ema2, разбира се че с режим е по-лесно, аз друго имах предвид, ама като гледам как съм го обЕснила...
С Дани се пробвах аз да "задавам режима" до едно време, за някакви неща (извън хранене разбира се), понеже...питай ме сега защо, пък ако мога и да ти отговоря - чудно ще е, ама не мога
Прясно февруарско бебе имах, къФ прах и от какво да се изцапа и за какво всяка вечер да го къпя..., ама аз патката "ми нали така се правело" и то тъкмо е поокапал да заспива - аз го разбутам да го къпя - точно колкото да му дойде адреналина да ме развърта до 12. Когато се поокопитих след седмица-две, ще къпя всеки ден лиии? Да, да. За щастие пък той е с кожа като моята - така си го изгледах и оакан до ушите е бил и почистван само с мокри кърпички и проблем не е имало. Взех да къпя преди лягане, задълже едва след година и 3 месеца, поради простата причина, че ходеше като ракета, бях се преселила на селската къща, а той щъкаше бос нон стоп и краката му ставаха - сещаш се. При всякакви други случаи - къпането без необходимост (хигиенна) биваше пропуснато, особено, ако дава нишани да заспи - не си и помислях. Знам, че при повечето деца - рутината - хранене - бяня - "време за сън" - действа, при моето като видях, че не става - просто се отказах. Хич не ми пукаше кой и защо бил възмутен от този ми почин да ти кажа. Нали детето беше добре и аз добре - друго важно няма за мен.
Аналогично действах (освен в периоди на изкукване) и по други въпроси. По-скоро оставях него да си създаде режим/рутина/навик за някакви неща, както на него му харесват и се нагласях по неговото (в разумни граници разбира се), вместо да се гърча да налагам "моето", при това безрезултатно в общия случай. И когато започнах да процедирам така за всичко -хем ми беше по-лесно на мен, хем имах по-добри резултати за всичко. Еми...не можело/не бивало да заспива малко дете в 12-1 ч. през нощта. Да, така е. Обаче с цялата гимнастика и нерви, месеци, да не кажа година-две да е другояче какво постигах? Следното: Яж сега когато не ти се яде, защото после ще те къпя (за да ти се доспи), а после ща не ща ще те приспивам, да в моето легло, понеже иначе никакъв шанс да легнеш и това го захващах от 8-9 та да имам до 12 ПАК незаспало дете и да се треса от нерви. Ми не било добре да спи на дивана, не било добре това и онова... По едно време - сервирах храна на масата - да яде когато му се яде, къпя ако има нужда и повече не се занимавам, не си зарязвам новините, филма и каквото правя.. Като окапеше (сакън да не легне сам нали) - пласираше се до мен на дивана и си заспиваше като талпа. И си спеше там, докато аз реша да лягам и го пренеса в спалнята. От тази раУта (продължила над година) - нито се увреди той, нито сега да не се "оправи" по тези теми (сам, просто му дойде времето явно), пък аз си спестих някъде към 300 кила нерви и стрес.
Гърне/памперс темата пак беше "извън стандарта" у нас. Имаше поне година, в която можеше и да казва, със сигурност, но не желаеше (по някаква си негова причина). Искал памперс. Хич не си правих труд да купя гърне даже, че да го агитирам и да го ползва. Дори майка ми (модерна и либерална жена, без уклон да ми се бърка) взе да опява, че детето си сваля и инсталира игри от нет-а само, а ходи с памперс. Беше минал 3-те години. Казах й: "Ако това на теб ти пречи - погрижи се да се научи да ходи в тоалетната. Не в гърне! На мен не ми пречи обаче и ще стои с памперс, докато му дойде друга муза". Август миналата година (беше на 3г. и 5 месеца) - пак си отидохме на къщата, купих 10 чифта китайски боксекри от 2лв., една сутрин му монтирах едни на дупето и казах: "Ако ти се пишка - сваляш ги, пишкаш, ако искаш по двора, ако искаш в тоалетната и така. За акането - само в тоалетната може - отиваш сядаш и като приключиш - викаш да те избърша". Напишкване и наакване не е имало и до ден днешен
Нито имаше гърне, дебнене, уговорки и пр. Нито на него му стана нещо, нито на мен от хорските възмущения, че "Ауууу такова голямо момче, а с памперс?!!!"
Олях се пак (естествено), но ги споделям тези неща само с добро чувство, за по-пресните майки. Каквото и както на вас ви е удобно с децата, на което те реагират най-добре и не си създавате взаимна драма - това правете. Правила някакви за гледане на деца "заковани" - няма. Освен нали...не ги посипвайте с морска сол и от вида
Аз постигнах (дотук) смея да кажа чудесни резултати с детето си, което е гледано коренно различно от това на друга майка, която има не по-лоши резултати с нейното. Но двете деца са различни, че и майките им, че и начина ни на живот. Вярвайте на себе си момичета. Когато виждате, че нещо работи и ви е ОК така - така го правете и да не ви дреме кой какво казал.
Ако нещо категорично научих от моето дете конкретно, то беше, че нещото Х - ще го направи, когато на него му дойде време за въпросното и ще го направи буквално от единия ден за другия. Не му ли е времето - аз и на челна стойка да застана - не става и освен да си докарам нерви, нерви и нерви с безумни опити по някакъв въпрос - друго не следва. Ако имам друго бебе - не, няма да приспивам, да спи ако ще и когато ще. Примерно. От мен се иска само да съм му осигурила условия за сън, ако пожелае, храна ако иска да яде и в този ред. Не да превръщам родителството си в кошмар и то сам сама, че..."трябвало това и онова". Ми не, не трябва всъщност, ама що не ми го каза някой преди 2-3 години