Ние си имаме малко кученце - чихуахуа на 7 години, много си го обичаме, преди да се появи малката ни беше като детенце
Когато забременях, престанахме да го пускаме в леглото при нас, а след като родих престанахме да го пускаме в стаята където спи бебето. Може би това беше грешка, защото той много започна да ревнува, но това и е от породата, казват че тази порода въобще не е за малки деца. Започна да прави разни номера, да и припикава дрехите или играчките, после като порасна и започна да я хапе, но той милия с тия зъбки нищо не може да и направи
Естесвно, ние му се карахме и наказвахме, но нищо не помогна на този етап. Ние все се бъзикахме с мъжа ми, че като порасне ще му види сметката и ще му върне за хапането
Елате сега да видите какво става...намери си майстора нашия - командори го, дресира го, облича го...той е щастлив защото тя го храни постоянно зад гърба ми..общо взето са комбина и стане ли тихо в къщата ме обзема паника
Последния път го къпеше с паста за зъби
И въпреки всичко, на 9 месеца знаеше как се казва кучето и само след него лазеше, а
мама още се чудеше кой е - аз или баща и
Сега са уникална любов, няма никакъв страх към животни и кучета, именно заради това че е израснала с него, целуват се, прегръщат се, вече не обръщам внимание дори. Най-обичаме да го водим на каишка, да го разхождаме по улиците...когато не иска да спи, викаме кучето "да я пази" и се заспива за 3 мин, но на всеки 10 секунди се проверява дали и той спи
Мисля, че няма нищо по-прекрасно от това детето да живее с кученце, любовта която изпитват един към друг е страхотна и много истинска! Дори не мога да си представя той да не е част от живота и, тя сега е почти на 3 и почти цялото и ежедневие се върти около него!
Сега ни се появи и коте в двора, веднага и казах че трябва да сложим купичка и я научих да сипва мляко. На следвашия ден се върна и с Емма отидохме заедно в магазина да купим храна за котето. Направи ми впечатление, че за нея това беше много важен процес и го прие много отговорно. Почти на 3, но това беше важен момент от живота и и аз много се зарадвах, че има такъв интерес и любов към животните. А когато идва котето да яде е като празник вкъщи, крещи се "котеееето дойде, котетооо пие млякоооо" и т.н
Тя много насериозно го приема и най-вече се научава да уважава животните и да се грижи за тях, което за мен е много важно.