Привет на всички! 

Бонболини, пожелавам ви бързо възстановяване от операцията! Пиши как сте.

Ра4о, различно ги държат коликите бебчетата. Нас ни държаха до 4.5 месеца. Но да знаете, че не е задължително и зъбите да са толкова страшни. При нас например със зъбките е в пъти по-лесно (поне засега с 4-те зъба, които имаме).

Мих, и на мен ми се струва трудно да отидеш на почивка с близнаците, но знам ли ...

Mousyt, и аз бях така с пюренцата в началото. Бях напълна фризера с всякакви плодове и зеленчуци, когато им беше сезона, че захранването ни се падна зимата. Почти всичко свърши. В момента имам само домашна тиква и домашни чушки. Но вече не ме е страх да давам и купени от магазина неща. Просто ги обработвам подходящо, доколкото мога.

На Дани днес му беше първото задавяне. Много беше страшно. И той самият се изплаши миличкият и се разплака накрая. Вече много ще внимавам с парченцата плодове, които му давам.

По лека лека почнах подготовката за РД-то. Нали съм по интернет пазаруването, та вече поръчах балони, свещи, летящи фенери, грим за децата. Трябва да му измисля и тоалет на детето, че основно анцузи има 

За втори път се опитвам да хвана работното време на държавната кухня и не успявам. Много се разочаровах още предварително. Няма обявено работно време на вратата и никаква друга информация и според мен е умишлено. Питах една майка и тя ми каза, че работи от 12 без 20 до към 12.10 ч. Освен това ми идва далечко - отиване и връщане 40 мин. без да спирам никъде и да чакам по опашки.

Целувки на всички бебки и бебковци и по-големички дечица

Михче и аз ако знаеш, как се замислям за една почивчица Миналата година, не отидохме и заради децата. Малки били, как на дълъг път, ама тази година се замислям за една почивчица около Великден и една по-сериозна през август. Само ,не съм наясно с този катун къде ще го прибираме, то легла, то корита, ММ ще трябва цял автобус да наеме, пък и ако ще трябва да готвя там за нас, за тях (ако наемем къща някъде) незнам, каква ще е тази почивка, аз съм свикнала в хотелче със звездички
Ох Смайлче и мен много ме е страх от задавяне, затова още аз им давам плодчетата, като заговорихме за тях, вие в този сезон какви им поднасяте?

Аз пробвах киви, хем сладко беше, омекнало, такава физиономия видях от Стефи, ще кажеш, че и предложих въз кисел лимон Теа, го дегустира и ми отказа, накрая пак аз си го консумирах, но не беше това идеята 

Чудя се и какви забавления да им измислям на тези дечурлига, поне да имаше курсове за педагог в ДГ че да ги изкарам, то песни ли не пеем, гоним се, скачаме но всичко толкова бързо им омръзва. Най-голямо удоволствие сякаш им доставя нарочно да чоплят тапета в едната стая, да измъкват первазите, барабар със сглобките изпод вратите

Dess, аз досега съм предлагала - банан, ябълка, круша, нектарина и синя слива, но последните два отдавна не съм ги давала, защото нямам запас. Мисля да предлагам от другите като им дойде сезона. За цитруси ни е рано още.
Той се задави с парченце круша, което аз му дадох (колкото лешник с черупката). Но вече от един два месеца яде такива и не се беше задавял. Днес обаче явно бързаше да го глътне преди да го е сдъвкал.

Откакто имам деца и ме мързи да пътувам. Едно, че се влачи толкова багаж - креватче, памперси, чувал, купички, прибори (поне пюретата и млякото не ги носим вече, както и си намерих сгъваемо столче за хранене). И количка не нося. Ако я домързи да ходи, някой я взима "на конче". Поне е лека.
Обаче цялото изнервено пътуване. Е, понякога имаме късмет и заспива. Понякога мрънка почти до края и заспива 30 минути преди да пристигнем и се събужда по-кисела. Зависи и колко км се минават. Гледам да не са повече от 2-3 часа. Миналата година минахме с колата по 1000 км в едната посока за лятната отпуска и му казах, че преди това малкото да се очовечи, няма да повторя. Тази година пак иска да кара, този път 2000 км. Казах му, че аз ще летя с децата, а той, ако иска, и на магаре да се вози.
Отделно, че винаги си наемаме апартамент. И аз искам да ми е сервирана поне закуската, но не си представям как ще се заврем толкова народ в една хотелска стая. Така само ще се изнервим взаимно вместо да си починем.
Така че, до вилата през лятото (на 186 км) - да. До някакви по-далечни дестинации - със самолет и достатъчно място. Мога да си прекарам добре и тук, където живеем. Има предостатъчно неща за правене и гледане, дори и времето да е лошо. Другото ме изнервя само излишно.
И все пак, въпрос на лично усещане е. 

Не всички деца имат колики и страдат при никненето на зъбите. При сина ми беше зле първите три месеца, но е факт, че никой от двамата не е имал болки при излизането на зъбите. Дъщеря ми да е имала две вечери колики (или поне рева необяснимо до два часа през нощта). Късметлийка съм. Знам.

47 Smiles, за нещастие само тиквата и картофите са ми истински домашни. Останалите неща си ги купувам, но пак ми се вижда по-добре от готовите пюрета - хем е по-евтино, хем съм по-гъвкава откъм комбинации. Освен това майка ми е екстремно алергична към пестициди и подобни, а аз съм силно чувствителна (една от причините последните години почти да не ядях плодове), така че ако аз ги одобря съм спокойна и за него Направих пащърнак, тиква, броколи и морковите миналата седмица направих
Откъм плодовете съм дала ябълка (приготвена от мен), круша (готово пюре на хип) и пресен банан Запасила съм с пюре от сини сливи и праскови да въвеждам някой ден...

Мати нямаше колики, но тия зъби голям зор! Поне нощно време спи, но денем се буди, пищи,...
Аз пък си умирам за разходка и почивка. Ние на практика всеки ден сме на някъде и то като катун, защото от нас се излиза почти изцяло само с кола, та е сгъни количка, разгъни количка, дрешки (ако повърне да не е мокър)...често и столчето за кола ми е горе и как се слиза сама с количка бебе и кошче не питайте Добре, че имаме двор и съм по-спокойна докато се товаря да не се оглеждам поне че някой ще ме обере ако не внимавам Но съм си сама 24/7 и реално вече свикнах с влаченето... сега след пътуването до Дания ще ви кажа как е Но на нас не ни се отваря парашута за почивка заради работата на мъжа ми

Смайли,как реагира ти при задавянето,какво нсправи.Аз се страхувам много ит такъв инцидент и сигурно бих де паникьосала.Дано не се случва на никого.
Ние ще хофим на море товс лято...с катуна и ура-с леля доброволка/сестра ми/.Сама предложи и много приятно ни изненада.И иначе щяхме да отидем,но вече го казвам без страх и неувереност.Така че... хубаво е да си имаш брат или сестра :)няма съмнение.

Хоупче, обърнах го с главата надолу (почти вертикално) и го потупах по гърба. От първия път не стана, чак от втория. 

Ние се връщаме от консултация. Получихме последната си ваксина (от тези, които са до годинката). Вече много се разстройва в кабинета. Плаче още като го сложим на кантара или легнал върху метъра. Кулминацията е боцкането, разбира се. Но бързо се успокоява после.
Мерките са 77 см и 9600 гр.

От вчера сме с икейската "проходилка". Още му е трудно с нея. Тя по принцип се води за над 1 г. Трябва да съм плътно зад него и да го придържам. Ядосва се като стигне до някъде (стена, мебел) и не може да завие, а не ми дава аз да му я преместя. 

Чета, че пишете за задавяне, да се включа и аз. Деси беше на 40 дена като се задави с плюнка, според мен. Както си лежеше в креватчето и изведнъж почти посиня и започна да й излиза пяна от устата, е няма такъв ужас. Хванах я за крачетата и директно с главата на долу, бръкнах в устата, за да извадя ако има още нещо останало и след това на коляно я сложих, нейното коремче на моето коляно, пак главичката да виси. Е нищо й няма де, 8 годишна дългучка е вече, но ако не бях в стаята точно тогава не ми се мисли какво можеше да се случи.
Така че, да си знаете, бъркате в устата, главата надолу, тупате по гръбчето и те така.

Да се изкажа и за пътуванията. Ние много обичаме да пътуваме, правехме редовно преди да се родят децата, продължихме и с тях. Да, има един период в който не е много лесно, но аз съм на мнение, че като ги свикнеш от малки пътуванията са приятни. Моите са били по на 40 дена и двете като ги помъкнахме по пътищата. Говоря за разстояния от по 300-400 км в посока, минимум, на гости на баба и дядо. Пътувала съм и сама с двете до Свиленград. А на море и почивки ги водим от съвсем невръстни. Научих се да оптимизирам багажа много, никога например не съм носила корита, гърнета и тем подобни пособия. Децата перфектно се къпят и на чешмата ако са бебоци или на душа, дори и да не могат да седят все още прави сами. Никога не съм им давала топла храна или мляко, като малки имам предвид. Всичко което съм им давала е било на стайна температура, а и до сега пият прясно мляко директно от хладилника, ако им се стопли не го искат, не им е вкусно. Това също улеснява, за да не се носят уреди за топлене на пюрета и т.н.
Много хора казват, ама то нищо не разбира, нищо няма да запомни, аз не мисля така. Макар и да не възприемат нещата по начина по който ние, поне моите деца се чувстват много добре пътувайки, разнообразието, емоцията която изпитват, да, различна е от нашите, но ги изгражда по един или друг начин. Най-малкото това, да значат че света не е родното място, че света е малък и няма нищо страшно, стига да искаш можеш да отидеш навсякъде. Дава увереност.
Ние като бяхме малки много пътувахме с нашите, да само в България, защото времената бяха такива, но с един москвич сме я обикаляли надлъж и на шир, всяка ваканция, всеки уикенд, все някъде ни водеха нашите.
Така че и това като доста неща се възпитава, според мен. Аз се чувствам добре като сме на път, та дори и погледнато от тази гледна точка, не мисля че искам да лишавам себе си от почивки и пътувания, защото ще трябва да събирам 3 чанти багаж. Разбира се, това съм аз, така се чувствам добре, има хора за които това е мъчение, така че всеки трябва да го прави спрямо разбиранията и желанията си, нищо задължително няма. Нищо няма да им стане на децата ако едно лято не отидат на море, примерно, а си седят в къщи
Пътуванията трябва да са приятни за всички, ако ние сме изнервени и децата ще са.

Ние също много обичаме да пътуваме. Миналата година, когато дребният беше на 9-10 месеца, пътувахме първо от София до Албена и обратно, а 20 дни по-късно до Халкидики. И двете пътувания хич не са малки. Обособено на връщане от Халкидики, когато направихме преход от 9 часа (имаше наводнения, заобикаляхме, връщахме се назад и т.н). Аз се изнервих, а малкото човече понесе пътуването изключително геройски.
Наистина, когато тръгваме за някъде, сме като катун, но пък вече оправям багажа за отрицателно време. Имам си един файл с нещата, които са ми необходими и всеки път го разпечатвам и действам по него.

Да, и аз правя списък, много помага, защото с хаотичното събиране в момента се трупа много повече багаж

Момичета,много ви благодаря за споделения опит с пътувания и почивки:)

Аз за мене си си мисля,че няма да е много почивка,но ще видим де ако се наканим:)
А иначе направо сте герои с тези дълги пърувания
Ние по-скоро мислим за нещо много по наблизо, колкото да сменим обстановката
И да това със списък си е добра идея .

Stefiz,че и сама с две деца браво на теб:)


Смайли,браво на Дани пораснало детето и си тежи вече:)
Моите по на 5 кила и ми тежат .Пръстите ,китките всичко ме боли............
Честита ви проходилка:( със здраве да си я ползва Дани:)
Хубав ден на всички:)

Най накрая и аз да се вредя да пиша. Покрай ученето, гости и домакински задължения само успявам да ви изчета, но не и да се включа.
bonbolini, надявам се сте добре и малкото човече се възстановява след операцията. Наистина настръхвах като четях поста ти.
mgstra, честито ви християнче и дано не се налага и при вас оперативна намеса.
И аз от известно време напипвам отзад близо до тила на малката по главичката някакви топченца, но споделя на детската лекарка при следващия преглед.
47 Smiles, кога мина времето и иде ред да се готвите за Рожден ден. До скоро пишехме в бременната тема, а вече Дани е почти на годинка.
И ние много обичаме да пътуваме. Сега с малчовците е по-сложно, но не ни спира. Аз миналото лято се прибирах сама с двамата до България и доста си се притеснявах, но мина. Оптимирах багажа до 1 голям куфар и раница с нещата на бебето. Марти носеше и той раничка с играчки и някакви дребни неща за него. По-лесно се пътува и почива с деца до годинка, станат ли мобилни до към 2 г. поне за мен си е катастрофа. Никога не нося неща, без които може и да се мине, а само най-необходимото. Но както е писала и StefiZ, почивката не трябва да е тормоз, може и без нея да се мине щом няма да се чувствате комфортно.
Приятен ден на всички!

Стефи, представям си какво ти е било със задавящо се на 40 дни бебе.

Момичета, вие сте много отворени на пътуване, защото не ви пищят бебетата докато пътувате 
При нас всички пътувания досега са били пълен стрес за бебо и за нас.
Едното ни пътуване беше само 70 км, но през цялото време беше рев ....
Скоро не сме го пробвали (последно на Нова Година). Да видим дали сега, като е поотраснал, няма да е по-лесно. Макар, че ако съдя по градското, май ще е същото.
За РД-то му ще ходим до Калофер и ще се отчета как се е държал.

Багажът и аз го съкращавам вече доста. Даже и количка няма да взимаме, само раницата, че има едни хубави еко пътеки там. Но гърнето ще си го носим, за да не отслабваме дисциплината 

И аз съм преживявала ужаса от задавяне с Мия. беше по-голяма и уж да се научи да дъвче, дадох ябълка. Кошмарно беше. Оттогава имам страхотен страх и въобще не предлагах храна на парчета, преди да станат достатъчно големи, че да си взимат сами. Относно пътуването, децата са много различни. Преди да се роди Мия и аз си мислех как ще пътуваме с нея навсякъде, обаче си бях направила сметка без кръчмар. С това дете и до съседната улица си е проблем да отидеш, камо ли на по-далечни разстояния. Има изстерий, рев, мятане. С нея пътувахме само нощем и пак ако е повече от 2 часа пътуването, си е проблем. Яворчо в другата крайност, той страшно много обича да се вози, но и на него вече не му се седи на едно място дълго време. Иначе с багажа съм открила за себе си, че за 2 дни и 2 седмици е един и същ, когато си с бебе или с 2 деца. Аз за разлика от Стефи, винаги съм давала топла храна, та нося термос с мен за вода за АМ, като по-малки и стерилизатор също. бебешка храна също винаги съм носела, защото с Мия съм изживявала преди години кошмар в провинциален град. Не бяха и чували за Аптамил, изобщо АМ 2 нямаше на нито една фирма там. Та оттогава си нося всичко, макар че сега вече нещата са по-добре заредени, но аз се чувствам по-спокойна така. 1 плик с играчки, количка за Явор, преносима кошара, абе има си неща, без които няма как да се мине. Багаж си има. Освен това нося дрехи за всякакъв климат, че то напоследък в България времето се променя от зима до лято в рамките на 1 ден и няма как да не носиш всякакви дрехи. Винаги имам списък предварително и така правя багажите. моят е сведен до абсолютния минимум.

Здравейте и от нас
Тъкмо се връщаме от консултация 7 кг. и 64.5 см. направиха ни шествалентната и му чу шум в сърцето та сега ще ходим на консултация с д-р Демирев...за пътуване говорите с Вера сякаш пътувахме повече бе на 40 дни когато я водихме за 1-ви път при баба на 300 км.от тук,а Алек другия месец ще му е за 1-ви път и ще видим как ще е...едни приятели ни предложиха юли месец да отидем в Арапя пак мин.година бяхме там докато бях бременна хотела е на плажа което си е плюс ама не знам как ще се понеса с количка,корито и т.н. ще го измисля има време...

Здравейте момичета и Рачо!
Аз и преди мисля бях писала, че задавянето на бебето ми бе най-големия среднощен кошмар преди да се роди После обаче в болницата като ходех да го храня той се задавяше постоянно и акушерките само викаха по мен та бързичко се научих с обръщането (по неволя!). Той и до ден днешен доста се дави, но защото повръща и си го гълта, но аз започнах да го наблюдавам и да се намесвам само когато е сериозно и така той отдавна вече започна сам да си изкашля добре и не ми се е налагало да го обръщам. Ще видим как ще е като започнем с парченцата - там е друго!
За пътуването предполагам сте прави - че си зависи и от детето. И все пак смятам, че доста е и до навик. Смайли, аз доколкото схващам вие го возите от време на време и той може би ако не е фен на возенето не може и да свикне. Моето бебе е в колата почти всеки ден от как се е родил и дори понякога като се тръшне много вкъщи директно го свалям и връзвам в стола и докато да запаля двигателя и е млъкнал Аз дори го возя сама в колата, той е назад (както е по закон) и не се виждаме, но той или спи или си играе с бибероната
Но в крайна сметка съм много съгласна с вас - важното е да се прави за удоволствие, а не на сила
За багажа.....ох болна тема Ще го мисля другата седмица вече да почвам списък...
Смайли, дано детето се радва на проходилката. Иначе винаги са ми били много смешни когато са в такава ситуация - хем се нервят хем не дават да помогнеш Аз също съм снабдила с подобна проходилка - подарък е още за погачата и нямам търпение да дойде момента да я извадя Иначе имате перфектни мерки и честита ви последна ваксина!
Ние утре ще ходим за ваксини - това ще е второ поставяне и миналата седмица го отложихме да сме сигурни, че е здрав, а аз отложих от вторник заради фотосесията. Стискайте ни палци, че тази седмица яко лудница, а и следващите два дни майка ми ще го гледа сама цял ден и ми е притеснено как ще е след ваксината (иначе той страшно и се радва и се разбират двамата и знам, че ще му е добре, а и тя се занимава с него повече и от мен та детето ще е доволно!).
И да кажа накратко и за фотото: Няма да повторя скоро Детето реши да оправдае притесненията ми и от дете дето спи цяла нощ като пън, миналата нощ се събуди 100 пъти, обърка си целия режим, отидохме в студиото криви и т.н...нашата сесия беше "голяма" и седяхме там три часа - той спа, яде,....да успеем да направим много снимки Е вярно е, че снимките станаха един път, ама малко да поотрасне - преди това "малки" сесии и майка му се стяга и си вади обективите и ще го дебне, защото като се прибрахме аз заспах преди него докато го приспивах Аз се чувствах като пълен парцал, не знам за него. Тия зъби ще ни видят сметката а още нищо не виждам Явно си наваксва за това че беше много кротко малко бебе
Мислех да "работя" сега, но няма да го бъде явно, така че лека нощ от нас и спокойни бебчета на всички!

Здравейте,чета ви за пътуванията и направо "настръхвам" Офф,много ни се пътува и на нас,бе,хораааа . Нещо като зависимост към наркотици е. Не знам,никога не сме спирали да пътуваме.Според възможностите и времето. И все ми се струва,че въобще не сме "мърдали".. Съветите ви са полезни и практични.Остава и Смайли да ми избере хубава кола ....Иска ни се още април да се пробваме тримата някъде,само времето да е добро.
Вчета доктора не видя нищо обезпокоително,но ще ходим на контролен на 16.04. Тогава пак ще го гледа.Посъветва ни да си вземем и второ мнение/,което ми хареса в него,че не се приема за "Бог"/,за наше успокоение.Даже ни посъветва да е във Варна,все пак  там си е традиционен център по очни болести.Но до тогава има време.Лек ден на всички.

Добро утро! Бебчо хапна и заспа, а мама ще поработи малко. Оказа се, че в офиса им липсвам и имам малко задачки за изпълнение Ние смятаме да пътуваме по Великден. Малко ме е страх от това пътуване, защото ще ходим чак до Добрич. Малчо обича да се вози в колата, но дали ще издържи толкова часове.
Момичета, да попитам вие кога правите масажа и гимнастиката на бебета? През деня или вечер преди или след къпане. Със Стефан се оказа, че правим малко гимнастика и ни пратиха на рехабилитация. От понеделник я започваме и се надявам да се отпусне малко, защото все още му бил повишен мускулния тонус.
Вчера му пристигнаха новите дрешки, че другите ни станаха малки

Ariadna, аз в началото също се чудех за гимнастиката, ами май най-вярно се оказа при всяка възможност  В смисъл такъв направи го когато си играете например с него, да не е след хранене веднага и точно преди време за сън, че да не се превъзбуди нещо и така ще е по-малко натоварващо и за двама ви... аз отдавна не съм правила гимнастика, просто като си играем и се търкаля по леглото го обръщам, сгъвам му крачетата към устата и той се хили - един вид си играем така, а аз му правя определени пози да заучава А ти къде ще го водиш на рехабилитация и какво ще представлява тя, че този въпрос мен все си ме чопли...

Mousyt, в поликлиниката на Педиатрията ще ходим. Доцент Георгиева там ни прати, с направление за 5 дни. От понеделник ще тръгваме и после ще споделя какво са ни правили. Вчера се опитах да направим малко гимнастика от една книжка, която ни даде педиатърът. Такъв рев му удари малкия и аз веднага спрях.