Първия път и аз много внимавах, но не на коя страна спя и с кой крак ставам сутрин, а какво ям - без салами, луканки, салати в заведения и т.н. И не вдигах тежко.
Втория нямах време да се обърна. Синът ми беше на 2,5 г. Мъжът ми работеше на друго място и се прибираше само за уикенда (през цялата бременност, чак в осмия месец спрях работа и се преместих при него). А аз ходех на работа, водех детето на ясла, взимах го, готвех му, перях (че и памперс тогава маха, щях да се гръмна, ако нямах сушилня). За чистенето имахме жена. И съм го носила, и вдигала, и болен е бил (както и аз много пъти дори). И много леко ми мина бременността. Дори по-леко от първата или сигурно така я помня, защото не съм имала време да си обръщам внимание на дребните неразположения.
Сега е моментът мъжете да започнат да проумяват, че животът им ще се промени и няма да стане по-лек. И колкото детето ще е ваше, толкова ще е и негово и съответно той трябва да си поеме дозата отговорност. Може вече да му възлагате задачки от домакинството. Ще им се изясни съвсем, когато бебето се появи. А за девера на яничка не искам да коментирам. Мисля, че не е здравословно някой да се бърка в семейните отношения особено по такъв начин. В крайна сметка, като сме се родили жени, да не би да сме прислужници?! И друго нещо. Семейният климат се променя. Няма как да остане същият. Но когато задачите се разпределят, жената има и малко време за себе си. Ще можете и да сте красиви, въпреки че извинете, ама не мога винаги да изглеждам като модел, когато имам почти нон-стоп ревящо бебе. А и за мой късмет, мъжът ми не го очаква от мен. И както казва Маги, и те не са фотомодели, ама ние ги обичаме. Важно е да има разбиране от другата страна. Много е важно дори. Не само очаквания и изисквания. Малко объркано стана, но и аз като вас съм си мислила, че може всичко да си е като преди. Не е, но не е и нужно. Просто трябва време за адаптация и оттам нататък човек се наслаждава и на този живот.
Лека бременност на всички!