото дремнах и станах да си взема душ, той си спи. Излизам по хавлия и го виждам в коридора, събудил се. Влизам в спалнята и гледам леглото от неговата страна - мокрооо, ама стабилно така. Случва се да разлее вода (от лиготия естествено), рядко но се случва да се напишка насън...и питам аз все пак от какво е мокрото (за да знам дали да го суша само, ако е вода, или и да го пера матрака). Бельото му е очевидно сухо, бутилка с вода не виждам и започвам разпит по темата. Дани: "Ще ти кажа, ама обещай да не ми се караш". Още при тази реплика започвам лекичко да кипя. Казвай викам какво си направил и ще видим. Отговорът е "Амиии изпишках се".
Започвам още по-детайлно да разпитвам, ама без да иска ли, ама защо са му сухи гащите тогава, все още допускам, че е инцидент. Мнееее, човекът ми обяснява как е събул гащите, извадил патлака и се изпикал напълно умишлено и съзнателно ВЪРХУ леглото и докато ми обяснява, забелязвам, че и по пода има... Опитвайки се да смеля ситуацията, питам ЗАЩО? Ами аз съм била заела банята (където е тоалетната на втория етаж). Попитах защо тогава не е отишъл до другата долу, или да свърши това някъде по двора (както прави по цял ден). С особено нагъл тон ми се отговаря, че "Ми навън е студено (към 30 градуса нали), а и не му се слизало." Ей тука вече ми причерня и все още не ми се вярваше и за пореден път питам, за да съм напълно сигурна, че съм разбрала: "И ти просто си смъкна гащите и се изпика върху леглото така ли?!". Ми да, така направил... Опердаших го, ама наистина и не беше един задвратника само и изясних на доста висок тон защо яде шамарите в момента. Измъкнах една тоалетна хартия и го накарах сам да избърше и това по пода в допълнение. След което се изнесох с бясна скорост към кухнята долу, защото така треперех от бяс, че си нямах доверие, ако остана край него какво ще му се случи.
След няма и 5 мин. пристига пикльото, тропва ми с краче и: "Докато не ми се извиниш, че ме удари...(пауза да измисли заплаха)". Абсолютно невъзпитателно му казах, че броя до три и ако още го виждам наоколо, ще го опердаша така както не е и сънувал и щях наистина. Сработиха му инстинктите явно и се изнесе бързичко като хлебарка
Убедена съм все пак, че няма и да си помисли някога да повтори този номер, ама не защото съм се обяснявала, а точно защото изяде шамарите. Просто наистина рядко му се случва и това го впечатлява силно и го обижда разбира се.
Иначе - всичко разбира и то отдавна, не от вчера - онзи ден. Поради което, аз пък винаги и по 100 пъти поне за нещо си там - обяснявам, обяснявам, обяснявам, до посиняване и пяна, той ме разбира, казва: "Да, добре" и после - пак си върши същото. Има един Мечо (от бебе, играчка-мачкалка такова, с него ще го женим явно) и го разнася буквално навсякъде, вкл. на ДГ. Вкл. и като ходи до тоалетната. Заради последния му почин, при обуване и събуване на гащи с Мечо в ръцете - въпросният през ден попада в кенефа. Следва бъркане и вадене на играчката от тоалетната, от нея тече вода (и не само) и пристига разреван където съм, влачейки Мечо и познайте откъдето е минал с него к'во е по пода. Ставам, мия ръце, пера мечката, чистя пода, въртя цяла сушилня за едната играчка понеже е адската драма, че "Мечо е пострадал" и няма мирлик и лягане без него... Не говорим 1-2 пъти да се е случвало това, а поне 30-40 до момента. Ха познайте КОЛКО пъти благо обясних, помолих и пр. - просто да не ходи с Мечо, когато ще пишка, или да го остави настрани някъде, докато събува и обува гащи, защото иначе - нали вижда какво става? Да, мамо, добре мамо, ама само на думи... Снощи, след изпълненията с леглото, "сложи тапата" като за пореден път удави мечката в кенефа и пристигна с нея ревящ и оставил локви по цялото трасе. Честно казано така ми беше дошло байгън, че нито се карах, нито се обяснявах. Почистих, измих Дани, изпрах играчката прострях я и си отворих бутилка вино с цел да се "анестезирам"
След няма и 10 мин. - принцът пристигна с "Искам си Мечоооо, без него ми е тъжноооо" и за демо колко му е тъжно - търкаля едни огромни крокодилски сълзи... Обясних, че знае, че на село - нямаме сушилня и ще се наложи да почака до утре, за да изсъхне Мечо, на което получих "Мразя те!" и тряскане на врата.
Че така другари и другарки - не искам наистина никого да възпитавам и превъзпитавам, явно хич ме няма по тази част.
Но напоследък съм в дълбок размисъл доколко шамарите не са ефективно възпитателно средство. Понеже - не е като да не умея да обяснявам добре си мисля, ама пусто - не става и не става само с обяснения. Поне у нас.