Хехе, Аманда и аз тези дни ходих до работа - все едно не съм си тръгвала от там и съм в някаква почивка, как изчезна времево цяла година не знам .... изпари се. Ще се местят в нова сграда, голям кеф, че някой ще ми премести цялата стая със все техника, мебели, бумаги и пр. Сви ми се и на мен душата, че ми наближава времето, но няма начин. Тате реши че цяял месец той ще гледа детенце - голям купон ще е и да е як гъзеца на мама като се прибере, щото ще е като след война в къщи. После бабата (мойта мама) евакуирана с Нора на вилата, ще наема една жена на 4 часа да помага (директорка, че и педахожка на местната детска градина, която наскоро закриха), а при тази мисъл още повече ми се свива сърцето, че от понеделник до петък няма си виждам детенце и като нищо ще прескачам ден през ден и през седмицата .... ох не знам, но е кощунство в тоя задух лятото в Пловдив.
Смайли, много хамалогия това сваляне слагане, ама като не трае вода на лицето, няма начин. Нора така се съсредоточава върхи изплискването на водата от легена, че не обръща внимание от къде й тече вода, едно гумено пате вече два месеца не може да я удави хаха.
Разходката беше чудна днес, пекна слънце , гребната майките с колички като хлебарки я налазихме. При вида на всичката тази вода пак се размечтах за море, скоро ще го видя де , ама мечтата ми е да цопна малката, даже и специален пояс с елек съм й намерила ... уф, пак се размечтах.