Не мисля,че съм единствената,която има домашен любимец от 4 години и си го чувства като детенце,какво мислите за животно и бебе вкъщи? Има ли проблем,какво са ви казвали познати с деца и лекари?

http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=42429.580 виж последните снимки дето съм постнала

Даа,аз я видях темата,но ми се искаше тази да е различна.Аз по никакъв начин не мога да убедя майка ми,че е нормално да си оставя кучето като се роди бебето.А аз не мога да го оставя!!!

Естествено, че ще си оставиш кучето. То ще обикне бебето. 
ще свикнат едно с друго. 

uBu, аз имам котка Тревожеше ме как ще успявам да поддържам хигиената, защото е дългокосместа и ходи навсякъде... никакъв проблем нямаме Като се роди детето нещата придобиват реален вид, сега не можеш да си го представиш, но изобщо не е проблем да си гледаш животно - дори е добре за детето да свиква от малко с животни и т.н. ... И на мен някои познати и роднини ме изгледаха странно, но вече никой не ме пита, защото виждат че няма проблем
Успех!

Откакто се е родило детето ми, без котка живее последните два месеца. Ама не защото има проблем за него, а просто аз не съм в състояние в момента да се грижа И за домашен любимец, че по тази причина я подарих на приятелка. Категорично - за децата има само ползи от съжителството с животно у дома, вреди - никакви. При първа възможност - отново ще си вземем животинка. Казвам, че проблем НЯМА на база личен опит и опитът на куп приятели и познати, че и с по2-3 деца същите. Чиста проба предразсъдъци, липса на адекватна информация и "навеждане пред родата" е да си махнеш домашния любимец, понеже "ми ние чакаме бебе".
Тъжно ми е на мен лично, че през 2015-а, изобщо този "въпрос" е все още актуален за обсъждане и то толкова масово... 

П.П. Просто пример. Единственият случай за бременна жена с токсоплазмоза, за който аз знам (във форума беше) е на майка, която никога не е имала домашен любимец и изобщо нямаше досег с каквито и да било животни. Сумати коткарки тук, дето от бебета сме с котки - не сме се сдобили с прословутата токсоплазмоза и до днес. Изводите - за вас.

Откакто се е родило детето ми, без котка живее последните два месеца. Ама не защото има проблем за него, а просто аз не съм в състояние в момента да се грижа И за домашен любимец, че по тази причина я подарих на приятелка. Категорично - за децата има само ползи от съжителството с животно у дома, вреди - никакви. При първа възможност - отново ще си вземем животинка. Казвам, че проблем НЯМА на база личен опит и опитът на куп приятели и познати, че и с по2-3 деца същите. Чиста проба предразсъдъци, липса на адекватна информация и "навеждане пред родата" е да си махнеш домашния любимец, понеже "ми ние чакаме бебе".
Тъжно ми е на мен лично, че през 2015-а, изобщо този "въпрос" е все още актуален за обсъждане и то толкова масово... 

П.П. Просто пример. Единственият случай за бременна жена с токсоплазмоза, за който аз знам (във форума беше) е на майка, която никога не е имала домашен любимец и изобщо нямаше досег с каквито и да било животни. Сумати коткарки тук, дето от бебета сме с котки - не сме се сдобили с прословутата токсоплазмоза и до днес. Изводите - за вас.

Jbrul, включвай се по-често, липсват ми коментарите ти
И дано скоро имаш възможност да си вземеш пак животинка

Едно е да си говорим, друго да покажем.... Това "чудовище" отглеждах и като бременна и синът ми откакто се е родил вирее с него. От кадрите е видно, че е "ужасно" да се гледа бебе с животно.  Въпреки космената й покривка - проблем с хигиената не съм имала никакъв, не съм се и почупвала от чистене. А и бебето си имаше персонална охрана в добавка

Никога не бих си махнала малката душичка,тя е единственият  човек сред "хората"  ,от които съм заобиколена.Бихте ли ми казали как чистите космите и има ли по-специално обезпаразитяване,става въпрос за кученце

uBu, имам котка и папагал (от големите).  Котака взех съвсем. съзнателно и нарочено 6 дни преди трансфер. Бях вече бременна в 4-5тия месец, когато  "на косъм" не взех и куче (овчарка), спря ме единствено това, че щяха да ми дойдат в повече перушината, космите, зъбите, ноктите и пр. "екстри" като грижи и ангажимент в притурка към бебето. Дано не ми попадне пак някое бебе овчарка пред погледа или в ръцете, че тоя път няма да издържа ... да отложа с 1-2 години този момент.
Та, обезпаразитяването - отиваш във ветеринарната клиника, където си знаят работата.  Космите - нищо по-различно, сресване и чистене. А с бебе (еле пълзящо) така или иначе си има ежедневно чистене. Килим сложихме чак като пропълзя, че коленете станаха на синки. Има и четки за косми, нищо по-специално не съм правила или купувала.
 Сега проблема ми е да гледам малката да не изяде гранулите на котарака  , останалото - скубане,  мачкане и т.н. си е негов проблем.
Охо, Жбрул, привет. Мдааа и на мен ми е тъжно и не само. Ядосано ми беше кога свеки,  която апропо цял живот е коткарка ми състави изречение по повод котката .. е, опита веднъж, не повтори след реакцията ми.

Никога не бих си махнала малката душичка,тя е единственият  човек сред "хората"  ,от които съм заобиколена.Бихте ли ми казали как чистите космите и има ли по-специално обезпаразитяване,става въпрос за кученце

Нищо по-специално Можете да минете през ветеринар, ако не сте, за обезпаразитяване и ваксини...

А има ли шанс малката да развие алергия към кучето?

Аз по никакъв начин не мога да убедя майка ми,че е нормално да си оставя кучето като се роди бебето.

А защо е необходимо да убеждаваш майка ти за нещо, което се случва в твоята къща? Решението от нея ли зависи?

Попринцип мнението на родителите рядко го искам,но то не пречи да си го дават

Ами, пускай си го покрай ушите и животът става по-лесен 
Моята свеки веднъж се изказа как трябвало да махнем котарака.
Да речеш, че ми е построила и обзавела тя къщата, та да се направя, че ми е важно мнението й...
Пуснах й няколко светкавици с поглед и повече дума не е издумала 

А има ли шанс малката да развие алергия към кучето?

има ли шанс да развие алергия към домашен прах , дърводелски прах , цъфтеж , яйца ...фъстъци ?!
Колкото повече се колебаеш , толкова си по-уязвима по отношение на решението си и напътствията на майки баби свекърви и т.н.

Колкото повече се колебаеш , толкова си по-уязвима по отношение на решението си и напътствията на майки баби свекърви и т.н.

Точно!

Линка пуснах заради снимки на спящата Моника обградена от двете ни котки. Майка и до ден днешен ми обяснява как котките могат да направят нещо на детето. При въпрос какво ми се отговаря-нещо. Както се вижда съм послишала само себе си и какво аз искам, не нея.

Аз съм алергична към котки,ако има около мен ми сълзят очите,кихам и ми се запушва носът.

Аз съм алергична към котки,ако има около мен ми сълзят очите,кихам и ми се запушва носът.

Не мога да се подкрепя с факти, но съм ровила и чела доста по въпроса (западна литература, не форуми и жълти вестници) и ако няма изявена предразположеност към алергия, то няма да развие такава заради присъствието на животни. Последните изследвания показват също, че деца които се гледат с животни (демек излагат се на алергени от малки) свикват по-добре с околната среда и е по-малко вероятно на по-късен етап да развият алергии...