А знаете ли как ми се иска вече.да имам коремче...и да си го гледам и да си го галя...но нямам никакво...знам,че емного рано,но ще си го нося с гордост и го чакам...А вие имахте ли интуиция за пола.Аз съм сигурна,че ще е момиче и накрая ще се окаже един малък мачо хахаах

Момичета, аз до 4-тия месец нямах ни корем ни нищо, даже отслабнах от гаденето.Свалих 5 кг, който после се върнаха с бясна сила Спях по гръб до един момент, даже първите месеци спях по корем.Самия ви организъм ще ви покаже кое и как е удобно.Промених си начина на хранене, ядях много плодове, правех си редовно фрешове, сега убийте ме не мога пак да го направя това.
Секса беше мираж.Аз прокървих в 7-ма седмица и до там.Дали съм красива или не за човека до мен в един момент не ми пукаше просто.И той не е най-привлекателния на моменти ама си го търпя А и секса ще е мираж дълго време след раждането Да си знаете.

Страхът, той тепърва предстои, най-силния, най-истинския дойде след раждането.Тогава осъзнах, че това малко човече зависи само и единствено от нас, че ние сме целият му свят и трябва да му го покажем по най-прекрасния начин.

Аз чак се ппритеснявам от големия ми корем. Все ме питат в кой месец съм, чак ми е неудобно да кажа пети. Казвам др седмица влизам в 6- ти, по- добре ми звучи. Толкова много се съобрязявам с храната, толкова внимавам  . Аз съм с наднормено тегло цял живот и като чуя да кача 20 или 30 кг ми прилошава. Много се надявам да се спра на 15 , малко се съмнявам че досега съм +6, аз един път не повърнах, един път не ми се случи да нямам апетит.
Иначе и аз мисля, че тялото ще ти покаже какво да правиш.

Споко, килата се свалят след раждане с кърмене, диета и спорт
+6кг. за 20 седмица е добре, аз сега съм +12кг. и уж внимавам.

За секса - първата бременност имах надежда, направихме опит и мъжо капитулира, страх го било. Влязох в 9 месец, напих го, сексихме и след два дни родих

Сега го убедих пак, лекаря и той, но много рядко, веднъж-два пъти месечно. Чакам си пак 9тия

Аз чак се ппритеснявам от големия ми корем. Все ме питат в кой месец съм, чак ми е неудобно да кажа пети. Казвам др седмица влизам в 6- ти, по- добре ми звучи. Толкова много се съобрязявам с храната, толкова внимавам  . Аз съм с наднормено тегло цял живот и като чуя да кача 20 или 30 кг ми прилошава. Много се надявам да се спра на 15 , малко се съмнявам че досега съм +6, аз един път не повърнах, един път не ми се случи да нямам апетит.
Иначе и аз мисля, че тялото ще ти покаже какво да правиш.

И аз съм така, не се тревожи. Важното е да родим здрави бебета. После ще отслабваме колкото можем.

Аз се притеснявам, защото от преди раждането съм +15, представете си още 30! На всеки преглед ми казват салати, без пържено и мазно. Аз това си го знам, но като си поиска душицата се хапвам. Усетя ли глад-ям. А бе бебо е най-важен, каквото кажат всичко ще правя.

Някои жени са слаби дори бременни,имат само 1 корем,който сякаш издиша след раждането и изчезва...По относно секса по време на и след бременност,много ми беше станало тъжно,докато лежах в болница за възпаление на яйчниците,едно момиче беше за задържане..за втори път..отчуждили се с приятеля и още като разбрала,че е бременна,имала усложнения и се наложило да лежи много дълго в болница под наблюдение...изписа ли я,прибрала се вкъщи и казва,че сякаш се върнала при друг мъж...отчужден,без никакво привличане или нежност към нея....така било доста време..та след време разбрала,че не е единствената....е сега си гледа сама детето и се надявам,че е по-щастлива,отколкото с такъв нещастен човек,който я предава в най-важният и труден период.....Дано не са много такива мъжете,дано на никжй не се случва...Мен много ме е страх от меланхолиятя и изнервеното ежедневие след раждането и може би ще трябва въпреки грижите за детето да се опитвам да остана за мъжа до мен,това което съм била винаги...защото наистина,няма нищо романтично в чорлава жена по нощница,кърмеща,изнервена  и обръщаща внимание само на детето

Мен много ме е страх от меланхолиятя и изнервеното ежедневие след раждането и може би ще трябва въпреки грижите за детето да се опитвам да остана за мъжа до мен,това което съм била винаги...защото наистина,няма нищо романтично в чорлава жена по нощница,кърмеща,изнервена  и обръщаща внимание само на детето

Иви, щом като сама осъзнаваш, че неискаш да си този тип жена, значи няма да го допуснеш. Макар, че нашето бебе се роди едва преди две седмици, аз съм на твоето мнение и всеки ден си правя косата, слагам ластичното бельо и колана и винаги малко гланц за устни, за да съм красива за мъжа си. Смятам, че при добро желание се намира време и за грижа за бебето и грижа за себе си.
За тревогите по време на бременност - мисля, че не трябва да четете такива статии като тази за Златка. Аз бях бременна когато и се случи и умишлено избегнах да чуя какво се е случило, точно за да не се стресирам. Мислете си за малкото човече, което ще се появи, за прекрасната бебешка миризма и всички хубави неща които предстоят. Бременността е невероятен период, изживейте си го!

Съгласна съм

Цитат на: uBu в Февруари 11, 2015, 22:34:45 pm

Мен много ме е страх от меланхолиятя и изнервеното ежедневие след раждането и може би ще трябва въпреки грижите за детето да се опитвам да остана за мъжа до мен,това което съм била винаги...защото наистина,няма нищо романтично в чорлава жена по нощница,кърмеща,изнервена  и обръщаща внимание само на детето

Иви, щом като сама осъзнаваш, че неискаш да си този тип жена, значи няма да го допуснеш. Макар, че нашето бебе се роди едва преди две седмици, аз съм на твоето мнение и всеки ден си правя косата, слагам ластичното бельо и колана и винаги малко гланц за устни, за да съм красива за мъжа си. Смятам, че при добро желание се намира време и за грижа за бебето и грижа за себе си.

Съгласна съм. Без маникюр бях само в болницата, защото изискваха. Винаги съм с маникюр, педикюр, в нас въпреки, че гледах детето сама слагах малко грим, спирала, гланц...чиста коса, ухаещи дрехи и бързо връщане на фигурата, това е ключа към това да избягате от депресията.

Аз се притеснявам, защото от преди раждането съм +15, представете си още 30! На всеки преглед ми казват салати, без пържено и мазно. Аз това си го знам, но като си поиска душицата се хапвам. Усетя ли глад-ям. А бе бебо е най-важен, каквото кажат всичко ще правя.

Е и аз бях така първата бременност. Сега се ограничавам. Мазно и пържено не ям от години, всичко на крок-пот или във фурната на хартия. И на мен ми се яде нон-стоп хляб с масло, ама не ям. Многото кг. може да докарат и гестационен диабет, затова и аз съм на супи и салати. С предната бях +23кг. накрая.

При дългочакана бременност и при усилия за бебеправенето мъжа не се отчуждава. Моят мъж беше част от процеса, изследва се и той, идва на всеки мой преглед, четеше, информираше се. В клиниката ни насърчаваха да ходим заедно, двамата имаме проблем, не само единия. Сега като бременна той присъства на всеки мой преглед( освен тук на ЖК). Наши приятели  не могат да възприемат, че той влиза с мен. На моите приятелки мъжете седят долу в колата. А моя мъж е вътре, гледа монитора, задава въпроси, показват му даже на него повече. Когато е част от процеса отношението е друго, не се отчуждава. Интимно не сме се докоснали и нямаме и намерение, но е достатъчно вечер да му легна на ръката и да му разкажа за деня ми или какво съм чела или какво са ми казали. Миналия месец ходихме на извънреден преглед при нов лекар и като отидохме в чакалнята 10 жени минимум, с още 5-6 жени придружителки и моя мъж единствен. Като дойде моя час се намърда вътре и попита дали може да остане, естествено казаха че няма проблем.

Един мъж е достаъчно да се интересува,дали от външен вид на жената или просто от състоянието й пак е интерес

Додо, в Англия пък е различно. Тук културата е такава, че няма жена която да не е придружена от мъжа си. Само аз си ходя самичка. Моят мъж взима отпуск само за ултразвук, защото иначе не виждам смисъл да го мъкна с мен. Не стига, че няма да изкара пари в този ден, ами и генерираме двойни разходи за транспорт, които тук са доста сериозни.
Иначе не мисля, че зависи от това колко е дългочакана бременността, това дали половинката ще е до теб или не. Да, в повечето случаи е така, но има и изключения. Моя близка приятелка беше едно от тях.
А моят мъж е станал в пъти по-мил и грижовен откакто съм бременна. Реално той беше този, който не искаше да правим секс, защото го е страх. Та трябваше да го заплашвам.
Та мисля, че това с отношението на половинките си е до човека. Например ние доскоро живеехме с брат му на моят мъж и всяка събота като хване да чисти той и брат муго скъсваше от подигравки. Как да му обясниш на такъв човек, че не мога да се завирам в банята при препаратите и да бутам нашата тежка прахосмукачка. Та съм сигурна, че той няма да помага на жена си.

Първия път и аз много внимавах, но не на коя страна спя и с кой крак ставам сутрин, а какво ям - без салами, луканки, салати в заведения и т.н. И не вдигах тежко.
Втория нямах време да се обърна. Синът ми беше на 2,5 г. Мъжът ми работеше на друго място и се прибираше само за уикенда (през цялата бременност, чак в осмия месец спрях работа и се преместих при него). А аз ходех на работа, водех детето на ясла, взимах го, готвех му, перях (че и памперс тогава маха, щях да се гръмна, ако нямах сушилня). За чистенето имахме жена. И съм го носила, и вдигала, и болен е бил (както и аз много пъти дори). И много леко ми мина бременността. Дори по-леко от първата или сигурно така я помня, защото не съм имала време да си обръщам внимание на дребните неразположения.

Сега е моментът мъжете да започнат да проумяват, че животът им ще се промени и няма да стане по-лек. И колкото детето ще е ваше, толкова ще е и негово и съответно той трябва да си поеме дозата отговорност. Може вече да му възлагате задачки от домакинството. Ще им се изясни съвсем, когато бебето се появи. А за девера на яничка не искам да коментирам. Мисля, че не е здравословно някой да се бърка в семейните отношения особено по такъв начин. В крайна сметка, като сме се родили жени, да не би да сме прислужници?! И друго нещо. Семейният климат се променя. Няма как да остане същият. Но когато задачите се разпределят, жената има и малко време за себе си. Ще можете и да сте красиви, въпреки че извинете, ама не мога винаги да изглеждам като модел, когато имам почти нон-стоп ревящо бебе. А и за мой късмет, мъжът ми не го очаква от мен. И както казва Маги, и те не са фотомодели, ама ние ги обичаме. Важно е да има разбиране от другата страна. Много е важно дори. Не само очаквания и изисквания. Малко объркано стана, но и аз като вас съм си мислила, че може всичко да си е като преди. Не е, но не е и нужно. Просто трябва време за адаптация и оттам нататък човек се наслаждава и на този живот.

Лека бременност на всички!

Чета и си мисля, че горе долу сме на едно положение, съобразяваме се, четем, ходим по изследвания, правим всичко за бебетата независимо дали ще си обърнем живота на 360 градуса. Гледам и бременните и родилите покрай мен- тук за БХС не са и чували, някои правят по една фетална морфология през 20 г.с. и това е. Изписват се на бременните по една таблетка фолиева киселина от тази от 4- то лв и това е. Замислям сд дали това не е по-добрия вариант?! Миналият месец по стечение на обстоятелствата имах 3 прегледа, вярно заради проблеми, но все пак 3. Месец февруари 2 ЖК, фетална ехокардиография  и фетална морфология 2- ри триместър. Това за 3 прегледа на бебо. Вярно спокойна съм след всеки преглед, в който ми кажат, че бебо е наред. Аз с тази хипертония много се притеснявам да не навредя на бебо, но дали не се престаравам? Не съжалявам за парите, които даваме, въпреки че за нашите възможности са си солидна сума, но се лишаваме от каквото можем.

Додо, щом имаш проблем, е важно да се следиш и нещата да са под контрол. То е ясно, че знаем много повече и съответно повече ни е страх. Но няма начин. Важно е да се опитваме да се наслаждаваме, а ако може страха да го избутаме на заден план, въпреки че той винаги ще си е там.

Аз пък се усещам,че във времето без прегледи сякаш забравям и се чуствам по-спокойна,а кат стане време.да отида на лекар сякаш си чакам смъртната присъда...Паника и ужас!!!Ама то е и до характер

Аз пък чаках всеки преглед с нетърпение и радост. 

Аз пък чаках всеки преглед с нетърпение и радост. 

и аз така чакам всеки път 

Леле как ли ще изглеждат малките хайванчета...Жената се влюбва само веднъж истински в живота,когато роди и си види детето